Р Е Ш Е Н И Е
№
329
С о ф и я, 15 юни 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ
КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно
заседание на 09 ю н и 2010 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ
ДЪРМОНСКИ
при
секретар Аврора Караджова
и
в присъствието на прокурора Николай Любенов
изслуша
докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно
наказателно дело № 236/2010 година.
Производство по реда на Глава тридесет и трета на НПК.
Направено е искане (озаглавено “жалба”) от осъдения И. В. Г. от с. И., област Пазарджик, в момента в затвора Пазарджик по чл.420, ал.2 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила решение № 49/09.03.2010 г. по ВНОХД № 148/2010 г. на Окръжен съд-Пазарджик, на основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК. Иска се отмяна на атакуваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от фаза по преценка на касационната инстанция.
В срока по чл.421, ал.3 от НПК наред с горното искане, под наименованието също “жалба” е постъпило искане по чл.420, ал.2 от НПК и от осъдения като съучастник на Г. А. М. А. от същото село, също понастоящем в затвора Пазарджик, който атакува същото въззивно решение с оплаквания за наличие на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК с искане за отмяната му в частта досежно осъждането на Г. и изменяване с преквалификация на собственото му деяние в по-леко наказуемо престъпление и съответно намаляване на размера на наложеното му наказание.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете искания.
Осъденият Г. лично и чрез защитник си адв. Вл. Секулов от АК-Пазарджик моли да бъде уважено направеното искане.
Същото е становището и на осъдения А. , поддържано от служебния му защитник адв. Д.Димитрова от САК.
Върховният касационен съд разгледа исканията на осъдените в пределите на правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 2/15.01.2010 г., постановена по НОХД № 307/2009 г. на Районен съд-Панагюрище отговорността на подсъдимите И. В. Г. и А. М. А., двамата от с. И., област Пазарджик е ангажирана за извършена от тях на 15 срещу 16.10.2009 г. в с. П., област Пазарджик, в съучастие като извършители, при условията на опасен рецидив, чрез използване на МПС и чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот на ЗПК “Попинци” в същото село к. на чужди движими вещи на обща стойност 960 лв - престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.3 и 4 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.29, ал.1, б.”а” и ”б”от НК и при условията на чл.54 от НК са осъдени съответно на 5 години и на 4 години лишаване от свобода, търпими в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим, от които наказания на основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднат срокът на задържането им под стража като мярка за тяхното неотклонение по делото.
На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК е постановено отнемане в полза на държавата на лекия автомобил, собственост на подс. А. , послужил за извършване на престъплението, както и свидетелството за регистрация на това МПС.
Разпоредено е с веществените доказателства по делото, които следва да бъдат върнати на собственика им – ЗПК “Попинци”-с. Попинци, област Пазарджик.
Присъдата е била обжалвана със саморъчни жалби от двамата подсъдими и от защитниците им адв. К адв. Ангелова-Арбалиева от АК-Пазарджик с оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и незаконосъобразност, основно относно авторството на деянието в лицето на подс. Г. и за явна несправедливост на наложеното на подс. А. наказание с искане за отмяната й и постановяване на нова за пълното оневиняване на първия и за намаляване наказанието на втория до справедлив размер близо до законовия минимум на престъплението.
С въззивното решение първоинстанционната присъда е отменена в частта й досежно отнемането в полза на държавата на свидетелството за регистрация на лекия автомобил, собственост на подс. А. , а в останалата част е потвърдена като правилна и законосъобразна.
В исканията си осъдените Г. и А. поддържат отново оплакванията си за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния и въззивния съд заради неправилното ангажиране отговорността и на първия за извършеното престъпление, и за неправилно приложение на материалния закон по отношение на втория, както и за явна несправедливост на наложеното на последния наказание, като се правят искания за отмяна на въззивното решение и оправдаване на осъдения Г. за инкриминираното деяние, за преквалификация на същото в по-леко наказуемо престъпление за осъдения А. и намаляване размера на наказанието му, алтернативно и от двамата - за връщане на делото на първоинстанционния съд.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че исканията за възобновяване са направени в срока по чл.421, ал.3 от НПК, от страни, имащи право на такова искане и имат за предмет въззивно решение, необжалваемо пред касационната инстанция, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество, и двете искания са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения:
Тъй като исканията в основната си част ангажират едни и същи доводи за неправилност на атакуваното решение, то те следва да бъдат разгледани заедно, доколкото касаят съучастническата деятелност на вносителите им.
Основанието за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК осъдените свързват с оспореното от тях още на досъдебното производство авторство на Ив. Г. в извършване на престъплението, за което са признати за виновни и осъдени, което защитникът му обосновава със съществено нарушение на процесуалните правила при анализа на доказателствената основа, в частност неоснователното пренебрегване на обясненията им като доказателствено средство, от които следвало да се изведе обективната истина за случилото се. В тази връзка се навеждат и доводи за негодност на протоколите за оглед на местопроизшествието и на автомобила, свързано и с непълнота на доказателствата относно начина на извършване на деянието и данни за квалифициращите деянието обстоятелства. Тези възражения (с изключение на непълнотата на доказателствата) са правени и пред въззивната инстанция и са получили пълен и обоснован отговор. Отделно, освен че непълнотата не е основание за възобновяване (щом не се е отразила отрицателно върху задължението на съда за установяване на обективната истина), в случая това оплакване не кореспондира и с обема и резултатите от проведеното съдебно следствие, като и в двете инстанции, извън ангажираните от обвинението доказателства и доказателствени средства, и двамата осъдени и защитниците им не са поискали събирането на каквито и да е други доказателства, а едва сега за първи път се настоява от осъдения А. за разпит на съпругата му, като не се отчита характера на настоящето производство, така и собствените му твърдения доколко тя има отношение към извършеното и знанието й за него.
ВКС намира, че не са налице претендираните процесуални пороци при събирането, проверката и анализа на доказателствените материали, като въззивният съд в пълнота е изпълнил задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК както да посочи защо възприема фактическите и правни изводи на първата инстанция, така и да даде отговор на доводите на осъдените по извличането на фактите, в частност участието и на двамата в осъществяване на деянието и начина на извършването му. Оспорването на протокола за оглед на местопроизшествието, освен че е голословно, не е съобразено с данните, получени от показанията на разпитаните свидетели, които са еднопосочни и взаимно подкрепящи се. Оборено по категоричен начин е твърдението на двамата дейци, че А. е могъл и сам е изкарал от склада незабелязано от охраната през деня вещите и с придърпване укрил в близки храсти. Той е отрекъл възможността да вдигне сам най-малко скоростната кутия, с оглед на теглото й и инвалидността на едната му ръка, а последното идва да обоснове и необходимостта от привличането на Г. като съучастник, за да може да се изнесат от склада и натоварят в колата множеството отнети части за селскостопанската техника на ощетената кооперация. Фиксирано и на фотоалбума към огледния протокол, категорично е установен начинът на проникване в склада, макар същият да не е бил укрепен в достатъчна степен, очевидно като се е разчитало на физическата охрана на района, което обаче процесната нощ се е оказало недостатъчно. Липсват следи от влачене на някои от вещите. Характерът и видът им - части за камиони, трактори и друга селскостопанска техника, мястото, където са товарени, времето на извършване на деянието правят и с оглед на формалната и житейската логика недостоверни обясненията на двамата дейци, че А. убедил и Г. възприел като истина твърдението му да ги е “купил от две жени” и търси човек само да му помогне да ги транспортира. Не без значение е и фактът, че и двамата са многократно съдени за такива престъпления и подобни твърдения най-малкото подлежат на сериозна проверка. Оплакването, че не били проверени и твърденията им за техническата годност на автомобила е несериозно с оглед на откритите в него крадени вещи и мястото, където е спрян за проверка, за да се приеме за доказано и квалифициращото деянието като престъпление по чл.195, ал.1, т.4 от НК обстоятелство.
ВКС намира, че фактите по делото са изведени по надлежен начин, въз основа на прецизен анализ на доказателствените материали и в тяхната взаимовръзка, поради което не са допуснати нарушения на процесуалните правила при изграждане вътрешното убеждение на съда и не е налице основание за възобновяване по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
В рамките на така възприетите фактически обстоятелства законът е приложен правилно, защото е приложен този, който е следвало да бъде приложен. Оспорването от осъдения А. на правната квалификация като “взломна” кражба не е съобразено с констатираното при огледа на склада за повреждане целостта на халката на катинара, а за квалифицирането на кражбата по чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1 от НК са категорично установени и другите квалифициращи деянието обстоятелства – по т.4 (извършено чрез използване на МПС) и при условията на опасен рецидив и за двамата дейци. Правилно е възприето вещите да са отнети от лицето, което е осъществявало фактическата власт над тях като МОЛ, като възражението за несъставомерност или за допускане на някакво нарушение на материалния или процесуален закон заради непосочването като такъв на юридическия представляващ на кооперацията-собственик е напълно несъстоятелно. Не е налице основание за възобновяване и по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК.
Неоснователни са и оплакванията на двамата осъдени за явна несправедливост на наложените им наказания. И двамата са многократно осъждани – близо по 20 пъти, изтърпявали са наказания в затвора, откъдето скоро преди деянието са били освободени, но продължават да вършат присвоителни престъпления, а не да потърсят друг начин да си осигуряват законно средства за живот и издръжка на семействата си. Стойността на отнетите вещи е значителна, като липсата им би довело до сериозни затруднения за осъществяване дейността на кооперацията. Отчетена е известната критичност на А. към извършеното и инвалидността му. Наказанията на всеки един от осъдените са достатъчно обосновано индивидуализирани и няма основание за тяхното намаляване. С поведението си те само потвърждават извода, че тези наказания са необходими не толкова за поправянето и превъзпитанието им, а за изолирането им от обществото, за да не могат да вършат за известно време престъпления срещу чуждо имущество. Не е налице претендираното несъответствие на наложеното на всеки един от тях наказание с обществената им опасност като престъпни дейци и на осъщественото от тях престъпление и няма основание за корекция на присъдата и в тази й част. Исканията и на двамата осъдени следва да бъдат в цялост оставени без уважение.
Поради изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на осъдените И. В. Г. и А. М. А., двамата от с. И., област Пазарджик, понастоящем в затвора Пазарджик, за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила решение № 49/09.03.2010 г. по ВНОХД № 148/2010 г. на Окръжен съд-Пазарджик.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :