Р Е Ш Е Н И Е № 283 София,18.01.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ГАЛИНА ТОНЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 999 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия Б. Х. Д. и на частните обвинители Т. П., К. В. и Ц. П. срещу решение № 172/ 29.07.2016 г. по внохд № 210/16 г. на Варненския апелативен съд. В жалбата на подсъдимия са развити доводи, относими към трите касационни основания по чл. 348 ал.1 от НПК и се отправят алтернативни искания- подсъдимият да бъде оправдан, делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд, деянието да се прекралифицира по чл. 343а от НК или наказанието да се определи при основанието по чл. 55 от НК. В жалбата на частните обвинители са релевирани касационните основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. По същество се иска решението да бъде изменено, като се отмени приложението на чл. 66 от НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите са неоснователни и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъда № 6/ 12.03.2016 г. по нохд № 156/2015 г. Силистренският окръжен съд признал подсъдимия Б. Д. за виновен в това, че на 04.12.2014 г. в [населено място], при управление на л.а. „О.А.” нарушил правилата за движение по чл. 21 ал.1 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на И. П. Х., поради което и на основание чл. 343 ал.1 б.В от НК го осъдил на три години лишаване от свобода. Оправдал го по обвинението за допуснати нарушения на чл. 15 ал.1 и чл. 20 ал.1 от ЗДП. На осн. чл. 66 от НК отложил изтърпяването на наказанието за срок от четири години. На осн. чл. 343г от НК го лишил от право да управлява МПС за срок от три години. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, Варненският апелативен съд потвърдил изцяло присъдата. По жалбата на подсъдимия. Оплакването, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 339 от НПК, като не е посочил установените по делото обстоятелства, доказателствените материали в тяхна подкрепа, не е обсъдил противоречията в доказателствените източници и не е дал отговор на възраженията във въззивната жалба не се споделя от касационния състав, защото е лишено от фактическо основание. Варненският апелативен съд е извършил проверка на атакуваната пред него присъда и е изложил достатъчно убедителни съображения за извода си, че фактите по делото са безспорно установени от първоинстанционния съд. Възприел е като обективен и пълен доказателствения анализ на Силистренския окръжен съд и не е намерил процесуални нарушения при оценката на доказателствените източници. Правилно е заключението, че по отношение на най-важните обстоятелства от значение за правилното решаване на делото- скоростта на леките автомобили, мястото на удара и механизма на произшествието, са налице изключително малко по обем гласни доказателствени средства. Съществена информация по тези въпроси се съдържа само в обясненията на подсъдимия, доколкото пострадалият не е разпитван, св. Г. няма спомен за случилото се, а св. Д. не е наблюдавал пътната обстановка. Останалите свидетели по делото не са очевидци на случилото се, като по отношение на мястото на удара информация се съдържа в показанията на св. С., който възпроизвежда съобщеното му от подсъдимия. Затова в мотивите на решението съдът е обсъдил твърденията на касатора относно скоростта на движение и мястото на удара и е защитил убедително виждането си за тяхната недостоверност, позовавайки се на противоречието им със заключенията на две от изслушаните по делото експертизи. Касационният състав установи, че контролираната инстанция е обсъдила задълбочено и трите автотехнически експертизи, мотивирала е отказа да приеме заключението на повторната тройна АТЕ и е обосновала подробно защо възприема като най-пълно, обективно и обосновано заключението на петорната такава. При анализа на експертните заключения, съдът същевременно е дал отговор и на възраженията на защитата /л.70-72/, които са идентични с направените и в касационната жалба. Върховният касационен съд напълно се съгласява със заключението на съда, че експертните изводи на петорната АТЕ относно скоростта на движение на двата автомобила, посоката и направлението им непосредствено преди удара, ротацията на л.а. „О.” в посока обратна на часовниковата стрелка, частичното навлизане и на двата автомобила в насрещните ленти за движение, мястото на удара върху средата на пътното платно и механизмът на произшествието се базират на обективните находки, отразени в протокола за оглед на местопроизшествието, направени са въз основа на научни методи и изчисления, включително чрез компютърна симулация на движението на лекия автомобил, управляван от подсъдимия, поради което правилно са ценени при формиране на вътрешното съдийско убеждение. Върховният касационен съд не може да се съгласи с възражението, че в съдебното заседание пред първоинстанционния съд вещите лица от петорната експертиза са изменили заключението си по отношение на мястото на инициалния контакт между двата автомобила, поради което всички останали експертни изводи са компрометирани. След внимателното запознаване със съдебния протокол от заседанието на 23.02.2016 г. на Силистренския окръжен съд касационният състав не констатира твърдяната от защитата промяна, а единствено уточнение от в.л. К. в редакционен смисъл на изложеното в експертизата- да се чете, че ударът е не в „задната челна част, а в задната част на Опела…..челна част е предната част на автомобила”. Тезата, че това променяло мястото на удара в попътната лента на подсъдимия, както било прието от повторната тройна експертиза е несъстоятелна. Не почива на данните по делото и възражението, че въззивният съд неправилно е приел, че подсъдимият не е оказал помощ на пострадалия и е игнорирал свидетелските показания по отношение на това обстоятелство. В мотивите на съдебния акт /л.72/ е направен обективен анализ на показанията на свидетелите Д. и Д., като съдържащата се в тях информация сочи, че първият е информирал за катастрофата органите на полицията и е поискал изпращането на линейка и помощ от „Гражданска защита”, а вторият се е обадил на тел. 112. Затова изводът на въззивната инстанция за липса на оказана помощ не е изведен в противоречие или игнориране на доказателствените източници. Въз основа на установените по надлежния процесуален ред фактически положения, Варненският апелативен съд правилно е приложил материалния закон. Законосъобразно е заключението, че подсъдимият е допуснал нарушение на режима на скоростта, като е управлявал МПС със скорост от 114 км.ч, въпреки наличието на пътен знак, ограничаващ скоростта в пътния участък на местопроизшествието до 70 км.ч. Това нарушение е в пряка причинна връзка със загубата на управление на автомобила, частичното му навлизане в насрещната лента за движение и настъпилия удар с насрещно движещия се автомобил, при който пострадалият е получил тежки увреждания, довели до смъртта му. Касационният състав изцяло споделя доводите в решението, че скоростта на движение на автомобила на подсъдимия надхвърля както разрешената в населено място скорост от 50 км.ч, така и посочената от знак В-26 скорост от 70 км.ч., поради което е несъстоятелно възражението, че бланкетната норма на чл. 343 от НК не е запълнена с точното нарушение на правилата за движение и това прави деянието несъставомерно. Не е налице и основание за преквалификацията на деянието по чл. 343а от НК, доколкото фактите, приети от решаващите съдилища не сочат на оказана помощ на пострадалия от страна на подсъдимия. Върховният касационен съд намира за справедливо по размер наложеното на подсъдимия наказание от три години лишаване от свобода. Въззивният съд правилно е оценил по тежест и значение смекчаващите и отегчаващи отговорността на Д. обстоятелства. Твърдението в касационната жалба, че не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства не държи сметка за значителното превишаване на разрешената скорост- с повече от 40 км.ч., както и за по-високите изисквания към подсъдимия по отношение на спазване на транспортното законодателство. ВКС напълно споделя заключението, че професионалните задължения на касатора по контрол и санкциониране на нарушителите на правилата за движение предпоставят по-високи изисквания към самия него при управление на МПС и завишават укоримостта на поведението му в конкретния случай. Затова настоящият състав намира на неоснователно искането за намаляване на наказанието, още по-малко- за индивидуализирането му по чл. 55 от НК. По жалбата на частните обвинители. В жалбата бланкетно е отразено оплакване за допуснато нарушение на закона с оправдаването на подсъдимия за инкриминираните нарушения на чл. 15 ал.1 и чл. 20 ал.1 от ЗДП. Не са изложени никакви съображения по касационното основание, поради което настоящият касационен състав няма какво да добави към убедителните доводи на въззивния съд, изложени в решението по този въпрос. Доводите за неправилно приложение на института на условното осъждане не се споделят от касационната инстанция. Те са били на вниманието на въззивния съд, надлежно са разгледани в решението и с основание са отхвърлени. При решаване на въпроса за начина на изтърпяване на наказанието, наред с първите две задължителни условия, следва да се прецени дали по отношение на дееца биха се постигнали целите на чл. 36 от НК. Редакцията на нормата на чл. 66 от НК сочи, че законодателят е дал приоритет на постигане целите на специалната превенция. Въззивният съд е направил дължимата оценка на данните за личността на подсъдимия и се е съгласил със заключението на първата инстанция, че неговото поправяне и превъзпитания е напълно постижимо и без ефективно изтърпяване на наказанието. Общопревантивният ефект на наказанието не е игнориран, защото отложеното изтърпяване на наказанието не означава липса на наказание. То може да бъде приведено в изпълнение, ако деецът не промени съзнанието и поведението си към спазване на законите на страната и извърши друго престъпление в рамките на изпитателния срок. Затова е неприемлива тезата, че условното осъждане на касатора е проява на необоснован либерализъм и прекомерно снизхождение. Липсва основание за връщане на делото и отмяна на разпоредбата на чл. 66 от НК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 172/ 29.07.2016 г. на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 210/16 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: