Ключови фрази
Касационни частни дела по спорове за подсъдност * спор за подсъдност * неоснователност на искането за промяна на местната подсъдност

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 62

София, 16.05.2017 г.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ
2. МИЛЕНА ПАНЕВА

разгледа докладваното от съдия Троянов н.ч.д. № 503 по описа за 2017 г.
Делото е предоставено за доклад на 12.05.2017 г.
Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК за разрешаване на възникнал спор между Плевенски районен съд и Плевенски окръжен съд, който повдига и препирнята за подсъдност.
Повод за възникналата препирня е кой от съдилищата да разгледа наказателното производство по внесеното с обвинителен акт пред Плевенски районен съд обвинение по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК против обвиняемия В. В. Г..
В предоставеното писмено становище прокурор Николай Любенов от Върховната касационна прокуратура счита, че компетентен да разгледа делото е Плевенски районен съд.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като съобрази материалите по делото, намери следното:
С протоколно определение от 13.04.2017 г., по н.о.х.д. № 928/ 2017 г., Плевенският районен съд прекратил съдебното производство, на основание чл. 288, ал. 1, т. 2 от НПК, и изпратил делото по подсъдност на по-горния съд. Съдебното производство е образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия В. В. Г. с обвинение по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. В първото по делото съдебно заседание на 13.04.2017 г. прокурорът и защитникът на подсъдимия представили писмено споразумение за решаване на делото. След като бил уверен от подсъдимия за доброволно подписаното споразумение и че се отказва от разглеждане на делото по общия ред, районният съдия провел разпит на подсъдимия, предявил му саморъчно написани обяснения, снети извън процедурата по чл. 138 от НПК, след което преценил, че е извършено по-тежко наказуемо престъпление от повдигнатото – по чл. 354а, ал. 1 от НК. Прекратил съдебното производство, защото според чл. 35, ал. 2 от НПК непредявеното обвинение подлежи на разглеждане от окръжен съд.
С разпореждане № 362 от 27.04.2017 г., по н.о.х.д. № 443/ 2017 г., съдията-докладчик от Плевенски окръжен съд повдигнал препирня за подсъдност, в която изразил несъгласието си с изложените от Плаевенския районен съд доводи. Твърди, че разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2 от НПК е неприложима в случая, а освен това делото се изпраща на горестоящата прокуратура, а не на съда. Счита, че правната квалификация на деянието е законосъобразна и правилно делото е внесено за разглеждане от районния съд.
Върховният касационен съд счита действията на Плевенски районен съд от 13.04.2017 г. за незаконосъобразни.
Съдебният състав не е имал правно основание да прекратява съдебното производство и да изпраща делото за разглеждане на по-горния окръжен съд.
Макар и образувано по общия ред, с внесен обвинителен акт, съдът е преминал в процедура по глава двадесет и девета от НПК. След като страните по делото представили подписано споразумение за решаване на въпросите по делото, районният съд започнал да разглежда условията по това споразумение, а в съдебния протокол е вписал окончателния вариант на това споразумение. Промени в него съдът не е предлагал. С действията си районният съд е приложил диференцираната процедура, за което разполага с необходимото правомощие, по аргумент от чл. 383, ал. 1 от НПК.
Първото сериозно процесуално нарушение, което Плевенският районен съд допуснал е, че провел разпит на подсъдимия Г., с което едновременно приложил две взаимно изключващите се процедури. Защото делото вече не се разглежда по общия ред, а се обсъждат въпросите по одобряване на споразумението. По този начин съдът смесва общите правилата за разглеждане на делото, при които е допустимо да се проведе разпит на подсъдимия (освен при негов изричен отказ), както и на особените правила за одобряване на споразумението, при които съдебно следствие не се провежда.
Второто съществено процесуално нарушение е в хода на разпита на подсъдимия, когато съдът предявил саморъчните му обяснения на л. 20 от бързото досъдебно производство. По този начин съдебното следствие било продължено, като заедно с това били приобщени доказателства, които не били събрани по предвидения в НПК процесуален ред. По делото съществуват изрично дадени писмени обяснения от подсъд. Г. на 06.04.2017 г. (л. 3), снети в хода на разпит, проведен непосредствено след привличането му като обвиняемия. Саморъчните обяснения са снети на 03.04.2017 г., по друг ред (по реда на ЗМВР), не са част от наказателното производство и не могат да бъдат приобщавани по делото, поради изричната забрана на чл. 14, ал. 2 и чл. 105, ал. 2 от НПК.
Третото съществено процесуално нарушение е, че след като е пристъпил към диференцираната процедура по глава двадесети девета от НПК, съдът не може да обосновава нова, по-тежка правна квалификация на обвинението, тъй като мотивите му за това становище не могат да бъдат проверени в конкретна процедура, а и няма инициатива за изменение на обвинението по реда на чл. 287 от НПК, което пък е допустимо да се извърши само по общия ред.
Плевенският районен съд е разполагал с две възможности – да одобри споразумението, след като не е предложил промени в него и вече е вписал окончателния вариант на споразумението в съдебния протокол или да откаже да го одобри, съобразно предвидените в чл. 382, ал. 7 от НПК предпоставки. Основанията по чл. 288 от НПК не са били приложими. Районният съд не разполага с правна възможност да променя самостоятелно правната квалификация на обвинението, след като липсва задействана процедура по чл. 287 от НПК за изменение на обвинението в по-тежко наказуемо престъпление и не се произнася с окончателен съдебен акт – присъда.
Извършеното прекратяване на съдебното производство от 13.04.2017 г., по н.о.х.д. № 928/ 2017 г., е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Делото подлежи на разглеждане от Плевенския районен съд, съобразно повдигнатата в обвинение правна квалификация по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. Ако съдът има убедителни правни съображения да счита, че събраните на досъдебното производство доказателства не подкрепят посочената в споразумението правна квалификация, той разполага с правомощието по чл. 382, ал. 7 от НПК, а не да изпраща делото със споразумението на по-горния съд. Защото при създадената ситуация окръжният съд също не може да одобри това споразумение, нито да разгледа делото по непредявено обвинение.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 44 от НПК

О П Р Е Д ЕЛ И :

ОТМЕНЯ определение от 13.04.2017 г. по н.о.х.д. № 928/ 2017 г. на Плевенски районен съд, с което е прекратено съдебното производство по делото и същото е изпратено на Плевенски окръжен съд.
ИЗПРАЩА за разглеждане от Плевенски районен съд, прекратеното съдебно производство по н.о.х.д. № 928/ 2017 г., по описа на същия съд.
Препис от настоящото определение да се изпрати на Плевенски окръжен съд, за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.