6 Р Е Ш Е Н И Е №60170 София,13.05.2022г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1435 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. С. С. и С. С. М., представлявани от адв. Й. К., срещу решение № 1036 от 06.02.2020г. по в.гр.д. № 11122/2019г. на СГС, с което е обезсилено решение от 15.02.2019г. по гр.д. № 35685/2017г. на СРС, III ГО, 155 състав и е прекратено производството по делото. С първоинстанционното решение ЗК „Уника” АД е осъдена да заплати разделно на касаторите в качеството им на наследници на М. Т. С., починала на 27.02.2015г., сумата от по 25 000 лева на всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на причинено ПТП на 01.03.2012г., при което е настъпила смъртта на С. К. С., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 27.02.2014г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлена претенцията за заплащане на лихва върху главницата за периода от 01.03.2012г. до 04.03.2012г. като неоснователна, а за периода от 05.03.2012г. до 26.92.2014г. като погасена по давност. Касаторите излагат довод за недопустимост на въззивното решение, тъй като изводите на въззивния съд не съответстват на доказателствата по делото, както и поддържат, че е приложен неправилно материалния и процесуалния закон относно установяване на обстоятелството дали приживе на наследодателката им са били заявени претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Твърдят, че с молба вх.№ 003 от 12.02.2015г. до ЗК „Уника” АД наследодателката им М. С. е подала искане за плащане на присъденото ѝ обезщетение в размер на 50 000 лева, преди да почине. Сочат, че в случая носителят на субективното право на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане е изявил личната си преценка, като е предявил правото си пред наказателния съд и наред с това е подал искане за изплащане на обезщетение в административната фаза на производството по чл.288 КЗ /отм./ спрямо застрахователя, явяваща се законова процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск. Поради това молят решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени изцяло или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Ответникът ЗК „Уника“ АД оспорва касационната жалба. Счита, че въззивният съд се е произнесъл изцяло в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 1528 от 20.06.1972г. по гр.д. № 567/1972г. на I ГО, решение № 2732 от 20.12.1975г. по гр.д. № 1487/1975г. на I ГО, решение № 829 от 05.08.1069г. по н.д. № 730/1969г. на III НО на ВС, определение № 169 от 31.03.2009г. по ч.т.д. № 11/2009г. на ВКС, ТК, I т.о. Поддържа, че се касае за строго лично право – правото да се търси обезщетение за неимуществени вреди, както и че е без практическо значение дали претенцията е предявена пред застрахователя преди смъртта на лицето, тъй като съгласно чл.125 ГПК искът се счита предявен с постъпването на исковата молба в съда и именно от този момент пострадалият може да бъде заместен в процеса от наследниците си. Сочи още, че КЗ /отм./ не предвижда задължителен ред за предявяване на претенцията първо пред застрахователя. Намира, че поради личния характер на това право същото не може да бъде наследено, тъй като само и единствено на пострадалия принадлежи правото да предяви иск, като прецени срещу кого и за каква сума. Поддържа още, че едва пред касационната инстанция са представени доказателства за отправено от пострадалата искане до застрахователя, какъвто въпрос не е бил разглеждан от предходните две инстанции. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила. С определение № 60402 от 02.07.2021г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по следния процесуалноправен въпрос: „Допустим ли е иск по чл.226 КЗ /отм./, предявен от наследниците на увреденото лице, починало преди завеждане на делото, но след предявяване на претенцията на това лице пред застрахователя?”. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: Въззивният съд е приел за установено, че с влязла в сила присъда Т. Р. М. е признат за виновен в това, че на 01.03.2012г. в [населено място] поради нарушение на правилата за движение е причинил смъртта на С. К. С. и е осъден да заплати на основание чл.45, ал.1 ЗЗД на М. Т. С. сумата 50 000 лева, а на К. С. С. и на С. С. М. – по 30 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от 05.03.2012г. Посочил е, че по повод заявление на ищците от 12.01.2015г. при ответника е била образувана преписка по щета № 11419000307, като видно от писмо с изх. № 3984 от 28.10.2016г. ответникът ги е уведомил, че отказва да изплати обезщетение за претърпените от М. Т. С. вреди поради настъпила смърт на същата. Взел е предвид, че М. С. е починала на 27.02.2015г. и е оставила за наследници децата си – ищците по делото. Въззивният съд, за да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производство по делото, е намерил за основателно възражението за липсата на материалноправна легитимация на ищците да предявят искове по чл.226, ал.1 КЗ /отм./, като е изложил съображения, че искът за обезщетяване на неимуществени вреди е личен, поради което, ако носителят на вземането за обезщетение почине, преди да е предявил иска си, неговите наследници не могат да търсят обезщетение по съдебен ред. Посочил е, че доколкото от ищците не се поддържа твърдението от общата наследодателка приживе да са били заявени срещу застрахователя – ответник претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание договора за застраховка „Гражданска отговорност”, а напротив, изричното им твърдение е, че тя е починала преди извънсъдебното заявяване на искането до застрахователя, то тези неимуществени вреди като такива със строго личен характер са се погасили със смъртта ѝ. По поставения процесуалноправен въпрос: Неимуществените вреди, подлежащи на обезщетяване чрез пряк иск по чл.226 КЗ /отм./, се свеждат основно до такива, свързани с физически болки и страдания от телесни увреждания или болки и страдания, причинени от смърт на близък. Засегнатите в този случай блага са неимуществени. Право на обезщетение за причинени неимуществени вреди имат лицата, чиито здраве или телесна цялост са били увредени и в резултат на това са претърпели болки и страдания, както и лицата, които поради родствени или близки отношения от настъпилата смърт на пострадалия са претърпели душевни страдания. Неимуществените вреди нямат стойностно изражение, поради което съгласно чл.52 ЗЗД размерът на паричното обезщетение за тях се определя от съда по справедливост. Възникването на право на обезщетение за неимуществени вреди не е обусловено от предявяването му по исков ред или от признаването му със съдебен акт. Наследството представлява съвкупност от имуществените права и задължения на наследодателя. Дали се търпят неимуществени вреди поради болки и страдания зависи от личната преценка на пострадалия, който трябва да има съзнание за настъпването на такива и да афишира тази своя воля, като упражни правото си на обезщетение пред задълженото лице. Поради това, с оглед личния характер на посоченото право, ако пострадалият не е обявил волята си, че търпи неимуществени вреди в резултат на болки и страдания и не е обективирал личната си преценка, че желае да упражни правото си на обезщетение за тези вреди, наследниците му не могат да наследят това право и да го упражнят вместо него. Според трайната практика на ВКС, ако приживе пострадалият е предявил иск за обезщетение за неимуществени вреди, при неговата смърт исковият процес следва да продължи с участието на наследниците му. Даденото разрешение е обусловено от обстоятелството, че в този случай предмет на делото не е защита на строго лични права /напр. право на възстановяване на работа, на промяна на име и т.н./. Следва да се приеме, че правото на обезщетение за неимуществени вреди се наследява и ако приживе пострадалият отправи извънсъдебно искане да му бъде заплатено такова обезщетение от задълженото за това лице. В този случай пострадалият е афиширал пред длъжника личната си преценка, че е претърпял болки и страдания и e упражнил правото си на обезщетение за неимуществени вреди. Доколкото това право има паричен еквивалент, с който се съизмерява обезщетението, веднъж упражнено чрез заявената от пострадалия воля да бъде обезщетен за търпените неимуществени вреди, то може да бъде наследено. Поради това е без значение дали правото на обезщетение за неимуществени вреди е било упражнено по исков ред или извънсъдебно – с отправено до застрахователя искане за заплащане обезщетение, тъй като последиците от предявяването на иск са свързани с възникването на процесуално правоотношение и възможността за настъпване на правоприемство в него, но не и с възникването и упражняването на правото на обезщетение. С оглед изложеното възприетото в практиката на ВКС разрешение за наследяване на правото на обезщетение за неимуществени вреди следва да се приложи и при наличие на претенция, отправена до застрахователя, независимо дали при действието на КЗ /отм./ или на новия КЗ /обн. ДВ, бр.102 от 29 декември 2015г., в сила от 1 януари 2016г./. Макар в КЗ /отм./ извънсъдебното искане до застрахователя за заплащане на обезщетение да не е предвидено като задължителна предпоставка за допустимост на прекия иск на увредените лица, както е в КЗ /обн. ДВ, бр.102 от 29 декември 2015г., в сила от 1 януари 2016г./, значението на такава покана за упражняване на правото на обезщетение за неимуществени вреди не може да бъде отречено. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че когато приживе пострадалият е предявил пред застрахователя претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вече упражненото от него право на обезщетение се наследява от наследниците му, които при отказ на застрахователя могат да го предявят с иск по чл.226 КЗ /отм./. По касационната жалба: С оглед дадения отговор на поставения процесуалноправен въпрос въззивното решение се явява неправилно. В настоящия случай с влязла в сила присъда по НОХД № 5048/2012г. на СГС на пострадалата М. Т. С. е присъдено обезщетение в размер на 50 000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди от настъпило на 01.03.2012г. ПТП. От представените с исковата молба писма изх. №1863 от 08.04.2015г. и изх. № 3984 от 28.10.2016г. на ЗК „Уника” АД е видно, че щета № 11419000307/12.01.2015г. е образувана по искане от 12.01.2015г., но е отказано заплащане на обезщетение на М. Т. С., тъй като е починала. Въпреки че самото искане от 12.01.2015г. не е своевременно представено по делото, въз основа на посочените писмени доказателства следва да се приеме, че претенция за заплащане на застрахователно обезщетение е заявена от пострадалата М. Т. С. преди смъртта ѝ, настъпила на 27.02.2015г., както с предявен в наказателното производство иск против делинквента, така и с извънсъдебно искане до застрахователя. С оглед на това настоящият състав намира, че тъй като пострадалата М. Т. С. приживе е упражнила правото си да поиска от застрахователя обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от настъпилото на 01.03.2012г. ПТП, предявеният от ищците К. С. С. и С. С. М. в качеството им на нейни наследници иск по чл.226 КЗ /отм./ за заплащане на поисканото от нея обезщетение е допустим. Като е достигнал до противния извод, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав и постановяване на решение по същество на предявения иск. На основание чл.294, ал.2 ГПК при новото разглеждане на делото въззивния съд следва да се произнесе и по разноските за настоящото производство. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.3 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1036 от 06.02.2020г. по в.гр.д. № 11122/2019г. на СГС. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: