Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 6 Р Е Ш Е Н И Е № 453 С., 13.01. 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември, през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 390 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. З. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Р. М. от АК-С., против въззивно решение от 16.11.2010 г., постановено по в.гр.д. № 4811 по описа за 2010 г. на Софийски градски съд, ІІ „г” отделение, с което като е потвърдено решението от 22.02.2010 г. по гр.д. № 5370/2009 г. на Софийския районен съд, 75 с-в, са отхвърлени предявените от Д. З. С. от [населено място], срещу [фирма]/в несъстоятелност/ [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, вр. с чл. 328, ал. 2 КТ, за признаване за незаконно уволнението на ищеца извършено със заповед № 1550 от 25.11.2008 г. на синдика на ответното дружество в несъстоятелност, по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител звено проекти чугунодобивна дейност”, отдел „Проекти”, управление „Проучване, проектиране и изграждане” и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с 225, ал. 1 КТ, за сумата 15 705,50 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 28.11.2008 г. – 28.05.2009 г. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В съдебно заседание адв. М. поддържа жалбата и моли въззивното решение като неправилно да бъде отменено и постановено друго от касационния съд, с което се уважат предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Подробни съображения са изложени в писмена защита. Ответникът по касационната жалба [фирма]/в несъстоятелност/ [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и в съдебно заседание. С определение № 1048 от 28.09.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решението по материалноправния въпрос, а именно влиза ли в правомощията на синдика правото да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ, който въпрос е обусловил изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 328, ал. 2 КТ. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите на касатора, изложени в подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: С обжалваното решение като е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната му част, въззивният съд е приел, че исковете за защита срещу незаконно уволнение са неоснователни, тъй като в случая са налице предпоставките на чл. 328, ал. 2 КТ, а именно – налице е договор за управление на предприятието, служителят е бил част от ръководството на предприятието, както и уволнението е извършено в срок до девет месеца след започване на изпълнението на договора за управление. Съдът е приел, че правомощията на назначения от съда синдик напълно съвпадат с тези на представляващия по договор за възлагане на управлението, като различен е само поръчващият – в единия случай е съвет на директорите, а в другия съдът по несъстоятелността, чиято воля замества тази на орган на дружеството. Касационното обжалване е допуснато поради противоречие на приетото във въззивното решение със задължителната практика на Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК по материалноправния въпрос – влиза ли в правомощията на синдика правото да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Към настоящия момент тази практика е установена с постановено решение на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, което съгласно т. 2 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС има задължителен характер. Така с решение № 262 от 11.05.2011 г. по гр.д. № 1146/2010 г. на ВКС, ІV г.о., Върховният касационен съд приема, че статутът на синдика не съвпада с този на управителя на търговското дружество по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ. За да бъде законосъобразно уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ е необходимо да е налице сключен договор за управление на предприятието, лицето, с което се прекратява трудовото правоотношение да е служител от ръководството на предприятието, а правото по тази законова норма може да бъде упражнено в деветмесечен срок след започване изпълнението на договора за управление. Синдикът не може да бъде приравнен на управител по см. на чл. 328, ал. 2 КТ, тъй като той се назначава от съда в хипотезата на обявена несъстоятелност на предприятието, правомощията му са предвидени в закона и той се отчита пред съда, а не пред органа на дружеството, който избира управителя. Налице е разлика във функциите между управителя и синдика, като управителят се избира за постигане на определени стопански резултати от предприятието, а синдикът е обвързан от вменените му от Търговския закон права и задължения и извършване на действия, свързани с несъстоятелността на дружеството, т.е. дейността на синдика не е идентична, нито може да се приравни с тази на управителя на дружеството в смисъла заложен в разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ, поради което синдикът няма право да прекрати трудов договор на посоченото основание. С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ като е приел, че в случая са налице предпоставките на чл. 328, ал. 2 КТ, а именно – налице е договор за управление на предприятието, служителят е бил част от ръководството на предприятието, както и уволнението е извършено в срок до девет месеца след започване на изпълнението на договора за управление. Съдът е приел, че правомощията на назначения от съда синдик напълно съвпадат с тези на представляващия по договор за възлагане на управлението, като различен е само поръчващият – в единия случай е съвет на директорите, а в другия съдът по несъстоятелността, чиято воля замества тази на орган на дружеството. Предвид дадения отговор на правния въпрос, обусловил изхода на делото, следва да се приеме, че въззивното решение е неправилно и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК следва да бъде отменено. След отмяна на неправилното въззивно решение при наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, спорът следва да се пререши от настоящата инстанция като се уважат предявените искове за защита срещу незаконното уволнение с оглед правомощията на ВКС по чл. 293, ал. 2 ГПК, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. По делото е установено, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено със заповед № 1550/25.11.2008 г. на синдика на [фирма]/в несъстоятелност/ [населено място] на основание чл. 328, ал. 2, вр. с чл. 326, ал. 2 КТ. Тъй като синдикът на ответното дружество в несъстоятелност не разполага с правомощията по чл. 328, ал. 2 КТ, извършеното от него прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е незаконосъобразно, поради което следва да се уважи предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ като се отмени заповед № 1550/25.11.2008 на синдика на ответното дружество в несъстоятелност, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 2 КТ като незаконосъобразна. Основателен се явява и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност – „ръководител звено проекти чугунодобивна дейност”, както и искът за присъждане на обезщетение за принудителна безработица на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. По делото е установено, видно от извършените от съда констатации по трудовата книжка на ищеца с протоколно определение от 09.02.2010 г., че на стр. 10 и 11 от нея е вписано прекратяване на трудовия договор при ответника на 28.11.2008 г. на основание чл. 328, ал. 2, вр. с чл. 326, ал. 2 КТ, вписано е прослужено време три години и девет месеца, след което няма вписване за работа при друг работодател. Установено е от представената платежна бележка, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца предхождащ уволнението е в размер на 2 617, 60 лв., като обезщетението за принудителна безработица за периода от 28.11.2008 г. до 28.05.2009 г./шест месеца/, възлиза на сумата от 15 705,50 лв., в какъвто размер този иск следва да бъде уважен. К.-ищец е направил искане за присъждане на разноски за всички инстанции. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество ще следва да заплати в полза на жалбоподателя съдебни разноски в размер на 250 лв. адвокатско възнаграждение, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 414,11 лв., на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение от 16.11.2010 г., постановено по в.гр.д. № 4811 по описа за 2010 г. на Софийски градски съд, ІІ „г” отделение. ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Д. З. С., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх. 3, ет. 3, ап. 3, извършено на основание чл. 328, ал. 2, вр. с чл. 326, ал. 2 КТ и ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № 1550/25.11.2008 г. на синдика на [фирма]/в несъстоятелност/ [населено място], с която е прекратено трудовото правоотношение с Д. З. С., на основание чл. 328, ал. 2 КТ, считано от 28.11.2008 г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. ВЪЗСТАНОВЯВА Д. З. С. от [населено място], на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител звено проекти чугунодобивна дейност”, отдел „Проекти”, управление „Проучване, проектиране и изграждане” в [фирма]/в несъстоятелност/ [населено място], на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. ОСЪЖДА [фирма]/в несъстоятелност/ [населено място] да заплати на Д. З. С. от [населено място], сумата от 15 705,50 лв., представляваща обезщетение за принудителна безработица, за периода от 28.11.2008 г. до 28.05.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 26.01.2009 г. до окончателното изплащане на сумата по главницата, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, както и направените по делото разноски в размер на 250 лв. ОСЪЖДА [фирма]/в несъстоятелност/ [населено място] да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 414,11 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :