Р Е Ш Е Н И Е № 50118 гр. София,23.06.2023 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретаря Лилия Златкова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1275 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по касационна жалба на ответниците по делото „Строителна Компания Дядо Божко” ЕООД и М. И. К. срещу решение № 344/07.02.2020г. по т. дело № 2934/19г. на Апелативен съд - София /поправено с решение № 1186/11.06.2020г./, в частта, в която е потвърдено решение на Софийски градски съд № 78 от 11.01.2019г. по т. д. № 2629/2017г., за признаване за установено по реда на чл. 422 ГПК, че за „МОНТАЖИ КО“ ЕООД съществува вземане на основание чл. 538, ал. 1, вр. чл. 481, ал. 1 ТЗ срещу „СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ ДЯДО БОЖКО“ ЕООД и на основание чл. 537, вр. чл. 485 ТЗ - срещу М. И. К., при условията на солидарност за сумата от 2122,60 лева /представляваща разликата от 7634,62 лева до 9 757,22 лева/ - задължение по запис на заповед с дата 15.05.2015г., издаден за сумата 40 993,50 лева, за която сума е издадена и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 62764/2016г. на Районен съд – София, както и в частта, в която „СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ ДЯДО БОЖКО“ ЕООД и М. И. К. са осъдени да заплатят солидарно на „МОНТАЖИ КО“ ЕООД разноски: за първата инстанция – за разликата над 487,93 лева до присъдения размер от 623,58 лева; за заповедното производство – за разликата над 480,48 лева до присъдения размер от 614 лева, и за въззивното производство – за разликата над 704,21 лева до присъдения размер от 900 лева. Касаторите поддържат, че от представеното по делото доказателство, а именно издаденото от ищеца „Потвърждение за вземания“ се установява, че към 31.12.2015г. самият ищец признава, че непогасените към него задължения от страна на ответника възлизат на сума в размер на 10 099,65 лева, от които 342,43 лева по фактура и 9757,22 лева - авансово плащане, респ. има задължение към ответника в размер на 2 122,60 лева - гаранции и фактури. С тези суми ищецът в исковата си молба е признал, че е извършил прихващане със сумата от 2 122.60 лева, поради което дължимата сума по аванса по каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден и процесния запис на заповед, възлизала на 7 634, 62 лева, а не както неправилно са приели съдилищата - в размер на 9 757,22 лева. Ответникът по жалбата и ищец по делото, „МОНТАЖИ КО” ЕООД, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. На основание чл.78, ал.1 ГПК претендира съдебни разноски в размер на 1800 лева - заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване по въпроса: „При доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, длъжен ли е съдът да разгледа, заявените от страните твърдения и възражения, относими към погасяване на вземането по каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден запис на заповед?“ Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: Въззивният съд е приел, че страните не спорят, а и от сключения от тях на 15.05.2015г. договор за СМР е направен еднозначен извод, че записът на заповед е издаден именно във връзка с този договор. Доколкото на ценната книга е било придадено значение на условие, за да бъде извършено договореното авансово плащане по договора, и сумата по записа на заповед припокрива напълно размера на авансовото плащане, апелативният състав е приел, че записът на заповед гарантира / обезпечава връщането на авансово платената сума при неизпълнение на договора. Счетено е за безспорно по делото, че неусвоената част от авансово платената сума възлиза на 9 757,22 лева, като предвид установеното виновно неизпълнение на задълженията на ответника, ищецът възложител е прекратил договора при условията на чл. 13.2.6 от същия, без предизвестие. Въз основа на това, решаващият състав е заключил, че изпълнителят дължи връщане на неусвоения аванс в посочения размер от 9 757,22 лева, тъй като с останалата част от аванса са заплатени действително извършените СМР. Решаващият състав е приел за неоснователен довода, че неусвоеният аванс от 9 757,22 лева следва да се намали със сумата 2 122,60 лева, представляваща внесена от изпълнителя гаранция. Мотивирано, че по делото липсват доказателства такава гаранция да е внесена. Посочено е, че по същество направеното възражение е възражение за прихващане, което ответникът е следвало да релевира с отговора на исковата молба, а не едва с въззивната жалба. По отношение солидарната отговорност на авалиста М. К. въззивният съд е споделил изцяло правните съображения на първоинстанционния съд, свързани с ангажиране на отговорността на авалиста по записа на заповед М. К., че авалистът може да противопостави на приносителя на ценната книга знанието от последния на обстоятелства, обуславящи погасяване на обезпеченото със записа на заповед задължение в каузалното правоотношение, като е прието, че авалистът също отговаря до размера от 9 757,22 лева. По релевирания правен въпрос: Съгласно разяснителната част на т. 17 от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, при въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличие на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. По основателността на касационната жалба: Във въззивната жалба на касаторите е направено оплакване, че първоинстанционният съд не е взел предвид наличието на признание на ищеца в исковата молба, че е извършил прихващане на вземането си от 9757,22 лева - подлежащ на връщане аванс, с дължимата от него сума от 2122,60 лева, поради което размерът на „непогасения аванс“ възлиза на 7634,62 лева. Видно от искова молба, ищецът сочи, че от вземането си за 9757,22 лева - подлежащ на връщане аванс по договора за СМР, е прихванал насрещно вземане на ответника по иска за 2122,60 лева - задържана гаранция за добро изпълнение, поради което сумата на невъзстановения аванс възлиза на 7634,62 лева. Решаващият състав, въпреки че е приел, че ценната книга обезпечава именно вземането за връщане на аванса при прекратяване на договора за СМР /поради неизпълнение на задълженията от страна на изпълнителя/, не е взел предвид направеното още с исковата молба твърдение на ищеца за извършено от него прихващане на част от невъзстановения аванс с подлежаща на връщане от ищеца гаранция от 2122,60 лева, което волеизявление съдържа в себе си и признание на факта за дължимост на пасивното вземане по прихващането. С оглед на това, в противоречие със задължителната практика на ВКС – т. 17 от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд не е разгледал своевременно заявено от ищцовата страна в процеса неизгодно за нея твърдение, относимо към погасяване на вземането й по каузалното правоотношение, обезпечено със записа на заповед, при несъобразяване, че именно ищецът, а не ответникът е извършил прихващането и е признал неговия погасителен ефект, в каквато насока са били и оплаквания на касаторите във въззивната им жалба, неправилно интерпретирани от решаващият състав. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че предвид направеното от ищеца с исковата молба признание на неизгоден за него факт – частично погасяване на вземането му за връщане на аванса в размер на 2122,60 лева чрез направено от него прихващане с насрещно вземане на дружеството – ответник за връщане на гаранция по договора, за посочената сума от 2122,60 лева, както издателят на ценната книга, така и авалистът /предвид недопускане на недобросъвестност и злоупотреба с права от страна на поемателя/ не дължи плащане по записа на заповед, обезпечаващ вземането за връщане на аванса. Ето защо, въззивното решение следва да бъде отменено, като неправилно, в частта за присъдената над 7634,62 лева до 9757,22 лева в полза на ищеца сума от 2122,60 лева, както и частта за присъдените в полза на ищеца разноски за първата инстанция – за разликата над 487,93 лева до присъдения размер от 623,58 лева; за заповедното производство – за разликата над 480,48 лева до присъдения размер от 614 лева, и за въззивното производство – за разликата над 704,21 лева до присъдения размер от 900 лева. Предвид изхода на спора, на касатора СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ ДЯДО БОЖКО“ ЕООД се дължат разноски за исковото производство за всички инстанции и за заповедното производство в размер общо на 1092,12 лева /522,10 лева за първоинстанционното производство; 259,99 лева за въззивното производство, 48,98 лева за касационното производство и 261,05 лева за заповедното производство/. С оглед изхода на спора, на касатора М. И. К. се дължат разноски за исковото производство за всички инстанции и за заповедното производство в размер общо на 1043,14 лева /522,10 лева за първоинстанционното производство; 217,54 лева за въззивното производство, 42,45 лева за касационното производство и 261,05 лева за заповедното производство/. Водим от горното, на основание чл.293 ал.1 и ал.2 ГПК, вр. чл.281, т.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 344/07.02.2020г. по т. дело № 2934/19г. на Апелативен съд - София /поправено с решение № 1186/11.06.2020г./, в частта, в която е потвърдено решение на Софийски градски съд № 78 от 11.01.2019г. по т. д. № 2629/2017г., за признаване за установено по реда на чл. 422 ГПК, че за „МОНТАЖИ КО“ ЕООД съществува вземане на основание чл. 538, ал. 1, вр. чл. 481, ал. 1 ТЗ срещу „СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ ДЯДО БОЖКО“ ЕООД и на основание чл. 537, вр. чл. 485 ТЗ - срещу М. И. К., при условията на солидарност за сумата от 2122,60 лева /представляваща разликата от 7634,62 лева до 9 757,22 лева/ - задължение по запис на заповед с дата 15.05.2015г., издаден за сумата 40 993,50 лева, за която сума е издадена и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 62764/2016г. на Районен съд – София, както и в частта, в която „СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ ДЯДО БОЖКО“ ЕООД и М. И. К. са осъдени да заплатят солидарно на „МОНТАЖИ КО“ ЕООД разноски: за първата инстанция – за разликата над 487,93 лева до присъдения размер от 623,58 лева; за заповедното производство – за разликата над 480,48 лева до присъдения размер от 614 лева, и за въззивното производство – за разликата над 704,21 лева до присъдения размер от 900 лева, като ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК от „МОНТАЖИ КО“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], срещу „СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ ДЯДО БОЖКО“ ЕООД, ЕИК 20080092, и М. И. К., ЕГН [ЕГН],искове за признаване за установено, че за „МОНТАЖИ КО“ ЕООД съществува вземане на основание чл. 538, ал. 1, вр. чл. 481, ал. 1 ТЗ срещу „СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ ДЯДО БОЖКО“ ЕООД и на основание чл. 537, вр. чл. 485 ТЗ - срещу М. И. К., при условията на солидарност за сумата от 2122,60 лева /представляваща разликата от 7634,62 лева до 9 757,22 лева/ - задължение по запис на заповед с дата 15.05.2015г., издаден за сумата 40 993,50 лева, за която сума е издадена и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 62764/2016г. на Районен съд – София. ОСЪЖДА „МОНТАЖИ КО“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на „СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ ДЯДО БОЖКО“ ЕООД, ЕИК 20080092, сумата от 1092,12 лева - направени разноски за всички инстанции в исковото производство и за заповедното производство ОСЪЖДА „МОНТАЖИ КО“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на М. И. К., ЕГН [ЕГН], сумата от 1043,14 лева - направени разноски за всички инстанции в исковото производство и за заповедното производство РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.