2 Р Е Ш Е Н И Е № 257 гр. София, 01.07. 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 711 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. С. В. срещу решение № 410/25.11.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 601/2014 г. на Добричкия окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 25/11.07.2014 г. по гр. дело № 387/2014 г. на Добричкия районен съд и е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу И. П. К., иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК за промяна на мерките относно упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на страните С. Б. В., чрез предоставянето им на касатора-ищец, определяне местоживеенето на детето при него, определяне на режим на лични отношения между детето и ответницата, и осъждане на последната да заплаща издръжка на детето в размер 100 лв. месечно; в тежест на жалбоподателя са възложени разноските по делото. В касационната жалба се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в касационната жалба се поддържа в откритото съдебно заседание и в писмена защита. Ответницата И. П. К. в отговора на касационната жалба излага становище и съображения за неоснователност на жалбата. С определение № 473/07.04.2015 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по процесуалноправния въпрос – интересите на детето в производството по иск по чл. 59, ал. 9 от СК налагат ли съдът да възложи изготвянето на социален доклад относно условията за живеене при родителя, който упражнява родителските права. В определението по чл. 288 от ГПК е прието е, че допускането на касационното обжалване по този правен въпрос се налага, предвид установените по делото обстоятелства, че ответницата не е била намерена от социалния работник на адреса на нейното жилище и не се е отзовала на оставените от него съобщения, поради което социалният доклад, представен пред първата инстанция по делото, не съдържа данни относно условията за живеене на малолетното дете в това жилище, които не са установени по делото и при обсъждането на останалите доказателства в мотивите към обжалваното въззивно решение, както и че въззивният съд изрично е отказал да възложи изготвянето на нов социален доклад в тази насока. При разрешаването на този правен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, следва да се съобразят посочените в откритото съдебно заседание и в писмената защита на жалбоподателя, решение № 537/17.12.2012 г. по гр. дело № 214/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 29/02.02.2015 г. по гр. дело № 4984/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, които са постановени по реда на чл. 290 от ГПК. В първото от тях е прието, че в случаите, когато съдът е уведомил, съгласно чл. 15, ал. 6 от ЗЗакрД, съответната дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) за образуваното дело, по което се засягат права или интереси на детето, по съответния ред, той е спазил задължителната по закона процедура с оглед запазване интересите на детето. Прието е и че получаването на съобщението от страна на ДСП създава необходимата предпоставка държавният орган да осъществи специфичните си функции по закрила на детето, както и че съдът не е оправомощен да изисква присъствието на представител на ДСП в съдебно заседание, нито пък заместващия становището му доклад, поради което няма пречка при неизпращане на представител от страна на ДСП или непредставяне на доклад съдът, като съобрази дали са предприети съответните мерки с оглед защитата на интереса на детето, да приеме делото за изяснено от фактическа страна. Това принципно разрешение е цитирано и е възприето, и в другото посочено решение на ВКС, където е и доразвито. В тази връзка, от една страна е прието, че поначало е налице съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост на решението, когато по делото липсва социален доклад, който да отразява релевантните факти за предоставянето на родителските права за упражняване по отношение на малолетното дете, които факти следва да се преценят наред с останалите събрани по делото доказателства. От друга страна е прието, че липсата на социален доклад относно тези релевантни обстоятелства (сред които изрично са посочени и битовите и финансови условия, с които разполага родителят за отглеждането на детето) не е процесуална пречка съдът да се произнесе по съществото на спора, доколкото водещ при подобни спорове е интересът на детето, като обстоятелството, че единият родител не е положил достатъчно усилия в процеса да съдейства на социалния работник, изготвящ доклада, е факт, който води до извод, че този родител сам се е поставил в положение, от което не следва да черпи процесуални права, както и факт, който е от значение за преценката на родителския му капацитет. Настоящият съдебен състав възприема тези разрешения, но доколкото те не дават достатъчно конкретен отговор на поставения по настоящото дело процесуалноправен въпрос, в допълнение намира следното: Интересите на детето, за защитата на които съдът следи служебно, несъмнено налагат възможно най-пълно изясняване на съответните релевантни за това обстоятелства – особено в производствата, свързани с упражняването на родителските права. Тъй като условията за живеене и отглеждане на детето при всеки един от родителите са от съществено значение в тези производства, съдът следва да положи усилия те да бъдат установени по делото. Това е особено наложително в случаите, когато поради процесуално бездействие на родителите, които са страните в тези производства, респ. – на единия от тях, по делото не са събрани гласни и писмени доказателства в тази насока. В тези случаи съдът, именно предвид задължението си служебно да следи за закрилата на интересите на детето, следва да дава указания и да търси съдействието, както на страните, така и на социалните работници от съответната ДСП, включително чрез възлагане изготвянето на социален доклад, ако такъв няма по делото или вече представеният доклад не съдържа такава информация, нито такава е дадена с устно изразено пред съда становище на социалния работник. С оглед на това, ако условията за живеене и отглеждане на детето при единия от двамата родители останат неизяснени и неустановени по делото – независимо от причините за това, но въпреки това съдът постанови с решението си същият този родител да упражнява родителските права, такова решение би било необосновано, а също и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – ако съдът не е възложил или е отказал да възложи изготвянето на социален доклад в тази насока при направено искане за това от някоя от страните, като с такова решение в повечето случаи не биха били защитени и интересите на детето, респ. – решението би било и в нарушение на материалния закон. Предвид така възприетото разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос, при извършената касационна проверка, настоящият съдебен състава намира, че обжалваното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо, но неправилно. Основателни са оплакването и съображенията в касационната жалба, че решението на окръжния съд е необосновано, тъй като по делото не са установени данни относно битовите и материални условия за живот в дома на ответницата, в какво се изразяват нейните грижи към детето и какво й е отношението към него, какви са възпитателските й качества и моралният й облик. Информация в тази насока не се съдържа в представения пред районния съд социален доклад, в който социалният работник е отразил, че с майката не е осъществен контакт, тъй като тя не е открита на адреса й (гр. Д., [улица], посочен в исковата молба и на който тя самата сочи по делото, че живее) и същата не се е отзовала на оставеното от него съобщение с покана за разговор в ДСП – [населено място]. Такава информация относно условията за живеене и отглеждане на детето при ответницата и относно полагани от нея грижи за детето не дават в показанията си и двамата разпитани по делото свидетели, доведени от страна на ищеца; в тази насока по делото не са събрани и писмени доказателства. При това положение и предвид приетото по-горе при разрешаването на правния въпрос по делото следва изводът, че освен необоснованост на решението си, въззивният съд е допуснал и процесуално нарушение, като е оставил без уважение искането на ответницата за изготвяне на нов социален доклад във въззивното производство. Предвид посочената и възприета по-горе практика на ВКС, намерила израз в решение № 29/02.02.2015 г. по гр. дело № 4984/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, следва да се приеме и че както липсата на оказано от страна на ответницата съдействие на социалния работник, изготвил социалния доклад по делото, така и пасивното й процесуално поведение пред първата инстанция, изразяващо се в неподаването на отговор на исковата молба и неангажирането на каквито и да било доказателства по делото, сочат на незаинтересованост от нейна страна към упражняването на родителските права и към съдбата на детето. В голяма степен смущаващо и негативно относно родителските качества и моралния облик на майката е и изнесеното в показанията на свидетеля Д., че при разговор с детето то му е споделило, че е заявило пред съда, че иска да живее при нея, тъй като тя му е обещала нов телефон. На следващо място, самата ответница при изслушването на двамата родители в първоинстанционното производство признава обстоятелствата, че от четири месеца е без работа и към момента на изслушването й няма възможност да се грижи за детето, както и че ищецът се е грижил и продължава да се грижи за него. Макар и да е обсъдил тези обстоятелства по делото, въззивният съд необосновано е приел, че майката е била добър и отговорен родител, когато двамата с бащата са се споразумели в бракоразводния процес да й бъдат предоставени родителските права, както и че не е променила тези си качества. По делото няма достатъчно данни за такъв извод, а доколкото такива са налице – те са в противоположна насока. Основателни са и оплакването и съображенията на касатора-ищец, че в нарушение на процесалния закон и необосновано въззивният съд не е взел предвид неговите качества на баща, полаганите от него грижи за детето и условията за неговото отглеждане и възпитание в дома му, които са установени от свидетелските показания и със социалния доклад по делото. И двамата свидетели по делото подробно сочат в показанията си, че както преди развода между страните (през февруари 2013 г.), така и след това грижи за детето е полагал преимуществено ищецът, който изцяло го е осигурявал и финансово. Тези техни показания съответстват и на посочените по-горе признания на факти от страна на ответницата. От друга страна от показанията и на двамата свидетели се установява, че за период от една година след развода ищецът не е заплащал, определената с утвърденото с бракоразводното решение споразумение между страните, издръжка на детето в размер 100 лв. месечно – чрез ответницата, по детския влог на името на детето, както е записано в утвърденото споразумение. Вместо това, ищецът е заплатил наведнъж сумата 1 200 лв., след като ответницата е образувала изпълнително производство срещу него. Това поведение на бащата, също е укоримо поначало, но и до голяма степен е житейски оправдано при конкретните обстоятелства в случая – след като по делото е установено, че именно той основно полага грижи за детето, то живее при него и изцяло той го е осигурявал финансово през тази една година. Както от показанията на двамата свидетели, така и от социалния доклад по делото се установява, че в дома на ищеца (собственост на неговия баща – дядото на детето, който също живее там) са осигурени много добри условия за живеене и отглеждане на детето. В социалния доклад е отразено, че жилището, което се използва от малолетния С. и баща му, е с отделен вход от това на дядото; същото представлява двустайна къща с кухня и санитарен възел, като едната стая е специално пригодена за детето и е обзаведена с всичко необходимо за задоволяване на потребностите му от сън, отдих и подготовка за училище (свидетелите изброяват: легло, бюро, компютър, плазмен телевизор); в жилището има създадени много добри условия за живот и хигиената е на необходимото ниво – чисто и подредено е. Социалният работник е посочил в доклада си и че дядото активно подпомага ищеца както материално, така и морално в отглеждането на детето; изтъкнал е и че при посещението му е направило впечатление, че между момчето и възрастните се наблюдава добър психоклимат и взаимна подкрепа; детето има отговарящо за възрастта си физическо, нервно-психическо и емоционално развитие. Свидетелите също сочат, че грижите за детето се полагат, не само от бащата, а и от неговия дядо по бащина линия. Както в социалния доклад, така и в свидетелските показания, категорично се сочи, че след развода между страните детето живее в дома на бащата, където е живяло семейството и преди развода. Свидетелите, видно от показанията им, имат трайни и непосредствени впечатления за това, като единият свидетел е работодател на ищеца, а другият е негов колега и във връзка с работата им двамата често посещават този дом, където постоянно виждат детето, с оглед което свидетелстват и за полаганите за него грижи от страна на бащата, подпомаган от дядото. При тези данни по делото, основателно е и оплакването в касационната жалба, че въззивният съд необосновано е приел, че детето изключително често е при баща си, но не и в степен да се приеме, че живее при него, както и че всъщност детото живее и при двамата си родители. Тези изводи на окръжния съд, освен необосновани, са направени и в нарушение на съдопроизводствените правила – единствено въз основа на заявеното от детето и от майката при изслушванията им по делото, без в тази връзка да е взето предвид изложеното в социалния доклад и свидетелските показания, които са и неправилно обсъдени. Освен това, въззивният съд е бил затруднен при тази преценка и от обстоятелството, че жилищата на ищеца и на ответницата са в непосредствена близост – и двете са на [улица], като жилището на бащата е на № 49, а на майката – на № 41. В тази връзка неправилно е обсъждано изявлението на майката, че тя не желае да ограничава детето в контактите му с другия родител до утвърдения режим на лични отношения – няколко пъти в месеца, като от това съдът е направил извода, че то не може да се разбира, че детето живее при баща си. Детето е заявило по делото, че през по-голямата част от времето живее при баща си; посочило е и че се задържа повече там, защото при него е компютърът му, на който играе; както и че отива там (при баща си или при майка си), където му харесва. Напълно необосновано въззивният съд е приел, при тези изявления на детето, че бащата използва компютъра – съзнателно или не, като притегателно средство и че подобен подход не е в интерес на детето, както и че обусловено от компютъра, честото пребиваване на детето в дома на бащата също не е обстоятелство, налагащо извод, че то живее при него. За такъв подход на бащата също няма никакви данни по делото; напротив – самото дете е посочило, че играе на компютъра до 9 часа и че баща му го ограничава в ползването на компютъра. Освен това, на първоначално зададения му въпрос относно това къде живее, детето е посочило адреса на баща си – [улица]. Неоснователно е единствено последното оплакване в касационната жалба – за нарушение на изискването по чл. 59, ал. 6, изр. 1, предл. 1 от СК за изслушване на двамата родители от съда. Такова изслушване, както вече беше посочено, е проведено в първото съдебно заседание на първоинстанционния съд. Предвид приетите като писмени доказателства във въззивното производство, два трудови договора, сключени последователно от ответницата с различни работодатели, обоснован е изводът във въззивното решение, че в течение на производството по делото, майката е преодоляла оставането си без работа и без доходи. Това, обаче не е достатъчно, за да се приеме, че интересите на детето са защитени, с оствянето му с обжалваното въззивно решение за отглеждане при майката, която да продължи да упражнява родителските права спрямо него – съгласно утвърденото споразумение между страните в бракоразводния процес. Напротив – всички останали обстоятелства, установени по делото и обсъдени по-горе, налагат извода, че ищецът е доказал иска си по чл. 59, ал. 9, във вр. с чл. 51, ал. 4 от СК и че интересите на малолетното дете ще бъдат защитени в най-голяма степен, като упражняването на родителските права бъде предоставено на бащата. Установено е, че макар със споразумението, утвърдено с бракоразводното решение между страните, упражняването на тези права да е било предоставено на майката, детето е останало да живее в дома на бащата, макар много често да посещава и дома на ответницата. Установено е и че бащата е този, който след развода преимуществено полага грижите за отглеждането и възпитанието на детето, като изцяло е поел и неговата финансова и материална издръжка; осигурил му е в дома си много добри условия за живеене, за подготовка за училище и за отдих; активно е подпомаган там в грижите си за детето от дядото на същото, като между тях тримата са налице отлични отношения. От друга страна, след развода майката не е полагала грижи за детето в такъв достатъчен обем, в продължителен период от време е била в невъзможност и да го осигурява материално и финансово; по делото са налице негативни данни относно родителските й качества; няма данни относно условията в дома й, които тя е създала за отглеждането на детето. С други думи – налице са такива промени в обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9, във вр. с чл. 51, ал. 4 от СК, които с оглед интересите и благополучието на детето, налагат изменение на досегашния режим на упражняване на родителските права и на лични контакти, установен със споразумението между страните, утвърдено с бракоразводното решение. По изложените съображения, обжалваното въззивно решение, като неправилно – необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, следва да се отмени и, тъй като не се налага връщането на делото на въззивната инстанция за повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия (в същия смисъл е и цитираното по-горе решение № 29/02.02.2015 г. по гр. дело № 4984/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС), настоящата касационна инстанция следва да реши спора по същество, като постанови уважаване на предявения по делото иск по чл. 59, ал. 9, във вр. с чл. 51, ал. 4 от СК, а именно – споразумението между страните, утвърдено с бракоразводното решение, следва да се измени, като упражняването на родителските права по отношение малолетното дете следва да се предостави на бащата, респективно – и местоживеенето на детето следва да бъде определено при него, което съответства и на установените по делото фактически отношения. Същевременно, също предвид установените по делото отношения, – че никой от двамата родители по никакъв начин не препятства личните контакти на детето с другия родител, за което благоприятства и близостта на техните жилища, както и предвид възрастта на детето (понастоящем 11-годишно) и неговата потребност да има пълноценни отношения и с двамата си родители, следва да бъде определен един значително разширен режим на лични контакти на детето с майката (близък по съдържание до предлагания с исковата молба по делото), който да бъде съобразен и с учебния процес на детето, а именно: Майката да взима детето в 18 ч. всеки първи, трети и пети петък от месеца (когато съответният месец има и пети петък) до 18 ч. в неделя на същата седмица – с преспиване; за цялата коледна ваканция и за новогодишните празници – всяка четна година; за цялата пролетна ваканция (когато е и рожденият ден на детето) и за великденските празници – всяка нечетна година; както и всяка година – за тридесет дни без прекъсване през лятната ваканция, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. За осъществяване на личните контакти майката следва да взима детето от дома на бащата и съответно да го връща в този дом. Разбира се, при изрично споразумение за това между родителите, в интерес на детето ще е то да има контакти с майката или с двамата родители едновременно, и в дни, извън тези по изложения по-горе режим, за което също благоприятства близостта между жилищата на родителите, както и сложилите се между тях сравнително спокойни отношения след развода. Същевременно, следва да се посочи и че от изключителен интерес на детето е родителите да преодолеят противоречията помежду си относно неговото отглеждане, които в случая не са особено съществени; като следва и да се обърне внимание на майката, че следва да положи повече усилия в полагането на грижи за малолетното дете. За целта и с оглед благополучието на детето, двамата родители могат в тази връзка да потърсят подходящи услуги и съдействие от специалистите при Дирекция „Социално подпомагане”. С оглед резултата по спора за упражняване на родителските права, съдът следва да се произнесе и за дължимата от родителите издръжка на детето. Нуждите и благополучието на детето изискват определяне на обща месечна издръжка, дължима от бащата и от майката, в размер 250 лв. С оглед установените по делото доходи на страните – жалбоподателят-ищец получава месечно възнаграждение в размер 530 лв., а ответницата – 500 лв., от така определената обща сума на издръжката, майката следва да бъде осъдена да заплаща такава в претендирания размер от 100 лв., а останалата част – в размер 150 лв. следва да се поеме от бащата. Издръжката се дължи от претендирания момент – датата на подаването исковата молба в съда 07.02.2014 г., към която дата детето живее при бащата и той фактически упражнява родителските права по отношение на него. Издръжката се дължи до настъпване на законова причина за изменение или прекратяване на същата, и ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж до пето число на месеца, за който се дължи издръжката. Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК ответницата дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ищеца, претендираните и направени от него разноски в производството делото – за заплатените държавни такси и адвокатско възнаграждение, а именно – сумата 1 239.50 лв. Също предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 6 и чл. 81 от ГПК ответницата дължи и следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер 144 лв. – по иска за издръжка. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 410/25.11.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 601/2014 г. на Добричкия окръжен съд; и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ, на основание чл. 59, ал. 9, във вр. с чл. 51, ал. 4 от СК, утвърденото с решение № 52/20.02.2013 г. по гр. дело № 383/2013 г. на Добричкия районен съд, споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК – в частта относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на малолетното дете С. Б. В., КАТО: ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетното дете С. Б. В. на бащата Б. С. В., като ОПРЕДЕЛЯ и местоживеене на детето при бащата – в [населено място], [улица]; ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между майката И. П. К. и малолетното дете С. Б. В., а именно: Майката да взима детето в 18 ч. всеки първи, трети и пети петък от месеца (когато съответният месец има и пети петък) до 18 ч. в неделя на същата седмица – с преспиване; за цялата коледна ваканция и за новогодишните празници – всяка четна година; за цялата пролетна ваканция (когато е и рожденият ден на детето) и за великденските празници – всяка нечетна година; както и всяка година – за тридесет дни без прекъсване през лятната ваканция, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата; за осъществяване на личните контакти майката следва да взима детето от дома на бащата и съответно да го връща в този дом; ОСЪЖДА И. П. К. да заплати и да заплаща на малолетното дете С. Б. В., чрез баща му С. Б. В., месечна издръжка в размер 100 лв. (сто лева), считано от 07.02.2014 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж до пето число на месеца, за който се дължи издръжка, до настъпване на законова причина за изменение или прекратяване на издръжката; ОСЪЖДА И. П. К. да заплати на С. Б. В. сумата 1 239.50 лв. (хиляда двеста тридесет и девет лева и петдесет стотинки) – разноски по делото. ОСЪЖДА И. П. К. да заплати по сметка на Върховния касационен съд сумата 144 лв. (сто четиридесет и четири лева) – държавна такса по делото. Решението не подлежи на обжалване. Препис от решението да се връчи на страните и на Дирекция „Социално подпомагане” – [населено място]. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.