Р Е Ш Е Н И Е № 345 гр.София, 14 август 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА ВЕРОНИКА ИМОВА със секретар Илияна Петкова при участието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 1112/2013 година Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдените Г. Т. К. и Н. С. Д. за възобновяване на наказателното производство,предмет на нохд № 1891/2012 год. на Бургаския районен съд и внохд № 79/2013 год. на Бургаския окръжен съд.С позоваване на касационните основания по чл. 348,ал.1,т. 1 и 2 НПК и сочене на доводи,които би следвало да ги подкрепят,К. и Д. искат отмяна на първоинстанционната присъда и въззивното решение,след което делото да се върне за ново разглеждане от досъдебното разследване,а К. алтернативно иска да бъде оправдан в тази инстанция. В съдебно заседание исканията се поддържат от упълномощен защитник на К. и лично от Д.. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на първо- и второинстанционния съдебни актове и дава заключение за оставяне на исканията без уважение. ВКС установи: С присъда № 2239 от 11.ХІІ.2012 год. по нохд № 1891/2012 год. на Бургаския районен съд Г. Т. К.,Н. С. Д. и Г. Д. В. са признати за виновни в това,че действайки в съучастие като съизвършители и след предварително сговаряне помежду си,са откраднали на 30.ІІІ.2011 год. от склад на магазин „Зора”,помещаващ се в [населено място],движими вещи на обща стойност 696.64 лв.,като в склада са проникнали чрез взлом и използване на техническо средство,и деянието е извършено от К. и Д. при условията на повторност,за което и на основание чл. 195,ал.1,т.3,4,5 и 7 НК за К. и Д.,и на основание чл. 195,ал.1,т.3,4 и 5 НК за В.,тримата са наказани с по 1 година лишаване от свобода.Наложените на Д. и В. наказания са отложени от изтърпяване за срок от 3 години.Наказанието на К. е постановено да се изтърпи в затвор при строг първоначален режим,отделно от което наказание да изтърпи,на основание чл. 68,ал.1 НК,в такова затворническо заведение и при такъв първоначален режим,и наказанието от 6 месеца лишаване от свобода,наложено на К. с присъдата по нохд № 64/2009 год. на районния съд-гр. Царево. Присъдата е потвърдена с решение № 56 от 22.ІІІ.2013 год. по внохд № 79/2013 год. на Бургаския окръжен съд. Исканията за възобновяване са допустими-изхождат от легитимирани страни,направени са в срока по чл. 421,ал.3,изр. първо НПК и с тях се оспорва правилността на непроверени по касационен ред съдебни актове-и отчасти основателни. Искането за възобновяване от осъдения К. дословно въпроизвежда съдържанието на представеното във въззивния съд „допълнително писмено изложение”,изготвено от адв. С.К. /на л. 50-51 от възз.д./.Доводите за допуснати процесуални нарушения,считани от К. за съществени,са:липса на конкретизация в обвинителния акт,”какви точно действия е извършил” всеки подсъдим;негодност като доказателствено средство на протокола за оглед от 30.ІІІ.2011 год.,при което следствено действие са били иззети вещите,предмет на кражбата;произтичащи от негодността на посочения протокол негодност и на по-късно изготвените оценъчна и трасологична експертизи;липса на мотиви към първоинстанционната присъда на „фактическо и правно изложение относно всеки един признак...на престъплението”,за което К. е осъден и,конкретно,относно наличието на предварителен сговор между извършителите;неглижиране на факти,установяващи,че по времето на кражбата в района е пребивавал единствено осъдения В.. Възраженията срещу обвинителния акт са неоснователни.Прочитът на обстоятелствната му част показва пълното й съответствие с изискванията на чл. 246,ал.2 НПК и липсата на каквато и да било неяснота от естество да затрудни защитата на К. за извършената в съучастие с останалите двама осъдени кражба.Вярно е,че прокурорът-а и съдът след това-не е посочил, „какви точно действия е извършил” всеки от тримата съизвършители,но такава точност-кой или кои са взломили вратата на склада,кой първи е влязъл и кой какви и колко от множеството откраднати вещи е изнесъл-не е била и необходима,след като обвинението включва в себе си общност на умисъла,при която съучастниците имат и изпълняват една цел,за постигането на която могат да бъдат повече или по-малко дейни съобразно обстоятелства, независещи от обективираните им престъпни намерения. Протоколът за оглед на лекия таксиметров автомобил /с изготвените при огледа фотоси приложен на л. 34-38 от досъд. разсл./ изобщо няма приписваната му с искането значимост за доказване извършването на кражбата,авторството и нейния предмет.Дори да се приеме,че това следствено действие,извършено като неотложно без предварително разрешение е следвало-поради извършените при огледа още претърсване на автомобила и изземване на вещите-да бъде одобрено по реда на чл.161,ал.2 НПК,то последицата от липсата на такова одобрение е,че съставеният протокол сам по себе си няма да е годно доказателствено средство за извършеното,за реда,по който е извършено,за наличието по вид и брой на намерените вещи.В наказателния процес,обаче,доказването на едно обстоятелство става с всички възможни и допустими доказателствени средства,без някое от тях да се ползва с „предварително определена сила”.Следвайки тези основни принципи на процеса,залегнали в чл. 13 и 14 НПК,първоинстанционният съд е разпитал като свидетели присъствалите при извършването на оспорваното следствено действие Св.Г.Н.,водач на таксиметровия автомобил,както и полицейските служители Д.И.И.,Г.Я..Р. и М.И.М..Техните безпротиворечиви показания са установили истинността на отразеното в обсъждания протокол,така че е безпредметно да се обсъжда възражението и срещу споменатите по-горе оценъчна и трасологична експертизи. Голословно е твърдението,че след като вещите,предмет на престъплението са били отнети,и предвид обемът им се е налагал автомобилен превоз,осъденият В. бил позвънил за таксиметрова услуга на свидетеля Св.Н..Приетото за установено от двете съдебни инстанции е,че от мобилния телефон,принадлежащ на К.,е било позвънено на свидетеля и той разговарял с лице,чийто глас не му е бил познат.Дали този разговор е бил проведен от К.,Д. или В. няма никакво значение,след като свидетелят,пристигайки на мястото,където е бил повикан,е заварил и тримата осъдени,които лично е познавал-К. като съученик,а Д. и В. като живеещи в един и същ квартал с него съграждани. Не е основателно и възражението относно приетото от двете съдебни инстанции,че осъдените предварително са взели решение да осъществят престъплението.Само фактът,че заедно са се озовали в необичайно късен час на местопрестъплението в[жк],в който квартал не е установено да са имали каквито и да било близки,при това значително отдалечен от местоживеенето на тримата в[жк], е достатъчен за логичния извод,че отиването им там не е било случайно,а следващо реализацията на предварително взето решение за престъпно материално облагодетелстване. Възражения срещу справедливостта на наложените им наказания осъдените нямат,а доколкото изобщо са изложили доводи срещу законосъобразността на проверяваните съдебни актове,те предполагат промяна в приетите за установени факти,недопустима с оглед правомощията на касационната инстанция-арг. от ал.2 на чл. 348 НПК. Предвид дотук изложеното и на основание чл. 354,ал.1,т.1 във вр. с чл. 426 НПК,ВКС Р Е Ш И: НЕ УВАЖАВА исканията на Г. Т. К. и Н. С. Д. за възобновяване на нохд № 1891/2012 год. на Бургаския районен съд и внохд № 7/2013 год. на Бургаския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/