Р Е Ш Е Н И Е
№ 119
гр.София, 19 юни 2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Северина Толева
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №6689 по описа за 2013 год.
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Г. Р. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв.К., срещу решение от 12.07.2013г., постановено по гр.д.№533/2013г. на Пловдивски апелативен съд, с което след отмяна на решение от 31.01.2013г. по гр.д.№3170/2010г. на Пловдивски окръжен съд е отхвърлен предявения от З. Г. Р. иск с правно основание чл.49 ЗЗД.
Касационното обжалване е допуснато с определение №396 от 17.03.2014г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради това, че с въззивното решение въпросът: „следва ли да се ангажира отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД, като юридическо лице на основание извършено от него деяние, за неизпълнение на задължения, които произтичат от закона”, е разрешен в противоречие с Постановление №9 от 28.12.1966г. на Пленума на ВС, т.1, с което е прието, че „отговорност по чл.49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму: а/Когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работа, или чрез бездействие за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, ...”.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и по съображения в жалбата се иска да бъде отменено. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез процесуалните си представители адв.М.-Т. и адв.А., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от З. Г. Р. срещу [фирма] иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата 320 000лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, получени от травматични увреждания, настъпили в резултат на инцидент, станал на 07.03.2010г. на ски писта в комплекс „Мечи чал” – Ч., вследствие на противоправно бездействие на служители на [фирма], натоварени със задължението по поддържане и обезопасяване на ски пистите в комплекс „Мечи чал” – Ч., изразяващо се в неизвършване на действия по обезопасяване на опасен участък от ски пистата, където е пострадал З. Р., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.03.2010г. до окончателното изплащане на сумата.
Въззивният съд е приел, че липсва противоправно деяние като елемент от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, което води до неоснователност на претенцията. Приел е за установено, че участъкът от пистата, на който е настъпила злополуката, не е бил опасен. Нямало е и допълнителни фактори, усложняващи обстановката, като промени в профила, наличие на бабуни, неравности, резки промени на посоката, промени на структурата на снега и др., поради което и не се е налагало обезопасяването му с мрежа. Широчината на участъка доближаващ се до минимално изискуемия, но допустим в гористи местности и отклонението от изискуемия наклон, преодоляно от снежната покривка и обработването на пистата, не са усложняващи фактори, налагащи обезопасяване. Приел е, че преценката на специалистите на дружеството е била правилна, не са нарушени конкретни правни норми свързани с безопасността и обезопасяването на участъка. Изводът за принципно правилната преценка на специалистите на дружеството във връзка с обезопасяването на пистите, е подкрепен и с факта, че Международната федерация по ски през 2007г. е приела, че пистата е обезопасена, във връзка с предстоящи международни състезания. Дружеството е осигурило специалисти, имащи капацитета да правят преценка за безопасност на ски пистите. Въззивният съд е приел, че липсата на категоризация на пистата не може да се прецени като противоправно поведение в причинна връзка с вредата; че няма и такива твърдения. Категоризацията дава характеристика на пистата с оглед степента и на трудност. Целта е любителите на снежните спортове да могат да преценят къде да ги практикуват с оглед придобитите умения. Ищецът не е притежавал умения да кара ски и е проява на самонадеяност да се спуска дори и по най-лека писта. Карането на ски е рискована дейност, усвояваща се трудно и продължително и която трябва да се управлява от ски учител, а не да се самоуправлява. /експертно заключение по делото/. Затова и в методиката на обучение на асоциацията на ски училищата, едва на четвъртия ден от обучението начинаещия скиор може да се спусне със ски учител по зелена писта, след като е усвоил минимум умения.
Решението е неправилно.
Установено е, че на 07.03.2010г. след обяд З. Г. Р. е карал ски в комплекс „Мечи чал“ край [населено място]; че при спускането си по туристическата писта, на равен участък, загубил контрол и напуснал очертанията й, като паднал на 7-8м. по стръмен склон, при което падане получил увреждания на гръбначния стълб. Получил спешна медицинска помощ в Ц.-С., оперативно лечение в МБАЛ“ Св.София“ [населено място], на 08.03.2010г. и престоял там до 16.03.10г., а от 01.04.2010г. до 08.04.2010г. е лекуван от пневмония в УМБАЛ [фирма], [населено място]. С ЕР на ТЕЛК от 14.05.2010г. му е призната 100% изгубена работоспособност с чужда помощ. Вида на уврежданията, причинната връзка с падането, интензитета на понесените болки и медицинската прогноза са установени въз основа на приети неоспорени по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза и съдебно сексологична експертиза. Установено е, че Р. е понесъл директна, комбинирана гръбначно - мозъчна и гръдна травма. Тежката гръбначномозъчна травма се изразява в счупване на 8-ми торакален прешлен с увреда на гръбначния мозък, а гръдната – със счупване на стернум и три ребра. При проведеното оперативното лечение извършена декомпенсация на гръбначния мозък в областта на фрактурата. Следоперативния период протекъл гладко при консервативно лечение до изписването му. В момента на прегледа от експертите е налице тежка долна параплегия, вследствие счупването на 8-ми прешлен. Налице е пълна липса на двигателна активност на двата крака и липса на сетивност от кръста надолу. Не е възможно да става и ходи и не е в състояние да се обслужва сам. Евентуално е възможен опит за лечение със стволови клетки в чужбина, но след мнение на съответни специалисти. Налице са функционални разстройства на пикочния мехур, изразяващи се в незадържане на урината и опасност от уроинфекции, което налага проследяване и профилактика. Гръдната травма - счупване на три ребра, стернум и частичен хомоторакс в дясно, са лекувани консервативно, а в последствие Р. е лекуван и за посттравматична пневмония. Година след инцидента още изпитва умерена, постоянна болка в дясната гръдна половина, предизвикана най-вероятно от следоперативни плеврални сраствания. При персистиране и прогресиране на гръдната болка в дясно, свързано с плеврални сраствания, е възможна операция за освобождаване на срастванията и облекчаване на болката. Операцията може да е открита или видиоасистирана. И двете травми са в резултат на директен, силен удар или удари,фронтално и странично в дясно и са получени в резултат на падането на 07.03.10г. В резултат на фрактурата на ниво Тн 8 с последваща миелопатия на гръбначния мозък Р. страда от детеродна неспособност-невъзможност за осъществяване на съвокупление и невъзможност за оплождане. Интензитета на страданията и техния вид са установени и въз основа на събраните гласни доказателства.
Установено е, че към 24.01.2012г. няма вписани в Националния туристически регистър категоризирани ски- писти. [фирма], като лице, на което са предоставени права за ползване върху прилежащите към ски -пистите съоръжения, е подало заявление за категоризиране на 12 бр.ски-писти, находящи се в [населено място], ски-зона „Мечи чал”, вкл. процесната ски-писта №4, но не са му издадени временни удостоверения за открита процедура по категоризиране, каквито се издават при прилагане на всички документи, посочени в чл.7, ал.2 от Наредбата за категоризиране на ски пистите. По делото е представена техническа документация от [община] относно изграждането на строеж: Долна станция на пътническа въжена линия „Мечи чал”-Ч., включваща: строително разрешение №3/20.02.1979г., протокол от 20.11.1979г. за дадена строителна линия и определено ниво, разрешително от 20.12.1984г. за въвеждане в експлоатация на пътническа двуседалкова линия, протокол на приемателна комисия от 18.01.1985г. ,разрешение за ползване от 30.12.2010г., както и хомологации на ски-пистите в „Мечи чал”-Ч.,изготвени през м.09.2007г. от Международна федерация по ски, по повод провеждането на международно състезание –гигантски слалом. По отношение на ски-писта №4 в хомологацията са посочени следните данни: дължина-1080м, вертикален наклон-197м, среден наклон-18,77%, максимален наклон-45,35%,минимален-2,60%.
От заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещи лица инж.Прахов и доц.Я.-член на Експертната комисия по категоризация на туристически обекти към М., се установява, че съгласно данните от извършеното геодезическо заснемане средният наклон на пистата е 17%, като има минимален страничен наклон от 1,9 %. Според експертите участъкът, на който е станал инцидента, съответства по своята характеристика на условията за категоризация на пистата като „зелена”. Ширината на пистата в този участък е 11,30м., ведно с отводнителна канавка, намираща се в дясната страна на пистата, в посока на движение надолу. Замерването е извършено при безснежни условия, но при наличието на снежна покривка ширината на пистата би се завишила съобразно дебелината на снега. Прието е, че във всички случаи ски-пистата е била по широка отколкото при безснежни условия. Субективните възприятия на свидетелите са между 15 и 20 метра. Според експертите пистата има отклонение от 3,70м в сравнение с изискването на Наредбата за категоризиране на ски-пистите, както и че при преминаване на пистата през гориста местност се допускат стеснени участъци, при условие че няма други затрудняващи фактори - като завои, странични наклони, неравности и др. Наклонът на склона, по който пострадалият се е спускал преди мястото на инцидента е определен на 17%, а на мястото, където напуска пистата –също 17% . Наклонът встрани от пистата, по посоката в която ищецът излиза от нея, е 60% в продължение на 17м. При направения надлъжен профил на пистата при мястото на инцидента, в разстояние от 90м в двете посоки, средният наклон на участъка е 17,13% при допустим по наредбата наклон за зелени писти от 5% до 15 %. Според вещите лица 2% е несъществена разлика, защото при снежна покривка тя няма да съществува. Субективните възприятия на всички свидетели са, че в този участък наклонът бил почти равен. В заключението е направен извод, че към момента на огледа на пистата и заснемането на участъка от нея не се установяват по отношение на мястото на инцидента /точката на напускане на пистата/ несъответствия с изискванията на Наредбата за категоризиране на ски- пистите. В съдебното заседание за приемане на заключението, вещото лице доц.Я. е уточнил, че параметрите, свързани с трудност и безопасност на пистата, кореспондират със зимната експлоатация, тъй като снегът в голяма степен променя реалната ситуация. Вещите лица са дали заключение, че обезопасяването на пистата се извършва основно с обезопасителни мрежи, колове и дюшеци. Последните се поставят при зимната експлоатация на пистата и по преценка на експертите по поддръжка й. Оградни мрежи и дюшеци се използват около трасетата на въжени линии, тренировъчни трасета и др., като странични заграждения на пистите се налага да бъдат поставяни на места, където има опасност да се развие скорост или вследствие промяна в посоката на пистата пързалящият се да напусне очертанията й. Вещите лица са заявили, че не могат да направят категоричен извод дали са били необходими такива и какви точно в конкретна снежна обстановка. Описват при огледа процесния участък от пистата като прав, с равномерен лек наклон, без промени в профила и посоката на движение, без наличието на камъни и други препятствия. Въз основа на събраните по делото гласни доказателства, които са непротиворечиви в тази част, вещите лица са дали заключение, че на мястото на инцидента снежните условия са били добри.
Ски-писта е общодостъпен, обособен и обезопасен планински участък, на който се предлагат и потребяват туристически услуги, свързани с практикуване на ски –спортове /§1,т.25 от ДР ЗТ/. Ски-пистите подлежат на категоризиране, независимо от формата на собственост и начина на стопанисване, като категоризацията по своето естество представлява доказване пред съответния компетентен орган, че пистата е обезопасена и обособена, и това задължение е възложено на лицето, което експлоатира прилежащите към пистата съоръжения / чл.50, вр. чл.3,ал.3 ЗТ/. Съгласно чл.4 от Наредба за категоризиране на ски-пистите, приета на основание чл.3,ал.3 т.6 ЗТ с ПМС №30/28.02.2005г. /обн.ДВ, бр.22 от 15.03.2005г./, категорията на ски-пистите се определя на базата на съответствие с минималните задължителни изисквания за: обезопасеност; информационна обезпеченост; сложност на ски- пистата и достъп до планински участък; предоставяни туристически услуги. В §2 ПЗР на наредбата е предвидено, че лицата ,които предоставят или ще предоставят туристически услуги на съществуващи към момента на влизане в сила на наредбата ски- писти и които са собственици на прилежащо към ски -пистата съоръжение или са им предоставени права за ползване върху съоръжението, следва да приведат ски- пистите в съответствие с изискванията на наредбата и в шестмесечен срок от влизането й в сила да подадат заявление за категоризирането им.
По делото е установено от писмо на М. изх.№ 94-Г-08/ 30.01.2012г. , че процесната ски - писта №4 и другите писти в комплекс „Мечи чал” не са категоризирани; подадено е заявление за категоризиране от ответника по иска, но не му е издадено временно удостоверение за открита процедура, каквото съгласно чл.8, ал.2 от Наредба за категоризиране на ски-пистите, се издава когато Експертната комисия по категоризация на туристически обекти констатира, че представените документи съответстват на изискванията на чл.7 от наредбата. При тези данни неправилно с въззивното решение е прието, че липсата на категоризация не може да се прецени като противоправно поведение в причинна връзка с вредата. При нормативно предвидена процедура за категоризиране на ски пистите, като категоризацията по своето естество представлява доказване пред съответния компетентен орган, че пистата е обезопасена и обособена, и това задължение е възложено на лицето, което експлоатира прилежащите към пистата съоръжения, но не е изпълнено от него, неправилно е прието от въззивния съд, че е налице противоправното поведение като елемент на фактическия състав на деликта. Доколкото не са налични проекти за изграждането на ски-пистите или друга техническа документация, касаеща категоризирането им, то не са известни параметрите на съответната писта и няма яснота по отношение на дължимите мерки за безопасност. Неправилно с въззивното решение е отдадено значение на хомологациите на пистите в комплекса, без да се отчете, че те са изготвени по повод провеждане на международно състезание по гигантски слалом и не могат да заместят липсата на категоризация в съответствие с установената нормативна уредба за зелена ски-писта за алпийски ски като туристически обект, на които могат да се предоставят туристически услуги. Същевременно данните по делото сочат, че ответникът по делото не е съобразил конкретните условия на терена – неголямата ширина на участъка от пистата, на който е станал инцидента, получилото се дере в ляво под нея и съществуващата опасност от напускане на пистата по стръмния наклон наляво като не е предприел необходимите фактически действия по нейното обезопасяване именно в този участък.
Искът е основателен и следва да се уважи, като с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че по справедливост следва да се определи обезщетение в размер на 320 000лв., тъй като се касае за млад мъж – 35-годишен към момента на увреждането, който за един продължителен период от време е търпял и продължава да търпи значителни болки и страдания, не може да се придвижва самостоятелно, не може да се обслужва без чужда помощ, налице е пълно обездвижване на долните крайници, детеродна неспособност и функционално разстройство на пикочния мехур, които увреждания са с траен характер, без изгледи за възстановяване. Интензивни и продължителни са и негативните психически изживявания на ищеца, който се е затворил в себе си и е ограничил контактите си с близки и приятели. При определяне размера на обезщетението настоящият състав намира също, че с оглед разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД следва да се намали дължимото се обезщетение. Приложението на това правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, т.е. когато е налице причинна връзка между негови действия или бездействия и вредоносния резултат. Принос за настъпване на увреждането ще е налице във всички случаи, когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпване на вредите, т.е. от съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. В случая пострадалия е съзнавал, че не е притежавал дори минималния обем скиорски умения, необходими за безрисково каране на ски. Настоящият състав намира степента на неговото съпричиняване в размер на 1/2, поради което размерът на определеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да бъде намален с така приетия размер на съпричиняване и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 160 000лв. Същият дължи с оглед разпоредбата на чл.86 ЗЗД заплащане и на лихва върху така определения размер на обезщетение, считано от извършването на деликта - 07.03.2010г. до окончателното заплащане на сумата.
По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 и ал.2 от ГПК въззивното решение следва да се отмени в частта, с която искът е отхвърлен за размера 160 000лв. и искът се уважи до този размер, а в останалата част, с която искът е отхвърлен до пълния предявен размер 320 000лв. се остави в сила.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски за всички инстанции, по компенсация в размер на общо 6125лв. – за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация не е представил доказателства за направени разноски в касационното производство.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 12.07.2013г., постановено по гр.д.№533/2013г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение от 31.01.2013г. по гр.д.№3170/2010г. на Пловдивски окръжен съд е отхвърлен предявения от З. Г. Р. иск с правно основание чл.49 ЗЗД за размера 160 000лв., ведно със законната лихва от 07.03.2010г. и вместо него постановява:
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ул.”П.+ №13-15, хотел „Родопски дом”, да заплати на З. Г. Р., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], сумата от 160 000лв. /сто и шестдесет хиляди лева/- обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от получени травматични увреждания, настъпили в резултат на непозволено увреждане, станало на 07.03.2010г. на ски-писта в комплекс ”Мечи чал”-Ч., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.03.2010г. до окончателното й изплащане, както и сумата 6125лв. – разноски по делото.
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 12.07.2013г., постановено по гр.д.№533/2013г. на Пловдивски апелативен съд, останалата част, с която след отмяна на решение от 31.01.2013г. по гр.д.№3170/2010г. на Пловдивски окръжен съд е отхвърлен предявения от З. Г. Р. иск с правно основание чл.49 ЗЗД за размера над 160 000лв. до претендирания размер 320 000лв., ведно със законната лихва от 07.03.2010г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на ВКС държавна такса в размер на сумата от 6400лв. /шест хиляди и четиристотин лева/.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Окръжен съд – Пловдив да заплати сумата от 85лв./осемдесет и пет лева/ - изплатен от бюджета на съда хонорар за вещи лица по назначените комплексна СМЕ и съдебно-сексологична експертиза.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИКА:
Не споделям становището на мнозинството от съдебния състав, че от липсата на категоризация на ски-пистата може да се направи извод за наличие на противоправно поведение на служители на служители на ответното дружество, което да е причинило претърпените от касатора неимуществени вреди. По делото е установено, че макар пистите да не са категоризирани /такива са и останалите писти в страната/, те от години са с означения по вид трудност, с поставени обозначителни табели на трудните участъци и с предпазни оранжеви мрежи на необходимите места. Не споделям изводите на мнозинството от съдебния състав, че се е получило дере в ляво от пистата на процесния участък от нея и че се е налагало обезопасяването на участъка. Считам за правилни и обосновани изводите на въззивния съд, че участъкът, на който е станал инцидента, съответства по своята характеристика на условията за категоризация на пистата като „зелена”; че не е установено бездействие на служители на ответното дружество по обезопасяване на процесния участък – не са били необходими странични заграждения на пистата в процесния участък, тъй като е прав, с равномерен лек наклон, без промени в профила и посоката на движение, без наличието на камъни и други препятствия, и на мястото на инцидента снежните условия са били добри.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
|