1 1 Р Е Ш Е Н И Е №410 [София], 26 ноември 2010 г в името на народа Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов Цветинка Пашкунова Павлина Панова с участието на прокурора Петя Маринова и при секретаря Иванка Илиева, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело 393/2010 година. Производството е образувано по искане на осъдените Р. Р. П. и Д. И. П. за възобновяване на внохд № 141/2010 год. на Л. окръжен съд и отмяна на решение № 51 от 23.04.2010 год., както и на потвърдената него присъда № 83 от 02.12.2009 год. по нохд № 728/09 год. на Л. районен съд, с оправдаване на осъдените, или връщане на делото за ново разглеждане. В искане за възобновяване се твърди, че единствените свидетелите по делото които са и обвиняеми /осъдени по споразумение/, не уточняват кога и колко килограма медни отпадъци са предавали на осъдените.Не е доказан предмета на престъплението.В разпита пред съдия на досъдебното производство не говорят за участието на П. и И. в престъплението.Едва когато прокуратурата им обещава споразумение се спомнят за тях, че са им предавали медни отпадъци, на кого, кои са присъствали на меренето, колко пари са получили и т.н. В случая сме изправени пред „оговор”, защото няма други доказателства които да установяват това.Обвинителният акт не съдържа фактите и обстоятелства които индивидуализират престъплението, което е в разрез с изискванията на чл.246 ал.2 НПК, което е нарушило правото им на защита.Поради това намират, че не са участвали в извършване на престъпление и следва да бъдат оправдани, или делото да се върне за ново разглеждане.В съдебно заседание защитата на осъдения П. поддържа жалбата, като пледира и за малозначителност на деянията и за приложението на чл.9 ал.2 НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.Независимо от ниската стойност на предмета престъплението е извършено при условията на продължавано престъпление, което изключва приложението на чл.9 ал.2 НК. ВКС на РБ за са произнесе взе предвид следното: С присъда № 83 от 02.12.2009 год. по нохд № 728/09 год., Ловешки районен съд е признал подсъдимия Р. Р. П. за виновен в извършени престъпления по чл.215 ал.1 НК и осъден на три месеца лишаване от свобода и по чл.234б ал.1 НК също на три месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1 000.00 лв.По правилата на съвкупността е определено наказание от три месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години и глоба в размер на 1 000.00 лв. Със същата присъда е осъдена и подсъдимата Д. И. П. за извършени престъпления по чл.215 ал.1 НК и осъдена на четири месеца лишаване от свобода и по чл.234б ал.1 НК на четири месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1 200.00 лв.При групирането е определено общо наказание от четири месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години и глоба в размер на 1 200.00 лв. С решение № 51 от 23.04.2010 год. по внохд № 141/2010 год. присъдата е потвърдена и влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е подадено в срока по чл.421 ал.3 НПК и разгледано по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО. В искането се претендира за неправилна оценка на доказателствените източници по отношение на тяхната достоверност за установеното от свидетелите извършители на кражбата на медните плочки /обшивка/, което се явява и „оговор” при липсата на други доказателства.Изложените доводи в тази насока ангажират необоснованост на присъдата, което не е касационно основание за проверка.В разглеждания случай инстанцията по същество на делото е изпълнила в пълен обем задължението си по чл.305 ал.3 НПК и въпросът за достоверността на доказателствата не може да се пререшава от касационния състав.Същите оплаквания и съображения са били предмет и на въззивното производство.Обсъдени са и е посочено защо доводите на защитата на подсъдимите не се възприемат.Не са допуснати нарушения при събирането и проверката на доказателствата по делото, които са преценявани поотделно и в съвкупност.Решението е взето по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното му решаване.Основателна е констатацията, че осъждането на подсъдимите не е само на „оговор”, а и с оглед посочените в присъдата и решението други доказателства.Във връзка с това от съдебните инстанции по същество са изложени достатъчно съображения и аргументи, в съответствие с доказателствената съвкупност.Обстоятелството,че подсъдимите изразяват несъгласие с тази дейност на съда не може да наложи други изводи. Вярно е, че в показанията на свидетелите по отношение на осъдения П. съществуват противоречия по отношение на количеството, кои и кога са предали открадната от тях медна ламарина, но те са обсъдени от първоинстанционния съд и е прието най-благоприятното за него в размер на 9 кг., както е посочено и в обвинителния акт, която помогнал да бъде отчуждена и впоследствие изкупил без разрешение, респективно и за другата осъдена И. инкриминираното количество е 26 кг., прието от нея на два пъти при условията на продължавано престъпление.Предмета на престъплението, както и елементите на фактическия състав на престъпленията от обективна и субективна страна са конкретизирани в обвинителния акт съвсем ясно и в достатъчна степен са изложени съображения в мотивите на съдебните актове на двете инстанции по същество в тази насока, поради което оплакването за нарушено право на защита и недоказаност на обвинението, е неоснователно. Не може да се удовлетвори и искането на защитата на подсъдимия П. за приложението на чл.9 ал.2 НК, при наличието на осъществени две престъпления, макар и извършени в идеална съвкупност.Деянията с оглед ниският размер на предмет на престъплението дори да съставляват „маловажен случай” в престъпните състави за които са осъдени не е предвидена по лека наказуемост на това основание.Не са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348 ал.3, т.1, вр.ал.1, т.2 НПК, което да е основание за отмяна на присъдата по реда на възобновяването, а при установените факти материалния закон е приложен правилно. В изготвеното от осъдените искане, липсва изрично оплакване за явната несправедливост на наложените наказания за отделните престъпления и това по съвкупност, което може да се дължи на липсата на правни познания, затова няма пречка в светлината на довода за неправилно приложение на материалния закон, с искането да бъдат оправдани по възведените им обвинения, да се преоцени справедливостта на наложените наказания, което в най-голяма степен е свързано в правно-защитения интерес на осъденото лице.При определяне на наказанията за отделните престъпления редовните инстанции не са посочили наличие на отегчаващо отговорността обстоятелство, като първата е приела за смекчаващо само чистото съдебно минало на подсъдимите, а въззивната и тяхната възраст.Не е отчетена ниската стойност на вещите предмет на укривателство и изкупените цветни метали, изминалото време от извършване на деянието, като тази продължителност на наказателното производството не е по вина на осъдените, трудовата им ангажираност и добрите характеристични данни.В присъдата и решението не е посочено, но очевидно наказанията са индивидуализирани при условията на чл.54 НК, след като преди изменението със ЗИД, ДВ, бр.26/2010 год. наказанието по чл.215 ал.1 НК е било до пет години лишаване от свобода, а наказанието по чл.234б ал.1 НК до три години.С оглед посочените обстоятелства, касационния състав намира, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и дава основание да се приеме, че и най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко, като наказанията се определят при условията на чл.55 ал.1, т.2, б.”б” НК и лишаването от свобода се заменят с „пробация”, за всяко едно от престъпленията за които са осъдени със задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.2 т.т. 1 и 2 НК, като задължителната регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично, което да изтърпят и по съвкупност.С тези наказания могат да бъдат изпълнени целите на чл.36 НК.В този смисъл следва да се измени присъдата по реда на възобновяването. За подсъдимия П. с оглед на това, че извършеното се явява изолиран случай на противоправно поведение, повлияно от действията на другата осъдена, с ниска стойност на вредни последици, на основание чл.55 ал.3 НК касационният съд намира, че не следва да се налага предвиденото в чл.234б НК наказание глоба.Поради това, че с разпореждане от 28.05.2010 год. на съдията-докладчик, след потвърждаване на присъдата от въззивната инстанция по нохд № 728/2009 год. е извършено прихващане на внесената гаранция на досъдебното производство сума от 1 000.00 лв. от Р. Р. П., за покриване на наложеното по присъдата наказание глоба в същия размер, в тази си част то следва също да се отмени. По изложени съображения и на основание чл.425 ал.1, т.3 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о., Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА внохд № 141 по описа за 2010 год. на Л. окръжен съд и постановеното по него решение № 51 от 23.04.2010 год., както и нохд № 728/209 год. на Ловешки районен съд и ИЗМЕНЯВА постановената по него присъда № 83 от 02.12.2009 год., КАТО на основание чл.55 ал.1, т.2, б.”б” НК определя на осъдените по него Р. Р. П. и Д. И. П. наказания както следва: 1.На Р. П. за извършените от него престъпления по чл.215 ал.1 и по чл.234б ал.1 НК, на основание чл.42 ал.2, т.т.1 и 2 НК за всяко едно от тях налага наказание „пробация”, със следните пробационни мерки: -задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично, -задължителни срещи с пробационен служител. На основание чл.23 ал.1 НК му определя общо наказание „пробация” с пробационни мерки-задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител. На основание чл.55 ал.3 НК не налага предвиденото кумулативно наказание глоба. ОТМЕНЯ постановеното разпореждане от 28.05.2010 год. по нохд № 728/2009 год., В ЧАСТТА в която е прихваната внесената като гаранция от осъдения Р. Р. П. на досъдебното производство сума от 1 000.00 лв./хиляда лева/ за покриване на наложеното по присъдата наказание „глоба”. 2.На Д. П. за извършените престъпления по чл.215 ал.1,вр. с чл.26 ал.1 и по чл.234б, вр.с чл.26 ал.1 НК на основание чл.42 ал.2, т.т.1 и 2 НК за всяко едно от тях налага наказание „пробация”, със следните пробационни мерки: -задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично, -задължителни периодични срещи с пробационен служител. На основание чл.23 ал.1 НК определя общо наказание „пробация” с пробационни мерки-задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: ДОПЪЛНИТЕЛНО-Р Е Ш Е Н И Е № 410а [София], 28 януари 2011 г. в името на народа Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов Цветинка Пашкунова Павлина Панова с участието на прокурора Красимира Колова и при секретаря Иванка Илиева, разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов наказателно дело 393/2010 година. Производството е по реда на чл.414 и образувано по искане на прокурор от ВКП за произнасяне чрез тълкуване на възникнали затруднения при изпълнение на решение №410 от 26.11.2010 год., постановено по кнд № 393/2010 год. на ІІІ-то н.о., в частта относно продължителността на задължителните пробационни мерки на наложените наказания „пробация” на осъдените Р. П. и Д. П.. С посоченото решение, ВКС по реда на възобновяването е изменил присъда № 83 от 02.12.2009 год. по нохд № 728/2009 год. на Л. районен съд, като е определил на осъдените по него Р. Р. П. и Д. И. П. наказания, както следва: На Р. П. за извършените от него престъпления по чл.215 ал.1 и чл.234б ал.1 наказания „пробация” със средните пробационни мерки; задължителна регистрация по настоящ адрес да пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител, което да изтърпи и по съвкупност.На основание чл.53 ал.3 НК не е наложено предвиденото кумулативно наказание глоба. На Д. П. за извършените от нея престъпления по чл.215 ал.1, вр. с чл.26 ал.1НК и чл.234б ал.1, вр. с чл.26 ал.1 НК наказания „пробация” със следните пробационни мерки; задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично и задължителни срещи със пробационен служител, което да изтърпи по съвкупност.При постановяване на решението не е посочена продължителността на пробационните мерки, което създава затруднение при тяхното изпълнение. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането поради констатираните неясноти в решението относно продължителността на изпълнение на двете задължителни мерки пробация.Предлага за всяко от престъпленията по чл.215 ал.1НК и по чл.234б, ал.1 НК, с оглед да не се утежнява положението на осъдените да се определи продължителност в минимално предвидения срок от шест месеца за всяка от задължителните пробационни мерки, като същото се отнася и за определеното общо наказание на основание чл.23 НК, спрямо всеки един от осъдените. ВКС на РБ за са произнесе взе прие следното: С решение № 410 от 26.11.2010 год. по кнд № 393/2010 год.ВКС в състав на ІІІ-то н.о. е възобновено внохд № 141 по описа за 2010 год. на Ловешки окръжен съд и постановеното по него решение № 51 от 23.04.2010 год., както и нохд № 728/209 год. на Ловешки районен съд, като е ИЗМЕНЕНА постановената по него присъда № 83 от 02.12.2009 год., и на основание чл.55 ал.1, т.2, б.”б” НК са определени на осъдените по него Р. Р. П. и Д. И. П. наказания както следва: 1.На Р. П. за извършените от него престъпления по чл.215 ал.1 и по чл.234б ал.1 НК, на основание чл.42 ал.2, т.т.1 и 2 НК за всяко едно от тях налага наказание „пробация”, със следните пробационни мерки: -задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично, -задължителни срещи с пробационен служител. На основание чл.23 ал.1 НК му определя общо наказание „пробация” с пробационни мерки-задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител. На основание чл.55 ал.3 НК не е наложено предвиденото кумулативно наказание глоба. Отменено е и постановеното разпореждане от 28.05.2010 год. по нохд № 728/2009 год., В ЧАСТТА в която е прихваната внесената като гаранция от осъдения Р. Р. П. на досъдебното производство сума от 1 000.00 лв./хиляда лева/ за покриване на наложеното по присъдата наказание „глоба”. 2.На Д. П. за извършените от нея престъпления по чл.215 ал.1,вр. с чл.26 ал.1 и по чл.234б, вр.с чл.26 ал.1 НК на основание чл.42 ал.2, т.т.1 и 2 НК за всяко едно от тях е наложено наказание „пробация”, със следните пробационни мерки: -задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично, -задължителни периодични срещи с пробационен служител. На основание чл.23 ал.1 НК определено общо наказание „пробация” с пробационни мерки-задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител. В решението си съдът е пропуснал да определи продължителността на наложените като наказание задължителни пробационни мерки по чл.42а, ал.3, т.1 НК.При посочените в мотивите на решението многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства за двамата осъдени и определения минимален срок за периодичност на пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес, очевидно волята на съда е била продължителността на задължителните пробационни мерки да бъде в предвидения в закона минимален срок от шест месеца. Поради това и на основание чл.414 ал.1, т.1 НПК, Върховния касационен съд, ІІІ н.о., Р Е Ш И : По реда тълкуването продължителността на определените задължителни пробационни мерки за отделните престъпления и това по съвкупност с решение № 410 от 26.11.2010 год. по кнд № 393/2010 год. на ВКС на осъдените Р. Р. П. и на Д. И. П. да се счита за срок от по 6 /шест/ месеца. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: