О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 402 София, 21.10.2016 г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА ч.гр.дело № 4052/2016 год. Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Т. М. Н., чрез адв. Й., срещу определение № 1255 от 12.04.2016г., постановено по ч.гр.д.№1400/2016г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 04.12.2015г., постановено по гр.д. № 5444/2015 г. по описа на Софийски градски съд, с което е върната подадената от Т. М. Н. искова молба с вх. № 53838/27.04.2015г. против [фирма], поради недопустимост на предявените искове и е прекратено образуваното по нея производство. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради допуснато нарушение с материалния закон и необоснованост - основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т. 2 и т. 3 ГПК по отношение на уточнения от съда въпрос: 1./„ налице ли е правен интерес от завеждане на иск от ипотекарния длъжник /лицето, дало реално обезпечение за чужд дълг/, за установяване по отношение на кредитора по изпълнението несъществуването на ипотечното право, след като то е реализирано - ипотекираният имот е възложен на купувач по публичната продан с влязло в сила постановление за възлагане“. Обосновава приложението на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК като се позовава на влязло в сила решение № 13 от 07.10.2015г. на Сливенския окръжен съд по т.д. № 33/2015г. При условията на евентуалност поддържа основанието по чл.280 т.3 ГПК поради празнота в съдебната практика. Касаторът твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и по въпроса: 2./„Противопоставимо ли е решението по установителния иск по чл. 170 от ГПК на придобилите права, чрез публична продан, трети лица?“. Излага съображения за липса на съдебна практика, което обосновавало приложението на соченото основание за допускане до касационно обжалване на въззивното определение. Ответната страна [фирма] излага становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК. За да се произнесе, съдът съобрази следното: Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на Т. М. Н. срещу [фирма], с която са предявени евентуално съединени искове за установяване недействителност на договорна ипотека от 23.08.2010г., която ищцата учредила в полза на ответната банка за обезпечение на вземането й по договор за банков кредит към В. Е. Н., върху недвижими имоти – описаните апартамент и гараж, поради липса на тъждество между имотите, посочени в договора, и реално съществуващите, а евентуално за нищожност на ипотеката, поради липса на предмет и съгласие. С определение от 07.09.2015г. производството по делото е спряно до приключване на ч.гр.д. № 2567/2015г. на СГС, образувано по жалби срещу постановленията за възлагане на ипотекираните с процесната ипотека недвижими имоти. След възобновяване на производството с решение от 18.11.2015г. по ч.гр.д. № 2567/2015г. на СГС са оставени без уважение подадените жалби срещу постановленията за възлагане от 08.01.2015г. и от 05.01.2015г. Това обстоятелство е отчетено от СГС, който приема в Определение № 24059/04.12.2016г., че след влизане в сила на постановлението за възлагане процесната ипотека се погасява по силата на закона, поради което за ищцата липсва правен интерес от предявяване на иск за установяване на нищожността й, връща исковата молба и прекратява производството по делото. Съдебният акт е потвърден с определение № 1255/12.04.2016г., постановено по ч. гр. д. № 1400/2016г. на Софийски апелативен съд. Въззивният съд е приел, че след като въз основа на договорната ипотека са предприети действия по публична продан на ипотекираните имоти и производството е приключило с влязло в сила постановление за възлагане, то учредената ипотека е погасена по силата на чл. 175, ал.1, предл. първо ЗЗД. Обосновал е, че именно от законовата разпоредба следва изводът за липса на правен интерес от предявяване на иск за недействителност на ипотеката, като купувачът по публичната продан купува имота чист от всякакви тежести, освен в хипотезата на чл. 175, ал.2 ЗЗД, без да се провежда разграничение между действителни и недействителни ипотеки. Посочил е, че основанията за недействителност на ипотечния договор, почиващи на факти съществували преди влизане в сила на възлагателните постановления, са преклудирани по силата на закона. Като допълнителен аргумент съдът е посочил, че ищецът няма правен интерес от установителните искове против банката и поради това, че и при положителен резултат , решението по тях е непротивопоставимо на придобилите права чрез публичната продан трети лица. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. Първият поставен въпрос е включен в предмета на спора и е обусловил решаващата воля на въззивния съд, поради което е налице общата предпоставка на чл. 280, ал.1 ГПК. Касаторът обосновава и наличието на специфичната такава по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. С представеното влязло в сила решение № 13 от 07.10.2015г. на Сливенския окръжен съд по т.д. № 33/2015г. е дадено разрешение на въпроса за наличието на правен интерес за ипотекарния длъжник да предяви иск по чл. 170 ЗЗД срещу кредитора, в случай че учредената ипотека е погасена, различно от това в обжалваното определение. Прието е, че за ищците е налице правен интерес от предявяване на такъв иск, тъй като макар и имотът да не е вече тяхна собственост, при евентуалното уважаване на иска, те биха могли да имат евентуални претенции към кредитора. Предвид това във връзка с този въпрос са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на въззивното определение на основание чл.280 т.2 ГПК. По втория формулиран въпрос относно противопоставимостта на решението по установителния иск по чл. 170 ГПК спрямо лицата, придобили права, чрез публична продан не се установява наличието на обща предпоставка по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Макар въззивния съд да е изложил разсъждения в тази насока, те не са обуславящи за крайните му изводи и за изхода на спора. Неговият решаващ мотив за липса на правен интерес от установяване недействителността на учредената ипотека е настъпилият по силата на закона погасителен ефект с влизане в сила на постановлението за възлагане. По тези съображения се обосновава извода, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване във връзка с този въпрос. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема, че правилно е разрешението, дадено с влязлото в сила решение № 13 от 07.10.2015г. на Сливенския окръжен съд по т.д. № 33/2015г. Настоящият състав отчита формираната към настоящия момент задължителна за съдилищата практика по поставения правен въпрос, обективирана в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 123/31.03.2015 г. по гр. д. № 4298/2014 г. на IV ГО. Съгласно последната ипотекарният длъжник може да оспори с иск съществуването на обезпечението, като принудителното изпълнение не лишава, нито главния длъжник, нито третото лице, дало реално обезпечение за чужд дълг, от възможността да се защитят от материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес спрямо кредитора по изпълнението. Този иск може да бъде предявен, както по време, така и след приключване на принудителното изпълнение. /в този смисъл е също Определение № 260 от 13.05.2015г. по ч.т.д. № 2820/2014г. на ВКС, I т.о., постановено по реда на чл. 274, ал.3 ГПК/. Отграничено е, че материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение не може да засегне придобитите права от третите лица – купувачи по публичната продан и третите задължени лица, престирали по наложени запори на съдебните изпълнители. На купувача по публичната продан, приключила с влязло в сила постановление за възлагане, съгласно чл.496, ал.3 ГПК, могат да бъдат противопоставени само нарушенията по чл.490 ГПК – обстоятелството, че той е лице без право да наддава и невнасянето на цената. В никакъв случай обаче привидният кредитор не може да запази никакви права, придобити в материално незаконосъобразния изпълнителен процес. Той винаги дължи да върне всичко получено, дори и в качеството на купувач от публична продан (поради своята недобросъвестност, в това качество той не може да придобие нито възложената му движимата вещ на оригинерно основание, нито възложения му недвижимия имот с кратка давност), тъй като то е получено без основание. Привидният кредитор дължи и обезщетение за всички причинени вреди. Даденото в обжалваното определение разрешение на въпроса за правния интерес на ипотекарния длъжник да установи несъществуване на ипотечното право спрямо кредитора по изпълнението, при положение че успешно е извършена публичната продан и въз основа на влязло в сила постановление ипотекирания имот е придобит от трето лице, е в противоречие с посочената задължителна практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав. Ето защо, неправилен е изводът на съда, че ипотекарният кредитор не може да се защити срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес, като установи несъществуване на ипотечното право спрямо кредитора. Правилно въззивният съд е посочил в определението си, че ипотекарният длъжник не може да противопостави на купувача от публичната продан пороците на сделката, с която е учредена ипотеката, респективно несъществуването на обезпечението. Съгласно чл. 496, ал. 3 ГПК на купувача от публична продан с влязло в сила постановление за възлагане могат да бъдат противопоставени само нарушенията по чл. 490 ГПК (обстоятелството че той е лице без право да наддава или е подставен на такова лице) и невнасянето на цената. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че това важи и за кредитора по изпълнението, когато се претендира недействителност на ипотеката. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е приел, че третите лица, дали реално обезпечение на чужд дълг не са процесуално легитимирани да оспорват съществуването на обезпечението след като то е реализирано. В хода на принудителното изпълнение страните могат да се защитят чрез жалба срещу действията на съдебния изпълнител само срещу процесуалната законосъобразност на изпълнителния процес. Процесуалната законосъобразност на изпълнителния процес обаче не може да преодолее неговата материална незаконосъобразност. Бъде ли отречено със сила на пресъдено нещо съществуването на обезпечението, с обратна сила се заличават всички действия в изпълнителния процес, като това не засяга правата, които трети лица (кредиторът не е трето лице) са придобили преди това въз основа на изпълнителните действия, както и редовността на извършеното от третото задължено лице плащане на съдебния изпълнител (чл. 433, ал. 2 и 3 ГПК), но кредиторът ще дължи обезщетение за всички причинени вреди. Видно от изложеното обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено ведно с потвърденото от него такова, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Върховният касационен съд О П Р ЕД Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1255 от 12.04.2016г., постановено по ч. гр. д. № 1400/2016 г. на Софийския апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 1255 от 12.04.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 1400/2016 г. на Софийският апелативен съд и потвърденото с него определение от 04.12.2015г., постановено по гр.д. № 5444/2015 г. по описа на Софийски градски съд ВРЪЩА делото на Софийски градски за продължаване на съдопроизводствените действия по гр. д. № 5444/2015 г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: