Р Е Ш Е Н И Е № 60109 гр. София, 30.08.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на четиринадесети юни ...две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Галина Иванова..……………..…..……………….…в присъствието на прокурора Петър Долапчиев…......………………...………..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА ………………….....…....наказателно дело № 465 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба, ведно с допълнение, на защитника на подсъдимата И. Д. Б. – адв. М. Р., както и жалба с две допълнения на частните обвинители и граждански ищци М. К. Ч. и А. Р. Ч., всички против въззивна присъда № 260002/21.01.2021 г. на Варненския апелативен съд, НО, втори състав,постановена по ВНОХД № 105/2020 г., с което е била е била ревизирана присъда № 13/10.02.2020 г. по НОХД № 702/2019 г. на Варненския окръжен съд. С въззивната присъда Варненският апелативен съд е отменил първоинстанционната присъда на Варненския окръжен съд, с която подсъдимата И. Д. Б. е била оправдана по обвинението да е извършила престъпление по чл. 343, ал. 1, в. „в“ от НК и вместо това е признал същата за виновна в това, че на 17.10.2018 г., в [населено място], при управление на л. а. „Опел К.” с рег. № В ****, нарушила чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на И. Р. Ч., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК й е наложил наказание една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години. На основание чл. 343г от НК е лишил подсъдимата от право да управлява МПС за срок две години. Осъдил е подсъдимата за заплати на гражданските ищци обезщетение за неимуществени вреди – 150 000 лв. на М. Ч. и 120 000 лв. на А. Ч., ведно със законната лихва, считано от 17.10.2018 г., като е отхвърлил претенциите за разликата до 250 000 лв. за всеки от тях. Присъдил е в тежест на подсъдимата за заплати направените по делото разноски. В касационната жалба на подсъдимата и допълнението към нея се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1-3 от НПК. При условията на алтернативност се претендира отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимата или връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд, или намаляване размера на наказанията и присъдените обезщетения за неимуществени вреди. В касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци, както и представеното допълнение към нея, са ангажирани възражения срещу приетата форма на непредпазливост при извършване на деянието, която според тях е самонадеяност, както и наличието на принос на пострадалия за настъпване на ПТП. Оспорват се като занижени наложените на Б. наказания и размерите на уважените искове, като се претендира тяхното увеличаване. В с. з. пред ВКС подсъдимата, както и частните обвинители и граждански ищци и поверениците им, редовно призовани, не се явяват. Защитникът на подсъдимата – адв. М. Р., се явява пред ВКС и поддържа изцяло направените в касационната жалба и допълнение доводи и искания. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба на подсъдимия е основателна. Измежду посочените в жалбата на подсъдимия (и допълнението към нея) доводи за допуснати процесуални нарушения, ВКС намира за основателни тези, които касаят противоречия в мотивите и липсата на пълно и обективно изследване на мястото на удара по широчина и дължина на пътното платно, дължащо се преимуществено на отказа на въззивната инстанция да постави допълнителни задачи на експертите от т. нар. от него „арбитражна експертиза“ за съществени обстоятелства, имащи значение за разрешаване на случая. На първо място ВКС намира за нужно да отбележи, че обозначаването на назначената от въззивния съд комплексна експертиза като „арбитражна“ е неправилно, като са налице и проблеми във връзка с нейния състав, които са подминати, въпреки направени по този повод възражения от защитата. От материалите по въззивното дело е видно, че за да назначи „арбитражна експертиза“ въззивният съд е констатирал противоречие между две експертизи с участие на едно и също вещо лице – назначената на ДП единична АТЕ и комплексна съдебномедицинска, автотехническа и трасологична (КСМАТЕ), назначена от първата инстанция (вж. с. з. на 17.08.2020 г.), като в мотивите (на л. 4) е конкретизирал, че това се отнася до скоростта на движение на л. а., мястото на контакт с мотоциклета и отстоянието помежду им в момента, когато подсъдимата е предприела навлизане в кръстовишето, траекторията й за движение, разположението на МПС и изминатия път по платното на [улица]. Непосредствено след това е отразил, че единичната АТЕ не е била кредитирана от първата инстанция, защото е била изградена върху недостатъчен фактологически материал, както и при ползване на показанията на подсъдимата, дадени в качеството й на свидетел, отчетено като недопустимо. Очевидно е при това положение, че първоначалната експертиза, каквито й противоречия с комплексната да е съдържала, тя не е могла да бъде ценена най-малкото заради ползването на показанията на подсъдимата в друго процесуално качество. Затова и при наличието на назначена КСМАТЕ от окръжния съд, не е имало основание за назначаване на „арбитражна експертиза“, а единствено на допълнителна или повторна комплексна при участие на вещи лица със сходна компетентност, доколкото съдът все пак е приел определени факти по случая за недостатъчно изяснени. Заключение на такава експертиза (вж. л. 142 от ВНОХД) е било представено от вещите лица К., У. (инженери и научни работници) и д-р С., като е неизвестно поради какви причини в състава й не е бил включен и специалист по трасология, както всъщност съдът е разпоредил в определението си за назначаване на въпросната „арбитражна експертиза“. Впоследствие обаче и явно в отговор на доводи на защитата, е направена вметка в мотивите (на л. 13), че в компетентността на експертите К. и У., с оглед тяхното образование и квалификация, е и изследването на следи от ПТП. Извън този процесуален недостатък, ВКС намира за основателни възраженията на защитата срещу отказа на въззивната инстанция да извърши допълнително изследване на спорни обстоятелства около механизма на ПТП - чрез назначаване на нова, този път „арбитражна“, експертиза или най-малкото поставяне на допълнителни въпроси към експертите. При разпита на вещите лица, проведен в с. з. на 21.01.2021 г. явно са откроени несъответствия в измерването на действително изминатия път от подсъдимата при извършване на маневрата завой на дясно до мястото на удара, ползваният коефициент на спирачно закъснение, начина на идентифициране и разполагане на т. нар. S образни следи, които не са били отразени в протокола за оглед, но са били ползвани от експертите при визуални наблюдения върху снимковия материал и въз основа на тях е било определено мястото на инициалния удар между лекия автомобил и мотоциклета, управляван от пострадалия. Изразена е била готовност да представят нови изчисления и варианти, а защитата двукратно е направила мотивирано искане за това, отхвърлено от апелативния съд с най-общи аргументи, че не би допринесло съществено за правилното решаване на делото. Изготвените от него мотиви обаче ясно разкриват, че съществено значение за определяне на мястото на удара и траекторията на движение на автомобила на подсъдимата са имали именно въпросните следи от снимковия материал, в която връзка експертното заключение е било ценено като пълно и обосновано – в различие от предходното на КСМАТЕ, в което те не са били отчитани, а в него е участвало и вещо лице трасолог. Поради това ВКС намира, че спорните обстоятелства, имащи значение за пълното и обективно изследване на механизма на ПТП, не са били изяснени в съгласие с изискванията по чл. 13, 14 и 107 от НПК, а в резултата на това се е стигнало и до съществено ограничаване на правото на защита. На последно място, но с не по-малко значение, правото на защита е било ограничено и поради особените противоречия в мотивите по въпроса за това, на какъв сигнал на светофарната уредба, разположена за посоката му на движение, е преминал водачът на мотоциклета преди сблъсъка с автомобила, управляван от подсъдимата. Съвсем видно е, че по този въпрос липсва изрично отразяване във фактическата част на мотивите. Същевременно, в аналитичната част и при правните разсъждения на два пъти въззивният съд е отразил, че той е преминал на забранителен, респ. червен сигнал, а на друго, че не е било много ясно дали към онзи момент светофарната уредба е работела. Независимо от това какво би било решението по същество, коректното установяване на този факт има значение за отговорността на подсъдимата, която е била развита единствено на плоскостта на нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. Поради естеството на констатираните процесуални нарушения и липсата на възможност те да бъдат поправени от настоящата инстанция ВКС намира, че постановената въззивна присъда следва да бъде отменена и делото върнато за нова разглеждане на Варненския апелативен съд от стадия на съдебното заседание. С оглед изхода от жалбата на подсъдимия е невъзможно да бъдат разгледани направените от частите обвинители оплаквания, касаещи формата на непредпазливост при извършване на деянието, приносът на пострадалия, както и въпросите за размерите на наказанията и гражданските искове. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивна присъда № 260002/21.01.2021 г. на Варненския апелативен съд, НО, постановена по ВНОХД № 105/2020 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.