1 Р Е Ш Е Н И Е № 484 София, 15 октомври 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври 2010 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Павлина Панова при секретаря Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора от ВКП Д. Генчев като изслуша докладваното от съдия П. Панова наказателно дело № 473/2010 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на подсъдимия И. Л. П. срещу въззивно решение № 124, постановено от Апелативен съд – гр. София на 21.04.2010 г., по ВНОХД № 152/2010 г. , с което е била потвърдена първоинстанционната присъда по делото. С първоинстанционна присъда №3, постановена от К. окръжен съд на 08.02.2010 г. по НОХД № 364 по описа за 2009 г., подс. П. e бил признат за виновен в това, че на 12.12.2008 г. в гр. К. е запалил сграда – апартамент № 18 в гр. К., ул. Ц. С. №55 бл.110 ет.7 на значителна стойност, собственост на баща му, и е имало опасност пожарът да се разпростре и върху друг имот със значителна стойност – апартамент №21 , находящ се на същия адрес, поради което и на основание чл. 330 ал.2 т.2 вр. ал.1 и чл. 55 ал.1 т.1 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, за изтърпяването на което е бил определен общ режим. На осн. чл. 68 ал.1 от НК е било приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода в размер на три месеца, определено по НОХД № 556/2008 г. на К.я районен съд. Касационната жалба, подадена от името на подсъдимия чрез негов адвокат, релевира всички касационни доводи по чл. 348 ал.1 от НПК - нарушение на материалния и на процесуалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. С нея се прави искане за изменение на въззивното решение и постановяване на решение, с което престъплението бъде преквалифицирано по чл. 331 от НК – причинен по непредпазливост палеж и съответно на това да бъде изменено и наложеното наказание. Доводът по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК се релевира с оглед твърдението за липса на доказателства за умишлена форма на вината на подс. П. и предоверяване в тази насока на пожаротехническата експертиза, без да се извърши подробен анализ на останалите доказателствени източници. Аргумент за касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК се съдържа в обстоятелството, че косвено съдилищата са кредитирали показанията на свидетелите П. – съпруга и син на подсъдимия, въпреки че те изрично са направили отказа си по чл. 119 от НПК. Касационното основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК се поддържа с оглед изхода от неправилното приложение на материалния закон. Пред касационната инстанция защитата на подс. П. поддържа жалбата с всички изложени в нея съображения. В допълнение сочи, че не е бил изяснен мотивът за поведението на подсъдимия, а той се извеждал само от обясненията на подсъдимия пред вещото лице, което е изготвило психиатричната експертиза за него. В тази насока не е отчетено пияното състояние, в което се е намирал, поради което не можело да се направи категоричен извод, че е съзнавал общественоопасните последици от поведението. Поради това е налице съмнение в интелектуалния критерий за неговото виновно поведение, а то следвало да се тълкува в негова полза. Представителят на В. касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата е неоснователна. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Доводът на жалбоподателя е идентичен с възражението против правилността на присъдата и се свежда до това, че инстанциите по фактите са си позволили по косвен начин да ползват показанията на св. П. и св. П., които на осн. чл. 119 от НПК са се отказали да свидетелстват пред съда. Такива нарушения на процесуалните правила по делото не са допуснати. Въззивният съд е дал подробен отговор на това възражение в решението си /л.8 и л. 9 /, който ВКС напълно споделя. Съображенията на С. съответстват изцяло на правилата, уредени в НПК, за събиране и оценка на доказателствата, поради което не противоречат нито на закона, нито на съдебната практика. Следва да се отбележи, че съдилищата по фактите са кредитирали показанията на св. А., дадени пред първоинстанционния съд и тези от досъдебното производство в частта им, която е била приобщена към доказателствата /по съответния процесуален ред/, в които свидетелят възпроизвежда своите възприятия относно факти и обстоятелства по делото. Проведеният телефонен разговор със съпругата на подсъдимия към 17,30 часа на инкриминираната дата и съдържащата се в него информация са все факти и обстоятелства, които свидетелят е възприел лично. Той е бил участник в разговора и е чул споделените от П. факти, което той самият потвърждава пред съда. Съдът не е изопачил доказателствата , като е приел, че С. П. е помолила св. А. да отиде отново до апартамента и да види дали не е запален, тъй като съпругът й се обадил да отиде да си вземе дрехите, тъй като щял да пали апартамента. Няма основание да се счита, че това обективно не е било така, доколкото свидетелят именно по повод това обаждане е отишъл повторно до апартамента на подсъдимия, където е установил, че вече има пожар. Ако такъв разговор не се е състоял или той не е бил с такова съдържание, не е имало причина св. А. да отиде отново до дома на сем. П.. Нито въззивният съд, нито първоинстанционният са изградили изводите си относно фактите и правото по делото само на показанията на св. А.. Задълбочено са били оценени фактите, съдържащи се в двата протокола за оглед, както и показанията на поемните лица Д. и Г., разпитани по искане на защитата. Те, както и обясненията на подсъдимия, са били проверени чрез заключението на пожаротехническата експертиза и съдът въз основа на цялата доказателствена съвкупност е достигнал до своя фактически и правен извод по делото. Не се констатират пороци при формирането на вътрешното убеждение на съдебните състави, а техните съдебни актове напълно отговорят на изискванията на чл. 305 ал.3 и на чл. 339 ал.2 от НПК. С оглед на това ВКС не констатира да е налице касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, което се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по събирането и проверката на доказателствата, е неоснователно. Доводът на жалбоподателя, че въззивната инстанция, се е задоволила да припише фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, които е възприел превратно и поради това е стигнал до неверен правен извод за умишлено причиняване на палежа от подс. П., е неверен. Твърди се, че съображенията за оценката на доказателствата и обстоятелства, които приема въззивният съд за установени, не се подкрепят от данните по делото. Касационната проверка за приложението на материалния закон се извършва въз основа на фактическите констатации на решаващия съд, установени при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата. По делото тези правила не са нарушени. За всички факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване, а именно авторството на подсъдимия, изпълнителното деяние, изразило се в запалване със запалка на дрехи в гардеробите в двете стаи /детска и спалня/ , размера на причинената щета и наличието на реална опасност за разпростирането на пожара и върху друг имот, като съставомерни елементи от състава на престъплението умишлен палеж на имущество със значителна стойност още първоинстанционният съд е събрал достатъчно безпротиворечиви доказателства. Освен обясненията на подсъдимия, пред съда са разпитани множество свидетели, които са установили, предходното му поведение и намерението му, което демонстрирал в разговор със съпругата си, да запали апартамента. Жалбоподателят не поддържа довод за опорочаване на процесуалния ред при събирането на тези доказателства /вън от това, което съдът вече обсъди/. Съобщените от свидетелите факти, които взаимно се допълват, са оценени от решаващите съдилища съобразно действителното им съдържание и от тях са направени верни фактически и правни изводи. Чрез заключение на съответна експертиза е установен и механизма на възникване и развитие на пожара. Това заключение не противоречи на показанията на свидетелите Д. и Г., присъствали като поемни лица на проведените огледи и констатирали тлеене на дрехи, намиращи се на едно от рафтчетата в спалнята зад затворената врата. Именно това място е било прието като второ огнище на пожар в жилището. Заключението на пожаротехническата експертиза не може да бъде оспорено, тъй като то е професионално изготвено и почива както на техническите познания на експерта в областта на пожарите, така и на неговите лични възприятия от мястото на пожара по време на неговото гасене. Механизмът на горене на двете огнища, времето на тяхното откриване, състоянието на самите врати на гардеробите, в които са се намирали дрехите, са били достатъчно изчерпателна основа, на която експертът да заключи, че огнищата на пожара в запаленото жилище са били две. При цялостната служебна проверка на атакуваните съдебни актове ВКС не констатира да са били изопачени доказателства или игнорирани други, поради което да е бил направен несъответен на доказателствената съвкупност относно субективната страна на деянието. И двете съдебни инстанции са се съобразили с характеристиката на личността на подсъдимия, подробно изследвана от съдебно-психиатричната експертиза, отчели са афективната стимулация и алкохолната употреба като улесняващи поведението му фактори, които обаче не са повлияли на възможността му да разбира и ръководи поведението си. Поведението му сочи на наличие на интелектуалния елемент на вината – съзнаване на общественоопасния характер на деянието, което предприема, въпреки снижения самоконтрол да овладее агресивното си отреагиране. С оглед качествата на личността си и тлеещият конфликт и раздраза в отношенията със съпругата му той е действал импулсивно, под влияние на моментната емоция, но не е бил лишен от възможността да съзнава смисъла на действията си, тяхната запретеност и наказуемост. Изводът за наличие на пряк умисъл в действията на П. е резултат на оценъчната дейност на съда на неговите предхождащи деянието действия и тези, чрез които е реализирал изпълнителното деяние / установени от заключението на пожаротехническата експертиза/. Не е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като деянието на подсъдимия осъществява всички обективни и субективни признаци на престъпния състав, по който е постановено осъждането – умишлен палеж. Доводът за явна несправедливост на наложеното наказание се поддържа с оглед искането за преквалификация на деянието в престъпление по чл. 331 от НК. ВКС даде подробен отговор на това искане на касатора в раздел ІІ на настоящето решение. Доколкото липсват основания за прилагане на този материален закон, който претендира жалбоподателят, то не са налице и основания за преразглеждане на въпроса за наказуемостта на дееца в тази връзка. Жалбоподателят не претендира явна несправедливост на наказанието във връзка с квалификацията, по която е признат за виновен, поради което поради липса на възведено изрично касационно основание в тази насока, ВКС не дължи отговор. Въпреки това ВКС намира за необходимо да отбележи, че наказателната отговорност е определена при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, наложено е изключително ниско по размер наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца, а обсъдените в тази насока обстоятелства от двете предходни инстанции, интерпретирани в насока постигане на визираните в чл. 36 от НК цели, формират убеждението на касационната инстанция, че наложената санкция е справедливо отмерена. Предвид изложените съображения настоящият касационен съдебен състав намери, че не са налице сочените в жалбата касационни основания, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 124/ 21.04.2010 г. на Софийски Апелативен съд, постановено по ВНОХД № 152/2010 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.