О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 856 гр. София 18.11.2014 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд - четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 14 ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова ч. гр.дело № 6531 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба вх. № 11108/29.09.2014 г. от ответника С. Д. Г. от [населено място] в момента в З.в [населено място] д., чрез адв.Д. Д. срещу определение № 2254/10.09.2014 г. по ч.гр.дело № 3168/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 08.07.2014 г. по гр.дело № 70/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на С. Д. Г. – ответник в производството за освобождаването му от задължението за внасяне на държавна такса в размер на 8 325.20 лв. по депозираната от него въззивна жалба от 20.12.2013 г. против решение № 207/25.05.2014 г., постановено по същото дело. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното определение са нарушение на материалния и процесуален закон. Иска отмяна и постановяване на друго, с което жалбоподателят да бъде освободен от задължението за внасяне на държавна такса по подадената въззивна жалба. Според доводите в частната жалба неправилен е извода на въззивния съд, че имущестеното положение на Г., което е в режим на съсобственост с втората ответница по иска – негова бивша съпруга и обект на запори и възбрани по делото му дава възможност да заплати държавна такса, като поиска от съда да вдигне запори и възбрани за покриване на неотложни разходи. Поддържа също, че цялото имущество на жалбоподателя е процесното, че предмет на исковата претенция е отнемане в полза на държавата на това имущество. Счита, че с оглед наложените запори и възбрани всеки последващ купувач е ангажиран от изхода по настоящото дело, че при влизане в сила на решението за отнемане на имуществото последващият купувач е ангажиран от този изход, щом е придобил процесен имот, че имуществото е неликвидно. Поддържа също, че цялото имущество е придобито в режим на СИО и след прекратяване на брака е съсобствено между двамата ответници, че жалбоподателят има право да продава само ½ ид.част от имуществото и то след спазване на процедурата по Закона за собствеността/ЗС/ при съсобственост, което обстоятелство прави още по-непродаваемо неговото имущество, дори и съдът да вдигне възбрана или запор, че изпълнението на самата процедура и продажба е обективно невъзможно или изключително трудно за жалбоподателя и намиращата се в чужбина на неизвестен за него адрес втора ответница. Според жалбоподателя определеният от съда срок за заплащане на държавната такса, който е 7-мо дневен е недостатъчен за реализиране на процедурата по чл.33,ал.1 ЗС, в която се иска поканване на събственика и даване на разумен срок за сключване на сделка или удостоверяване на отказ от такава, а преди това подготовка на всички документи за самата продажба, че самото определение на съда по сваляне на възбраната или запора подлежи на обжалване в двуинстанционно производство. В изложението са формулирани правните въпроси: 1. възможността да се иска вдигане на запори и възбрани за ½ ид.част от имущество, което е обект на наложени възбрани и запори за обезпечаване на иска е ли основание да се приеме, че ответникът разполага с имущество за заплащане на държавната такса, при положение, че на първо място ликвидността/възможността за продажба на трето лице/ по отношение на идеална част е изключително ниска, а от друга страна самата процедура по отмяна на обезпечението, заличаване на възбрани и запори, офериране на имота и намиране на купувач обичайно отнема време, значително по-дълго от срокът за внасяне на държавната такса, който е 7 дни, 2. допустимо ли е да се приема за налично имущество, от което може да се заплати държавна такса чрез продажбата му, имущество, което е обект на иск за отнемане в полза на държавата и по отношение на него са наложени запори и възбрани, а новия купувач ще бъде ангажиран от изхода на делото/ще следва да търпи евикция при евентуално уважаване на иска/ и при положение, че искът по отношение на това имущество не е оттеглен и производството по отношение на него е висящо, 3. следва ли освен наложените запори и възбрани върху имуществото да се отчетат и вписаните преди тях ипотеки в полза на банки, което допълнително прави имотите неликвидни за продажба и осигуряване по този начин на средства за заплащане на държавна такса, 4. допустимо ли е при преценка за наличие или липса на възможност за заплащане на държавата такса да се прилага процесуален закон ЗОПДНПИ, който е неприложим по отношение на основното производство, по което се движи делото, поради приложимостта на ЗОПДИППД/отм./, 5. разходът за заплащане на държавна такса по жалба е ли неотложен разход по смисъла на ЗОПДНПИ и по смисъла на ЗОПДИППД/отм./, 6. при ефективно изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода и твърдение за неполагане на труд и липса на трудови доходи/отрицателен факт/ с оглед специфичните условия за това в местата за лишаване от свобода, дължи ли доказване ответника, че не работи и няма трудови доходи, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Ответниците по частната жалба не са изразили становище. Настоящият състав на ВКС Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че според текста на чл.83,ал.2 ГПК при произнасяне по молба за освобождаване от внасяне на държавна такса съдът взема предвид освен трудовата заетост, възрастта и здравословното състояние също и доходите на лицето и неговото имуществено състояние, установено с декларация, както и семейното му положение. Прието е, че от представената по делото декларация от жалбоподателя е установено, че същият е разведен с непълнолетни деца, не работи, поради изтърпяване на наказание „лишаване от свобода”. Съдът е приел, че от представените медицински документи – епикриза се установява наличие на заболявания, но не и нетрудоспособност, установена по предвидения от закона ред. Прието е също, че жалбоподателят притежава в режим на СИО с втората ответница недвижими имоти, движими вещи и леки автомобили върху които са наложени запори и възбрани по реда на ЗОПДНПИ. Според съда това обстоятелство не обосновава извод за липса на имущество, тъй като в разпоредбите на чл.40,ал.1 ЗОПДНПИ е предвидена възможност заинтересованата страна да поиска с мотивирана молба от съда частично вдигане на запори или възбрана върху конкретни вещи с цел заплащане на неотложни разходи, какъвто е и заплащането на държавна такса за водене на въззивното производство. При тези съображения съдът е преценил молбата на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса по подадената въззивна жалба за неоснователна и е потвърдил първоинстанционното определение, с което същата молба е отхвърлена. По правните въпроси: Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първия въпрос, формулиран в изложението в частта за възможността да се иска вдигане на запори и възбрани за ½ ид.част от имущество, което е обект на наложени възбрани и запори за обезпечавана на иска е ли основание да се приеме, че ответникът разполага с имущество за заплащане на държавната такса. Въпросът касае приложението на разпоредбите на чл.83,ал.2 ГПК, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява с оглед липсата на данни за промени в законодателството и обществените условия. В останалата част от посочения въпрос от изложението съдът преценява, че същият касае приложение разпоредбите на чл. 40, ал.1 ЗОПДНПИ, аналогични на които са разпоредбите на чл. 23,ал.4 ЗОПДИППД/отм./. Тези текстове предвиждат възможност съдът да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни действия с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки по ЗОПДИППД/отм./, съответно по ЗОПДНПИ. Производството по делото е по подадена молба от жалбоподателя за освобождаване от държавна такса, което производство е различно от това по чл. 40, ал.1 ЗОПДНПИ, съответно по 23,ал.4 ЗОПДИППД/отм./. Освен това въззивният съд не е разрешавал поставения правен въпрос в указаната част – т.е. същият не е включен в предмета на спора и не е обусловил решаващи правни изводи на съда в обжалваното определение. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличие на предпоставката, предвидена в чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Не следва да се допусне касационно обжалване по въпросите, формулирани в п.2,3,5 и 6-ти, тъй като същите не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. За да е правен въпросът следва същият да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по делото – т.1 от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поставените въпроси от жалбоподателя не са разрешавани от въззивния съд и не са обусловили правните му изводи. С оглед на това не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Основателни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по четвъртия правен въпрос – допустимо ли е при преценка за наличие или липса на възможност за заплащане на държавна такса да се прилага процесуален закон ЗОПДНПИ, който е неприложим по отношение на основното производство, по което се движи делото, поради приложимостта на ЗОПДИППД/отм./. Съгласно разпоредбите на пар.5 от ПЗР на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество/ЗОПДНПИ/, който е в сила от 19.11.2012 г. неприключилите до влизането му в сила проверки и производства за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност се довършват при условията и по реда на отменения Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Тълкуването на тези разпоредби налага извода, че при предявен иск за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност от Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност по чл.28 ЗОПДИППД/отм./ и образувано производство по този иск пред съответния окръжен съд при действие на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност/отм./ производството по делото продължава по реда на този закон и след влизане в сила на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество в сила от 19.11.2012 г. В тази хипотеза –т.е. при образувано производство пред окръжния съд по реда на ЗОПДИППД/отм./ и при направено искане от ответниците до съда за разрешаване да се извърши плащане или други разпоредителни действия с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки по реда на ЗОПДИППД/отм./ са приложими разпоредбите на чл.23,ал.4 от ЗОПДИППД/отм./. Като взема предвид отговора на поставения въпрос съдът преценява за неправилен извода на въззивния съд, че в случая не може да се направи извод за липса на имущество на жалбоподателя, поради съществуващата възможност по чл.40,ал.1 от ЗОПДНПИ същият да поиска от съда с мотивирана молба разрешение да се извърши плащане или други разпоредителни действия с имуществото, върху което са наложени обезпечителните мерки. Приложимите разпоредби за тази преценка са тези по чл. 23,ал.4 ЗОПДИППД/отм./, тъй като производството по делото е проведено при действието на този закон. Жалбоподателят-ответник С. Д. Г. е поискал с молба вх. № 4635/04.01.2014 г. освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 8 325.20 лв. на осн.чл.83,ал.2 ГПК по подадена въззивна жалба срещу решение № 207/26.05.2014 г. по гр.дело № 70/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд, постановено по реда на чл.28 ЗОПДИППД/отм./. Молбата е обоснована с липсата на възможност да реализира доходи, тъй като изтърпява наказание „лишаване от свобода” при строг режим и при липса право на работа, че е разведен, че притежава имущество в съсобственост с втората ответница и върху това имущество са наложени обезпечителни мерки „възбрана” и „запор”, което е пречка за разпореждането с него с цел продажба, че страда от заболяванията хронична хидронефроза и дискова херния. Към молбата са приложени декларация по чл.83,ал.2 ГПК, в която са заявени същите обстоятелства, и епикриза, издадена от Специализирана болница за активно лечение на лишените от свобода [населено място]/СБАЛЛС/ – Неврологично отделение от 13.02.2014 г. С оглед на тези доказателства е установено, че жалбоподателят е разведен с непълнолетни деца, изтърпява ефективно наказание „лишаване от свобода” в затвора в [населено място] дол, към 14.02.12013 г. е постъпил на лечение в СБАЛЛС [населено място] с диагноза „медианна и парамедианна дискова херния на ниво Л4-5 повече в дясно, симптоматичен десностранен лумбосакрален радикулит”. От приложените към молбата доказателства, както, от приложените такива по първоинстанционното дело и постановено решение е установено, че жалбоподателят има имущество – недвижими имоти – застроени и незастроени, движими вещи, подробно описани в решението, върху което са наложени обезпечителни мерки по реда на чл.23 от ЗОПДИППД/отм./. Съгласно разпоредбите на чл.83,ал.2 ГПК при преценката от съда дали физическото лице няма достатъчно средства за да заплати съответната държавна такса в образуваното производство се вземат предвид доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. В настоящият случай жалбоподателят изтърпява ефективно наказание „лишаване от свобода”, разведен е с непълнолетни деца. Страда от заболяването „медианна и парамедианна дискова херния на ниво Л4-5 повече в дясно, симптоматичен десностранен лумбосакрален радикулит”, като не е представил доказателства за намалена трудоспособност, призната по установения от закона ред. Притежава имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки по реда на чл.23 от ЗОПДИППД/отм./. Така наложените обезпечителни мерки не са пречка дължимата държавна такса по подадената въззивна жалба да се заплати от жалбоподателя-ответник. В разпоредбите на чл.23,ал.4 ЗОПДИППД/отм./ е предвидена възможност съдът да разреши извършване на плащане или други разпоредителни действия с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки по този закон, когато това е необходимо за посрещането на изчерпателно изброени нужди на заинтересованото лице. Съгласно чл.23,ал.4,т.7 ЗОПДИППД/отм./съдът може да разреши извършване на плащане или други разпоредителни действия с такова имущество за заплащане на разноски във връзка с производството по този закон, което включва и внасяне на дължимите такси. Изложените съображения налагат извода, че в случая жалбоподателят има имущество и не следва да бъде освободен от заплащане на държавна такса по подадената въззивна жалба. Както вече се посочи законодателят е предвидил специален ред в ЗОПДИППД/отм./, както и по сега действащия ЗОПДНПИ при установена нужда от средства за заплащане на дължима такса по въззивна жалба и установена невъзможност на физическото лице да заплати таксата с разполагаеми средства да бъде освободено имущество върху което са наложени обезпечителни мерки по посочените закони и съответно таксата да бъде заплатена. Крайният извод на настоящият съдебен състав за неоснователност на молбата на жалбоподателя С. Гецев за освобождаване от задължението да внесе държавна такса по подадената въззивна жалба съвпада с извода на въззивния съд, поради което въззивното определение следва да се потвърди. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : Допуска касационно обжалване на определение № 2254/10.09.2014 г. по ч.гр.дело № 3168/2014 г. на Софийски апелативен съд по касационна частна жалба вх. № 11108/29.09.2014 г., подадена от ответника С. Д. Г., в момента в з. в [населено място] д. чрез адв. Д. Д.. Потвърждава определение № 2254/10.09.2014 г. по ч.гр.дело № 3168/2014 г. на Софийски апелативен съд. Определението е окончателно. Препис от определението да се изпрати на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: