Р Е Ш Е Н И Е № 81 Гр. София, 11.05.2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря И. РАНГЕЛОВА и след становище на прокурора от ВКП К. ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 151/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по жалба на адвокат Н. Б. в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия Й. Й. Й. срещу решение № 145 на Апелативен съд – гр. Бургас, НО, постановено на 06.11.2015 г. по в.н.о.х.д. № 134/2015 г. В касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и се прави искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия по предявеното му обвинение, алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. Защитата намира, че при изготвянето на въззивното решение само формално са спазени изискванията на чл.314 от НПК, като оспорва приетите в решението факти относно състоянието на пострадалото дете след травмата, липсата на съгласие от неговите родители за оперативна намеса и поведението на медицинските лица, ангажирани с лечението, в това число и на подсъдимия Й.. Оспорва се извода на съда за наличието на причинна връзка между действията на подсъдимия като лекуващ детето лекар и настъпването на неговата смърт, както и се счита, че за това са допринесли и останалите лекари, които са третирали детето след травмата. Защитата намира за недоказани инкриминираните нарушения на подсъдимия при изпълнение на задълженията му като лекар, като счита, че въззивният съд по недопустим начин е влошил положението му с приетите допълнителни нарушения, които не са били включени в обвинението. Оценява отказа на съда да допусне допълнителна съдебномедицинска експертиза за изясняване на дължимите от останалия медицински персонал действия по лечението на детето, които са допринесли за неговата смърт, за да се установи наличието на независимо съпричинителство от тяхна страна като нарушение на правото на защита на подсъдимия . Решението на въззивния съд е атакувано с касационна жалба и от упълномощеният защитник на подсъдимия Й., адв. Ж. Д., с оплакване за допуснати нарушения по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. В жалбата на адв. Д. се навежда довод за допуснато съществено нарушение от първия съд при разглеждане на делото, като съставът му се определя като незаконен, поради наличие на предпоставките на чл.29 от НПК за отвод на членовете му, поради това, че подсъдимият е бил вещо лице към района на Районен и Окръжен съд -Сливен . Като нарушение се цени липсата на обсъждане от контролираните съдилища на заключението на Констативния протокол за извършена проверка от Изпълнителна агенция „Медицински одит” с направени констатации за липса на допуснати нарушения на медицинския алгоритъм при лечението на детето, както и се оспорват изводите на съда, че подсъдимият с действията си е нарушил Медицинския стандарт по неврохирургия, а допуснатите нарушения от други лекари не са били отчетени относно настъпването на смъртта на пострадалото дете. Прави се искане за отмяна въззивното решение и оправдаване на подсъдимия, алтернативно се иска да се върне делото за ново разглеждане на въззивния съд. Защитникът на подсъдимия, адв. Д. представя писмено допълнение към касационната жалба, в срока по чл.351, ал.3 от НПК, с идентично съдържание с това на депозираната касационна жалба. От частните обвинители и граждански ищци Е. Р. и Д. Р., чрез техния повереник адв. Ж.З. е постъпило възражение срещу касационните жалби на защитниците на подсъдимия, в което се оспорват възраженията им срещу решението на въззивния съд като неоснователни и се моли същото да се потвърди. В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимия Й., адв. Б. поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 - 3 от НПК . Акцентира върху противоречията в медицинските експертизи и липсата на допълнително заключение, с което да бъдат отстранени, както и да се установят нарушенията, допуснати от другите лекари , като счита, че по отношение на част от изготвилите ги експерти са били налице основания за отвод. Оспорва нарушенията, предмет на обвинението, както и задължението на подсъдимия да не ги допуска, като обстойно анализира естеството на работата му и дължимото от него по лечението на пострадалото дете, в която връзка не отчита неправомерно поведение. Подсъдимият Й. в последната си дума пред ВКС заявява, че в работата си е бил ръководен от принципа да не вреди и моли за постановяване на справедлива присъда. Повереникът на частните обвинители намира жалбите на защитниците на подсъдимия за неоснователни и счита, че атакуваното решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура пред касационната инстанция застъпва становището, че атакуваното решение е постановено при наличието на всички необходими доказателства и материалният закон е приложен правилно. Наложеното наказание, след увеличението, определя за справедливо отмерено и съответно на тежестта на извършеното деяние. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационните жалби на упълномощените защитници на подсъдимия основания и доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 16, постановена на 10.06.2015 г. по н.о.х.д. № 109/2015 г., по описа на Сливенски окръжен съд, НО, подсъдимият Й. Й. Й. е признат за виновен относно това, че на 12.08.2012 г. в [населено място], в Многопрофилна болница за активно лечение [фирма] – Сливен е причинил смъртта на В. Д. Р., поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност - упражняване на медицинска професия – „Ординатор в отделение по неврохирургия към МБАЛ „ Д-р И. С.“ – Сливен, представляваща източник на повишена опасност, като не е осъществил адекватно лечение, не е преценил черепно-мозъчната травма и не е предприел оперативно лечение при наличие на интракраниални травматични обемни процеси и е нарушил следните медицински стандарти , утвърдени в раздел 5 „ Организация по приема и лечение на неврологично болен, касаещи приема, наблюдението и лечението на спешно болни“ в Наредба № 37/20.08.2010 г. – „Медицински стандарт по неврохирургия”, съответно т.1.2, т.1.3.3 в, т.1.3.3 г, поради което и на осн. чл.123, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което е отложено, на осн. чл.66, ал.1 от НК, с три годишен изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият е осъден да заплати и разноските по делото в размер на 6020.00 лв. в полза на Окръжен съд Сливен и сумата от 1600.00 лв. в полза на частните обвинители. С решение № 145 от 06.11.2015 г. на Апелативен съд-гр.Бургас, НО, постановено по в.н.о.х.д. № 134/2015 г., присъдата на ОС-Сливен № 16 от 10.06.2015 г. е изменена като подсъдимият е оправдан по обвинението за нарушение на т.1.2 от раздел 5 „ Организация по приема и лечение на неврологично болен, касаещи приема, наблюдението и лечението на спешно болни“ в Наредба № 37/20.08.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт по неврохирургия и е увеличено наложеното му наказание на две години лишаване от свобода, както и изпитателният срок, с който същото е отложено е увеличен на четири години. В останалата част присъдата е потвърдена. В тежест на подсъдимия са възложени разноските в полза на частните обвинители, в размер на 1600 лв. Касационните жалби на защитниците на подсъдимия Й. и писменото допълнение към жалбата на адв. Д. са подадени в законовия срок от активно легитимирани страни, поради което подлежат на разглеждане, като разгледани по същество се явяват частично основателни. Относно оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: Същото е предмет на първоначално разглеждане, с оглед законовите последици при установяване на основателността на оплакването, които се изразяват в отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Не се установи окръжният съд, постановил присъдата по делото да е правораздавал в незаконен състав. Оплакването е основано на тезата, че подсъдимият Й. е вещо лице към Районен съд – Сливен и Окръжен съд - Сливен и в това си качество е участвал в съдебни производства, срещу съответно възнаграждение, които са били разглеждани с участието на председателят на съдебния състав, постановил настоящата присъда, които факти защитата определя като основание за отвод на състава на първоинстанционния съд. Аналогично възражение е било депозирано и пред въззивния съд, който мотивирано го е отхвърлил. Наведените от защитата факти не установяват наличие на предпоставките по чл.29, ал.1 от НПК за състава на първия съд, както и не могат да бъдат субсумирани в хипотезата на ал.2 от същия текст. Същата изисква наличие на конкретни обстоятелства, установени по делото, които по несъмнен начин да наложат извод за това, че член от състава на съда може да се счита предубеден или пряко или косвено заинтересован от изхода на делото. Доводите на защитата изцяло изключват втората алтернатива на чл.29, ал.2 от НПК за заинтересованост от изхода на делото, както и не съдържат данни, от които да се установи предубеденост от страна на член на съда. Служебните отношения, които в предходен период са били установени между подсъдимия / като експерт по конкретно дело / и член от състава на съда / участвал като съдия в същото дело /, при липса на конкретни факти, от които да се изведе предубеденост при разглеждането на настоящото дело, не представляват основание за отвод, поради което възражението за незаконен състав е неоснователно. За да е налице хипотезата на чл.29, ал.2 от НПК винаги е необходимо същата да е запълнена с конкретно съдържание, което недвусмислено да налага извода, че лице от състава на съда, разглеждащ делото не може да постанови обективно решение, поради наличието на причина, която се явява пречка за това, като преценката следва да е основана на обективни критерии и е недопустимо да се основава единствено на субективното становище на подсъдимия. По настоящото дело такива факти липсват, което определя и неоснователността на оплакването. Относно възражението за необсъждане на данните от Констативния протокол за извършена проверка № КП 27-249/05.10.2012 г. от Изпълнителна агенция „Медицински одит“ от страна на първия съд и становището, изложено в мотивите на въззивната инстанция по направеното от защитата оплакване в тази връзка, касационната инстанция намира следното: на първо място следва да се изясни правната природа на цитирания констативен протокол като вид доказателство по делото. Същият е изготвен по повод депозирана жалба от майката на пострадалото дете до Директора на Регионална здравна инспекция – Сливен, с Вх. № 2369/11.09.2012 г. , която е препратена по компетентност до Изпълнителна агенция „Медицински одит“ / с писмо изх. № МД-01-1001/28.09.2012 г. на Директора на Регионалната здравна инспекция / извън рамките на наказателното производство. Констативният протокол от медицинския одит е изискан и приложен по досъдебното производство при условията на чл.159, ал.1 от НПК. По естеството си същият представлява писмено доказателство относно извършена проверка, назначена със Заповед на Изпълнителния директор на ИА „Медицински одит“ и след приобщаването му по съответния ред към материалите по делото, с оглед констатираната връзка с предмета на наказателното производство / смърт на дете при осъществяване на лечение в лечебно заведение / не е налице процесуална пречка да бъде ценен и обсъждан на общо основание като доказателство по делото. Констативният протокол няма характер на експертно заключение, тъй като не е изготвен по надлежния ред и не е назначен с нарочен акт по смисъла на чл.145 от НПК и от лицата, предвидени в разпоредбата на чл.147 от НПК, поради което и за съда не съществува задължение да подлага на преценка съдържанието му относно поведението на подсъдимия при лечението на пострадалото дете и да го съпоставя с експертните заключения по делото. Неоснователен е и упрекът, отправен към въззивния съд - за нарушаване на неговите правомощия, който в отговор на аналогично възражение на защитата е обсъдил доказателствената стойност и тежест на Констативния протокол на ИА „МО“ и е изложил самостоятелни съображения за това защо не приема изложените в същия констатации. Въззивната инстанция, съгл. изричната разпоредба на чл.314 от НПК осъществява цялостна проверка на първоинстанционната присъда, включително и разполага с правомощия за приемане на нови фактически положения, поради което не е допуснато процесуално нарушение с обсъждането на доказателство по делото за пръв път във въззивната инстанция при липсата на процесуална пречка за това. В контекста на съществените процесуални нарушения е и довода, свързан с отказа на съда да назначи нова комплексна съдебномедицинска експертиза със задача да установи разполагал ли е подсъдимият с правомощия и обективна възможност да извърши оперативна интервенция на пострадалото дете, както и да се установи допуснати ли са нарушения от други лекари, които да са в причинна връзка със смъртта на В. Р.. Съдебната практика е последователна в разбирането си, че не всеки отказ за допускане на доказателства, включително и за назначаване на експертно заключение може да се цени като съществено процесуално нарушение. Отказът за събиране на доказателства представлява нарушение от категорията на съществените, само в случаите когато е довел до невъзможност за установяване на факти от съществено значение по делото или до отстраняване на налични противоречия в доказателствените източници за правно значими факти по съществото на обвинението. Не се констатира въззивният съд да е допуснал съществено процесуално нарушение с отказа си за назначаване на нова медицинска експертиза. Значимите за изясняване на обвинението обстоятелства са установени в пълен обем, при което не са допуснати нарушения в процесуален план относно събирането и проверката на доказателствата, на които същите са основани. Пределите на касационната проверка налагат преценката на правилността на въззивното решение да се осъществи в рамките на установените факти, като в случаите когато същите са възприети въз основа на законосъобразно събрани и проверени доказателства не са налице основания за отмяна на контролирания съдебен акт. По настоящото дело съдебните инстанции са установили релевантните за обвинението факти при стриктно спазване на разпоредбите на чл.13 и чл.14 от НПК. Обстоятелствата, свързани с механизма на получаване на черепно-мозъчната травма, причинила смъртта на пострадалото дете, състоянието му след удара в различните периоди на оказвано лечение, хронологията на лечебните мероприятия и правилността на извършеното лечение от лекарите, които са го осъществили са изяснени от контролираните инстанции в пълен обем и посредством верен прочит на наличните доказателства. Основавайки се на доказателствата по делото за конкретният механизъм на получаване на травмата в областта на главата и състоянието на пострадалия след инцидента, въззивният съд обосновано е приел, че докато е управлявал велосипеда на свидетеля М., негов приятел и съсед, пострадалият Р. е паднал върху асфалтовата настилка с лице към терена, при което е получил видими увреждания в областта на лицето, придружени с обилно кръвотечение. Непосредствено след удара детето се е изправило без чужда помощ без да губи съзнание / показания на свидетелите И. К. и М. / и след като престояло известно време на улична пейка, влязло в двора на сем.К., където се измило на чешмата. Непосредствено след това заедно с неговата майка били превозени от свидетелят С. К. до Спешен медицински център в [населено място]. Извършеният преглед от дежурен лекар, д-р С., поставената диагноза и лечение са определени от заключенията на допълнителната съдебномедицинска експертиза / т.1, л.104 / като адекватни и съобразени с актуалното състояние на детето, в частност с липсата на данни за черепно-мозъчна травма. Независимо от данните за липса на такава травма, д-р С. е дала указания на майката на пострадалия за активно наблюдение и незабавно реагиране в случай на поява на определени симптоми. В изпълнение на указанията на д-р С., майката на пострадалия Р. е сигнализирала за необходимостта от спешна помощ на тел. 112, незабавно след връщането в дома им, което е наложило превозването на детето обратно до Спешния център в [населено място] . Извършените медицински мероприятия след транспорта до спешния център / рентгенова снимка на глава, начало на симптоматично лечение / експертизата е квалифицирала като адекватни и своевременни, както и незабавното транспортиране на детето със специализиран медицински транспорт до МБАЛ в [населено място]. Десет минути преди пристигането на екип от ЦСМП- [населено място] детето е изпаднало в кома, като е останало в това състояние до приемането му в спешно отделение в МБАЛ „Д-р И. С.“ – [населено място]. Дежурният лекар в отделението, д-р П., е уведомила незабавно по телефона подсъдимият Й. за състоянието и приема на пострадалия Р.. Подсъдимият бил дежурен неврохирург на разположение за през нощта, поради което се намирал в дома си. Съобразно дадените от подсъдимия указания, на пострадалия била направена компютърна аксиална томография /КАТ / на главен мозък , извършена от специалист по образна диагностика. Подсъдимият пристигнал незабавно след като получил уведомлението за приема на пострадалото дете, извършил личен преглед на Р. и се запознал с компютърното описание, направено от д-р В. на КАТ изследването, както и лично прегледал записа от изследването на скенера, което коментирал с рентгенолога. Консултирал се с дежурен лекар анестезиолог в реанимация, д-р В. за настаняването на детето и взел решение за привеждане на Р. в Отделението по анестезиология и интензивно лечение / ОАИЛ / . Подсъдимият поставил диагноза на Р.: Дифузна травма на главния мозък без открита вътречерепна травма, при което приемът на детето бил осъществен по Клинична пътека 199 – тежка черепномозъчна травма, изискваща като вид увреждане консервативно поведение. Й. записал анамнезата, обективното състояние и лечебно-диагностичния план в Историята на заболяването на детето. След приема на пострадалото дете в ОАИЛ подсъдимият се прибрал в дома си в съответствие с дежурството му на разположение, а Р. останал под наблюдението на д-р В.. През нощта В. Р. е останал в тежко общо състояние, церебрална кома, оценена по скалата на Глазгоу на 8 точки. Следващ преглед и запис на състоянието му след първоначалният прием в отделението е направен в 6.00 ч. сутринта, при което от дежурния анестезиолог д-р В. са назначени консултации със специалисти педиатър и неврохирург, които не са били изпълнени. Последващите записи на състоянието са от 8.00 часа и 8.30 часа, когато детето рязко се влошава и сърдечната дейност спира. Въпреки извършената интубация и кардиопулмонална ресусцитация в 9.05 ч. е настъпила смъртта на детето. Въззивната инстанция е направила вярна преценка за наличието на необходимия за изясняване на съществото на обвинението обем от доказателства по делото и правилно е преценила, че в заключенията на изготвените съдебномедицински експертизи се съдържат всички изискуеми за изясняване на обективната истина по делото отговори на въпроси от специалисти, изискващи специални знания, свързани с причината за смъртта на пострадалия и поведението на подсъдимия в тази връзка. Напълно неоснователно е възражението на защитата за налични противоречия в експертните заключения, които не са били отстранени, поради липса на разлика в отговорите на експертите, които са съобразени със съдържанието на поставените въпроси. Проведеното лечение на пострадалия Р., назначено от подсъдимият Й., след приема на детето в МБАЛ „Д-р И. С.“ [населено място] и поставената от същия диагноза на травмата в областта на главата са определени от вещите лица по делото / всички назначени експертизи дават еднозначен отговор на този въпрос / като неправилни и противоречащи на основни изисквания на правилата на добрата медицинска практика при такъв вид травми и на медицинските стандарти по неврохирургия . Съществено за преценката на действията на подсъдимия при лечението на Р. е поставената неправилна диагноза на травмата в областта на главата, отразена от подсъдимия като „дифузна травма на главния мозък“, докато в действителност на пострадалия е била причинена „ мозъчна контузия с остър травматичен интрацеребрален хетом“. Невярната диагноза, която подсъдимият е поставил, експертите от комплексната съдебномедицинска експертиза я определят като неправилно интерпретиране на черепномозъчната травма като дифузна травма на главния мозък и неправилно описание на КТ находката, като наличният интрацеребрален хематом с обемно действие е описан като масивна хеморагия, което е обусловило и неправилно назначеното лечение. Същото е било предписано в съответствие с поставената от подсъдимия диагноза като консервативно лечение, докато действителното състояние на детето е изисквало провеждане на оперативно лечение в спешен порядък, поради задълбочаващата се общомозъчна симптоматика, огнищна неврологична симптоматика, КТ данни за обемна интракраниална колекция с тежък оток и притискане на околните мозъчни структури. Относно прогнозата за крайния изход при предприето адекватно лечение експертите са посочили, че след като установената черепно-мозъчна травма е диагностицирана некоректно и предприетото лечение – неправилно, последното е предопределило в голяма степен и настъпването на неблагоприятния изход. Не представлява съществено процесуално нарушение и участието на вещите лица по делото, изготвили съдебномедицинските експертизи, назначени на досъдебното производство, за които защитата възразява, че са заинтересовани, без да посочва конкретни факти в подкрепа на твърдението си, което обосновава с вида и характера на поставените им задачи. Не се констатира формулираните от водещия разследването задачи към експертизите да са в нарушение с изискванията на разпоредбата на чл.145 от НПК, поради което и възражението се прецени за неоснователно. С оглед изложеното, не се установи наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, поради което и не са налице предпоставките за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При установената законосъобразна оценка на доказателствата и правилно формирано вътрешно убеждение на контролираните съдилища по фактите, материалният закон е приложен правилно. Подсъдимият Й., като субект на престъплението по чл.123 , ал.1 от НК в качеството му на лекар неврохирург, притежаващ съответната квалификация, при изпълнението на задълженията си по лечение на пострадалия е допуснал нарушение на Медицинския стандарт по неврохиругия и правилата на добрата медицинска практика по диагностициране и лечение на черепно мозъчна травма, с което е причинил смъртта на детето В. Р.. От заключенията на комплексните медицински експертизи е изяснено, че отношение към травмата на пострадалото дете, след постъпването му в болничното заведение в [населено място], са имали неврохирургът, подсъдимият Й., реаниматорът д-р В. и рентгенологът д-р В.. От тримата лекари единствено неврохирургът д-р Й. е бил задължен да прецени състоянието на пациента и да назначи съответното лечение. Предприемането на оперативно лечение във всички етапи от развитието на болестта е било единствено от компетентността на неврохирурга. Възражението от касационната жалба на адв. Б., че подсъдимият не е имал задължение, както и не е разполагал с правомощия в конкретния случай да извърши оперативна интервенция е неоснователно. Съгласно разпоредбите на раздел 5 от Медицинския стандарт по неврохирургия, утвърден с Наредба № 37/ 20.08.2010 г., уреждащ правилата за организация на приема и лечението на неврохирургично болен, клиничният диагностичен преглед на пациента/ т.2.2.1/ има две цели : А. да изясни характера на заболяването, включително и необходимостта от оперативна намеса и Б.да се извърши оценка на оперативния риск. Съгласно т.2.3.4 от същия раздел: окончателната преценка на оперативния риск при условия на спешност се прави от неврохирурга-оператор, като съгласно т.2.3.1 клиничният преглед за оценка на оперативния риск на пациента представлява основно задължение на неврохирурга, а при уточнени показания за операция - и на анестезиолога. Относно необходимият неврохирургичен екип, който да извърши операцията, в раздел 4, т.3.3.1 и 3.3.2 от Медицинския стандарт по неврохирургия е определен броя на членовете на неврохирургичния екип, който да извърши оперативната намеса, който варира от неврохирург-оператор и операционна сестра, до втори екип, включително и асистенти, в зависимост от сложността на операцията и е по искане и преценка на оператора. Изложеното определя компетентността на подсъдимия Й. като единствен неврохируг в болничното заведение на процесната дата, /като е без значение, че е бил на разположение, след като е уведомен за пациента и е поел лечението му /, да вземе решение за оперативна интервенция, както и да свика екип за извършването и, като при необходимост направи консултация и с други специалисти / т.2.2.3.д и 2.3.4 от раздел 5 /. Възражението, че родителите на детето не са дали съгласие за извършване на операция не почива на верен прочит на фактите по делото. Решение за оперативна намеса от страна на подсъдимия не е било вземано, респективно не е искано съгласие на родителите на детето. Назначеното от подсъдимия лечение е било консервативно, без данни за последваща оперативна интервенция, което е резултат от неправилно поставената диагноза относно вида на травмата. При правилно поставена диагноза, която е изисквала задължително незабавна оперативна интервенция, смъртта на пострадалото дете не е била неизбежна. Според експертите-медици, единственото възможно животоспасяващо мероприятие е била операцията с цел отстраняване на хематомната колекция, която в съчетание с последващо пълноценно реанимационно лечение с голяма вероятност би предотвратило декомпенсираната фаза на черепномозъчната травма и фаталния изход . Назначеното от подсъдимия консервативно лечение е било неправилно и в разрез с правилата на добрата медицинска практика, която при състояние на интрацеребрален хематом предполага незабавно хирургично лечение, което подсъдимият не е назначил и допуснатото от него нарушение е в пряка причинна връзка с настъпването на смъртта на пострадалото дете. В пряка връзка с нарушението по неправилно назначено консервативно лечение е и нарушението на т.1.3.3.г. от раздел 5 на Медицинския стандарт по неврохирургия, изразяващо се в непровеждане на незабавни консултации с анестезиолог, кардиолог и др. специалисти, според спецификата на заболяването и възрастта на пациента. Сложността на ситуацията, съобразно възрастта и състоянието на пациента са изисквали, според вещите лица, консултация с други специалисти за извършване на правилна преценка за това какво лечение да бъде предприето. Като не е извършил такива консултации, / лечебното заведение е разполагало с дежурни специалисти, както и с такива на разположение, поради което възражението за късния час на консултацията е напълно ирелевантно към преценката за необходимост от такива / подсъдимият съществено е намалил шансовете за поставяне на вярна диагноза на пациента и за назначаване на лечение, което ще препятства настъпването на леталния изход. Преценката не е субективна, а е основана на задължението, предвидено в раздел 5, т.2.3.3 от Медицинския стандарт по неврохирургия относно задължителни консултации със съответни специалисти при стандартния клиничен преглед за оценка на оперативния риск като част от цялостния диагностичен процес. Подсъдимият е нарушил и разпоредбата на т.1.3.3.в от раздел 5 на Медицинския стандарт по неврохирургия, като не е отразил в историята на заболяването назначенията за по-нататъшна диагностика, лечение и предоперативна подготовка, което пряко е резултирало в липсата на своевременна реакция от лекарите реаниматори при явното влошаване на състоянието на детето и в недостатъчно активното наблюдение, докато е било настанено в ОАИЛ, което е било предпоставка за адекватна намеса, включително и оперативна. Възражението за съпричиняване от страна на други лекари, имащи отношение към лечението на детето е неоснователно. Съпричиняване на вредоносния резултат е възможно да се осъществи от страна на пострадало лице, а не и от друг субект на престъплението. При непредпазливите престъпления теоретично би могло да се обсъжда хипотеза на независимо съизвършителство / съпричинителство /, за което е необходимо да е установено извършено конкретно нарушение от лице, компетентно ангажирано с лечението на пострадалото дете, което да е в пряка причинна връзка с настъпването на неговата смърт. Това обстоятелство е ирелевантно към обвинението на подсъдимия и наказателната му отговорност, която е лична, а привличането на лица в качеството на обвиняеми е от компетентността на прокуратурата и не подлежи на обсъждане от решаващите съдилища. За прецизност следва да се посочи, че в назначените по делото експертизи са изследвани въпросите за съпричастността на лекарите, които са били ангажирани с лечението на пострадалото дете, към настъпването на неговата смърт. Изяснено е, че това са били лекарите д-р В., рентгенолог и д-р В., анестезиолог. За д-р В. е установено допуснато нарушение посредством невярно разчитане на образното изследване от скенера на главен мозък, но поставянето на диагнозата и назначаването на лечение не са били от негова компетентност, а отговорността за това е била единствено на подсъдимия, който е следвало самостоятелно да прецени какво е състоянието на детето и как да бъде лекувано. Относно задълженията на д-р В. експертите са коментирали, че като нарушение по делото е установено извършеното от д-р В. наблюдение на пострадалия, което не е било адекватно от гледна точка на неговата интензивност и оценка на тежестта на травмата. Анестезиологът от комплексната експертиза е изяснил, че тежестта на травмата при наличните данни за обективното състояние на детето е била по-голяма от действително отразената, което е налагало детето да бъде интубирано, но поради не отчитане на наличните симптоми такава манипулация не е била назначена от реаниматора В.. Едновременно с това, описаните нарушения не е установено да се намират в причинна връзка с настъпилата смърт, която е резултат от неправилно диагностицираната от подсъдимия черепно-мозъчна травма на пострадалия и липсата на извършена оперативна интервенция. С оглед изложеното не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Предвид отправеното искане за пълно оправдаване на подсъдимия следва да се разгледа и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Въззивният съд е увеличил наказанието на подсъдимия от една година на две години лишаване от свобода, като е акцентирал върху новите отегчаващи обстоятелства, които е отчел - допуснато нарушение по чл.99, ал.3, т.1 от Закона за здравето, за което не е повдигнато обвинение и на изключително грубото погазване на Медицинския стандарт по неврохирургия, предписващ спешно оперативно лечение при интракраниални травматични обемни процеси. Наказанието е правилно отмерено, макар и не по съображенията изложени от въззивния съд. Нарушение по чл.99, ал.3 т.1 от Закона за здравето не може да бъде изведено, доколкото текстът въвежда общо задължение за адекватно третиране на спешни пациенти, с цел предотвратяване на смърт, което подсъдимият е спазил като е третирал Р. като спешен пациент, включително и като го е настанил в отделение ОАИЛ. Второто нарушение на Медицинския стандарт е част от обвинението, поради което е недопустимо двукратно да се отчита във вреда на подсъдимия. Увеличеното наказание от две години лишаване от свобода се явява адекватно на тежестта на извършеното деяние, тъй като е съобразено с броя на извършените от подсъдимия нарушения / оправдаването по обвинението по т.1.2 от раздел 5 на Медицинския стандарт по неврохирургия е поради неправилната му формулировка, с оглед вида на лечебното заведение, което не е за извънболнична медицинска помощ, като апелативният съд обосновано е отчел наличието на нарушение от същия вид / касае се за три нарушения, две от медицинския стандарт и едно от правилата за добрата медицинска практика чрез поставяне на грешна диагноза. В същата насока следва да се отчете и ниската възраст на пострадалото дете и продължителният период от време, през който детето е било оставено без предписание за интензивно наблюдение и без указания за информиране на подсъдимия от страна на дежурния реаниматор В., през цялата нощ, през която подсъдимият е бил неврохирург на разположение, който единствено е бил оправомощен да прецени адекватността на назначеното лечение и евентуалната му промяна, включително и предприемането на оперативна интервенция. С оглед изложеното увеличеното наказание на подсъдимия, което е в рамките под средния размер, с една година над специалния законов минимум, се намери за справедливо. Не се намери за основателно извършеното от въззивния съд увеличение на изпитателния срок, с който е отложено изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. Данните по делото за личността на подсъдимия, която е изцяло положително определена / добър професионалист с дългогодишен стаж, семейно и социално вграден в обществото, родител на две малолетни деца, без данни за други професионални нарушения извън процесните, които да са били основание за ангажиране на административна или наказателна отговорност / дават основание да се заключи, че минималният размер на изпитателния срок е напълно достатъчен за преоценка на поведението на подсъдимия и успешното му поправяне и превъзпитание. По изложените съображения решението на въззивния съд в тази му част следва да се измени, като се намали определеният изпитателен срок от четири на три години. В останалата част въззивното решение следва да се остави в сила. С оглед изричното искане, депозирано пред ВКС от повереникът на частните обвинители за присъждане на разноски пред настоящата инстанция, в тежест на подсъдимия Й. следва да бъдат възложени разноските на частните обвинители за процесуално представителство от повереник пред касационната инстанция, в размер на 1600 лв. Водим от горното и на осн. чл.354, ал.1, т.1 и т.3 вр. ал.2,т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение № 145 от 06.11.2015 г. на Апелативен съд-гр.Бургас, НО, постановено по в.н.о.х.д. № 134/2015 г., като намалява размера на изпитателния срок, с който е отложено изтърпяването на наказанието от две години лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Й. Й. от четири на ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ОСЪЖДА подсъдимият Й. Й. Й. да заплати направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1600 /хиляда и шестотин / лв. в полза на частните обвинители Е. В. Р. и Д. Г. Р., за процесуално представителство на повереник. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.