/РЕШЕНИЕ/ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 299 София, 08 януари 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на единадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1104 по описа за 2017 година. С присъда по нчхд № 12579/12 г. Софийският районен съд признал подсъдимия В. Т. М. за виновен в извършването на две престъпления, на 28.04.2012 г. – по чл.130, ал.1 и по чл.146, ал.1 от НК, като и за двете на основание чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административни наказания, съответно – за престъплението по чл.130, ал.1 от НК глоба в размер на 5 000 лева, а за престъплението по чл.146, ал.1 от НК глоба в размер на 2 000 лева. Със същата присъда СРС осъдил подсъдимия да заплати на С. Т. Т. сумата от общо 6 000 лева, съставляващи нанесените му с деянията неимуществени вреди, от които сумата 5 000 лева за вредите от престъплението по чл.130, ал.1 от НК, а сумата от 1 000 лева за вредите от престъплението по чл.146, ал.1 от НК. СРС се произнесъл по разноските, в това число и направените от частния тъжител, които възложил в тежест на подс.М.. По вчнхд № 3638/16 г., образувано по жалба на подсъдимия, Софийският градски съд отменил посочената по-горе присъда и вместо нея постановил нова присъда под № 239 от 04.10.2016 г., с която оправдал подс.М. по предявените му обвинения по чл.130, ал.1 и чл.146, ал.1 от НК и отхвърлил предявения от частния тъжител Т. граждански иск за неимуществени вреди в общ размер от 10 000 лева, като неоснователен. С решение № 69 от 25.04.2017 г. по кд № 148/17 г., образувано по жалба на частния тъжител Т., ВКС, трето наказателно отделение констатирал наличието на основанието по чл.348, ал.3, т.2 от НПК, поради което отменил новата присъда на СГС и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. По вчнхд № 1897/17 г. СГС отменил присъдата на СРС по нчхд № 12597/12 г., с която подс.М. е бил признат за виновен в извършване на престъпления по чл.130, ал.1 и чл.146, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК е бил освободен от наказателна отговорност, като са му били наложени административни наказания „глоба” в размер на съответно – 5 000 лева и 2 000 лева (за двете горепосочени престъпления), като вместо това постановил на 29.05.2017 г. нова присъда, с която оправдал подс.М. по предявеното му обвинение по чл.130, ал.1 от НК и на основание чл.24, ал.1, т.3, във връзка с чл.81, ал.3, вр.с чл.80, ал.1, т.5 от НК прекратил наказателното производство срещу подсъдимия в частта за престъплението по чл.146, ал.1 от НК, поради изтичане на „абсолютната давност” за наказателно преследване. СГС отхвърлил приетия за съвместно разглеждане граждански иск на гражданския ищец С. Т. М. срещу подсъдимия В. Т. М. за причинени неимуществени вреди с искова претенция в размер на 10 000 лева, тъй като искът е неоснователен. Срещу новата присъда на СГС е постъпила касационна жалба от името на частния тъжител и граждански ищец С. Т. Т., подадена чрез неговия повереник – адв.Н.А.. С жалбата се иска отмяна на обжалвания съдебен акт, тъй като е постановен при нарушаване на материалния закон и е необоснован. Пред ВКС, по реда на чл.351, ал.3 от НПК, е прието допълнение към касационната жалба. В последното са наведени данни в подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК с искане за отмяна на оспорената нова присъда и потвърждаване на осъдителната присъда на СРС, постановена по нчхд № 12597/12 г. Пред ВКС жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Повереникът му поддържа подадената жалба и допълнението към нея. Подсъдимият М. редовно призован, не се явява. Защитникът му – адв.Ж.Ж. изразява становище за неоснователност на жалбата, подробно развито и в писменото възражение, депозирано пред третата инстанция. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура счита, че обжалвания съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Касационната жалба на частния тъжител и граждански ищец следва да се остави без разглеждане. В срока за обжалване е подадена касационна жалба, с която се иска отмяна на новата присъда на СГС, защото „е постановена при нарушаване на материалния закон и е необоснована”. Данни в подкрепа на основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК не са изложени, а това е задължително, съгласно изискването на чл.351, ал.1 от НПК. Такива данни не са ангажирани от жалбоподателя и с допълнението към касационната жалба, нито пък са заявени пред ВКС. В коментираното допълнение към касационната жалба са наведени данни, които по своето естество са на плоскостта на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, щом се оспорва дейността на съда по оценка на доказателствата и техните източници. Възражението за необоснованост, не е от кръга на основанията по чл.348, ал.1 от НПК и поради това за нея са неприложими изискванията на чл.351, ал.1 от НПК. Тези констатации налагат следните изводи: ВКС не е сезиран надлежно. Единственото основание заявено в срока на обжалване е това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, но не са посочени данни в негова подкрепа. ВКС е имал повод многократно да посочи, че третата инстанция, не извършва служебна проверка. При отсъствието на данни в подкрепа на ангажираното касационно основание ВКС не може да изпълни задължението си по чл.354, ал.4, във връзка с чл.339, ал.1 и 2 от НПК, да даде отговор на направените възражения, тъй като такива фактически не са заявени надлежно. От друга страна, известно е, че след изтичане на срока за обжалване не могат да бъдат ангажирани нови касационни основания, различни от тези, които са заявени с касационната жалба, подадена в срока за обжалване.Тъкмо това е сторено с допълнението към касационната жалба, с което при изложените в него съображения, за първи път се претендира обжалвания съдебен акт да е постановен при нарушаване на процесуалните правила, регламентиращи дейността на съда по оценка на доказателствата и техните източници. Необосноваността не е касационно основание и ВКС не дължи проверка в тази насока. Водим от горното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. Т. Т. против нова присъда от 29.05.2017 г., постановена по вчнхд № 1897/17 г. на Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: