О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 118 гр. София, 14.06.2022 г. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА СОНЯ НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 478 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по подадената от Х. Д. Х. чрез пълномощник – съпругата му Ц. И. Х. и приподписана от адвокат И. Б. от АК – Габрово касационна частна жалба с вх.№ 2431 от 01.11.2021 г. срещу въззивно Определение № 556 от 22.10.2021 г. по в.ч.гр.д.№ 384/2021 г. по описа на Окръжен съд - Габрово. Жалбоподателят счита, че определението е незаконосъобразно и моли да бъде отменено. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване са преповторени оплакванията, съдържащи се в касационната частна жалба, като се поддържа, че касационното обжалване следва да бъде допуснато поради противоречие с Решение № 692 от 23.03.2011 г. по гр.д.№ 1933/2009 г. на ВКС, І г.о., Решение № 113 от 10.03.2009 г. по гр.д.№ 933/2008 г. на ВКС, ІІ г.о., Определение № 86 от 24.02.2010 г. по гр.д.№ 22/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и Определение № 42 от 02.02.2011 г. по гр.д.№ 22/2011 г. на ВКС, І г.о. Не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл. Администриращият съд е извършил размяна на книжа, като по делото не е постъпил отговор от ответника по касация Община Габрово. Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК. Преди да пристъпи към разглеждане на частната жалба по същество, ВКС следва да прецени дали са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, във връзка с което намира следното: С обжалваното въззивно определение е оставена без уважение подадената от Х. Д. Х. чрез пълномощник – съпругата му Ц. И. Х. частна жалба срещу Определение № 534 от 12.07.2021 г., с което е прекратено производството по гр.д.№ 429/2021 г. по описа на Районен съд – Габрово. Въззивният съд е констатирал, че, с оглед обстоятелствената част и петитума на исковата молба, първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и с иск по чл. 54 ЗКИР по отношение на имот с проектен идентификатор ***, попадащ в имот с идентификатор *** – второстепенна улица, общинска собственост. Установено е, че между Х. Д. Х. и Община Габрово по отношение на същия имот е постановено влязло в сила решение № 106 от 17.03.2011 г. по гр.д.№ 2080/2010 г. по описа на РС - Габрово, с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 108 и чл. 109 от ЗС. Между страните е водено и друго производство, приключило с влязло в сила решение № 555 от 13.11.2012 г. по гр.д.№ 1118/2012 г. по описа на РС - Габрово, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 53 ЗКИР, предявен от Х. Д. Х. против Община Габрово относно процесния имот. При анализа на въведените в исковата молба твърдения, съдът е приел, че поставените за разглеждане в настоящото производство искове се явяват тъждествени, доколкото ищецът обосновава претенциите си със същото правно основание, а именно - отреченото със сила на пресъдено нещо право на собственост върху процесния имот. Прието е, че исковете са недопустими на основание чл. 299, ал. 1 ГПК. Ищецът е обосновал правния си интерес с отреченото с влязло в сила решение на съда право на собственост. В исковата молба не са наведени твърдения относно факти и обстоятелства, които да са възникнали след приключване на устните състезания пред съда, разгледал предходно предявените искове за собственост срещу същият ответник. По отношение на иска за собственост и този по чл. 54 ЗКИР е налице идентичност между делата, а съгласно чл. 299 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с оглед което определението на първоинстанционния съд е потвърдено като правилно. В приложеното към подадената от Х. Д. Х. чрез пълномощник – съпругата му Ц. И. Х. и приподписана от адвокат И. Б. от АК – Габрово частна касационна жалба не е формулиран правният въпрос, който според касатора е произнесен от въззивния съд в противоречие с цитираните по-горе актове на ВКС. Формулирането на правен въпрос се изисква по силата на чл. 278, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната частна жалба. Противното би засилило служебното начало във вреда на ответната страна по касационната частна жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Това е израз на служебното задължение на съда да квалифицира спорното право въз основа на фактите, доводите и твърденията на страните. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване - а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивният акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Доводи за вероятна нищожност или недопустимост не са заявени и в резултат от служебната проверка не се констатира вероятност за наличие на такива пороци. Не е налице и основанието, установено с третата хипотеза на чл. 280, ал. 2 ГПК, доколкото ВКС констатира, че въззивното определение е съобразено със закона и практиката по приложението му. Прочитът на съдебния акт не разкрива белези, които да сочат за наличие на пороци от кръга на тези по чл. 281, т. 3 ГПК, още по-малко такива, проявени в квалифицирана, особено тежка степен. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Определение № 556 от 22.10.2021 г. по в.ч.гр.д.№ 384/2021 г. по описа на Окръжен съд – Габрово. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: