Р Е Ш Е Н И Е № 157 София, 04 август 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми април хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Антони Лаков като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 382/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв.Б. Т., защитник на подсъдимия А. Ц. В., срещу въззивно решение № 421 от 18.12.2013г. на Софийски апелативен съд, постановено по внохд № 756/13г. В жалбата се изтъква касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, като се моли въззивното решение да бъде отменено, тъй като е неправилно и необосновано. Искането е за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.212, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. Неправилност на решението е констатирано от защитата и в гражданско-осъдителната част, тъй като съдът е уважил гражданския иск, въпреки направено възражение за изтекла погасителна давност. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което счита, че същата следва да бъде оставена без уважение. Юрисконсулт Д., представляваща гражданския ищец Министъра на финансите оспорва жалбата и поддържа предявения граждански иск. Подсъдимият А. В. и защитата му, редовно призовани за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явяват. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 15 от 15.05.2013г., постановена по нохд №385/12г., ОС-Враца е признал подсъдимия А. Ц. В. за виновен в това, че за времето от 06.07.2006г. до 28.07.2006г., при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание е получил без правно основание сумата от 113 573, 69лева, собственост на българската държава, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.212, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, като го е оправдал по обвинението по чл.212, ал.5 от НК, както и за използването на част от инкриминираните документи с невярно съдържание. На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият А. В. е бил оправдан изцяло по инкриминираното му обвинение за престъпление по чл.316, ал.1, вр. чл.309, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. Подсъдимият А. В. е осъден да заплати на държавата, представлявана от Министъра на финансите сумата от 113 573,69лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. С горепосочената присъда подсъдимата Т. Н. П. е била призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.311, ал.1, вр. чл.308, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. В тежест на подсъдимия В. са възложени деловодните разноски, както и държавната такса върху уважения граждански иск. С въззивно решение № 421 от 18.12.2013г., постановено по внохд № 756/13г., Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, първи състав е потвърдил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Изрично в жалбата е визирано касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, а именно нарушение на материалния закон, но от значение е да се очертаят пределите на касационната проверка, предвид изложението в касационната жалба. Независимо от нейния обем първоначално се прави изложение на фактическата обстановка, приета от въззивния съд, след което изложението продължава с поредица от факти, за които се твърди, че са пропуснати да бъдат включени във фактическата обстановка. Тази част от жалбата сочи на невярна оценка на доказателствената съвкупност, довела до неправилно и непълно установяване на фактите по делото, което е касационно основание, но по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Също така в жалбата се релевират доводи, сочещи на необоснованост на въззивния акт, което не е касационно основание. Оспорва се съставомерността на деянието и неправилност на решението в гражданско-осъдителната му част. Въззивният съд изцяло е възприел фактическата обстановка, установена от първата инстанция, като е дал своята оценка относно доказателствената дейност на окръжния съд. Апелативната инстанция изцяло е приела за правилен доказателствения анализ, направен от първия съд. Действително въззивната инстанция не е извършила самостоятелна интерпретация на доказателствената съвкупност, но това в случая не сочи на допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като тя не е била длъжна да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след като не е достигнала до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото. Това не е необходимо, когато мотивите към присъдата са аналитични и убедителни, както е в настоящия случай, и това позволява на страните и на контролните инстанции да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда/Решение № 181 по н.д. №486/12г., ВКС, І н.о./. Тази проверка касационният съд извършва в рамките на установените от съдилищата факти, като няма правомощия да приема нови фактически положения. Настоящият състав не констатира допуснати от апелативния съд нарушения на процесуалните изисквания на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, като не е допуснато недооценяване, подценяване или превратно тълкуване на което и да било от наличните по делото доказателства и доказателствени средства. Изяснени са всички въпроси, касателно предмета на престъплението и механизма на неговото осъществяване. Въззивният съд е констатирал правилност относно правните изводи на ОС-Враца, поради което ги е възприел изцяло. Правилно установените фактически положения от решаващите инстанции, относно дейността на подсъдимия, проследени в тяхното хронологическа последователност са били подведени под нормата на чл.212, ал.1 от НК.Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на контролираните инстанции относно съставомерността на деянието, осъществено от подсъдимия. Относно гражданският иск, доводите на касатора за изтекъл погасителен давностен срок, са неоснователни. По този въпрос произнасянето на апелативния съд е в унисон с трайната и задължителна съдебна практика-ТР № 5 от 05.04.2006г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. Предвид гореизложеното, касационната инстанция намира, че въззивното решение на Софийски апелативен съд следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 421 от 18.12.2013г., постановено по внохд № 756/13г., по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, първи състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: