Р Е Ш Е Н И Е № 426 София, 02.07. 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 11 май две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНИН СИЛДАРЕВА   ЧЛЕНОВЕ:  ДИЯНА ЦЕНЕВА                                       БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 687 /2009 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 702 от 16.07.2009г. по касационна жалба на М. О. К. е допуснато касационно обжалване на решение от 09.06.2008г., постановено по гр.д. № 1438/2006г. на СГС, с което е оставено в сила решение от 24.02.2006г., постановено по гр.д. № 12154/2004г. на СРС. С последното е отхвърлен иска, предявен от касатора против К. В. П. по чл. 108 от ЗС за ревандикация на апартамент № 1* находящ се в гр. С. ж.к.”Д”, бл. 29 вх. Б, ет. 14 със застроена площ 41,98 кв.м., ведно с таванско помещение № 1* с площ 2,68 кв.м., ведно с 0,796% ид.ч. от общите части на сградата. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – ЗС, ЗТСУ :отм: НДИ /отм/, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на извода, че е приложим пар.7 от ЗМСМА, а не, че се касае за прехвърляне на право на строеж от Общината и са приложими нормите на НДИ и ЗС. Ответникът по касация не взема становище. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски градски съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът не се легитимира като собственик на основание покупко-продажба, сключена с н.а. № 74,т.1/10.09.2004г., защото праводателят му “С” АД не е бил собственик. Съдът е намерил, че дружеството прехвърлител не е придобило правото на собственост въз основа на заповед 24/28.07.1994г. на кмета на Столична община и договор от 13.02.1995г за продажба с общината, по който то е купувач., защото на основание пар.7 т.5 от ЗМСМА общинска собственост стават само жилищата, строени по реда на чл. 117 от ЗТСУ и са предназначени за оборотни жилища, или за социално слаби семейства, а процесното жилище е ведомствено. По делото е установено, че процесния апартамент е в жилищен блок на 17 етажа, построен през 1986г. и приет с акт обр. № 16/22.01.1986г. и е съставен АДС № 1* от който е видно, че на основание Разпореждане на Бюрото на МС апартаментите от блока са предоставени за стопанисване и управление на БКС, р. Искър” Съдът е преценил за неоснователно и възражението за придобивна давност от касатора, изтекла в полза на прехвърлителя му, тъй като до 1996г. действа забраната на чл. 86 от ЗС, а от тази година до 2004г., когато е станало разпореждането не е изтекъл изискуемият се 10 годишен срок за недобросъвестното владение. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1 т.3 от ГПК. по следните въпроси: може ли общината да прехвърли на търговско дружество право на строеж когато сградата е вече построена, придобива ли преобразувано еднолично търговското дружество с държавно участие апартаменти в жилищен блок, който е изградило докато е било държавно предприятие, или те стават общинска собственост и как следва да се прехвърля правото на собственост на частни лица върху тях. От АДС № 122/26.11.1989г. се установява, че 17-етажният жилищен блок, в който се намира процесния апартамент е строен 1986г. и е предоставен на БКС с ПМС № 156 на Бюрото на МС. От съдържанието на заповед № РД-24/28.07.1994г. се установява, че блока не е строен със средства на общината, а на фирма “Т” ЕООД. Това търговско дружество е образувано като ЕТД с държавно имущество със заповед на министъра на транспорта и е регистрирано като такова с решение 12.07.1994г. на СГС с уставен капитал по баланса към 31.12.1993г. като правоприемник на “Д“Транспортно строителство” гр. София”. От този момент дружеството става самостоятелно ЮЛ с обособено имущество Въззивният съд се е позовал на нормата на пар.7 т.5 от ЗМСМА, съгласно който стават общинска собственост жилищните обекти, изградени по реда на чл. 117 от ЗТСУ, за оборотни жилища или за социални мероприятия, включително за отдаване под наем на социално слаби семейства. Процесният апартамент не е изграден по реда на чл. 117 от ЗТСУ /отм/, тъй като “Д“Транспортно строителство” гр. С. не е предприятие-инвеститор към Общински НС, а е към Министерство на транспорта, а жилищата са предназначени за отдаване под наем на служители на предприятието. Не е налице нито едно от основанията за придобиване на собствеността от общината, предвидени в чл. 6 от ЗС в редакция от ДВ бр. 77/17.09.1991г. и в параграф 7 от ЗМСМА. Поради това общината не е могла да прехвърли правото на собственост върху блока на ЕООД. Въз основа на договора от 1994г. обаче дружеството го е включила в имуществото си, като част от капитала. Същевременно блок 29 вх. Б, в който се намира процесния апартамент е останал актуван за държавен с АДС № 1* влизане в сила на ЗДС на 01.06.1996г., на основание чл.2, ал.4 от ЗДС “Т” ЕООД, преобразувано в “Т” ЕАД с решение от 26.01.1996г. стана собственик на включеното в капитала му имущество. Нормата изключва от обхвата на държавната собственост по силата на закона имотите и вещите, които са включени в капитала на търговските дружества дори когато държавата е единствен собственик на капитала им.. Така към момента на продажбата на процесния апартамент с н.а. № 74,т.І от 10.09.2004г. дружеството е станало собственик на апартамента, като част от цялата сграда и е могло да прехвърли правото на собственост на ищеца. Спазена е и изискуемата от чл. 18 от ЗЗД нотариална форма, тъй като прехвърлянето е между ЮЛ, а не от държавата на гражданин. Въззивният съд не е обсъдил фактите и промяната на нормативната уредба след 1995г. и е постановил решение в противоречие с материалния закон и необосновано, което следва да се отмени, като вместо това предвид това, че не се налага събиране на нови доказателства, предявеният иск се уважи. Съобразно този резултат, на касатора следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски по списък в размер на 586 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 09.06.2008г., постановено по гр.д. № 1438/2006г. на Софийски градски съд и вместо това постановява: ОСЪЖДА К. В. П. ИГН-6504133248 да предаде владението на М. О. К. ЕГН-8108096687 върху собствения му апартамент № 1* находящ се в гр. С. ж.к.”Д”, бл. 29 вх. Б, ет. 14 със застроена площ 41,98 кв.м., ведно с таванско помещение № 1* с площ 2,68 кв.м., ведно с 0,796% ид.ч. от общите части на сградата. ОСЪЖДА К. В. П. ИГН-6504133248 да заплати на М. О. К. деловодни разноски в размер на 586 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ