Р Е Ш Е Н И Е № 543 София 11 ноември 2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов Фиданка Пенева при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Д. Генчев изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 527/2010 г. Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на осъдения К. С. И. за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 484/2010 година, по описа на Русенския районен съд, по което е постановена присъда № 87/23.04.2010 година. В искането е въведено касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК - допуснато съществено процесуално нарушение, като предпоставка за допустимостта му по чл. 422 ал. 1, т. 5 НПК. Твърди се, че присъдата е постановена в нарушение на процесуалните норми по чл. 116 ал. 2 и чл. 303 ал. 2 НПК и се поддържа довод, че в основата на осъждането са сложени само обясненията на другия съизвършител на инкриминираното деяние – осъдения В. К., които не са подкрепени от други доказателства. Иска се отмяна на присъдата по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане. Пред касационната инстанция осъденият се явява лично и поддържа искането си за възобновяване. Служебно назначеният му защитник – адвокат Г. също поддържа искането, като освен посочените възражения по въведеното основание за допуснати съществени процесуални нарушения, твърди и това, че интересите на двамата осъдени по делото са били противоречиви, което според защитата налагало на И. да бъде назначен защитник. Като не е сторил това, съдът постановил атакуваната присъда, е допуснал съществено процесуално нарушение по чл. 94 ал. 1, т. 5 НПК. Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането и оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането е неоснователно. С атакуваната присъда осъденият И. е бил признат за виновен в това, че на 6/7. 08.2008 година в с. Божичен, обл. Р., в условията на опасен рецидив и след предварителен сговор с В. К., чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и чрез използване на МПС, е отнел чужда движима вещ – меден казан с вместимост 200 литра, на стойност 1 000 лева, от владението на М. В., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като случаят не е маловажен – прест. по чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 3, 4 и 5 НК. На основание чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на три години, при строг първоначален режим, в затворническо заведение от закрит тип. Със същата присъда за престъпление по чл. 195 ал. 1, т. 3, 4 и 5 във вр. с чл. 194 ал. 1 НК е бил осъден и съизвършителят В. К., на условно лишаване от свобода, в размер на една година, с тригодишен изпитателен срок. При проверката по делото, не се установиха твърденията на осъдения в жалбата му и на защитника му в съдебното заседание за постановяване на осъдителна присъда само на основата на обясненията, които е дал другият подсъдим по делото – осъденият К.. Видно от мотивите към присъдата, съдът е обсъдил освен тези обяснения, сочещи И. като съизвършител и показанията на двама очевидци на деянието – св. Д. и Й., както и законосъобразно приобщените към доказателствения материал, по реда на чл. 281 ал. 1, т. 5 НПК, показания на свидетелката Д. Г.. При това, в изпълнение на изискванията по чл. 14 ал. 1 НПК, относно изграждането на вътрешното убеждение и на чл. 305 ал. 3, изр. 1 НПК, съдът е подложил на задълбочен анализ показанията на свидетелите, които взаимно се допълват, в светлината на самопризнанията на съучастника и съпроцесник на касатора. Първите двама свидетели са посочили, че са видели две лица да изнасят казана от двора на пострадалия В., а третата свидетелка е посочила присъствието на И. към момента на отнемането на вещта. В съдебната практика има множество решения, /р. № 829/25.12.1973 г. по н. д. 809/73 г. на І н. о.; Р. № 522/26.12.1989 г. по н д № 593/89 на ІІ н.о.; Р. № 52/4.04.1997 г. по н д № 54/1997 г. на ВС и др./, които са утвърдили принципа, че обясненията на подсъдимия, с които той уличава в престъпление други подсъдими по делото, могат да служат като доказателствено средство и да се поставят в основата на присъдата, само след щателна проверка и подкрепянето им от другите доказателствени материали. Именно такъв е бил подходът на районния съд по настоящето дело. Следователно, вътрешното му убеждение не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени и при спазване на процесуалното изискване по чл. 303 ал. 2 НПК, законосъобразно са го мотивирали да приеме, че осъденият И. е осъществил състава на престъплението по чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195 ал. 1, т. 3, 4 и 5 НК. При проверката не се установи и твърдението на служебния защитник, за нарушение по чл. 94 ал. 1, т. 5 НПК. Внимателния прочит на материалите по делото и цитираната разпоредба налагат извод, че участието на защитник в наказателното производство е задължително в цитираната хипотеза, когато са налице кумулативно две от посочените в текста на нормата предпоставки – 1. интересите на обвиняемите са противоречиви и 2. единият от тях има защитник. В конкретния случай, първо, няма данни за противоречиви интереси – това, че единият се полза от правото да дава обяснения, а другия от правото да не дава такива, не означава, че интересите са им противоречиви. На второ място, нито един от двама осъдени не е имал защитник, така че, чисто хипотетично, дори и да е налице първата предпоставка, няма основания да се счита, че двамата осъдени са били неравнопоставени като страни в наказателния процес. Поради това, че не са налице касационни основания за възобновяване на наказателното производство, искането на осъдения И. следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. С. И. за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 484/2010 година, по описа на Русенския районен съд, по което е постановена присъда № 87/23.04.2010 година. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: