Р Е Ш Е Н И Е № 144 гр. София, 21.01.2021 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2365/2019 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 306 от 12.05.2020 г. е допуснато касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Варна решение № 191 от 26.07.2019 г. по в. т. д. № 204/2019 г., с което след отмяна на решение № 1023 от 20.12.2018 г. по т. д. № 1697/2017 г. на Окръжен съд - Варна е отхвърлен предявеният от „СОД Спартак” ООД против ЗК „Уника” АД иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на сумата 136 558.19 лв., претендирана като застрахователно обезщетение за вреди от настъпил на 30.07.2016 г. покрит застрахователен риск по застраховка „Каско на МПС”, клауза „А - пълно каско”, обективирана в полица № 15053110225, за лек автомобил „Audi S6 4.0 TFSI Quattro” с рег. [рег.номер на МПС] , рама № WAUZZZ4G4GN078364, и „СОД Спартак” ООД е осъдено да заплати на ЗК „Уника” АД разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 3 976.66 лв. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и за присъждане на претендираното застрахователно обезщетение, ведно с направените разноски. Касаторът поддържа, че въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила като е игнорирал доводите му за непротивопоставимост на общите условия към застрахователния договор, върху които е основан отказа на ответника за изплащане на застрахователно обезщетение, и не е обсъдил задълбочено свидетелските показания по делото относно причините за напускане на местопроизшествието от водача на увредения автомобил. Навежда оплакване, че вследствие несъобразяването на свидетелските показания, които са базирани на лични възприятия относно релевантните за спора факти и се ползват с доказателствена стойност, съдът е направил необоснован и незаконосъобразен извод, че водачът е напуснал виновно мястото на произшествието и с поведението си е осъществил хипотеза, предвидена в общите условия към застрахователния договор като изключен от отговорността на застрахователя риск. Позовава се на необоснованост на извода на съда, че напускането на мястото на произшествието от водача е попречило да се установят обстоятелствата около настъпване на произшествието (конкретно - кой е водачът на самокатастрофиралото МПС, какви правила на ЗДвП е нарушил той, употребил ли е алкохол и евентуално правоспособен ли е). Релевира и оплакванe, че решението е постановено в нарушение на материалния закон - чл.211, т.2 КЗ (отм.), тъй като въззивният съд не е изследвал причинно - следствената връзка между неизпълнението на задължението на застрахования, с което застрахователят е аргументирал отказа си за изплащане на застрахователно обезщетение, и застрахователното събитие. Ответникът по касация ЗК „Уника“ АД със седалище в [населено място] оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за оставяне на обжалваното решение в сила по съображения, изложени от процесуалния му представител в открито съдебно заседание и в представени писмени бележки. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото и на заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното : За да отмени решението на Окръжен съд - Варна и да отхвърли предявения от „СОД Спартак” ООД против ЗК „Уника” АД иск с правна квалификация чл.208, ал.1 КЗ (отм.), Апелативен съд - Варна е приел, че е осъществено предвидено в общите условия към застрахователния договор между страните основание, пораждащо за ответника - застраховател право по чл.211, т.2 КЗ (отм.) да откаже изплащане на претендираното с иска застрахователно обезщетение в размер на 136 558.19 лв. за вредите, претърпени от ищеца - застрахован при настъпило на 30.07.2016 г. застрахователно събитие. От фактическа страна по делото не е имало спор, че страните са обвързани от валидно сключен договор за застраховка „Каско на МПС”, клауза „А - Пълно каско”, оформен със застрахователна полица № 15053110225, със срок на действие 13.10.2015 г. - 12.10.2016 г., с който ответникът - застраховател се е съгласил да застрахова собствения на ищеца лек автомобил марка „Audi S6 4.0 TFSI Quattro” с рег. [рег.номер на МПС] за сумата 190 586 лв. В полицата е отразено, че договорът за застраховка е сключен при действието на Общи условия за застраховка „Каско на МПС“ на ЗК „Уника“ АД, съставляващи неразделна част от него, които са известни на застрахования и са приети от него. С мотив, че полицата съдържа изрично изявление на застрахования за получаване и приемане на общите условия, въззивният съд е отрекъл основателността на поддържания от ищеца довод, че не е обвързан от общите условия и че предвидените в тях основания за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение са му непротивопоставими. Въз основа на общите условия съдът е констатирал, че в тях са предвидени хипотези на освобождаване на застрахователя от задължението за изплащане на застрахователно обезщетение в случай на настъпване на застрахователно събитие, в т. ч. хипотезите на т.6.2.4 - ако водачът е напуснал мястото на ПТП, без да уведоми компетентните съгласно ЗДвП държавни органи, когато ЗДвП изисква те да констатират по официален начин обстоятелствата на ПТП, т.6.2.2 - ако щетата е причинена от водач, който е управлявал МПС след употреба на алкохол, наркотици и/или упойващо вещество, т.6.2 - ако МПС е управлявано от неправоспособен водач или от водач без валидно свидетелство за управление, т.6.3 - ако вредите на застрахованото имущество са в резултат на груба небрежност, и т.6.5.16 - ако застрахованото лице депозира становища, несъответстващи на действителните факти и обстоятелства, които биха попречили на застрахователя да установи налице ли е покрит риск. Въззивният съд е преценил като безспорни обстоятелствата, че на 30.07.2016 г. е реализирано пътно - транспортно произшествие, при което е увреден застрахования от ответника лек автомобил; че във връзка с произшествието е образувано досъдебно производство № 109/2016 г. по описа на РУ на МВР - Албена за престъпление по чл.343, ал.1, б.”А” НК, което е прекратено; че ищецът е уведомил своевременно ответника за настъпилото произшествие и след представяне на необходимите документи е поискал да му бъде изплатено обезщетение за нанесените на автомобила вреди; че по повод на уведомлението ответникът е образувал щета № 15110530889/01.08.2016 г. и в рамките на нея е отказал да изплати обезщетение на ищеца, позовавайки се на т.6.2.4 от общите условия. В отговора на исковата молба ответникът - застраховател е обосновал правото си на отказ от изплащане на застрахователно обезщетение с възражения за наличие на предвидени в общите условия основания, освобождаващи го от отговорност за покриване на причинените в резултат на произшествието от 30.07.2016 г. вреди, сред които основанията по т.6.2.4, т.6.2 и т.6.2.2. Позовал се е и на основанията за отказ по т.6.3 и т.6.5.16 - груба небрежност в поведението на водача, управлявал автомобила, и дадени от водача противоречиви сведения по повод настъпване на произшествието, но след преценка на фактите и доказателствата по делото въззивният съд е приел релевираните в тази насока възражения за неоснователни и недоказани. С цел изясняване на обстоятелствата, визирани в клаузите на т.6.2.4, т.6.2.2 и т.6.2, въззивният съд е подложил на обсъждане събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства и заключенията на назначената автотехническа експертиза. Въз основа на доказателствата съдът е приел за установено, че произшествието със застрахования автомобил е настъпило на главен път 1 - 9 в посока от [населено място] към [населено място], преди [населено място], м. „Равна гора”, във времевия отрязък между 7.30 ч. - 4.40 ч., и е регистрирано от органите на полицията след получен на 30.07.2016 г. в 8.58 ч. сигнал на тел.112 за забелязано в гората встрани от пътя обърнато на врати червеникаво „Ауди”, около което няма хора. Относно механизма на реализиране на произшествието съдът е възприел експертното заключение, според което отразените в протокола за оглед увреждания по автомобила е възможно да са причинени при опит на водача да избегне сблъсък с животно чрез инстинктивно отклонение вдясно преди ляв завой, загубване на управлението и навлизане в банкета и земната настилка, последвани от завъртане на автомобила около оста си по посока на часовниковата стрелка и удар в дясната задна част. Въззивният съд е обсъдил депозираните пред първата инстанция показания на свидетелите М. К., С. Й. и И. П.. Свидетелят М. К., който в качеството на служител в РУ на МВР - Албена, е участвал в огледа на местопроизшествието, е обяснил, че при пристигане на мястото на инцидента около 08.35 ч. - 9.00 ч. полицейските служители намерили силно деформиран автомобил в крайпътните храсти и констатирали наличие на спирачни следи, без присъствие на хора и пострадали лица, както и без следи от местене на автомобила; След около час и половина пристигнали две лица, едното от които се представило за водач на увредения автомобил, а другото - за негов началник; Представилият се за водач бил ударен и стреснат, но адекватен, и нямал признаци за употреба на алкохол; При разговор с водача той заявил, че не е останал на място, за да изчака органите на полицията, защото нямал у себе си документи и се страхувал заради това. Свидетелят С. Й., представил се пред полицейските служители за водач на катастрофиралия автомобил, е заявил в показанията си, че на 30.07.2016 г. пътувал по работа към [населено място] със служебен автомобил, собственост на работодателя му „СОД Спартак” ООД, и при навлизане в ляв завой на пътното платно излязло животно - куче или лисица; Вследствие на предприета маневра с цел избягване на животното, автомобилът излязъл вдясно от пътя, поднесъл се отстрани в тревата и се обърнал в крайпътната горичка; Поради липса на работещ мобилен телефон свидетелят нямал възможност да подаде сигнал на телефон 112 и излязъл на пътя, за да потърси помощ; В близост до мястото на инцидента спрял лек автомобил и тъй като на свидетеля му прилошало, водачът на автомобила предложил да го транспортира до болницата в [населено място]; Свидетелят приел предложението, но по път се почувствал по-добре и поискал да слезе в близкото [населено място], откъдето се обадил на началника си и двамата отишли заедно на местопроизшествието, където имало един полицай; По-късно свидетелят посетил медицинска лаборатория в [населено място] и дал кръвна проба за наличие на алкохол, която се оказала отрицателна. Свидетелят И. П. - водач на спрелия на мястото на инцидента автомобил, е депозирал идентични показания за състоянието и поведението на С. Й. непосредствено след произшествието. След преценка на свидетелските показания въззивният съд е приел за доказан факта, че към момента на настъпване на произшествието увреденият автомобил е управляван от водача С. Й. (стр.13, абз.4 от въззивното решение), притежаващ свидетелство за правоуправление на МПС. С оглед на това съдът е счел за неоснователно възражението на ответника за наличие на основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение по т.6.2 от общите условия. Същевременно, на база свидетелските показания, съдът е формирал извод, че като е напуснал мястото на произшествието, без да уведоми органите на МВР, чието посещение е било задължително според изискванията на ЗДвП, водачът на автомобила е осъществил фактическия състав на т.6.2.4 от общите условия, пораждащ за застрахователя право по чл.211, т.2 КЗ (отменен, но приложим към спорното правоотношение с оглед момента на неговото възникване и разпоредбата на § 22 КЗ от 2016 г.) да откаже изплащане на застрахователно обезщетение за вредите от произшествието. За да мотивира правото на отказ по чл.211, т.2 КЗ (отм.), въззивният съд е съобразил, че задължението на водача да не напуска мястото на произшествието преди уведомяване на органите на МВР произтича от закона - чл.123 и чл.125 ЗДвП, и е предвидено изрично в чл.11.5.3 от общите условия към застрахователния договор. Съдът е посочил, че неизпълненото задължение отговаря на критерия, поставен в основата на отказа по чл.211, т.2 КЗ (отм.) и възприет от практиката на ВКС по приложението на чл.211, т.2 КЗ (отм.) - да е значително за интереса на застрахователя. Изложил е съображения, че застрахователят има интерес водачът да не се отклонява от мястото на произшествието, за да се констатират по надлежен начин обстоятелствата относно настъпването на произшествието и конкретно кой е управлявал превозното средство, какви правила на ЗДвП са нарушени, правоспособен ли е водачът и евентуално употребил ли е алкохол. Изхождайки от поведението на водача С. Й., съдът е заключил, че със самоволното напускане на мястото на произшествието последният е осуетил установяването на изброените обстоятелства, които евентуално са способствали настъпване на произшествието и увреждането на застрахования автомобил, и наред с това е възпрепятствал възможността да бъде проверен за алкохол в нормативно определения период от 120 минути. В зависимост от извода за основателност на възражението на ответника за осъществяване на хипотезата на т.6.2.4 от общите условия, въззивният съд е приел, че съгласно чл.211, т.2 КЗ (отм.) застрахователят не дължи застрахователно обезщетение за вредите от настъпилото на 30.07.2016 г. произшествие, поради което е отменил решението на първоинстанционния съд и е отхвърлил предявения от „СОД Спартак” ООД против ЗК „Уника” АД иск с правна квалификация чл.208, ал.1 КЗ (отм.). Съображенията, с които въззивният съд е мотивирал правото на ответника - застраховател да откаже изплащане на застрахователно обезщетение), са предпоставили допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. За да допусне касационното обжалване, настоящият състав на ВКС е направил извод, че въззивният съд се е произнесъл по обуславящ изхода на делото правен въпрос - дали за възникване на право на застрахователя по имуществена застраховка да откаже изплащане на застрахователно обезщетение на основание чл.211, т.2 КЗ (отм.) е необходима причинно - следствена връзка между неизпълнението на задължение на застрахования по застрахователния договор и застрахователното събитие, в противоречие с практиката на ВКС по приложение на чл.211, т.2 КЗ (отм.), обективирана в постановени по реда на чл.290 ГПК (редакция преди изменението от ДВ бр.86/2017 г.) решения, цитирани в определението по чл.288 ГПК. По поставения правен въпрос : В трайната и непротиворечива практика на ВКС по приложението на чл.211, т.2 КЗ (отм.) e възприето разрешението, че за да е основателен отказа на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение за вреди от настъпило застрахователно събитие, не е достатъчно застрахованият да не е изпълнил свое задължение по застрахователния договор, което е предвидено в закон или в самия договор и е значително от гледна точка на интереса на застрахователя, а наред с това е необходимо настъпването на застрахователното събитие и/или обема на произлезлите от него вреди да са последица от неизпълнението на това задължение, т. е. да съществува причинно - следствена връзка между неизпълнението и застрахователното събитие; За да се аргументира право на отказ по чл.211, т.2 КЗ (отм.), не е достатъчно да се констатира простото неизпълнение от застрахования на конкретното договорно задължение, макар и предвидено в застрахователния договор като значимо за интереса на застрахователя, а следва да се докаже от застрахователя, че съществува причинна връзка между договорното неизпълнение и настъпването на застрахователното събитие, респ. че неизпълнението е увеличило риска от имущественото увреждане или че е препятствало доказването на вредите, респ. на обстоятелствата, при които е настъпило събитието (в този смисъл решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, І т. о., решение № 105/11.07.2017 г. по т. д. № 1325/2016 г. на ВКС, І т. о., решение № 86/18.07.2014 г. по т. д. № 2230/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 2/20.05.2013 г. по т. д. № 1031/2011 г. на ВКС, І т. о., решение № 140/01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г. на ВКС, І т. о., и др.). Посоченото разрешение се споделя от настоящия състав на ВКС и от него произтича положителния отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване. По съществото на касационната жалба : Предвид отговора на значимия за изхода на делото правен въпрос, касационната жалба е основателна. Р. на 30.07.2016 г. ПТП, при което е увреден собствения на касатора „СОД Спартак“ ООД лек автомобил, попада сред предвидените в застрахователния договор между страните застрахователни събития, при настъпването на които застрахователят ЗК „Уника“ АД се е задължил да изплати застрахователно обезщетение за причинени на застрахования автомобил вреди. Договорът за застраховка е сключен при действието на общи условия, предвиждащи основания за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение в полза на застрахователя, като в касационното производство спорът между страните е съсредоточен върху основанието по т.6.2.4, с наличието на което въззивният съд е мотивирал решаващия си извод за неоснователност на иска по чл.208, ал.1 КЗ (отм.). Пред касационната инстанция ответникът поддържа и релевираните с отговора на исковата молба основания за отказ по т.6.3 и т.6.5.16 от общите условия, но тъй като тяхното проявление е отречено от въззивния съд, обсъждането им от касационната инстанция е недопустимо предвид правилото на чл.290, ал.2 ГПК и забраната за влошаване положението на жалбоподателя - ищец. С касационната жалба е въведено оплакване, че въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила като не е обсъдил доводите на дружеството - касатор за непротивопоставимост на общите условия поради липса на представителна власт на лицето, от което изхожда изявлението за получаването и приемането им. Оплакването е неоснователно с оглед мотивите към обжалваното решение, в които въззивният съд е формирал извод за обвързаност на застрахования от общите условия, основан на съдържанието на застрахователната полица и данните в нея за изпълнение на формалностите по чл.298, ал.1 и ал.2 ТЗ. Изводът на въззивния съд е правилен, а тезата на касатора за непротивопоставимост на общите условия се опровергава от установения в хода на делото факт, че касаторът се е ползвал от застрахователния договор с общите условия към него, получавайки застрахователни обезщетения по повод на предходни застрахователни събития. Според клаузата на т.6.2.4 от приложимите към застрахователния договор Общи условия за застраховка „Каско на МПС“ застрахователят не изплаща обезщетение за вреди от застрахователно събитие, ако водачът на увредения застрахован автомобил е напуснал мястото на ПТП, без да уведоми компетентните съгласно ЗДвП държавни органи, когато ЗДвП изисква същите да констатира по официален начин обстоятелствата на ПТП. Клаузата на т.6.2.4 е свързана логически с друга клауза в общите условия - т.11.5.3, в която е изведено задължение за водача на застрахования автомобил да уведоми органите на МВР, когато това се изисква по закон, т. е. в случаите на чл.125 ЗДвП. Пред инстанциите по същество не е имало спор, че в конкретния случай обстоятелствата на ПТП са подлежали на констатиране по официален начин от органите на МВР, както и че водачът на автомобила не е изпълнил произтичащото от общите условия и от закона задължение да уведоми последните за настъпилото произшествие. Предвид практиката на ВКС по приложението на чл.211, т.2 КЗ (отм.), произнасянето по възражението на ответника - застраховател за наличие на основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение е обусловено от преценката дали и доколко неизпълнението на задължението за уведомяване, както и на въведеното в текста на т.6.2.4 от общите условия задължение за водача да не напуска мястото на произшествието преди явяване на компетентните съгласно ЗДвП държавни органи, е способствало за настъпване на произшествието и/или на вредите, увеличило е риска от имущественото увреждане или е препятствало доказването на вредите, респ. на обстоятелствата, при които е реализирано произшествието. Моментът на настъпване на произшествието и механизма на неговото реализиране са установени от въззивния съд с помощта на автотехническата експертиза, като ответникът - застраховател не е ангажирал доказателства за друг възможен механизъм на произшествието. От неопроверганите показания на свидетелите И. П. и С. Й., базирани на непосредствени лични възприятия, въззивният съд е установил по несъмнен начин самоличността на водача, управлявал застрахования автомобил, и неговото поведение преди и след настъпване на произшествието. В противоречие със собствения си категоричен извод, че автомобилът е бил управляван от свидетеля Й. - служител на застрахования „СОД Спартак“ ООД, въззивният съд необосновано е приел, че като не е останал на мястото на произшествието и не е уведомил органите на МВР, водачът е препятствал установяването на причинителя на произшествието и на обстоятелствата по настъпването му, включително извършването на проверка за алкохол, относима към изключения риск по т.6.2.3 от общите условия. Напускането на местопроизшествието от водача и неуведомяването на органите на МВР несъмнено съставлява неизпълнение на вмененото с чл.125 ЗДвП и с т.11.5.3 от общите условия задължение, но то не е достатъчно да обоснове правото на застрахователя да откаже изплащане на претендираното от застрахования застрахователно обезщетение. Основателно е оплакването на касатора, че при изследване на предпоставките по т.6.2.4 въззивният съд не е взел предвид непротиворечивите показания на свидетелите - очевидци относно причините, поради които водачът не е останал на мястото на инцидента и не е сигнализирал за произшествието. Свидетелят Й. е обяснил, че след инцидента е бил стресиран, че се е почувствал зле и че не е разполагал с техническа възможност да се подаде сигнал на телефон 112 и че е излязъл на пътя в непосредствена близост до местопроизшествието с намерение да потърси помощ. Свидетелят И. П. е потвърдил, че когато е спрял на пътя в близост до мястото на инцидента, водачът Й. изглеждал видимо неадекватен, пребледнял и уплашен и че неговото състояние мотивирало свидетеля да настоява да го откара до болницата в [населено място]; Свидетелят Й. първоначално приел предложението, но по пътя към [населено място] заявил, че се чувства добре, и поискал да остане в близкото [населено място], за да се обади оттам на „началника си“ и да го извести за случката. Показанията на двамата свидетели са еднопосочни и напълно подкрепят тезата на ищеца - касатор, че напускането на мястото на произшествието от водача не е самоволно, както твърди застрахователят, а е продиктувано от преживения по време на произшествието стрес и от намерението за уведомяване на собственика на застрахования автомобил за случилото се. Въззивният съд не е преценил правилно и показанията на свидетеля М. К., който в качеството на служител в МВР е посетил местопроизшествието след получен сигнал на телефон 112. Свидетелят е обяснил, че когато е отишъл на мястото на инцидента, местопроизшествието е било напълно запазено и не е имало следи от местене на катастрофиралия автомобил. Последното означава, че неизпълнението на задължението по чл.125 ЗДвП и т.11.5.3 от общите условия от страна на водача по никакъв начин не е препятствало установяването на обстоятелствата, при които е настъпило произшествието. В показанията си свидетелят е заявил, че по време на извършване на огледа на мястото на инцидента пристигнали лицето, което се е представило за водач на автомобила, и собственикът на автомобила; че представилият се за водач бил уплашен и стреснат, обяснил напускането на местопроизшествието със страха си, че няма у себе си документи, и че при проведения разговор последният не показвал симптоми за употреба на алкохол. Преценени във връзка с показанията на другите двама свидетели, показанията на свидетеля К. разкриват недвусмислено, че напускането на местопроизшествието не е препятствало установяването на самоличността на водача и че към момента на завръщане на местопроизшествието, без значение продължителността на отсъствието му, водачът не е показвал симптоми за употреба на алкохол. Изложеното дава основание да се приеме, че формираният в обжалваното решение извод, че с оглед поведението на водача е осъществено визираното в т.6.2.4 от общите условия основания за изключване на отговорността на застрахователя за обезщетяване на вредите от настъпилото на 30.07.2016 г. ПТП, е лишен от опора в доказателствата и е в разрез с възприетата от самия въззивен съд фактическа обстановка по спора. За основателно касационната инстанция намира и оплакването в касационната жалба за постановяване на обжалваното решение в нарушение на приложимия материален закон - чл.211, т.2 КЗ (отм.). Предвиденото в т.11.5.3 от общите условия задължение за застрахованото лице, респ. за водача на застрахования автомобил, несъмнено е значимо от гледна точка на интереса на застрахователя, тъй като има отношение към установяване на обстоятелства по настъпване на застрахователното събитие и на подлежащите на обезщетяване вреди, както и към предпоставките за носене на отговорност от застрахователя. В аспекта на чл.211, т.2 КЗ (отм.) обаче това задължение би било релевантно за възникване на право за застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение само ако неизпълнението му е допринесло за проявлението на вредите или за обема им или е попречило на доказването им. Допуснатото в случая формално неизпълнение от страна на водача на застрахования автомобил на задължението за уведомяване на органите на МВР, съпътствано с неизпълнение на задължението за оставане на местопроизшествието, не се намира в причинна връзка нито с проявлението на вредите и техния обем, нито с възможността да бъдат установени обстоятелствата около произшествието, от които е обусловено правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Свидетелят М. К. е заявил пред съда, че по време на огледа на местопроизшествието водачът не е разкривал признаци за употреба на алкохол, и неговите показания не са опровергани с преки или косвени доказателства от ответника. При така депозираните свидетелски показания и представените от ищеца писмени доказателства за отрицателна проба за алкохол на водача, макар и извършена извън нормативно установения период от време за провеждане на изследването, хипотетично предполагаемата възможност произшествието да е реализирано от водача след употреба на алкохол не може да служи като аргумент за основателност на възражението на застрахователя за недължимост на претендираното застрахователно обезщетение. По изложените съображения съставът на ВКС приема, че предявеният иск с правна квалификация чл.208, ал.1 КЗ (отм.) е основателен и решението на Апелативен съд - Варна за неговото отхвърляне следва да бъде отменено като неправилно. По делото не се налага повтаряне или извършване на други съдопроизовдствени действия, поради което спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция. Размерът на обезщетението, което ответникът - застраховател дължи на ищеца - касатор съгласно чл.208, ал.1 КЗ (отм.), подлежи на определяне съобразно правилото на чл.208, ал.3 вр. чл.203 КЗ (отм.) - в размер на вредата към датата на настъпване на застрахователното събитие. Според неоспореното заключение на автотехническата експертиза, към датата на настъпване на увреждащото ПТП - 30.07.2016 г., пазарната стойност на застрахования автомобил възлиза на 149 958.16 лв., а стойността на труда и материалите за възстановяването му е 131 464 лв., което означава наличие на тотална щета; В периода на уреждане на отношенията със застрахователя автомобилът е бил подложен на негативното влияние на атмосферните условия продължително време, което се е отразило върху състоянието му и от 30.11.2017 г. регистрацията му в МВР - КАТ е прекратена; Стойността на запазените части, която може да получи застрахованият при предаване на автомобила в автоморга, е 6 500 лв., като самостоятелната продажба на отделни части и компоненти е невъзможна. С оглед констатациите в заключението дължимото обезщетение следва да бъде определено в размер на сумата 149 958.61 лв., от която следва да се приспадне стойността на подлежащите на реализация запазени части - 6 500 лв. В съответствие с т.12.22 от общите условия към застрахователния договор от стойността на обезщетението следва да се приспадне и сумата 6 900.42 лв., формирана от сбора на получени от касатора обезщетения по четири предходни щети през периода на действие на договора. В заключение ответникът ЗК „Уника“ АД следва да бъде осъден на основание чл.208, ал.1 КЗ (отм.) да заплати на касатора „СОД Спартак“ ООД застрахователно обезщетение за вредите от настъпилото на 30.07.2016 г. застрахователно събитие в размер на 136 558.19 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане. Доводът на ответника, че обезщетението следва да бъде намалено на основание чл.207, ал.2 КЗ (отм.), не се възприема от касационната инстанция поради отсъствието на предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.207, ал.2 КЗ (отм.). В зависимост от крайния изход на делото въззивното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора разноски за трите съдебни инстанции в размер общо на 24 672.29 лв. (в т. ч. 9 911.13 лв. - държавна такса, разноски за експертиза и адвокатско възнаграждение, платени за производството пред първата инстанция, 6 000 лв. - адвокатско възнаграждение за въззивното производство, и 8 761.16 лв. - държавна такса и адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС). Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 191 от 26.07.2019 г. по в. т. д. № 204/2019 г. на Апелативен съд - Варна и вместо него постановява : ОСЪЖДА ЗК „Уника“ АД с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на основание чл.208, ал.1 КЗ (отм.) „СОД Спартак“ ООД с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място],[жк][жилищен адрес] сумата 136 558.19 лв. (сто тридесет и шест хиляди петстотин петдесет и осем лв. и деветнадесет ст.)- застрахователно обезщетение за вреди от настъпил на 30.07.2016 г. покрит застрахователен риск по застраховка „Каско на МПС”, клауза „А - пълно каско”, обективирана в полица № 15053110225, за лек автомобил „Audi S6 4.0 TFSI Quattro” с рег. [рег.номер на МПС] , рама № WAUZZZ4G4GN078364, ведно със законната лихва от предявяване на иска - 08.12.2017 г., до окончателното плащане, както и сумата 24 672.29 лв. (двадесет и четири хиляди шестстотин седемдесет и два лв. и двадесет и девет ст.) - разноски по делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :