РЕШЕНИЕ № 50180 В ИМЕТО НА НАРОДА София, 13.07.2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретар Лилия Златкова като взе предвид докладваното от съдия Галина И. т.д. 1324 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното: Предявени са искове с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 4, 5 и 6 ЗМТА от „ПМ Билд 2“ ЕООД срещу „Маридел 2012“ ЕООД. Ищецът излага обстоятелства, че не бил уведомен за назначаване на арбитър и не е могъл да вземе участие в производството пред арбитражния съд. „ПМ Билд 2“ ЕООД твърди, че не е уведомен надлежно за назначаване на арбитър по делото и не била спазена процедурата на ЗМТА и Правилника на АСС при СППМ и не е могъл да вземе участие в арбитражното производство, поради независещи от страната причини. Твърди, че с определение от 23.01.2019 г. АСС при СППМ бил определил за арбитри Я. И. Н., А. М. Г. и С. Д. К., със заместник Н. М. (като посочени от ищеца), а като посочени от ответника (И. Б. и за заместник А. П. И.-Б.). За това определение не бил уведомен надлежно. Сочи, че исковата молба до Арбитражния съд не била подадена по електронен път. Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗМТА „всяка страна получавала възможност да проверява делото и дистанционно, включително чрез интернет страницата на арбитражния съд“. В процесния случай, на ищеца не бил му предоставен достъп до всички документи по делото по електронен път. Не бил му осигурен достъп до представените от ответника писмени доказателства, като същевременно те били послужили за формиране изводите на арбитражния съд. Не разполагал с достъп до всички доказателства по делото, а само до тези, които избирателно му били предоставени от секретаря на съда по електронен път. Сочи, че арбитражният съд не бил изпълнил задължението си, предвидено в чл. 22 от ЗМТА, да осигури равна възможност на страните да защитят правата си. Всички тези обстоятелства, свързани с искането за отмяна следва да се квалифицират като искове, предявени на правно основание чл. 47, ал.1, т. 4 от ЗМТА. Съдът бил се произнесъл по възражение за прихващане, което било несвоевременно направено - едва с молба от 06.01.2020 г., много след срока, предвиден в чл. 9 ал. 2 от Правилника на АСС при СППМ – арг. чл. 9, ал.4, вр. ал. 2 от същия. Тези възражения не били редовни, не били уточнени и не била заплатена арбитражна такса. С окончателното решение бил осъден да заплати на ищеца разноски и за тези възражения, което било нарушение на правилника. Това представлявало нарушение на арбитражното производство, което било основание за отмяна на арбитражното решение. Твърди, че арбитражният съд се е произнесъл извън предмета на спора. В хода на процеса не бил поставян на разглеждане института на двустранната вина, наличие на обстоятелства в тази връзка не били изложени и не били включени в доклада. Въпреки това съдът приел, че е налице двустранна вина и ищецът не би могъл да се ползва от неустойката, която била с обезщетителен характер. АСС при СППМ бил приел служебно да се произнесе по този правен въпрос, по който начин бил се произнесъл извън предмета на спора. С тези обстоятелства, ищецът е предявил иск с правно основание чл. 47, т. 5 от ЗМТА. Ищецът излага обстоятелства, че не е бил надлежно уведомен за арбитър. Сочи, че не бил уведомен надлежно за назначаване на арбитър, като установил, че има постановени определения от 23.01.2019 г. и от 27.06.2019 г. С първото били определени лицата Я. Н., председател и заместник на председателя А. М. Г., арбитър на ищеца С. Д. К., неин заместник Н. Д. М., на ответника - И. Б. и заместник А. П. И.- Б., като с определението то 27.06.2019 г. бил определен за председател А. М. Г., а за негов заместник О. С. Ш.. Следвало да бъде уведомен на адреса по седалището на дружеството, като бил нарушен чл. 32, ал. 1 от ЗМТА. След като решението по делото било изпратено чрез куриер, то и уведомяването за назначения арбитър следвало да стане по същия начин, а не чрез електронно съобщение по електронна поща. Ищецът формулира искане на основание чл. 47, т. 6 от ЗМТА. Ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Видно от данните по делото, искът е предявен на 02.03.2022 г., съобщение с препис от решението е връчен на 27.01.2022 г. Следователно е спазен предвиденият в чл. 48, ал. 1 от ЗМТА преклузивен срок. По отношение на предявения иск с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗМТА. Арбитражното производство предвижда отнасяне на частно правен спор към арбитражен съд, конституиран на основание договорната свобода на страните, по предвидения в договор или в закона ред. Въпреки основаването на договорна свобода при разглеждане и решаване на спора между страните, следва да се спазват принципите на равенство на страните, правото им на участие и защита в процеса. Поради императивния си и задължителен характер, тези принципи се прилагат при преценка на постигнатите договорености между страните, в съответствие с принципа на договорна свобода. Принципът на състезателност е прието, че може да бъде нарушен, като е създадена разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗМТА, съгласно която на отмяна подлежи арбитражно решение, когато страната установи, че не е уведомена за арбитражното производство, за назначения арбитър или не е могла да вземе участие в процеса. Ищецът е посочил, че не е уведомен за определения състав на арбитражния съд и не му е осигурен достъп до всички доказателства по делото, конкретно представените от ответника писмени доказателства. Ищецът в настоящето производство е и ищец пред Арбитражен съд София при сдружение ППМ. Той е отнесъл спора до разглеждане пред посочения Арбитражен съд, като се е позовал на клаузата на чл. 20, изр. 2 от сключения между страните договор. В исковата молба е посочен електронен адрес на ищеца чрез адв. Г. К.. С молба вх. № 393 от 20.12.2018 г. до Арбитражния съд, адв. К. е поискала електронен достъп до делото и е посочила, че е съгласна съобщенията да й бъдат изпращани на електронния адрес. По делото е представено копие от изпратени съобщения до адв. К., пълномощник и съдебен адресат на ищеца, относно образуване на производството и съобщение за дължима такса. С писмена молба ищецът е посочил арбитри С. Д. К. и Н. Д. М., които да бъдат включени в състава на съда. С отговора на исковата молба, ответникът е посочил арбитър И. Б. за включване в състава на арбитражния съд. С определение от 25.06.2019 г. е конституиран арбитражния състав по исковата молба на „ПМ Билд“ ООД – председател А. М. Г., със заместник О. Ш.. Всяка от страните е посочила арбитър. Видно от решение от 24.11.2021 г. по арб.д. 211/2018 г. Ан АС – София, съставът на съда е А. Г., И. Б. и С. К.. Това е и съставът, разглеждал спора между страните, както и постановил решението, чиято отмяна се иска. Съгласно Правилника на АСС, документи и книжа могат да се изпращат и по електронен път. – чл. 11, ал. 9 от Правилника, като се считат за получени на датата на постъпването им на официално обявения имейл адрес на арбитражния съд. Секретариатът на съда изпраща на страните всички отнасящи се до тях книжа, съобщения и призовки на имейл адреса им, като същите се считат за получени от тях на третия ден от датата на изпращането им. Ищецът твърди, че не са му изпратени всички доказателства по делото, представени от ответника по електронен път и той не е успял да се запознае с тях. Видно е от копия от електронни писма, че на 13.08.2019 г. ищецът е получил по електронен път отговор на исковата молба, определение от 23.1.2019 г. и декларации. Именно за това съобщение ищецът твърди, че не са му представени и доказателствата, представени от ответника по електронен път. Съгласно чл. 28, ал. 3 от Правилника, представените писмени доказателства от едната страна се връчват на другата своевременно. На 27.08.2019 г. ищецът е депозирал становище по отговор на исковата молба. В отговора на исковата молба, ответникът е твърдял, че представя доказателства за това, че възложените на ищеца дейности са извършени от трети лица и в отговора е посочил, че представя доказателства за това. При получаване на съобщение от секретаря на арбитражния съд, ищецът не е заявил, че не е получил така посочените доказателства, описани в отговора на исковата молба. От друга страна, съгласно посочения Правилник на арбитражния съд, възможността книжата да се разменят по електронен път, не изключва възможността за реален достъп до арбитражното дело и запознаване с всички представени от страните доказателства. В проведеното открито съдебно заседание на 17.12.2019 г. са обсъждани представените документи и е записано, че се представят копия от писмени доказателства на представител на ищеца, като е записано, че се представя протокол за откриване на строителна площадка. С уточняващи молби, ответникът е посочил възраженията си за прихващане и е представил описани в молбите доказателства. Видно от становище на ищеца, той е изразил такова по твърденията на страната и твърдението факти с оглед спора между тях. Ищецът е получил и препис от определение на арбитражния съд от 26.02.2020 г., в което са описани писмени доказателства, приети от съда. Нормата на чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗМТА предвижда защита само при нарушение на правилата за участие в процеса. Няма норма в Правилника на Арбитражния съд или в сключения между страните договор, от която да се направи извод, че процесуалните отношения между страните, могат да се извършват само по електронен път, за да се приеме, че е нарушено участието в процеса с непредставянето чрез електронно връчване на писмените доказателства, представени от ответника. Не може да се приеме, че ищеца не е уведомен за назначения арбитражен състав, на първо място, тъй като не е налице арбитраж ад ход и на второ място, видно от данните по делото е уведомен за назначения състав на арбитражния съд. В случая, от посочените обстоятелства и установените факти по делото, настоящият съдебен състав не може да направи извод, че страната не е била запозната с представените писмени доказателства и това е довело до нарушение на участието й в процеса. Не е установено и наличието на други нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване участието на страната в процеса. В посоченото основание за защита – чл. 47, т. 4 то ЗМТА, законодателят е имал предвид възможност страната да осъществи защитата си, което в случая е осигурено, както чрез връчването на книжа по електронен път, като страната не е възразила да не са й представени доказателства, така и чрез реално запознаване с тези доказателства. Извън предвиденото основание за отмяна на арбитражното решение е проверката на решението на арбитражния съд за допуснати процесуални нарушения или необоснованост на съдебното решение. По отношение посоченото основание съгласно чл. 47, ал. 1, т. 5, пр. 2 от ЗМТА: Ищецът счита, че разглеждането на възражението за прихващане извън правилата за това, се включва в предвиденото от законодателя основание за отмяна чл. 47, ал.1 т. 5, пр. 2 от ЗМТА. Твърдението на страната е, че възражението за прихващане не било своевременно включено в предмета на делото, като не било обективирано в отговора на исковата молба, както и не било конкретизирано. Настоящият съдебен състав намира, че в отговора на исковата молба, ответникът е направил възражения за недопустимост на производството и правоизключващи възражения срещу изложените от ищеца факти. В молба от 17.12.2019 г. е уточнил възраженията си като сочи, че с оглед направеното възражение за нищожност прави и евентуално възражение за прихващане. Арбитражният съд, в първото по делото открито съдебно заседание, му е дал възможност да конкретизира възражението си за прихващане. С оглед конкретизацията, ответникът е направил възражение за нищожност на клаузата за неустойка на договора от 18.05.2016 г., чл. 12, ал. 2, и евентуално възражение за прихващане с клаузата за неустойка от същия договор, уговорена в чл.12, ал. 1. Както бе посочено вече, арбитражното производство е доброволно отнасяне на правен спор за разрешаване пред арбитражен съд, в случая, институционален. Предметът на делото пред арбитражния съд се определя от твърденията и исканията на страните. В предмета на делото се включват и посочените от ответника възражения за нищожност и за прихващане, със сочените основания. При разглеждане на арбитражния спор, действително, съгласно Правилника на арбитражния съд, е налице предвиден срок, в който да се направят възраженията. Съгласно чл. 9, ал. 4 от този Правилник, ответникът може да предяви възражение за прихващане, ако спорът относно неговото вземане е от компетентност на същия арбитражен съд и е предявен най-късно в срока по чл. 9, ал. 2 от правилника, като това е срокът за депозиране на отговор на исковата молба. Липсата на изрична разпоредба относно преклудиране на правата и характера на арбитражния съд, дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че възражението за прихващане е разгледано след като арбитражният съд е дал възможност на страната да го конкретизира. Твърдяното нарушение от ищеца може да се квалифицира като допуснато нарушение на процесуалните правила от арбитражния съд, но в производството по отмяна на арбитражни решения, съдът не се произнася по допуснати от арбитаржния съд процесуални нарушения, съответно те не са основание за отмяна съгласно чл. 47, ал.1, т. 5 от ЗМТА. По отношение на твърдението, че съдът е излязъл извън твърденията на страните и се е произнесъл по т.нар. „двустранна вина“, настоящият съдебен състав намира, че то не може да се включи в предявеното основание по чл. 47, ал. 1, т. 5 от ЗМТА. В случая, решаващият орган е приел, че ищецът няма право на неустойка, тъй като е неизправна страна по договора и не би могъл да претендира посочената неустойка по чл. 12, ал. 2 от договора. Изложените мотиви от арбитражния съд не могат да се преценяват. Предвидената защита срещу порочни решения на арбитражния съд не включва преценка на правилността на арбитражното решение. На преценка подлежи само съответствието на произнасянето на арбитражния съд с оглед твърдените от страните факти. Доколкото съдът се е произнесъл по твърдените факти, направената от него правна квалификация, не може да се определи като произнасяне извън предмета на делото. Липсва нарушение на императивни правни норми. Практиката на ВКС приема, че наличието на основание съгласно чл. 47, ал. 1,т. 5 от ЗМТА е налице тогава, когато съдът не е разгледал сочените от страните факти, произнасяйки се по този начин извън предмета на делото. Твърденията на ищеца за допуснати нарушения не могат да бъдат квалифицирани като произнасяне на непредявено основание. По отношение на таксите, дължими от страната на арбитражния съд, не може да се приеме, че е налице нарушение, което да обуславя отмяна на решението, съгласно чл. 47, т. 5 от ЗМТА. Това нарушение е свързано с правата на арбитражния съд, респ. лицето, което е образувало този арбитражен съд, и не засяга правата на насрещната страна. По отношение на посоченото основание съгласно чл. 47, ал. 1, т. 6 от ЗМТА, настоящият съдебен състав намира, че не може да се установи нарушение на договора или закона при отнасяне на спора пред арбитражния съд и конституиране на състава на арбитражния съд. На първо място, нормата предвижда неспазване на процедура, предвидена от страните, която процедура от своя страна, е в съответствие с повелителните норми на ЗМТА, респ. ако няма процедура, да не са спазени нормите на ЗМТА. Настоящият съдебен състав намира, че с арбитражната клауза, страните изрично са предвидили институционален арбитраж, като са препратили към неговия правилник. Нормите на правилника са съответни на чл. 11 – 13 от ЗМТА. Спорът е отнесен към посочения в договора Арбитражен съд при сдружение „Правна помощ и медиация“ (СППМ), съобразно Правилника на същия. Конституирането на арбитражния състав е извършено съгласно предвиденото в Правилника, на който страните изрично са се позовали в договора. Видно е, че арбитражният състав е образуван от посочените от страните арбитри, като първоначално за председател е определен Я. И. Н.. По делото е постъпила молба от същия, с която е посочил, че е възпрепятстван да изпълни функциите си в разумен срок и е поискал да бъде освободен. Молбата е от 25.06.2019 г., като с определение от същата дата за председател е определен А. М. Г., а за негов заместник председател - О. С. Ш.. По този начин е спазена процедурата по чл. 15 от Правилника, съгласно който страните са се съгласили, че ще бъде конституиран решаващият състав на арбитражния съд. Основанието за отмяна, сочено от ищеца е, че е налице липса на изчерпване на процедурата за определяне на един арбитър и едва тогава определяне на състав от арбитри, което е в нарушение на чл. 14, ал. 1 от Правилника на АСС при СППМ. Това основание е посочено едва в писмената защита на ищеца. Посоченото основание е след преклузивния срок, предвиден в чл. 48, ал. 1 от ЗМТА и не може да се разглежда. Въпреки всичко следва да се посочи, че конституирането на арбитражния състав е станало съобразно предвиденото в Правилника. Обстоятелството, че арбитражното производство е проведено от арбитражен състав, а не еднолично от арбитър, съгласно предвиденото в чл. 14, ал. 1 от Правилника на Арбитражния съд, не е основание за отмяна. Видно е от данните по делото, че всяка от страните е посочила арбитър, което означава, че не са изпълнили хипотезата на чл. 14, ал. 1 – да са постигнали съгласие относно едноличния арбитър. Това е довело до определяне на арбитър от всяка от страните и председател на арбитражния състав от съда в съответствието с чл. 14, ал. 2 от Правилника. По този начин, не е допуснато нарушение на Правилника на АСС. Посочените нарушения относно уведомяването, липсата на връчване на съобщение и изпращане на съобщение само по електронен път, не могат да обусловят основание за отмяна, същите не представляват отклонение от предвидения от страните процесуален ред. Изрично ищецът е изразил съгласие с уведомяване за всички актове от арбитражния съд на посочен от него електронен адрес. Освен това самото уведомяване не може да се свърже с основанието, предвидено в чл. 47, ал.1 , т. 5 от ЗМТА. При този изход на спора на ответника, съобразно неговото искане, се дължат разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в размер на 2 400 лв, заплатено адвокатско възнаграждение, така както е доказано, че е извършено чрез представените фактура, платежно нареждане и копие за движение по банкова сметка на процесуалния представител на ответника, адвокат Р.. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България Р Е Ш И ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 47, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗМТА, предявени от „ПМ Билд 2“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] срещу „Маридел 2012“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица]. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: