Р Е Ш Е Н И Е                                                        № 408                София, 28.05.2010 год.                                                       В ИМЕТО НА НАРОДА                Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и девети април две хиляди и десета година, в състав:                Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА   Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                         ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА                  при секретаря Емилия Претрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№52 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:             Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. К. Й. срещу решение от 25.08.08г. по гр.д. №3006/07г. на Софийски градски съд. В жалбата се поддържа оплакване, че въззивният съд се е произнесъл недопустимо по непредявен иск за собственост на мазе с площ от 32,30 кв.м., след като по исковата молба предмет на делото е мазе с площ от 65 кв.м., евентуално – че постановеното решение е неправилно, тъй като ищцовото дружество не е придобило собственост върху мазе, като принадлежност към закупения през 2004г. трети етаж от сграда, имащ административно-търговски характер, а освен това процесното мазе не съществува като конкретна вещ, която може да бъде предмет на иск за собственост. Ответникът в производството „Е” Е. гр. С. оспорва жалбата. В подадения писмен отговор изразява становище, че съдът се е произнесъл по предявения иск; че зимничните помещения в процесната сграда са обособени и са принадлежност към всеки от етажите на сградата. С определение №597 от 02.07.09г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса може ли в производството по чл.108 от ЗС, по аналогия с делбеното производство, да се обособяват нови обекти на собственост и по отношение на тях да се прилага правна защита. За да се произнесе по съществото на правния спор, съдът взе предвид следното: Предмет на делото е иск по чл.108 от ЗС за собственост на зимнични помещения с площ от около 65 кв.м., принадлежащи към третия етаж от жилищната сграда в гр. С., ул.”А” №36, находящи се в западната част на сутеренния етаж, при граници: от изток – мазе на “Е” Е. , от запад – Кр. Г. , от север – стълбище и магазин и от юг – двор. Искът е предявен от “Е” Е. , като собственик на третия етаж от сградата, срещу праводателката Е. Й. К. , за която се твърди, че ги владее без основание. Спорът е породен от това, че при продажбата на третия етаж, принадлежащите зимнични помещения не са описани в нотариалния акт. Според ищеца те са принадлежност и следват главната вещ, а според ответника – сутеренният етаж има самостоятелен статут, тъй като е преустроен в ресторант и е ползван повече от 10 години като такъв, затова върху него ищецът няма права. Въззивният съд е уважил предявения иск, като е присъдил зимнични помещения с площ от 32,30 кв.м., с граници, описани от ищеца в исковата молба. Приел е, че къщата на ул.”А” №36 е проектирана и изпълнена със зимници, разположени в подземния етаж, които не представляват самостоятелен обект на правото на собственост, а са принадлежност към етажите и следват главната вещ. Не е установено твърдението на ответницата, че те са преустроени в ресторант. Затова, със закупуването на третия етаж от къщата през 2004г., ищцовото дружество е придобило собствеността и върху част от зимничните помещения, въпреки че те не са изрично посочени в нотариалния акт. Прието е, че съгласно заключението на вещото лице В. Т. Г. , процесните зимнични помещения са с площ от 32,30 кв.м. Решението е недопустимо. Зимнични помещения с площ от 32,30 кв.м., каквито е описал въззивният съд в диспозитива на решението си, не съществуват реално, те са необособена част от едно по-голямо помещение с площ от 82,40кв.м., съгласно експертизата на в.л. инж. В от 21.03.06г. по гр.д. №8520/05г. на СРС, стр.99 и 100. С допълнителната експертиза от 11.05.06г. по същото дело вещото лице е предложило от общото помещение, посочено вече с площ от 97 кв.м., да се обособи мазе с площ от 32,30 кв.м., като припадаща се част от зимничните помещения за третия етаж от сградата, а за първия и втория етаж да остане разликата от 64,70 кв.м. – т.е. за всеки един от етажите да има зимнично помещение с площ по 1/3 от общата, неподелена до този момент. Въззивният съд е приел това заключение и е присъдил новообособения зимник с площ от 32,30 кв.м., посочвайки съседите на общото помещение. Правото на собственост се определя като абсолютно вещно право, по силата на което едно лице може да иска от всички останали да се въздържат от каквито и да е действия върху вещта. Независимо от това как точно ще се дефинира правото на собственост, то винаги се свързва с конкретна вещ. Затова предмет на иска за собственост може да бъде само вещ, която съществува към момента на предявяване на исковата молба. Бъдеща вещ, която още не е възникнала, може да бъде предмет на валидна сделка, ако продавачът очаква правомерно да я получи. Такава бъдеща вещ обаче не може да бъде предмет на съдебна защита, тъй като правото на собственост върху нея все още не е възникнало и ако такъв иск бъде предявен, той ще е преждевременно заведен и затова недопустим. Недопустимо е също така със съдебното решение по чл.108 от ЗС да се обособява вещта, която е предмет на съдебна защита. Съдът може да обособява нови вещи само в делбено производство, при спазване на изискванията на чл.201-204 от ЗУТ, чл.7, ал.3 и 4 от ЗСПЗЗ и чл.54, ал.3 от ЗКИР, но не и при разрешаване на спорове за собственост. Като е присъдил в производство по чл.108 от ЗС вещ, която се обособява със заключението на вещото лице по делото, въззивният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено. Неоснователен е доводът на ответника по касация, че искът по чл.108 от ЗС следва да бъде уважен за цялото зимнично помещение с площ от 97 кв.м., доколкото е допустимо съсобственикът да иска да бъде въведен във владение на общата вещ. В случая искът не се основава на твърдения за съсобственост на общото зимнично помещение, до което ищецът няма достъп, а на твърдение за право на собственост върху реално обособено зимнично помещение, принадлежност към третия етаж от сградата на ул.”А” №36, което обаче не съществува като самостоятелна вещ и не може да бъде предмет на правна защита по иск за собственост. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решението от 25.08.08г. по гр.д. №3006/07г. на Софийски градски съд и оставеното с него в сила решение от 02.07.07г. по гр.д. №8520/2005г. на Софийски районен съд. ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от “Е” Е. срещу Е. Й. К. иск по чл.108 от ЗС за установяване собствеността и предаване владението на зимнични помещения с площ от около 65 кв.м., принадлежащи към третия етаж от жилищната сграда в гр. С., ул.”А” №36, находящи се в западната част на сутеренния етаж, при граници: от изток – мазе на “Е” Е. , от запад – Кр. Г. , от север – стълбище и магазин и от юг – двор. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: