3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №.310 София,01.06.2021 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 1928/2020 година Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. Ф., ЕГН [ЕГН], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 62 от 08.01.2020 г. по гр.д. № 3231/2018 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, четвърти състав, в частта, с която законната лихва върху допълнително определеното от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди е присъдена от 17.09.2016 г., а не от датата на ПТП – 09.05.2015 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение в атакуваната част. Твърди се, че уврежданията на ищеца, настъпилите усложнения и липсата на възстановяване, са заявени в исковата молба и съответно доказани, а пред АС-София са доказани продължаващите последици от уврежданията. С последващото решение на НЕЛК не са констатирани нововъзникнали към този момент увреждания и последици от тях, поради което се счита, че не би могъл да се обоснове начален момент на дължимост на законна лихва от датата на това ЕР. В инкорпорираното в жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, като обуславящи въпроси се сочат: 1. От кой момент застрахователят изпада в забава за плащане на вреди и съответно, от кой момент и за какъв период се присъжда обезщетението за забава по чл.86 ЗЗД в размер на законната лихва, при предявен пряк иск срещу застрахователя по чл.226 КЗ, отм.; 2. Законна лихва от момента на деянието, присъжда ли се само когато размерът на обезщетението е определен от съда към датата на деликта; 3. Може ли съдът да се произнесе извън пределите на въззивната жалба и какво е решението в частта, в която се произнася и уважава претенция на различни от въведените основания и възражения на страните; 4. Може ли въззивният съд да постанови отхвърляне на заявено искане за лихви на основания, които не са въведени като оплаквания от ответника; 5. По отношение на правилността на акта на първоинстанционния съд ограничена ли е въззивната инстанция от посочените в жалбата и в отговора основания и оплаквания, и проверява ли обосноваността извън изрично посочените претенции и оплаквания във въззивната жалба и 6. Може ли въззивният съд да приеме, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен, ако пред въззивната инстанция не се поддържа такова оплакване. По въпросите, с изключение на въпрос № 2, се поддържа допълнителната селективна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на цитирана в изложението практика на ВКС, а по втория въпрос – т.3 на чл.280, ал.1 и ал.2, предл.трето ГПК. Във връзка с въпрос № 3 се сочи и самостоятелното основание по чл.280, ал.2, предл.второ ГПК. От ответника ЗК „Бул инс“ АД не е постъпил отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на Апелативен съд – София, след прецизна преценка на доказателствата по делото, вкл. и допълнителната медицинска експертиза за установяване на актуалното здравословно състояние на пострадалия ищец, е приел, че с оглед критериите за справедливост, общият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 120 000 лева, или 100 000 лв. допълнително над присъденото от първата инстанция обезщетение. За начален момент, от който се дължи законна лихва върху допълнително присъдената сума, е посочена датата 17.09.2016 г., когато, според съда, е установено влошаване на състоянието на пострадалия с ЕР на НЕЛК, изразяващо се във: възпалителен процес в костната тъкан, наложило множество оперативни намеси, неприключило лечение, с неясна продължителност на възстановителния период, ограничен обем на движение на колянната става, несамостоятелна походка и несамостоятелен начин на живот на ищеца, който е в работоспособна възраст. Настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото по първия правен въпрос, конкретизиран с оглед правомощията на ВКС: относно момента, от който застрахователят изпада в забава за заплащане на обезщетение за вреди при предявен пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и съответно, от който се присъжда обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва. Обжалването следва да се допусне за проверка съответствието на атакуваното решение с цитираното от касационния жалбоподател решение по т.д. № 525/2008 г. на ВКС, второ т.о. По останалите въпроси, вкл. и по твърденията за вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение, мотивирани с доводи, относими към основанията по чл.281 ГПК, ВКС дължи произнасяне в производството по чл.290, ал.2 ГПК. За разглеждане на касационната жалба по същество не се дължи ДТ, т.к. касационният жалбоподател е освободен от заплащане на ДТ за цялото производство по делото. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 62 от 08.01.2020 г. по гр.д. № 3231/2018 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, четвърти състав. Делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение за насрочване в публично съдебно заседание. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: