Р Е Ш Е Н И Е № 194 Гр. София, 29 май 2023 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря ЕЛЕОНОРА МИХАЙЛОВА с участието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия Грозданова н.д. № 61/2023 година по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 НПК и е образувано по касационната жалба на подс. Р. А. Р., подадена чрез защитника му, срещу решение № 163/24.11.2022 година по в.н.о.х.д. № 248/2022 година на Варненския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 9/29.06.2022 година по н.о.х.д. № 131/2022 година по описа на ОС Добрич. В жалбата е релевирано само касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Твърди се, че наказанието след редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК от четири години лишаване от свобода, наложено на подс. Р. за престъплението по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 1, 4 и 6, б. „б“, вр. ал. 1, вр чл. 342, ал. 1 НК, е явно несправедливо. В нарушение на чл. 56 НК обстоятелства, елемент от състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 1 и пр. 6 НК, били счетени от решаващите съдилища за отегчаващи отговорността му. Не били взети предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства предприетите от касатора действия след настъпването на пътния инцидент за привличане на помощ на пострадалите С. и К.. Сочи се, че в резултат на тях първият е оживял, а вторият е имал шанс да оживее. Не било отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство и съпричиняването на вредоносния резултат от двамата пострадали. Те пътували в управлявания от подсъдимия лек автомобил без предпазни колани, а според заключението на назначената съдебно-медицинска и автотехническа експертиза травматичните им увреждания са резултат от свободното инерционно движение на телата им в купето на автомобила след удара в дървото. Освен това и двамата пострадали имали знание за това, че подсъдимият е употребил алкохол и са допускали, че е възможно в това състояние той да допусне пътно-транспортно произшествие, при което да пострадат, но са се качили в лекия автомобил и не са се противопоставили по някакъв начин на управлението му от подсъдимия с превишена скорост по разбития междуселски път с износена асфалтова настилка. Не били взети предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства още и критичното отношение на касатора към извършеното от него престъпление, фактът, че е помогнал с парични средства за лечението на пострадалия С. и обстоятелството, което било изключително по своя характер, че той единствен се грижи за своята майка, която е пенсионер, страда от диабет и е с увредено зрение на двете си очи. Изразява се несъгласие с въззивния съд, че наказанието е определено в размер близък до законовоустановения минимум, след като преди редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК то е в размер на шест години лишаване от свобода. Сочи се и че предвиденото наказание за престъплението, за което е признат за виновен, е от три до петнадесет години лишаване от свобода, а не от пет до дванадесет години лишаване от свобода, както е посочил в решението си Варненския апелативен съд. Към касационната жалба са приложени и копия от документи в подкрепа на твърденията за оказана парична помощ в лечението на пострадалия С. и за здравословното и материално състояние на майката на касатора. Искането е за смекчаване на наказанието като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК то да бъде определено в размер под законовия минимум, предвиден за престъплението, за което е признат за виновен, след което да бъде редуцирано по реда на чл. 58а, ал. 1 НК със или без приложението на чл. 66, ал. 1 НК. До даване ход на делото в касационната инстанция са постъпили възражения срещу касационната жалба от частните обвинители И. С., К. К. и М. П., подадени чрез поверениците им, в които се оспорва основателността й и се иска да бъде оставено в сила обжалваното въззивно решение. Във възражението на И. С. се сочи и че подсъдимият има сестра, която би могла да полага грижи за тяхната майка. В съдебното заседание пред ВКС подс. Р. не се явява. Защитникът му поддържа изложените в касационната жалба оплаквания и пледира, че процесното престъпление е извършено единствено при смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, без наличие на отегчаващи такива. Коригира направеното с касационната жалба искане – наказанието лишаване от свобода да бъде намалено след приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК или да бъде намалено по размер до законовоустановения минимум за престъплението по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б „б“ НК и редуцирано на основание чл. 58а, ал. 1 НК, но във всички случаи да бъде приложен чл. 66, ал. 1 НК. Прокурорът от ВКП счита, че касационната жалба е неоснователна и пледира за оставяне в сила на въззивния съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 350, ал. 2 НПК, от надлежно легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на касационен контрол на основание чл. 346, т. 1 НПК, но е неоснователна, по следните съображения: С присъда № 9/29.06.2022 година по н.о.х.д. № 131/2022 година, след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК, Добричкият окръжен съд признал подс. Р. А. Р. за виновен в това, че на 12.04.2020 година при управление на л.а. „А.“ с ДК [рег.номер на МПС] по междуселищен път с. Орлова могила – с. Долина, община Добрич, без да има необходимата правоспособност и в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1,33 промила, нарушил правилото на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на А. П. К. и тежка телесна повреда на И. В. С., поради което на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 1, 4 и 6, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 1 НК му наложил наказание от четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим, като го оправдал по първоначалното обвинение да е нарушил и разпоредбите на чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП. С присъдата съдът се произнесъл и по въпросите за разноските, които възложил на подс. Р. и за веществените доказателства. По жалба на подс. Р., подадена чрез защитника му, с искане за намаляване на наказанието по идентични със сега изложените в касационната жалба съображения, присъдата била проверена от Варненския апелативен съд и потвърдена с решението, предмет на касационния контрол. Върховната инстанция намира, че не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 5, вр. ал. 1, т. 3 НПК и наложеното на подс. Р. наказание не е явно несправедливо. Не отговаря на действителното положение по делото, че решаващите съдилища са нарушили чл. 56 НК и при индивидуализацията на наказанието са взели предвид като отегчаващи отговорността обстоятелства повторно пияното състояние и неправоспособността на подсъдимия Р. като водач на моторно превозно средство. С оглед причинения от касатора съставомерен престъпен резултат – смърт на едно лице и причинена тежка телесна повреда на друго, деянието му поначало е съставомерно като непредпазливо престъпление по транспорта с правна квалификация по чл. 343, ал. 4 НК, което се наказва със санкцията за причинена смърт на повече от едно лице по чл. 343, ал. 3, б. „б“ НК – от три до петнадесет години лишаване от свобода. Внимателният прочит на мотивите на присъдата и потвърждаващото я решение сочат, че решаващите съдилища са взели предвид като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства първо броя на квалифициращите деянието по чл. 343, ал. 4 НК обстоятелства – две, а след това и особеностите на всяко едно от тях. По отношение на „пияното състояние“ това е фактът, че подсъдимият въпреки приложените преди това към него мерки за принуда и въздействие за трети път е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол, (в.н.о.х.д. л. 61), а що се отнася до неправоспособността му да управлява моторно превозно средство – че тя е настъпила четири години преди датата на деянието, но въпреки това подсъдимият е шофирал. При тези установени по делото фактически данни, а така също и с оглед на обстоятелството, че конкретната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия от 1,33 промила превишава повече от два пъти установеното в задължителната съдебна практика алкохолно съдържание в кръвта от 0,50 промила (ППВС № 1/83 година, т. 4, б. „а“), за да е налице квалифициращият признак „пияно състояние“, лансираната в касационната жалба теза, че индивидуализацията на наказанието е следвало да се извърши при липса на отегчаващи отговорността на подс. Р. обстоятелства, е неприемлива. Не отговаря на действителното положение по делото, че предприетите от подсъдимия действия след настъпването на пътното произшествие по оказване на помощ на пострадалите не са били взети предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство, което е видно от мотивите на присъдата, л. 70. Не могат да бъдат споделени и доводите, че при индивидуализацията на наказанието решаващите съдилища е следвало да отчетат приноса на двамата пострадали към настъпването на общественоопасния резултат – защото не са ползвали обезопасителни колани и защото са се качили в автомобила на подсъдимия Р. с ясното съзнание, че той е употребил алкохол. Инстанциите по фактите са отхвърлили тезата на касатора и защитника му за съпричиняване на престъпния резултат, мотивирайки се кратко с това, че нарушението на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП от пострадалите К. и С. с нищо не е допринесло за настъпването на пътно-транспортното произшествие, което се дължи единствено на виновното поведение на подсъдимия Р.. Този извод принципно е верен, но следваната от касатора линия на защита е друга. Всъщност пред две инстанции по фактите и сега наново в касационното производство се лансира версията, че ако К. и С. са били поставили предпазните колани, то те не биха получили травматичните увреждания, довели до смъртта на първия и тежката телесна повреда на втория и на това основание се иска смекчаване на наказанието. Тази версия не е проверявана от решаващите съдилища и не може да бъде проверена повече. След като е признал фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях, подсъдимият Р. доброволно и съзнателно сам се е лишил от процесуалната възможност да релевира обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение и да претендира обезпечаването им чрез доказателствени искания. Защитата му, включително и по повод на индивидуализацията на наказанието, е ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт, а в обстоятелствената му част не е посочено, че пострадалите пътници са пътували без поставени обезопасителни колани. Приемайки за доказан факт, който не е бил посочен в обвинителния акт и не е обхванат от признанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК, решаващите съдилища са допуснали нарушение процесуалния ред по чл. 373, ал. 3 НПК, но то е несъществено, защото не се е отразило неблагоприятно на положението на подсъдимия. Този факт няма отношение нито към правната квалификация на деянието му, нито към индивидуализацията на наказанието като отегчаващо отговорността му обстоятелство. Той обаче не би могъл да бъде преценен и като смекчаващо отговорността обстоятелство. След като подсъдимият сам доброволно се е отказал от разглеждане на делото по общия ред и по делото не е установено по експертен път, че при ползване от пострадалите на обезопасителни колани съставомерните последици ще са други, доводите на защитника, че жертвите са допринесли за настъпилия престъпен резултат – смърт и тежка телесна повреда, са недопустими, тъй като са несъвместими с фактологията по обвинителния акт и внасят съществени изменения в нея. В този смисъл е и задължителната съдебна практика по т. 8.1. на ТР № 1/2009 година на ОСНК. Неоснователно е и търсенето на принос на пострадалите към резултата от деянието на подсъдимия поради това, че са били наясно, че той е употребил алкохол. Причинната връзка между пияното състояние на дееца и настъпилите вредни последици не е включена в предмета на доказване по делата за престъпления срещу транспорта (ППВС 1/83, т. 4, б. „в“). Затова не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия в случаите, когато той се е съгласил да пътува в моторно превозно средство, знаейки, че водачът е употребил алкохол (Решение № 724/24.03.2004 г. на ВКС по н. д. № 585/2003 г., I н. о.). Върховната инстанция се съгласява с касатора, че решаващите съдилища и в частност – контролираната инстанция, не са взели предвид при индивидуализацията на наказанието като смекчаващи отговорността му обстоятелства, че е помогнал с парични средства за лечението на пострадалия С. непосредствено след катастрофата и че полага грижи за своята възрастна и болна майка. За наличието им са съществували достатъчно данни в производството пред въззивната инстанция, но от това не следва че са налице предпоставките за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК при отмерване на справедливото наказание. Обстоятелството, че касаторът се грижи за възрастната си и болна майка не е изключително по своя характер, след като той има сестра и поради това не е единственият, който може да осигури спокойните й старини. То, заедно с останалите смекчаващи отговорността му обстоятелства – чисто съдебно минало, трудова ангажираност, добри характеристични данни, предприети действия по осигуряване на помощ на пострадалите, парична помощ в началото на лечението на пострадалия С., не се отличават с такава многобройност, че да обусловят извод, че и най-лекото предвидено от закона наказание от три години лишаване от свобода, е несъразмерно тежко. Определяйки наказание от шест години лишаване от свобода, което е с три години над законовоустановения минимум за престъплението по чл. 343, ал. 4 НК, когато случаят не е квалифициран и с три години под средния размер на предвидената санкция за същото престъпление, решаващите съдилища точно са преценили особено високата степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обичайните престъпления по транспорта, личната степен на обществена опасност на дееца и значителния превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността му обстоятелства. Очевидна е допуснатата от възивната инстанция техническа грешка при посочване на границите, в които следва да бъде определено наказанието на подс. Р. при установените по делото фактически положения, доколкото за нито един от различните престъпни състави по чл. 343 НК не предвидено наказание от пет до дванадесет години лишаване от свобода. Същественото е, че контролираната инстанция е изложила ясни мотиви по какви причини приема, че отмереното преди редукцията му по чл. 58а, ал 1 НК наказание от шест години лишаване от свобода на подс. Р. е справедливо. Касаторът се е възползвал от диференцираната процедура по глава ХХVІІ НПК и така е постигнал своето по-благоприятно материално-правно третиране. По-снизходително отношение към него изцяло би компрометирало целите на наказанието по чл. 36 НК и най-вече възпитателното и предупредителното въздействие на отмереното наказание по отношение на останалите членове на обществото в контекста на непрекъснатите пътно-транспортни произшествия, причинени от пияни, дрогирани или неправоспособни водачи, с множество жертви, по пътищата в страната. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 163/24.11.2022 година, постановено по в.н.о.х.д. № 248/2022 година по описа на Варненския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.