Р Е Ш Е Н И Е № 252 София, 21 януари 2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и пети април …........... 2013 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Павлина Панова ................................. ЧЛЕНОВЕ: .. Красимир Харалампиев .................... .. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Илияна Петкова ..................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Мария Михайлова ..........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров............................ КНОХД № .. 688 .. / .. 13 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: В срок е постъпила касационна жалба от страна на подсъдимия С. И.. Атакува се въззивно решение № 7 от 05.02.13 год. по ВНОХД № 8/13 год. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд. С последното е потвърдена присъда № 18 от 20.11.12 год. по НОХД № 1103/12 год. по описа на Специализирания наказателен съд. В жалбата са визирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК – нарушение на закона, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. При условията на алтернативност се иска: оправдаването на подсъдимия; връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане; намаляване размера на наложеното наказание. Жалбата се поддържа в съдебно заседание на посочените в нея основания и доводи. Представя се писмена защита, дословно преповтаряща доводите от жалбата. Такава се представя и от Р. И. – майка на подсъдимия, конституирана в процеса в качеството на защитник, съгласно чл. 91, ал. 1 НПК, които не се различават съществено от посочените в жалбата, и от самия осъден под формата на обяснения, които не могат да бъдат ценени. Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Пледира решението да се остави в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилата жалба и писмените защити, посочените основания и доводи и становищата на страните, намира следното: С цитираната присъда И. е признат за виновен в това, че от неустановена дата в началото на м. декември 2011 год. до 07.02.12 год. в [населено място] е участвал в организирана престъпна група, ръководена от Н. А., в която участвали и С. Д., Ю. П. и К. А., която е била създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл. 354а, ал. 1 и 2 НК, поради което и на осн. чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, ал. 10, т. 2 и чл. 54, ал. 1 НК е осъден на ПЕТ години лишаване от свобода. Признат е за виновен и в това, че 07.02.12 год. в апартамент, находящ се в [населено място], ж.к. „О. І”, [жилищен адрес] като е действал в изпълнение на решение на организирана престъпна група, без надлежно разрешение е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – амфетамин с общо нетно тегло 2,49 гр. на обща стойност 74.70 лв., поради което и на осн. чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. последно, вр. ал. 1, пр. 4, алт. 1 и чл. 54 НК е осъден на СЕДЕМ години лишаване от свобода. И глоба в размер на 30 000 лв. Съдът на осн. чл. 23, ал. 1 НК е наложил на И. общо наказание СЕДЕМ години лишаване от свобода, към което на осн. чл. 23, ал. 3 НК е присъединено изцяло наказанието глоба в размер на 30 000.00 лв. Определил е общ строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор от закрит тип. Зачел е предварителното задържане на И.. На осн. чл. 68 НК съдът е привел в изпълнение наложеното на И. наказание по НОХД № 2609/07 год. на Софийски градски съд по влязло в сила споразумение от 30.10.07 год., с което на осн. чл. 23, ал. 1 НК за извършени престъпления по чл. 354а НК му е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от ДВЕ години и глоба в размер на 5 000.00 лв. Приложен е чл. 66, ал. 1 за срок от пет години. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото. По същото дело от друг състав на Специализирания наказателен съд по реда на чл. 384, вр. чл. 381 НПК е одобрено споразумение между прокуратурата и подсъдимите Н. А., С. Д., Ю. П. и К. А., за което подсъдимия И. е дал своето съгласие. С атакуваното въззивно решение присъдата е потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. В голяма степен тя преповтаря доводите, залегнали във въззивната жалба, които касаят необоснованост на присъдата, която не е касационно основание. Защитата формулира възраженията си срещу въззивния акт във връзка със сочените касационни основания, като резултат на допуснати от втората инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, при осъществената от нея доказателствена дейност по въззивната проверка на присъдата. По своя смисъл, обаче, сочи единствено доводи за необоснованост, което основание не подлежи на обсъждане и оценка в касационното производство, защото е извън кръга на изчерпателно очертаните с нормата на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Касационният контрол обхваща процесуалната законосъобразност на действията на съдилищата по събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и формирането на тяхното вътрешно убеждение по фактите. ВКС нееднократно е посочвал в свои решения, че касационната инстанция отменява проверявания от нея съдебен акт, когато намери: че доказателствата са събирани избирателно; липсват източници за установяването на съществени обстоятелства, касаещи предмета на доказване, съобразно повдигнатото обвинение; че доказателствата са обсъждани едностранчиво, изопачено или тенденциозно; че им е придадено съдържание, различно от действителното; фактическите констатации са изградени на базата на негодни доказателствени средства или несъществуваща доказателствена основа. Конкретният казус, обаче, не е такъв и липсват основания да се споделят такива изводи. Проверката на съдопроизводствените действия на първата и въззивната инстанции не сочи да са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи упражняване на правомощието на ВКС за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Направен е обстоен анализ на всички доказателствени източници. Некредитирането на показанията на свидетелите /сключили, като подсъдими, споразумение по реда на чл. 384, вр. чл. 381 НПК/ А., Д., П. и А. във връзка с участието на И. в организираната престъпна група не е произволно, а е в резултат на задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, в това число и признатия от тях факт, че жалбоподателят е действал заедно с тях при разпространението на наркотични вещества. Крайният резултат на доказателствения процес е обективиран ясно, убедително и по несъмнен начин, така че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени от страните и контролната инстанция. В решението си АСНС е дал изчерпателен и обоснован отговор на възраженията на защитата и е аргументирал в достатъчна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото, който не се различава от този на първоинстанционния съд. Право на всяка инстанция по фактите е да кредитира едната или друга група доказателства, стига да изложи съображения по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2, съответно чл. 339, ал. 2 и 3 НПК. В мотивите и решението това е направено, поради което съдът не може да бъде упрекнат в нарушение на основните принципи на наказателния процес, очертани с чл. 13 и чл. 14 НПК. Касационната проверка на атакуваното решение, потвърждаващо осъдителната присъда спрямо И., не констатира решаващите инстанции да са придали на събраните доказателства смисъл и тежест, какъвто те нямат. Във връзка с преценката на събрания доказателствен материал и доводите срещу съдебния акт, не е необходимо въззивната инстанция да преповтаря приетите фактически положения и дадените задълбочени и изчерпателни отговори на едни и същи доводи на защитата по фактите и доказателствата, след като ги възприема изцяло. Ето защо не може да се възприеме, че липсва отговор на доводите на защитата във въззивната инстанция или е неясна волята на последната, че потвърждава първоинстанционния съдебен акт. На базата на съвкупна оценка на целия доказателствен материал апелативната инстанция е изключила свидетелските показания на съпроцесниците на И., че последният единствено е поддържал приятелски контакти с тях и не е участвал в ОПГ и разпространението на наркотични вещества. Не е имало основание да не се кредитират свидетелските показания на полицейските служители единствено на базата, че като такива те са заинтересовани от изхода на делото. В тази насока АСНС изцяло е споделил направения задълбочен разбор от първата инстанция на свидетелските показания на П. К., З. А., И. А. и Д. Д., съпоставени преди всичко със свидетелските показания на свидетеля П. К., който е закупувал наркотични вещества от И. в продължение на дълъг период от време / 2008 – 2012 год./, ВДС, резултата от претърсването и изземването от дома му на наркотични вещества и останалия доказателствен материал. Посоченият анализ на доказателствата по делото безспорно установява, че И. не само е поддържал ежедневен контакт с останалите участници в ОПГ. Срещите са били интензивни в резултат на реализацията на престъпната цел да се разпространяват наркотици, а не за доставка за лична употреба или „игра на карти”. Личната употреба не е изисквала интензивни срещи, във връзка със заключението на СПЕ за епизодична злоупотреба и липсата на наркотична зависимост. В писмените защити от адв. К., Р. И. и подсъдимия не се съдържат основания и доводи, различни от посочените, подлежащи на касационно обсъждане. Въззивното решение е обжалвано и в частта, касаеща определените наказания. Твърди се, че същите не отговарят на степента на обществената опасност на деянията и дееца и не са съобразени с целите на наказанието по чл. 36 НК. Конкретно се акцентира на младата възраст на И. и постоянната му трудова ангажираност. Настоящият съдебен състав намира, че се касае за висока степен на обществената опасност на извършените деяния и на дееца. Разпространението на наркотични вещества е с висока степен на опасност заради динамиката на този вид престъпления, относителния им дял в обществения живот и изключително тежките здравословни и социални последици за отделните граждани, техните семейства и обществото като цяло. И. градира във времето престъпната си дейност от индивидуално държане и разпространение на високорискови наркотични вещества, за което е осъден условно, до участие в организирана група, създадена със същата цел. Предупреждението и снизхождението, проявено спрямо него при предходното му условно осъждане, не са изиграли своята превъзпитателна и възпираща роля, след като той в изпитателния срок и в организирана форма продължава престъпната си дейност, насочваща към трайно затвърдени противоправни навици и несъобразяване със законовите правила. Не може да се приеме, че престъпленията, за които е ангажирана наказателната му отговорност, са извършени в незряла възраст. Към момента на извършването им И. е бил на тридесет години, бил е санкциониран за такъв вид престъпления и е имал психическата годност и житейска зрялост да преосмисли поведението си. Трудовата му ангажираност е давала възможност да съобрази живота си с получаваното трудово възнаграждение, а не да търси организирани форми за незаконна дейност с користна цел. Наложените му наказания са определени при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и за двете престъпления, а общото такова би допринесло за постигане на целите на наказателната превенция, формулирани в чл. 36 НК, поради което не са явно несправедливи. При посочените съображения жалбата от страна на подсъдимия И. е НЕОСНОВАТЕЛНА и атакуваният съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 7 от 05.02.13 год. по ВНОХД № 8/13 год. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд, с което е потвърдена присъда № 18 от 20.11.12 год. по НОХД № 1103/12 год. по описа на Специализирания наказателен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................