Р Е Ш Е Н И Е № 308 гр. София, 10.01.2018 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретар ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и с участието на прокурор ТОМА КОМОВ разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 1091/2017 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.1 от НПК по касационен протест на зам.апелативен прокурор при САП и жалба на частния обвинител и граждански ищец М. З. чрез повереника й – адв.А. срещу решение № 247 от 01.06.2017 година по ВНОХД № 248/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, първи състав. В касационния протест са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, като към ВКС е отправено искане за отмяна на въззивния съдебен акт в частта, с която присъдата на СГС е била изменена чрез преквалифициране на инкриминираното престъпление от такова по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 и пр.4 и т.12 пр.1 вр.чл.115 вр.чл.29 ал.1 б.“б“ от НК в такова по чл.119 от НК, обусловило намаляване на наказанието на подсъдимия А. от 18 години „лишаване от свобода“ на 4 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Твърди се, че възприетата от САС правна квалификация не съответства на обективно установените по делото факти, сочещи на преустановено нападение от страна на пострадалия в момента, когато подсъдимият му е нанесъл смъртоносните травми в областта на главата и гръдния кош. Неправилната оценка на доказателствените източници от апелативния съдебен състав и по-конкретно показанията на св.Н. за това, че след падането на пострадалия З. на пода в резултат на „подсечка“ от страна на подсъдимия първият от тях продължил да „рита“, оценено като продължаващо нападение, вместо като израз на негова защитна реакция, е довело до неправилно приложение на материалния закон, като последица от липса на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото в нарушение на регламентирания в чл.14 от НПК основен принцип на наказателния процес. В касационната жалба на частния обвинител са релевирани всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК, като са изложени доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на частния обвинител и граждански ищец, за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното на подсъдимия А. наказание. Въз основа на това към ВКС е отправено искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на САС. Алтернативно се моли за увеличаване размера на наложеното наказание до максимално предвидения в закона размер съобразно възприетата от въззивния съд правна квалификация на деянието. Основните доводи, изложени в жалбата са насочени към обосноваване допуснатите от въззивната съдебна инстанция съществени процесуални нарушения в доказателствената й дейност, изразили се в погрешен анализ на събраните доказателства, избирателното им кредитиране и игнориране на някои от тях, което е довело до неправилни фактически изводи. Набляга се на приоритетното значение, дадено от САС на показанията на св.Н. и обясненията на подсъдимия А., и пълното игнориране на заключенията на съдебно-медицинските експертизи на пострадалия и освидетелстването на подсъдимия, което е довело до неверни фактически изводи относно механизма на причинените телесни увреждания на всеки един от тях. На следващо място от повереника на частния обвинител се твърди, че въззивният съд напълно е игнорирал противоречията в кредитираните от него доказателствени източници, като вместо да ги оцени поотделно и след това ги съпостави помежду им с оглед изясняване действителната фактическа обстановка, декларативно ги е обявил за безпротиворечиви и взаимно подкрепящи се. Въз основа на предложения анализ на отделните показания на св.Н. (от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281 ал.3 и ал.4 вр.ал.1 т.1 и т.2 от НПК и тези от съдебната фаза) с оглед вътрешните им противоречия, както и съпоставката им с обясненията на подсъдимия А., сочеща на пълното им несъответствие по отношение началото на физическото стълкновение между пострадалия и подсъдимия, а също и относно финално нанесените от последния удари на пострадалия, частното обвинение обосновава допуснати от въззивната инстанция нарушения в процеса на формиране на вътрешното му убеждение, което поради липса на обективно всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, е опорочено и налага отмяна на постановения от нея съдебен акт. На следващо място в жалбата на частния обвинител и граждански ищец се изтъква наличие на противоречие в мотивите на атакуваното съдебно решение на САС, което е приравнено към липса на мотиви. Изтъква се, че независимо от приетата правна квалификация на деянието като такова, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, в мотивите на въззивния съд е прието, че действията на подсъдимия А. във финалната част на стълкновението му с пострадалия З. „…е било не толкова средство за защита, колкото израз на гняв и отмъстителност.“ Аналогично противоречие е посочено и в мотивировката на субективната страна на инкриминираното деяние, като САС е приел, че „…пряката цел на подсъдимия е била да неутрализира нападателя, но също и да му отмъсти за нападението…“. Така изтъкнатите процесуални нарушения от въззивната инстанция и липсата на мотиви, според частното обвинение обуславят невъзможност за пълноценна проверка от страна на касационната инстанция за правилното приложение на материалния закон, което налага отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. При условията на алтернативност с жалбата се моли наказанието на подсъдимия А. да бъде увеличено до предвидения в закона максимален размер. В съдебното заседание пред ВКС подсъдимият А., редовно призован се явява лично и с упълномощеният си защитник – адв.Д., като двамата излагат доводи в подкрепа на въззивния съдебен акт и молят същият да бъде оставен в сила. Представителят на ВКП поддържа протеста, като излага доводи за допуснати от САС съществени нарушения в процеса на анализ и оценка на доказателствените материали, довели до неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание, поради което предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд. Частният обвинител и граждански ищец М. З., редовно призована, не се явява. Явява се повереникът й – адв.А., който поддържа жалбата по изложените в нея основания и отправят същите искания. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 287 от 18.11.2016 г., постановена по НОХД № 4916/2015 г. Софийският градски съд, наказателно отделение, 31 състав е признал подсъдимия И. Й. А. за виновен в това, че на 27.06.2014 г., около 14,00 ч. в [населено място], ж.к.“М. – III“, [жилищен адрес] умишлено умъртвил М. К. З., като чрез нанасяне на множество удари с ръце и крака по тялото и главата му причинил черепно-мозъчна, гръдна и коремна травми, довели до излив на 2100 мл кръв в коремната кухина и анемия на вътрешните органи, в резултат на което около 17,30 ч на 27.06.2014 г. настъпила смъртта на пострадалия и убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития, с особена жестокост и представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.6 пр.3 и пр.4 и т.12 пр.1 вр.чл.115 вр.чл.29 ал.1 б.“б“ и чл.54 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 18 /осемнадесет/ години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор, като на основание чл.59 ал.1 от НК зачел времето, през което подсъдимият А. е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 29.06.2014 г. На основание чл.68 от НК СГС привел в изпълнение наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 /три/ години, определено с одобрено от СГС по НОХД № 5174/2010 г. споразумение, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор. С цитираната присъда СГС, НО, 31-състав осъдил подсъдимия И. Й. А. да заплати в полза на гражданския ищец М. И. З. сумата от 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 27.06.2014 г. Съдът се произнесъл по веществените доказателства, държавната такса върху уважения граждански иск и разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимия, включително и направените такива от частния обвинител и граждански ищец. По жалба от подсъдимия А. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 248/2017 г. по описа на САС, НО, 1 състав, който с решение № 247 от 01.06.2017 г. на основание чл.337 ал.1 т.1 и т.2 вр.чл.334 т.3 от НПК изменил присъдата на СГС, НО, 31 състав, като преквалифицирал деянието на подсъдимия А. в престъпление по чл.119 от НК и намалил наложеното му наказание на 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“. В останалата част присъдата на СГС била потвърдена. Касационните протест и жалба на частния обвинител са допустими – подадени са от процесуално легитимирани страни по чл.349 ал.2 и ал.3 вр.ал.1 вр.чл.253 т.1 и т.3 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.1 от НПК. Разгледани по същество, касационният протест и касационната жалба от частния обвинител са основателни. Водещо оплакване както в касационния протест, така и в касационната жалба на частния обвинител е това за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в осъществената от апелативния съд доказателствена дейност, изразило се в погрешен анализ на събраните доказателства, избирателното им кредитиране и игнориране на някои от тях. Настоящият касационен състав намира за основателна критиката на начина, по който въззивният съд е формирал своето вътрешно убеждение относно правно-релевантните факти, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК. В атакувания съдебен акт е прието от фактическа страна, че през лятото на 2014 г. св.Ф. Н. работела като компаньонка, рекламирайки се чрез сайта „А. и Е.“ и приемала свързващите се с нея клиенти чрез обявените й телефони в жилище, обитавано от подсъдимия А. в ж.к.“М. III“, [жилищен адрес]. Един от клиентите й бил и пострадалият М. З., който на 27.06.2014 г. след разговор със св.Н. и приемане на условията й, около 13.00 ч. позвънил на входната врата на посоченото жилище, където бил посрещнат от подсъдимия А.. След като З. и св.Н. влезли в стаята, между тях възникнал спор относно използването на презерватив, което провокирало появата на подсъдимия, повикан от последната. Поканен от подсъдимия да напусне помещението, З. се съгласил да използва презерватив, след което правил секс със свидетелката. Когато приключили и докато се обличал, пострадалият псувал нея и подсъдимия, който го чул и отново влязъл в стаята, казвайки му да се пробва с него, след като е толкова силен да натиска жени. Същинското развитие на физическия сблъсък е възприето от САС въз основа на собствената му интерпретация на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на св.Н. и обясненията на подсъдимия А. по следния начин: След „предизвикателната“ реплика от страна на подсъдимия, З. пръв нанесъл два удара в главата на подсъдимия А., след което последният му отвърнал с удари в главата и гърдите. Преди да се заключи в банята поради уплахата си, св.Н. видяла, че пострадалият притиснал силно подсъдимия към стъклото на прозореца в стаята. След около 5 минути, които престояла в банята, свидетелката излязла и отново видяла размяна на удари, но не могла да наблюдава добре боя, тъй като двамата биещи се били скрити зад бар-плота в стаята. Св.Н. възприела как във финалния епизод на сблъсъка подсъдимият успял да свали пострадалия на пода с „подсечка“, но макар паднал, последният се опитал да изрита подсъдимия. Той „се нервирал“ и скочил с крака върху З. (обстоятелство, което се отрича от подсъдимия, но е възприето от САС въз основа показанията на св.Н.). След това оценено от САС като „финално скачане върху тялото на пострадалия“ същият се изправил и казал, че иска да си ходи. Лицето му било подуто, от главата му течала кръв, поради което подсъдимият му дал табуретка да седне, намокрил хавлиена кърпа с вода и му я дал да си я сложи на главата. Около 14,50 ч. М. З. се обадил на тел.02/873 21 21 и поръчал такси за[жк]. Диспечерът на таксиметровата фирма изпратил таксиметров автомобил, управляван от св.Ф. на адреса в ж.к.“М. III“, [жилищен адрес] който след изчакване и поради отсъствието на клиентите, след разрешение на диспечера си тръгнал. Подсъдимият А. възприел отпътуването на таксито, след което заедно с пострадалия М. З. слезли долу, оставил последния на пейка и тръгнал да търси такси. Успял да спре такова на [улица]и качвайки се в него го отвел до бл.351 пред вх.1. Там на земята пред входа седял пострадалия З.. Подсъдимият А. му помогнал да се качи в таксито, казал на водача – св.И. И. да го откара в болница и му дал сумата от 6,00 лв. Свидетелят И. откарал М. З. до спешното отделение на УМБАЛ „Света А.“ – София АД, помогнал му да слезе, настанил го в чакалнята и уведомил св.П. Б., че човекът е бит, чувствал се зле и се нуждаел от по-бърза лекарска намеса. Уведомена била дежурната лекар-специализант св.П., която с помощта на санитар го откарала в спешно отделение. Били извършени необходимите манипулации, след разчитане на рентгенови снимки била проведена консултация с неврохирург и подготвени медицински документи за настаняване на пострадалия в неврохирургично отделение, но при извеждането му от залата на спешно отделение М. З. изгубил съзнание и починал. В хода на досъдебното производство били назначени две съдебно-медицински експертизи на пострадалия З. – на труп при извършената аутопсия и по писмени данни с оглед изясняване медикобиологичната характеристика на уврежданията. Към първата от тях било изготвено предварително заключение, което няма характер на самостоятелна експертиза, поради което обсъждането му извън контекста на СМЕ на труп № 491/14 г. е безпредметно. Заключенията на всяка една от посочените СМЕ сочат идентични увреждания, причинени на М. З., изразяващи се в следното: закрита черепно-мозъчна травма с кръвонасядане на меките черепни обвивки, разкъсно-контузна рана на лявата вежда, кръвонасядане на меките тъкани на лицето с травматичен джоб в лявата лицева половина, счупване на пода на лявата очница, на горната челюст вляво и на хрущялната част на носната преграда, ограничен субарахноидален кръвоизлив в дясната тилна и лявата базална област на голямомозъчните хемисфери, оток на мозъка; шийна травма с кръвонасядане на меките тъкани около гръбначния стълб в основата на шията; гръдна травма с двустранно счупване на ребра (3-то до 7-то ребра вляво и 4-то ребро вдясно) и кръвонасядане на меките тъкани около счупванията; коремна травма с разкъсване на чреводържателя на тънкото черво, на чреводържателя на дебелото черво и кръвонасядане на стената на тънкото черво, и на меките тъкани около левия бъбрек, излив на 2100 мл кръв в коремната кухина; анемия на вътрешните органи, оток на белите дробове; охлузвания, кръвонасядания и разкъсно-контузни рани на лицето, гръдния кош, корема, гърба, горните и долните крайници, кръвонасядания с вид на характерен отпечатък в дясната половина на лицето, гръдния кош и десния крак. Причината за смъртта на М. З. е остра кръвозагуба от излив на 2100 мл кръв в коремната кухина, като в генезата на настъпване на смъртта несъмнено участие имат и черепно-мозъчната и гръдната травми. Установените травматични увреждания са резултат от множество удари с или върху твърди тъпи предмети и притискане между такива предмети, с наслагване на ударите в областта на лицето. При извършеното изследване не са установени наличие на алкохол и други упойващи вещества по стандартния ход на съдебно-химическото изследване. За проверка на тези констатации са изготвени още съдебно-химическо изследване № 415/2014 г. на проби от вътрешни органни части и кръв от трупа на З., при което не се е доказало наличие на Алкалоиди (синтетични и опиеви наркотични вещества), Барбитурати, Салицилати, Б.-блокери, Фенотиазинови, Бензодиазепинови и Имипраминови лекарствени средства; както и съдебно-химическо изследване № А-440/14 г. на проба от кръв, взета от трупа на З., което не е доказало наличие на етилов алкохол, както и на други летливи редуциращи вещества (метанол и ацетон). Въз основа на заключението на СМЕ по писмени данни се установява медикобиологичната характеристика на получените от М. З. травматични увреждания, която е следната: - черепно-мозъчната травма в своята съвкупност съставлява разстройство на здравето, временно опасно за живота; - шийната травма е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота; - гръдната травма с двустранно счупване на ребра е довела до трайно затруднение на движенията на снагата; - коремната травма включвала разкъсване на чреводържателя на тънкото черво на нивото на 2-ри и 3-ти разклонения на мезентериалната артерия, разкъсване на чреводържателя на дебелото черво, кръвонасядане на стената на тънкото черво и на меките тъкани около левия бъбрек, излив на 2100 мл кръв в коремната кухина; анемия на вътрешните органи. Така причинената коремна травма с разкъсване на мезентериални съдове е довела до излив на 2100 мл кръв в коремната кухина, развитие на клинично проявен анемичен синдром с колапс и понижено артериално налягане, както и с морфологично проявен синдром с анемия на вътрешните органи. Предвид естеството си, при липса на своевременна висококвалифицирана медицинска помощ тази коремна травма неминуемо би довела до смъртен изход, поради което реализира медикобиологичния признак постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. В същото време, поради нараняване на артериални съдове от среден и малък калибър, анемичният синдром се е развивал сравнително бавно – за часове, при което в случай на своевременно транспортиране на пострадалия до медицинско заведение за оказване на адекватна специализирана медицинска помощ реален шанс за предотвратяване на смъртния изход е бил налице; - охлузвания, кръвонасядания и разкъсно-контузни рани на лицето, гръдния кош, корема, гърба, горните и долните крайници, кръвонасядания с вид на характерен отпечатък в дясната половина на лицето, гръдния кош и десния крак – всички тези травматични увреждания в своята съвкупност са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Тези кръвонасядания и разкъсно-контузни рани, макар да са свързани с по-малък обем излив на кръв, също са допринесли за увеличаване обема на общата кръвозагуба. Липсата на данни за разстройство на съзнанието е дало основание на вещите лица – съдебни медици да заключат, че пострадалият е усещал значителни болки и страдания и е бил в състояние да възприема случващото се с него. Категоричен е и изводът на експертите, че при оказване на своевременна адекватна високоспециализирана медицинска помощ е имало реален шанс да бъде избегнат смъртния изход при М. З.. В хода на досъдебното производство била изготвена и съдебно-медицинска експертиза на уврежданията на подсъдимия И. А. въз основа на освидетелстването му, документирано в протокол от 28.06.2014 г. (л.44 – л.50 от ДП № 169/14 г. по описа на СДВР), заключението на която установява, че същият е получил: оток на дясната длан по гръбната повърхност с кръвонасядания в областта на основите на 2-ри и 3-ти пръсти, охлузвания на втори пръст на дясната ръка, покрити със засъхнала кръв в областта на ставите на първата фаланга с преддланната кост и с втора фаланга на гръбните им повърхности; оток и кръвонасядане по гръбната повърхност на лявата ръка с по-силна изразеност на кръвонасядането в основите на 2-ри и 3-ти пръсти, оток и кръвонасядане на 2-ри, 3-ти и 4-ти пръсти на лявата ръка, повърхностна раничка, покрита със засъхнала кръв по гръбната повърхност на ставите между първата и втората фаланга на 3-ти пръст на лявата ръка; три кръвонасядания на гръдния кош в лявата гръдна половина, кръвонасядане по горния ръб на крилото на хълбочната кост; охлузване и кръвонасядане на гърба в основата на шията; охлузване по задната повърхност на дясната лакътна става; кръвонасядания по предната и вътрешно-странична повърхност на дясната предмишница; охлузване по предната повърхност на дясната предмишница; оток и кръвонасядане на дясното коляно; белег от старо нараняване по гърба по горния ръб на дясната лопатка, стари охлузвания на гърба в областта на дясното рамо и дясната лопатка с данни за репаративни (оздравителни) процеси, старо кръвонасядане по задната повърхност на дясната мишница, старо кръвонасядане на дясната мишница на ниво мишнична ямка. Установените травматични увреждания са резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети, както и от притискане между такива предмети. Старите травматични увреждания – охлузвания и кръвонасядания са с давност повече от 2 – 3 дни, а белегът от нараняване на гърба е с давност от порядъка на месеци. Останалите травматични увреждания са получени по-малко от 24 часа преди освидетелстването, изводът за което се прави въз основа вида на охлузванията – покрити със засъхнала кръв, стоящи под нивото на околната кожа. Вещото лице от тази експертиза е заключило, че отоците, охлузванията и кръвонасяданията на двете ръце на подсъдимия са разположени в места, характерни за нанасяне на удар в предмети с ръка, свита в юмрук и добре отговарят да са получени при нанасяне на удари в човешко тяло в области с костни подложки, каквито са главата, лицето, гръдния кош. С такъв механизъм на получаване експертът намира, че може да се обяснят и отокът и кръвонасядането на дясното коляно – нанасяне на удар със свито коляно в човешко тяло. Досежно кръвонасяданията по предната и вътрешно-страничната повърхност на дясната предмишница изводът на съдебния медик, изготвил експертизата е, че могат да бъдат получени от действието на предмети с ограничена удряща повърхност, както и от притискане с човешки ръце в тази област. Останалите травматични увреждания – охлузвания и кръвонасядания на гръдния кош, крилото на хълбочната кост, задната повърхност на дясната лакътна става, предната повърхност на дясната предмишница и гърба е прието, че могат да бъдат получени както при нанасяне на удари в тези области, така и при нараняване от околни предмети на местопроизшествието. Изготвената на досъдебното производство и надлежно приета в хода на съдебното следствие пред първата инстанция комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза дава заключение, че по време на инкриминираното деяние подсъдимият И. А. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Бил е ориентиран в ситуацията с нейните основни характеристики – време, място, динамика на събитията, участието на другите лица, както и своето собствено. Действията му са били целенасочени и съответни на намеренията му. Няма данни за обърканост и дезориентация в околната среда и за възникнало специфично емоционално състояние, което да доведе до дезорганизиране на поведението му и формиране на „нетипичен отговор“. Въз основа на тези констатации е формирано експертното становище, че няма данни за възникнало при А. специфично емоционално състояние „физиологичен афект“ по време на инцидента. При така установената фактология на събитията въззивният съд е приел, че подсъдимият И. Й. А. е извършил престъплението по чл.119 от НК, а не това по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 и пр.4 и т.12 пр.1 вр.чл.115 вр.чл.29 ал.1 б.“б“ от НК, като умишлено е причинил смъртта на М. К. З., нанасяйки му множество удари в главата, лицето и крайниците, действайки при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Атакуваният пред касационната инстанция съдебен акт не съответства на стандарта на разпоредбата на чл.339 от НПК, доколкото изменяйки първоинстанционната присъда въз основа на приети нови фактически положения, въззивният съд е длъжен да изложи в решението си аргументи, съответстващи на изискванията на чл.305 от НПК, включително и на ал.3 от цитираната процесуална норма. В мотивите към проверявания съдебен акт на САС липсват съображения по основни фактически положения, правилното установяване на които е в основата на законосъобразността на правните изводи на съда. На първо място в мотивите на обсъжданото решение липсват конкретни съображения защо съдът е кредитирал показанията на св.Ф. Н. от досъдебното производство, дадени в присъствието на обвиняемия и неговия защитник и приобщени по реда на чл.281 ал.3 вр.ал.1 т.1 и т.2 от НПК (л.83 –л.85 от т.1 на ДП № 169/14 г. по описа на СДВР, протокол за разпит на свидетел от 28.06.2014 г., проведен в периода от 16.11 ч. до 16,50 ч.), а е лишил от кредит на доверие тези от първоначалния разпит на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 и т.2 от НПК (л.80 – л.82 от т.1 на ДП № 169/14 г. по описа на СДВР, протокол за разпит на свидетел от 28.06.2014 г., проведен в периода от 08.30 ч. до 10,30 ч.). САС не е подложил на анализ показанията от цитираните два разпита на св.Н. от досъдебното производство, въз основа на който да направи извода си на кои от тях да се довери. Единственият коментар в тази връзка, отразен на стр.4 от проверяваното решение (л.30 от ВНОХД № 248/2014 г.), е направен по повод възпроизведената фактология на „същинското развитие на последвалия физически сблъсък между двамата (пострадал и подсъдим – бел.моя)“, възприета от СГС, с която САС не се е съгласил. След направена уговорка, че за този епизод от инкриминирания конфликт единствени преки доказателствени източници са показанията на св.Н. и обясненията на подсъдимия А., въззивният съд е изложил възприетата от него фактология, декларирайки, че тя се основава на „внимателния и коректен прочит“ на тези гласни доказателствени средства. Тук е необходимо да се подчертае, че съпоставката между фактическите констатации, направени от двете съдебни инстанции за този съществен епизод от инкриминираните събития сочи, че те се различават единствено досежно финалната му част относно механизма на причинените телесни увреждания на пострадалия по главата, гръдния кош и десния крак, предизвикали кръвонасядания с вид на характерен отпечатък от подметка на обувка при скачане. От мотивите към присъдата на СГС се установява, че съдът е приел скачане на подсъдимия върху тялото на поваления З. повече от един път (стр.5 от мотивите на СГС) – „…започнал да скача върху него…“, каквото твърдение се съдържа в показанията на св.Н. от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 и т.2 от НПК (протокол за разпит на свидетел от 28.06.2014 г., проведен в периода от 08.30 ч. до 10,30 ч. и приложен на л.80 – л.82 от т.1 на ДП). В противовес на първоинстанционния съд, въззивната инстанция е приела, че при опита на падналия пострадал да изрита подсъдимия, той „се нервирал“ и скочил с крака върху него, което било финал на боя между двамата. Твърдение за еднократно скачане на подсъдимия върху поваления пострадал се съдържа в показанията на св.Н. при втория й разпит на досъдебното производство, проведен вече в присъствието на обвиняемия и неговия защитник, поради което приобщени към материалите по делото на основание чл.281 ал.3 вр.ал.1 т.1 и т.2 от НПК (протокол за разпит на свидетел от 28.06.2014 г., проведен в периода от 16.11 ч. до 16,50 ч. и приложен на л.83 –л.85 от т.1 на ДП). Аргументи в подкрепа на твърдението за „внимателния и коректен прочит“ на показанията на св.Н., довел до кредитиране именно на тези, дадени при втория й разпит на 28.06.2014 г. обаче, САС не е изложил. Този извод не се подкрепя и от съпоставката им с другия пряк източник на доказателства за този епизод – обясненията на подсъдимия А., доколкото същият изцяло отрича да е скачал върху тялото на поваления З.. Така поради допуснато нарушение на изискванията по чл.107 ал.3 и ал.5 от НПК, довели до липса на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, неизяснен останал съществен въпрос за правилното решаване на делото – бил ли е подсъдимият А. в състояние на неизбежна отбрана и действията му във финалната част на боя между него и пострадалия З. съставляват ли превишаване на нейните предели. За да се стигне до тази неяснота съществен принос има игнорирането от страна на въззивната инстанция на останалите доказателствени източници. В тази връзка особено значение има пренебрегването на заключенията на съдебно медицинските експертизи – както тези за телесните увреждания на пострадалия, така и тази за уврежданията на подсъдимия, относно местонахождението им и механизма на получаването им. Безспорно е, че по своята правна природа експертизата не е нито доказателство, нито доказателствено средство, а дейност, насочена към изясняване обстоятелствата по делото чрез използване на специалните знания в областта на науката, изкуството или техниката на привлечените в процеса специалисти от съответната област. В същото време обаче, извън всякакво съмнение в определени случаи чрез експертиза се разкриват и приобщават към доказателствения материал нови доказателствени факти П., С. Наказателен процес на Народна република България. С.: Наука и изкуство, 1979, с.427. Такива в настоящия случай, на първо място, безспорно са констатираните телесни увреждания по трупа на пострадалия З., тяхното местонахождение, механизмът на получаването им, както и медикобиологичната им характеристика, изяснени чрез СМЕ на труп № 491/14, предварителното заключение към нея и СМЕ по писмени данни, изготвени на досъдебното производство, изслушани и надлежно приобщени към доказателствената съвкупност в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, допълнени и чрез разясненията на вещите лица при техния разпит. Въз основа на установените при огледа и аутопсията на трупа на М. З. обективни находки, данните от ИЗ № 13701/27.06.2014 г. на УМБАЛ „Света А.“ – София АД и възпроизведената фактология на инцидента в показанията на св.Н., вещите лица са дали заключение за причинени на пострадалия множество тежки увреждания чрез удари в областта на главата, лицето и мозъчната част; шията; гръдния кош; корема; и по-слаби – чрез удари в други области на тялото. Тежките увреждания са обобщени като черепно-мозъчна, гръдна и коремна травми, водеща от които е последната. Те са причинени чрез удари с голяма кинетична енергия, довели до отлепване на меките тъкани в областта на лицето, до разкъсване на чреводържателя и двустранно счупване на ребра, придружени с характерни отпечатъци в тези области, което сочи за въздействие на подметки на обувки при скачане върху тялото. Получаването на тези отпечатъци, причинили отлепване на меки тъкани на лицето и разкъсване на чреводържателя сочи, че пострадалият е бил в легнало положение. Едновременно с това са констатирани и увреждания, отговарящи да са получени от ритници, при които основен елемент е замахът на крака, съсредоточващ в областта на стъпалото най-голямата кинетична енергия – такъв произход е определен за кръвонасядането в областта на бъбрека, а се допуска и за това в областта на шията. Ударите с ритници не се изключва да са нанесени също при легнало положение на пострадалия. На следващо място нови доказателствени факти са установени и чрез СМЕ на уврежданията, получени от подсъдимия, изготвена въз основа на констатациите при освидетелстването му (протокол от 28.06.2014 г., л.44 – л.50 от т.1 на ДП) и от СМЕ на труп № 491/14 г. За правилното решаване на делото съществено значение имат видът, местоположението и механизмът на получаване на тези увреждания, основните от които – отоци, охлузвания и кръвонасядания на двете ръце на подсъдимия, разположени в места, характерни за нанасяне на удар в предмети със свита в юмрук ръка, сочат на получаването им при нанасяне на удари в човешко тяло в области с костни подложки, каквито са главата, лицето, гръдния кош. С такъв механизъм на получаване се обяснят още отокът и кръвонасядането на дясното коляно – нанасяне на удар със свито коляно в човешко тяло. Колкото до кръвонасяданията по предната и вътрешно-страничната повърхност на дясната предмишница, изводът на вещото лице, изготвило тази експертиза, е за получаването им от действието на предмети с ограничена удряща повърхност, както и от притискане с човешки ръце в тази област. Останалите травматични увреждания – охлузвания и кръвонасядания на гръдния кош, крилото на хълбочната кост, задната повърхност на дясната лакътна става, предната повърхност на дясната предмишница и гърба е прието, че могат да бъдат получени както при нанасяне на удари в тези области, така и при нараняване от околни предмети на местопроизшествието. Важна констатация от гледна точка оценка на гласните доказателствени източници относно интензитета на предприетото от пострадалия нападение, е липсата на констатирани увреждания по главата, лицето и шията на подсъдимия А.. Същественият извод, до който води анализът на посочените съдебно-медицински експертизи е за получени от подсъдимия преобладаващи травматични увреждания в резултат на неговите собствени действия, свързани с нанасяне удари с юмруци и ритници. В същото време на тези действия съответстват тежките травматични увреждания на пострадалия З., получени включително при скачане върху лицето и гръдния му кош. А констатираният характерен отпечатък от подметка на обувка върху десния крак на пострадалия категорично изключва възможността всички причинени по този механизъм увреждания да са резултат от еднократно скачане на подсъдимия върху тялото на поваления З.. Този извод не противоречи на гласните доказателствени източници, съдържащи се в показанията на св.Н.. Тъкмо обратното, той е изцяло в съответствие с възпроизведената от нея фактология на събитията в първия й разпит на ДП (л.80 – л.82 от т.1 на ДП), приобщен към доказателствената съвкупност по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 и т.2 от НК. Позоваването на тези показания не противоречи на разпоредбата на чл.281 ал.8 от НПК, тъй като изцяло се подкрепя от заключенията на съдебно-медицинските експертизи и в съвкупност с тях изяснява всички правно-релевантните факти, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, значими за правилното решаване на делото. Внимателният прочит на проверявания съдебен акт сочи, че възприемайки нови фактически положения, въззивният съд не е осъществил дължимия се по силата на чл.339 вр.чл.305 ал.3 от НПК анализ на доказателствената съвкупност и не е защитил изводът си за необходимост от промяна в правната квалификация на деянието, приемайки извършването му в условията на превишаване пределите на неизбежната отбрана. Неизбежната отбрана предполага едно непосредствено нападение, при което е започнало самото увреждане или е създадена реална опасност от увреждане на правнозащитимите интереси, което не е било прекратено. А то се счита прекратено, когато е отблъснато от нападнатия или трети лица, когато нападателят сам се е отказал да го завърши или го е завършил Постановление № 12/1973 г. на Пленума на Върховния съд на Република България. В настоящият случай доказателствените материали еднопосочно установяват, че след като отправил провокативна реплика към З., подсъдимият А. не е предприел действия за физическа разправа с него. Въпреки това е бил нападнат от пострадалия З., който първи му нанесъл удари и продължил да го прави въпреки предприетите ответни действия. С оглед на това настоящият съдебен състав споделя извода на въззивната инстанция, че пострадалият М. З. е предприел непосредствено и противоправно нападение спрямо подсъдимия А., с оглед на което същият е имал право да се защити. В същото време обаче, фактите относно цялостното развитие на конфликта между двамата, включително неговата завършваща част не са установени от въззивния съд съобразно изискванията на чл.13 и чл.14 от НПК, тъй като не са изследвани обективно, всестранно и пълно всички относими към него обстоятелства, а това е попречило за разкриване на обективната истина. За да приеме нови фактически положения, САС е направил собствена оценка на доказателствените източници, при която не е анализирал всяко едно от тях отделно и в съвкупност с останалите, кредитирал ги е избирателно, давайки приоритет на някои от тях и игнорирайки изцяло други, в резултат на което е допуснал съществени нарушения в процеса на доказване. Така без необходимото внимание е останало вътрешното противоречие в показанията на св.Н., противоречието между този източник на гласни доказателства и писмените доказателствени средства (и по-конкретно с протокола за освидетелстване на подсъдимия, л.44 – л.50 от т.1 на ДП), противоречията им със заключенията на приетите по делото съдебно-медицински експертизи, както и между всички тях и обясненията на подсъдимия. Като не е изградил вътрешното си убеждение въз основа на цялостен анализ на доказателствената съвкупност, САС е допуснал грешка в преценката си за момента, в който нападението от страна на пострадалия е било преустановено и след който подсъдимият не може да се позовава на неизбежна отбрана. Констатациите за това, че всички тежки увреждания на З., имащи отношение към последвалата му смърт са били причинени след повалянето му на земята, както и фактът, че те са резултат не от едно „финално скачане“ на подсъдимия върху тялото му, а минимум от две такива действия и от удари с ритници по жизнено важни части на човешкото тяло (глава, гръден кош, корем), сочи на поведение с друга мотивация. В тази връзка следва да се отбележи, че сам апелативният съд е допуснал противоречие в изводите си, сочейки че действията на подсъдимия А. във финалния момент на инцидента „…е било не толкова средство за защита, колкото израз на гняв и отмъстителност…“. Колкото до тезата за продължаващо нападение от страна на пострадалия с аргумента, че бидейки паднал на земята, той продължавал да рита подсъдимия, тя е категорично опровергана от констатациите за причинените му в този момент увреждания, изключващи възможността за съпротива и характеризиращи тези му действия единствено като защитни. С оглед всичко изложено до тук касационната инстанция намира, че в процеса на анализ и оценка на доказателствените материали въззивният съд е допуснал съществени нарушения на основните принципи на наказателния процес по чл.13 и чл.14 от НПК, тъй като не е изяснил обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства, значими за разкриване на обективната истина. Като последица от това неговото вътрешно убеждение, формирано при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, е незаконосъобразно. Демонстрираният едностранен подход в оценката на доказателствените източници, довел до непълно изясняване на обстоятелствата по делото, не позволява и пълноценна проверка от касационната инстанция за правилното приложение на материалния закон. Отстраняването на констатираното касационно основание налага отмяна на проверявания въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на втората инстанция. При неговото повторно разглеждане, съдът следва да подложи на проверка всички събрани по делото доказателства, да анализира последните поотделно и в съвкупността им, като формира изводите си за наказателната отговорност на подсъдимия и приложимия материален закон въз основа на обективно установените релевантни факти по делото. Предвид констатираното основание за отмяна на решението на САС, липсва необходимост от обсъждане на другото релевирано основание в касационната жалба от частния обвинител – за явна несправедливост на наказанието. Водим от изложените аргументи и на основание чл.354 ал.3 т.2 вр.ал.1 т.4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло решение № 247 от 01.06.2017 г., постановена по ВНОХД № 248/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, първи състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на САС. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.