1 Р Е Ш Е Н И Е № 319 [населено място], 23.11.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 781 по описа за 2011 г. Производство по чл. 303 и сл. ГПК. Делото е образувано по молба на Д. Т. С. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 05.01.2004г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 1162/2002г. съгласно уточнението на молбата за отмяна, направено с молба от 19.09.2011г. Като основание за отмяна молителят е посочил новооткрити писмени доказателства: статии в ежедневни вестници, които се отнасят до намерените находки - паметници на културата и от които е видно, че стойността им е по-висока от посочената в приетата по делото експертиза. Държавата, представлявана от министъра на финансите, е депозирала писмен отговор, с който оспорва молбата.В съдебно заседание упълномощен представител развива съображения, че молбата е подадена извън тримесечния срок, визиран в закона. Ответникът П. Т. Я. не е взел становище. Подпомагащите страни в производството: Министерство на културата и Национален исторически музей също не са взели становище. С определение № 342 от 03.10.2011г. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., е приел молбата за допустима. При преценка на срока за подаване на молбата по чл. 305, т.1 ГПК съдът е изходил от твърденията на молителя, че е открил доказателствата месец преди подаване на молбата при проверка в архивите на Общинската библиотеката в [населено място]. По основателността на молбата съдът намира следното: С решението на Софийски апелативен съд, чиято отмяна се иска, е уважена предявената от Д. Т. С. и П. Т. Я. претенция по чл. 91, ал.2 ЗС във вр. с чл. 14 З. против Държавата, представлявана от министъра на финансите, за заплащане на 6250 лв., представляващи възнаграждение за намерено съкровище. До пълния размер от 50 000 лв. претенцията е отхвърлена. За да определи размера на дължимото възнаграждение, което е 25% от стойността на вещите, съдът е изходил от заключенията на приетите по делото единична и тройна експертизи, като според последната стойността на находките - шлем и наколенници към момента на предаването им месец юли 1996г. е 25 000 деноминирани лв. Установено е от експертизите, че след предаването на вещите е извършена реставраторска и консервационна дейност с изключително скъпи консумативи и вложен труд, така че тя се е превърнала в находка с висока научна и експозиционна стойност. С оглед на това съдът не е ценил посочената от експертите стойност на вещите след реставрирането им. Като основание на молбата за отмяна молителят сочи новооткрити писмени доказателства, а именно три статии: 1. статия във вестник „З.” /интернет издание/ от 20.11.2006г., посветена на скалното светилище край Д. Д., където се споменава бронзовия шлем от [населено място], но без данни за неговата стойност; 2. статия във в-к „М.” /интернет издание/ от 22.10.2007г., която се отнася за задържани от полицията иманяри, които изкопали тракийски шлем край [населено място] на прогнозна стойност 200 000евро; 3. статия от интернет страница на Класа.бг също относно намерения шлем в К., иззет от иманяри. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В случая представените писмени доказателства нямат характеристиката на "нови писмени доказателства" по смисъла на закона. Очевидно е, че молителят не е съгласен с оценката на намерената от него находка - бронзов шлем и принадлежности към него, която е направена в течение на процеса и въз основа на която е уважен частично иска му. Представените статии обаче не представляват писмени доказателства, които да могат да служат за установяване стойността на находката. Допустимото доказателствено средство за оценка на намерените вещи са експертизи на специалисти - вещи лица и такива са били приети по делото, включително е назначена тройна експертиза. Изнесеното в статиите няма значение за спорните обстоятелства по делото и поради това, че две от тях третират други подобни находи, а третата само споменава съществуването на процесната находка. Въз основа на горното не се установява наличие на основание по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК и подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. Т. С. от [населено място], обл. Б. с правно основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение от 05.01.2004г. на Софийски апелативен съд, 5 състав по гр.д. № 1162/2002г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: