2 РЕШЕНИЕ N. 225 София, 22.12.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на 13 декември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: мАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при секретар Лилия Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов дело N 1107-2010 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Столична Община/СО/ срещу въззивното решение от 11.05.10г. по т.д.№2959/09 на САС,т.отд., 5с-в, в частта му с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 6.07.09г. по т.д.№2101/07г., в частта му с която е осъдена СО да заплати на [фирма] неустойка за забава в изпълнение на задълженията по чл.3 от договора от 16.06.05г. в общ размер на 157 745.79 лв. и лихва за забава върху сумата 36 805.63 лв. в размер на 4338.20лв. за периода 13.02.07г.-14.12.07г. В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/. Поддържа се, че съдът се е произнесъл неправилно и в противоречие с практиката на ВКС по следните обуславящи изхода на делото материалноправни въпроси, формулирани от жалбоподателя така: -следва ли да определи като нищожна клаузата на чл.17 ал.1 от договора между страните от 16.06.05г. за неустойка за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 1% от дължимото плащане без да е бил уговорен краен срок, до който тя може да се начислява -допустимо ли е намаляване поради прекомерност на уговорената между страните неустойка на основание чл.92 ал.2 ЗЗД -допустимо ли е присъждане на лихва върху неустойка за забавено парично задължение Ответникът по касационната жалба поддържа, че същата е неоснователна и като такава тя следва да бъде оставена без уважение. Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК/отм./ във вр. с пар.2 ПЗР ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК. ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба отменителни основания по смисъла на чл.281т.3 ГПК приема следното: Предмет на делото са предявени от [фирма]-г.София срещу СО в обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД и чл.86ал.1ЗЗД за неустойка и закъснителни лихви поради забавено изпълнение на задължение за плащане по чл.3 от договора от 16.06.05г. за раздробяване, балиране и опаковане в специализирано съоръжение на твърди битови отпадъци/ТБО/ и тяхното транспортиране до площадки за временно съхранение. Въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел че неустоечната клауза на чл.17ал.1 от договора между страните е валидна като е обосновал, че тази клауза не противоречи на добрите нрави поради което не е нищожна както е поддържал ответника по иска СО-касатор в настоящето производство. Съгласно приетото в т.3 от ТР№1/15.06.10г. на ОСТК на ВКС не е нищожна клауза за неустойка в приватизационните и търговски договори, уговорена без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. Нищожна поради накърняване на добрите нрави/чл.26 ал.1 ЗЗД/ обаче е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В конкретния случай в обжалваното решение на въззивният съд липсва обосновка на валидността на клаузата на чл.17ал.1 от договора между страните по смисъла на т.3 изр.2-ро от цит. ТР№1/15.06.10г. на ОСТК. С оглед данните по делото и съобразно приетото в цит. т.3 от ТР№1/15.06.10г. на ОСТК на ВКС уговорената между страните неустойка не е нищожна, но е прекомерна и като такава следва да бъде редуцирана като се съобрази при определяне на нейния размер целта на договора и обезщетителната и санкционна функции, които тя конкретно в случая изпълнява. Настоящия състав на ВКС-ТК намира, че е допустимо намаляване поради прекомерност на уговорената между страните неустойка на основание чл.92 ал.2 ЗЗД и поради това, че в конкретния случай не би могла да се приложи забраната, установена в чл.309 ТЗ, тъй като страна по договора е СО, която няма качеството на търговец. С оглед данните по делото ВКС-ТК намира, че следва да бъде приложена новелата на чл.92 ал.2 ЗЗД и в случаите когато е налице частично плащане, респ. когато задължението е изпълнено отчасти какъвто е настоящия случай. Не е допустимо присъждане на лихва върху неустойка за забавено парично задължение. Като е приел противното въззивният съд е постановил своето решение в противоречие с постоянната практика на ВКС-вж.решение№307/14.04.05г. и решение №305/14.05.1996г. и двете на ВКС-ТК. Изложеното налага извода, че са налице отменителните основания, предвидени в чл.281т.3 ГПК. Ето защо следва да бъде отменено въззивното решение от 11.05.10г. по т.д.№2959/09 на САС,т.отд., 5с-в, в частта му с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 6.07.09г. по т.д.№2101/07г., в частта му с която е осъдена СО да заплати на [фирма] неустойка за забава в изпълнение на задълженията по чл.3 от договора от 16.06.05г. в общ размер на 157 745.79 лв. и лихва за забава върху сумата 36 805.63 лв. в размер на 4338.20лв. за периода 13.02.07г.-14.12.07г. и делото следва да бъде върнато в отменената му част за ново разглеждане от друг състав на АС-г.София при условията на чл.293 ал.3 ГПК. Водим от горното ВКС-ТК Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение от 11.05.10г. по т.д.№2959/09 на САС,т.отд., 5с-в, в частта му с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 6.07.09г. по т.д.№2101/07г., в частта му с която е осъдена Столична Община да заплати на [фирма] неустойка за забава в изпълнение на задълженията по чл.3 от договора от 16.06.05г. в общ размер на 157 745.79 лв. и лихва за забава върху сумата 36 805.63 лв. в размер на 4338.20лв. за периода 13.02.07г.-14.12.07г. ВРЪЩА делото в отменената му част за ново разглеждане от друг състав на АС-г.София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: