3 Решение по гр. д. № 1956/09 г. на ВКС, І ГО, стр. Р Е Ш Е Н И Е № 629 гр. С., 12.11.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на двадесет и девети септември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Лидия РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретаря Ан. И.а след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 1956 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взема предвид следното: Производство по чл. 290 и сл. ГПК. С решение от 10.07.2009 г. по гр. д. № 3407/08 г. Софийски градски съд е оставил в сила решение от 25.06.2008 г. по гр. д. № 11273/07 г. на Софийски районен съд, с което предявения от З. И. Д. и М. Д. А. иск по чл. 13 ал. 2 ЗВСГЗГФ е отхвърлен. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от З. Д. и М. А.. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано. Ответниците по касация ОСЗ гр. Нови И., Регионална дирекция по горите и Държавно горско стопанство, не вземат становище. С определение № 410 от 15.05.2010 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК касационно обжалване на въззивното решение като е приел, че съществен въпрос е дали частен писмен договор, който не е заверен нотариално, е доказателство по чл. 13 ал. 3 ЗВСГЗГФ с което се установява правото на собственост. ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290 ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: По формулирания специфичен въпрос настоящият състав приема следното: Съгласно чл. 13 ЗВСГЗГФ, български физически и юридически лица, от които са били отнети гори, могат да подадат заявление за възстановяване правото си на собственост върху гори и земи от горския фонд в ОСЗ по местонахождението им, при условия и по ред определени в правилника за прилагането на закона. Искът по чл. 13 ал. 2 ЗВСГЗГФ се предявява от лица които са пропуснали да подадат заявление в срок до 30.06.1999 г. В този случай те установяват с иск срещу ОСЗ правото да възстановят собствеността си върху гори и земи от горския фонд, ако са депозирали искова молба в срока по § 5б от ПЗР на ЗВСГЗГФ. Според чл. 13 ал. 3 ЗВСГЗГФ, в редакцията с ДВ бр. 13 от 2007 г., правото на собственост се доказва с нотариални и крепостни актове, нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за делба, съдебни актове, а при липса на такива, с емлячни и данъчни регистри, удостоверение за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъците към тях и други писмени доказателства, т. е. изброяването на доказателствата е примерно. Изискването е те да са писмени и да са допустими по ГПК. Не всички писмени документи са писмени доказателства по смисъла на ГПК. Законодателят изрично е уточнил, че не са писмени доказателства писмени декларации на заявителите, свидетелски показания и протоколи за определяне предмета на горското стопанство, издадени въз основа на чл. 22 от Закона за горите от 1922 г. и чл. 20 от Закона за горите от 1925 г. С оглед на изложеното, изразът “други писмени доказателства” следва да се тълкува в смисъл, че освен нотариални актове, делбени протоколи и др., които имат пряко вещнопрехвърлително действие, такива са и частни писмени договори или споразумителни протоколи които не отговарят на изискванията на форма за действителност на сделки. Те са достатъчни за да се докаже правото да бъде възстановена собствеността в производство по чл. 13 ал. 2 ЗВСГЗГФ. В горния смисъл е и практиката на ВКС, изразена в решения постановени по реда на чл. 290 ГПК, след образуване на производството - решение № 219 от 05.07.2010 г. по гр. д. № 557/09 г. и решение № 195 от 17.08.2010 г. по гр. д. № 583/09 г. на ВКС І ГО. По основателността на касационната жалба: За да отхвърли иска съдът е приел че ищците не са доказали правото си на собственост към момента на внасяне на горите в горския фонд, тъй като частният писмен договор от 20.09.1940 г. не е бил сключен в нотариална форма и нямал вещноправен ефект. В касационната жалба се твърди, че към момента на внасяне на горите в горския фонд, те са били собственост на техните наследодатели. В производството за възстановяване на собствеността писменият договор бил достатъчен за доказване правото на собственост, независимо че не е с нотариална заверка на подписите. Видно е от данните по делото, че ищците имат общ наследодател Д. Г. А., починал на 29.12.1949 г. Наследодателят оставил за наследници съпруга Н., синове И. и Д., дъщеря Е.. Ищецът З. е син на И. Г., а ищцата М. е дъщеря на Д. Г.. Видно от препис - извлечение от емлячен регистър към 1929 г., процесните гори са били записани на името на Д. Г.. С предварителен договор от 20.09.1940 г. той продал на синовете си Д. и И. 1/3 ид. ч. от горите, като се задължил да ги снабди с нот. акт до 20.09.1943 г. Предвид отговора на формулирания съществен въпрос настоящият състав приема, че ищците са доказали твърденията си. Предпоставка за допустимост на иск с правно основание чл. 13 ал. 2 ЗВСГЗГФ е да не е подадено заявление за възстановяване правото на собственост върху горите в определения от закона срок. Доказано е, че ищците не са заявили в срок правото да им бъде възстановена собствеността върху процесните гори като наследници на И. Г. и Д. Г.. Процесните гори са били заявени за възстановяване от друг наследник. Видно е от данните в приложената преписка вх. № 03102/99 г., че Д. И. Д., друг син на И. Г., е подал заявление за възстановяване на горите като наследник на общия наследодател Д. А.. Правото на собственост на общия наследодател той доказал с обсъденото по-горе копие от емлячния регистър. С влязло в сила решение на ОСЗ № в102 от 17.04.2000 г., процесните гори са възстановени на наследниците на Д. А., каквито са и касаторите. Въпреки че процесните гори са възстановени по заявление на друг наследник, настоящият иск е допустим, тъй като при евентуален спор за материално право ищците трябва да установят правния си интерес. Такъв правен интерес ще е налице, ако ищците са заявили за възстановяване по реда на чл. 13 ал. 1 ЗВСГЗГФ правото на собственост на процесната гори на името на наследодателите си, или ако са предявили в срок иск по чл. 13 ал. 2 ЗВСГЗГФ. Предвид на горните съображения настоящият състав на ВКС приема, че въззивното решение в е неправилно и следва да бъде отменено. Доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК спорът следва да се реши по същество, като исковите претенции бъдат уважени. Водим от горното и на основание чл. 293 ал.2 ГПК, ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 10.07.2009 г. по гр. д. № 3407/08 г. на Софийски градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО иска по чл. 13 ал. 2 ЗВСГЗГФ предявен от З. И. Д. и М. Д. А. по отношение на О. служба “Земеделие” гр. Нови И., Регионална дирекция по горите гр. С. и Държавно горско стопанство гр. С., че като наследници на Д. Д. Г., починал на 08.03.1985 г., и на И. Д. Г., починал на 04.03.1979 г., имат право да възстановят собствеността си от по 1/6 ид. ч. от следните гори: гора в м. „Стубелан” с площ 2 дка при съседи Г. К., Стр. С. и дол; гора в м. Стубелан” с площ 0.7 дка при съседи Г. К., Стр. С. и К. С.; гора в м. „Г. падина” с площ 1.5 дка при съседи Г. К., Стр. С. и К. С.; гора в м. „Влаховец” с площ 1.6 дка при съседи Стр. С., Е.. Б. и река; гора в м. „К. хрът” с площ 0.2 дка при съседи Стр. С., К. С. и Г. К.; гора в м. „П.” с площ 0.8 дка при съседи К. С., Тр. К. и път; гора в местността „И. дол” с площ 0.3 дка при съседи В. С., Е.. Б. и Тр. К.. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: