Р Е Ш Е Н И Е № 197 София, 28.10.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав: Председател: Жанина Начева Членове: 1. Бисер Троянов 2. Надежда Трифонова при секретаря Кристина Павлова и с участието на прокурора Атанас Гебрев, разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 855 за 2019 г. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения С. Н. Т., чрез защитника адвокат Б. Б. от АК-В., за възобновяване на наказателното производство, отмяна на влязлата в сила на 20.12.2012 г. присъда № 73 от 04.12.2012 г., по н.о.х.д. № 257/ 2012 г. на Девненския районен съд и връщане на делото за ново разглеждане. В искането са развити доводи за възобновяване на делото, на основание чл. 423, ал. 1 от НПК, поради неучастие на осъдения С. Н. Т. в съдебното производството и отсъствието му от страната за работа във Федерална република Германия. В съдебно заседание пред касационната инстанция осъденият С. Н. Т. и неговият защитник адвокат Б. Б. поддържат искането по изложените в него съображения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита искането за неоснователно, тъй като осъденият е знаел за воденото срещу него наказателно преследване, лично е участвал в проведените следствени действия на досъдебното производство, където е привлечен като обвиняем и е изложил обяснения, а за образуваното първоинстанционно съдебно производство е знаел, но е предпочел да не се яви. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното: С присъда № 73 от 04.12.2012 г. по н.о.х.д. № 257/ 2012 г. Девненският районен съд признал осъдения С. Н. Т. за виновен в извършеното на 06/07.02.2011 г. в [населено място], след предварителен сговор с осъдения И. И. Г. и с непълнолетния Р. И. Г. (за когото наказателното производство било прекратено), престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК и му наложил наказание от една година лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. Присъдата влязла в сила на 20.12.2012 г. Наказанието на осъдения Т. било приведено в изпълнение на 16.06.2019 г. в затвора в гр. Варна. Искането на осъдения С. Н. Т. е процесуално допустимо и подадено в законовия шестмесечен срок по чл. 423, ал. 1 от НПК от узнаване на влезлия в сила съдебен акт – от задържането на осъдения на българска територия, откъдето безпрепятствено да упражнява процесуалните си права, предоставени му според българското законодателство. Разгледано по същество искането на осъдения е неоснователно. Досъдебното производство е проведено с личното участие на осъдения С. Т.. Привлечен е лично в качеството му на обвиняем на 24.10.2011 г. (л. 42-43), по д.п. № 108/2011 г., по описа на РУП-Девня и е проведен неговият разпит (л. 44 д.п.). Взета е мярка за неотклонение подписка, с която той се задължил да не променя местоживеенето си без уведомяване на компетентните разследващи и съдебни органи. По образуваното на 11.07.2012 г. съдебно производство по н.о.х.д. № 257/ 2012 г., по описа на Девненския районен съд, осъденият Т. бил редовно призован чрез майка си Е. П. Т., на 18.07.2012 г. Не се явил в насроченото първо съдебно заседание на 02.10.2012 г. За следващото съдебно заседание също не се явил, нередовно призован, след като призовката била оформена от призоваващия орган с отбелязване, че обвиняемият не е намерен на адреса и по сведение на А. Е., живуща на същия адрес, търсеното лице било непознато и не пребивавало в апартамента. Съдебното производство било разгледано в отсъствие на осъдения Т., при условията на чл. 269, ал. 3, т. 3, б. „а“ от НПК, на 04.12.2012 г., когато била постановена и присъдата. Изложените обстоятелства не съдържат предвидените в чл. 423, ал. 1 от НПК основания за възобновяване на приключилото наказателно производство, тъй като осъденият Т. се е укрил и по този начин сам се е отказал от упражняване на предоставените му по закон права. Възобновяване на наказателно дело по искане на задочно осъден е възможно, ако той не е знаел за воденото срещу него наказателно производство и поради това не е участвал в него. В конкретния случай осъденият С. Т. е знаел за повдигнатото обвинение, привлечен е към наказателна отговорност и е участвал лично в разследването по досъдебното производство. Не е взел участие в съдебната фаза от процеса и не е уведомил правосъдните органи за промяна на адреса. Изложеният хронологичен преглед на фактите и обстоятелствата налага извод, че осъденият Т. се е укрил от правосъдните органи, което е причина за неучастието му в разглеждането на първоинстанционното съдебно производство. Не са налице и основанията по чл. 423 от НПК за възобновяване на наказателното производство и искането на осъдения Т. като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. В постъпилото искане се съдържа и твърдение по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, по което компетентен да го разгледа е Варненския апелативен съд. Материалите от делото следва да бъдат изпратени на апелативния съд за образуване на производство по чл. 424, ал. 1 от НПК. Върховният касационен съд, на основание чл. 423 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Н. Т. за възобновяване на приключилото наказателно производство по н.о.х.д. № 257/ 2012 г., по описа на Девненския районен съд, на основание чл. 423 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. Делото да се изпрати на Варненския апелативен съд за образуване на производство по възобновяване по реда на чл. 424, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.