2 Р Е Ш Е Н И Е № 494 гр. София, 24 февруари 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на пети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……...….Мира Недева…..................……и в присъствието на прокурора….....…...Тома КОМОВ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 1628 по описа за 2014 г. Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия П. И. Ч. и защитника му адв. С. К. срещу въззивно решение № 86 от 06.08.2014г., постановено по внохд № 72/14г. на Бургаски апелативен съд. В жалбата се сочат касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Като съществени нарушения на процесуалните правила се изтъкват превратното тълкуване на доказателства; кредитирането на негодно доказателствено средство – протокол за оглед на местопроизшествие в [населено място]; изготвяне на експертиза по делото от некомпетентно вещо лице и изследване на обект, който не е иззет при огледа на местопроизшествие. Според защитника постановяването на осъдителна присъда при липса на доказателства подсъдимият да е автор на деянието представлява нарушение на закона. Предлага се въззивното решение и първоинстанционната присъда да бъдат отменени и се постанови оправдателна присъда. Пред касационния съд жалбата се поддържа от упълномощения от подсъдимия за участие в касационното производство адв. М.. В допълнително изложение, представено по реда на чл.351, ал.3 от НПК, доводите за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК се допълват с твърдение за несъобразяване от страна на въззивния съд със задължителните указания на ВКС за задълбочен анализ на доказателствената съвкупност; погрешен анализ на доказателствата и кредитирането на едни свидетелски показания за сметка на други. Твърди се, че наложеното наказание е явно несправедливо. Поддържа се искането за отмяна на постановените актове на инстанционните съдилища и оправдаването на подсъдимия. Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на жалбата. Счита, че от събраните доказателства по делото авторството на деянието е доказано несъмнено. Твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения намира за неоснователни, предвид събраните достатъчно доказателства, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен. Намира, че въззивният съдебен акт е надлежно мотивиран, обсъдени са възраженията на подсъдимия и не е налице превратно тълкуване на доказателствата. Подсъдимият П. Ч., редовно призован, не се явява пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е трето по ред. С решение № 172 от 10.04.2012г., постановено по н.д. № 155/12г. на ВКС, II н.о., било отменено р.№ 220 от 15.12.2011г. по внохд №260/11г. на Бургаски апелативен съд, с което била потвърдена присъда № 280 от 01.07.2011г. на Бургаски окръжен съд. След връщането на делото на въззивната инстанция, с решение № 107 от 25.06.2012г. по внохд № 98/12г., първоинстанционната присъда била отменена и делото - върнато за ново разглеждане на окръжния съд. С решение № 119 от 15.05.2014г., постановено по н.д. 35/14г. на III н.о. на ВКС, било отменено р. № 150/ от 15.11.2013г. по внохд № 165/13г. на Бургаски апелативен съд, с което била потвърдена присъда № 156 от 25.06.2013г. по нохд № 805/12г. на Бургаски окръжен съд и делото било върнато на въззивния съд с указания за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Предмет на касационна проверка по настоящото дело е втората по ред първоинстанционна присъда и решението на Бургаския окръжен съд, с което тя е потвърдена. С присъда № 156 от 25.06.2013г. по нохд № 805/12г. на Бургаски окръжен съд, подсъдимият П. И. Ч. бил признат за виновен в това, че за периода от 17.05.2008г. до 19.05.2008г. в [населено място], к-с "Меден рудник", отвлякъл Г. В. Г. с лек автомобил "Фолксваген пасат" с рег. [рег.номер на МПС] , с цел противозаконно да го лиши от свобода, поради което и на основание чл.142, ал.1 във вр. с чл.2, ал.2 и чл.54 от НК му било наложено наказание от три години "лишаване от свобода", изпълнението на което било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години. С присъдата съдът се разпоредил с веществените доказателства. В тежест на подсъдимия било възложено заплащането на разноските по делото. С решение № 86 от 06.08.2014г., постановено по внохд № 72/14г. на Бургаски апелативен съд, инициирано по жалба на защитника на подсъдимия, първоинстанционната присъда била изменена в частта относно наказанието, като срокът на лишаването от свобода бил намален на две години, а изпитателният срок по чл.66, ал.1 от НК - на три години. В останалата част първоинстанционният съдебен акт бил потвърден. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК Оплакванията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на досъдебното производство и при разглеждане на делото в първата инстанция са били предмет и на въззивната жалба. В решението на апелативния съд на тези оплаквания е даден отговор, като касационният съд изцяло споделя мотивите в тази насока. Въпросът за годността на протокола за оглед на местопроизшествие в [населено място] /л.17 - л.18 от ДП/ е бил разгледан при предишното касационно производство, като съставът на ВКС е изложил съображения, поради които е приел, че този протокол отразява извършен следствен експеримент и може да бъде ценен като годно доказателствено средство. С тези указания се е съобразил и въззивният съд. Настоящият съдебен състав не намира основания да ревизира така изразеното становище. Неоснователно е и възражението, че съдебно - медицинската експертиза на веществени доказателства, иззети от къщата в [населено място], е изготвена от некомпетентно вещо лице. По този въпрос въззивният съд е взел становище за неоснователност, което касационният съд споделя. Към момента на изслушване и приемане на експертизата от първоинстанционния съд по нохд № 805/12г. вече е действала Наредба № 2 от 26.10.2011г., която допуска изготвянето на съдебно - медицински експертизи за изследване на веществени доказателства от биолози и химици, когато задачата е в рамките на тяхната професионална компетентност. В случая заключението е прието при действието на новата наредба, а експертът В. М. е микробиолог с магистърска степен, което сочи на извод за наличие на компетентност в посочената област. Твърдението в допълнението към касационната жалба, че въззивният съд не е съобразил дадените в отменителното решение на ВКС указания, е невярно. В решението на предходната касационна инстанция са били дадени указания към въззивния съд да отстрани допуснати съществени процесуални нарушения, като разпита поемните лица по протоколите за оглед на местопроизшествие на обекта в[жк]/л.15 - л.16 от ДП/ и на лек автомобил "Фолксваген пасат" /л.19 - л.20 от ДП/, които е приел за негодни доказателствени средства; да назначи съдебно - психиатрична експертиза на св. Г. Г. относно психичната му годност да възприема достоверно факти от действителността по време на деянието и впоследствие и да анализира събрания доказателствен материал. Дадените от касационната инстанция указания са били изпълнени при проведеното съдебно следствие. Извършен е и повторен разпит на пострадалия Г., в който последният е потвърдил дадените от него показания пред съдия на досъдебното производство. Показанията на Г. Г. са били детайлно анализирани и проверени с помощта и на други доказателствени средства, като въззивният съд е установил и описал в мотивите си съответствието на тези показания със събраните доказателства. Мотивите на въззивното решение в тази насока са подробни и изчерпателни и не е необходимо да бъдат повтаряни. Доводите в касационната жалба, с които се подкрепя твърдението за недостоверност на показанията на св. Г. са доводи по отношение на обосноваността на постановените съдебни актове, които стоят извън предмета на касационната проверка, тъй като необосноваността не е касационно основание. Аналогичен упрек към въззивния съд се съдържа и в допълнението към касационната жалба, в която се твърди, че "съдът неоснователно си е позволил да не кредитира показанията на свидетелите И. Р. и А. А.." Кредитирането на едни или други доказателствени средства е суверенна преценка на решаващия делото съд, основана на събрания по делото доказателствен материал. Показанията на цитираните двама свидетели, , са били предмет на обсъждане в съдебните актове на инстанционните съдилища, които преценявайки, че са в противоречие с другите гласни доказателствени средства не са им дали вяра, като са изложили съображения за това. В този смисъл съдилищата не са допуснали нарушение на процесуалната дейност по оценка на доказателствата, а както вече бе посочено, обосноваността на изводите им не може да бъде преценявана в това производство. Липсата на проведено разпознаване на подсъдимия от пострадалия, за каквото се твърди в допълнителното изложение, е пропуск на разследването, който на този етап от производството не може да бъде отстранен, тъй като по време на съдебните заседания по делата св. Г. и подсъдимия Ч. са се виждали. От факта обаче, че такова процесуално действие не е било извършено, не могат да се правят изводи, че пострадалият не е идентифицирал подсъдимия. Непосредствено след деянието св. Г. е посочил пред полицейските служители извършителя като "П." и че последният е собственик на строителния обект, от който е бил отвлечен. Разпитан пред въззивния съд, св. Г. е потвърдил истинността на дадените си показания пред съдия на досъдебното производство, което сочи на идентичност между лицето, автор на деянието и лицето, което пострадалият е възприел в съдебната зала. Твърдението в допълнението към жалбата за манипулиране на показанията на св. Г., тъй като последният заявил, че подписите в протокола му за разпит на 26.05.2008г. не били положени от него, е неоснователно. Присъствието на съдия от Бургаския окръжен съд при този разпит от една страна представлява гаранция за спазване на необходимия процесуален ред за извършване на следственото действие, а от друга, след като св. Г. е потвърдил изцяло пред въззивния съд истинността на депозираните от него показания, записани в този протокол, очевидно това възражение няма как да бъде удовлетворено. Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК В касационната жалба и допълнението към нея не са изложени конкретни съображения, отнасящи се до нарушение на закона, извън тезата за недоказаност на авторството на деянието. Доколкото от събраните по надлежен процесуален ред доказателства, инстанционните съдилища са приели, че това обстоятелство е установено, липсват основания за оправдаване на П. Ч. по повдигнатото му обвинение. Приетите за установени обстоятелства от фактическа страна съответстват на правната квалификация по чл.142, ал.1 от НК. Относно касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НК Оплакването относно явната несправедливост на наложеното наказание се навежда за пръв път в допълнителното писмено изложение, депозирано на 04.12.2014г. Такова основание не е релевирано в касационната жалба /л.6 от к.д./ Тъй като наличието на такова касационно основание е релевирано след срока за обжалване на въззивното решение, не може да бъде разгледано. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира касационната жалбата за неоснователна. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 86 от 06.08.2014г., постановено по внохд № 72/14г. на Бургаски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: