Р Е Ш Е Н И Е
№ 2
София, 06.02.2020 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Евгений Стайков т.д.№855/2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.290 ГПК.
Касационното производство е образувано по касационна жалба на К. М. Б. срещу решение №1564 от 13.12.2018г., постановено по в.гр.д.№2108/2014г. на Пловдивски окръжен съд, ГО, 7 с-в, с което е потвърдено решение №1630 от 17.04.2014г. по гр.д.№20463/2013г. на Пловдивски районен съд, в обжалваната му част.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо поради неподведомственост на спора пред гражданските съдилища като се излагат доводи, че договорите, сключени с ползватели на помощта по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” са индивидуални административни актове, които подлежат на съдебен контрол по реда на АПК пред административните съдилища. При условията на евентуалност се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че ищецът ДФ „Земеделие” не е упражнил надлежно правото си да развали сключения договор доколкото изявленията в заповед №03-160—РД/33/05.02.2013г. са направени от директор на Областна дирекция ДФ „Земеделие”, който няма представителна власт по отношение на ДФ „Земеделие”. Отделно се сочи, че в случая не е налице хипотезата на чл.87, ал.2 ЗЗД, даваща право на кредитора без предизвестие едностранно да развали договора. Според касатора неизпълнението на задължението на бенефициера да подаде в уговорения срок заявка за второ плащане, не може да обоснове извод, че задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време по смисъла на чл.87, ал.2, пр.последно ЗЗД, който извод би бил неоправдан и с оглед нормативните актове на Европейския съюз, относими към мярка „Създаване на стопанства на млади фермери”. На последно място се излагат доводи, че ищецът не е оказал на ответника необходимото съдействие, което освобождава бенефициера от отговорност за неизпълнението на основание чл.83, ал.1 ЗЗД.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е представен отговор на касационната жалба от Държавен фонд „Земеделие”.
В определение №599 от 30.10.2019г., постановено по реда на чл.288 ГПК по настоящото дело, касационният състав е обосновал извода за допустимост на въззивното решение, съобразявайки се с константната практика на ВКС, съгласно която исковете на ДФ „Земеделие“ за връщане на изплатените суми, заедно със законните лихви върху тях по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ДФ „Земеделие“ по Наредба № 9/03.04.2008г., сключен с ползвателя на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“, които са предявени преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ на 25.12.2015г., са подведомствени на гражданските съдилища. Със същото определение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с оглед поставения от касатора материалноправен въпрос, преформулиран от касационния състав по следния начин: „Задължението за подаване на заявка за второ плащане в уговорения в договора за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. срок, представлява ли задължение, което е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време по смисъла на чл.87, ал.2 предл. последно ЗЗД?”.
В откритото съдебно заседание, проведено на 22.01.2020г., пълномощникът на касатора поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения като представя писмени бележки в подкрепа на тезата, че забавянето в подаването на заявката за второ плащане от страна на ползвателя, не обуславя правомощие за ДФ „Земеделие“ да развали договора без предизвестие на основание чл..87, ал.2 ЗЗД. Претендира отмяна на въззивното решение, отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за въззивната и за касационната инстанция, съобразно приложен списък по чл.80 ГПК. Ответникът по касация - ДФ „Земеделие, не изпраща представител в откритото съдебно заседание и не представя писмени бележки.
Върховен касационен съд, търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
С обжалваното решение въззивният състав от Пловдивски окръжен съд е потвърдил решение №1630/17.04.2014г. по гр.д.№20463/2013г. на Пловдивски районен съд, в обжалваната му част, с която е признато за установено по иск по чл.422 ГПК, че К. М. Б. дължи на Държавен фонд „Земеделие” сумата 24 446лв. - представляваща главница, присъдена със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №5188А/20.09.2013г. по ч.гр.д.№ 8338/13г. на Пловдивски РС, дължима по неизпълнен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ №16/112/02924/19.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.05.2013г. до изплащане на главницата, както и че дължи на фонда сумата 1 173.10лв. - разноски по заповедното производство.
Въззивният състав е приел за установено, че по ч.гр.д.№8338/2013г. на Пловдивски РС в полза на ДФ „Земеделие” е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК №5188А/20.09.2013г. и изпълнителен лист против К. М. Б. за сумата от 24 446 лв., съставляваща главница, дължима по неизпълнен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ №16/112/02924/19.10.2009г., ведно с лихви и разноски. Съдът е приел за безспорно между страните по делото, че на 06.02.2009г. ответникът е подал до Министерство на земеделието и храните, Разплащателна Агенция – София, заявление №16/112/02924 по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013г., както и че въз основа на заявлението и на основание Наредба №9/3.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г., на 19.10.2009г. е сключен процесния договор №16/112/02924/19.10.2009г. между К. Б. и ДФ „Земеделие”. Съдът е отразил, че по силата на договора Фондът е предоставил на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892лв. за изпълнение на всички инвестиции, основните дейности и цели, заложени в бизнес план по проект №16/112/02924 като в т.2.2 от договора е уговорено изплащане на помощта на два етапа: първо плащане в размер на 24 446лв. и второ плащане в размер на 24 446лв. по заявка на бенефициера в срок до 19.11.2012г. съгласно т.5.1 във вр. с т.3.1 от договора. Въззивният състав е приел за установено по несъмнен начин, че първото плащане е получено от ответника, който обаче не е спазил срока за подаване на заявление за извършване на второто плащане.
В обжалваното решение е посочено, че спорът между страните пред въззивната инстанция се свежда до въпроса дали е основателно инвокираното от ответника възражение, че не е изпълнил задължението си да подаде заявление за второ плащане, поради наличието на сочените от него обективни уважителни причини, както и поради неоказване на съдействие от страна на кредитора; и дали ответникът се явява неизправна страна по договора, даваща право на кредитора за упражни правото си да прекрати договора, имайки предвид, че е изпълнил добросъвестно всички договорени и одобрени инвестиции, както и инвестиционни цели при условията и реда на закона и Наредба №9 от 03.04.2008г. и ако е така, дали договорът е надлежно прекратен от страна на фонда. Въззивният съд не е обсъждал останалите оплаквания на въззивника, които е приел за преклудирани като несвоевременно направени.
Въззивният състав е приел за неоснователно възражението на ответника К. Б. за наличие на обективна невъзможност да изпълни задължението си да подаде заявка в уговорения в процения договор срок, тъй като в случая заболяването на дъщеря му и хоспитализирането й за периода от 12.11.2012г. до 19.11.2012г. не може да бъде определено като събитие по чл.81, ал.1 ЗЗД, изключващо вината на ответника, доколкото последният е разполагал с достатъчно време (един месец) да изпълни това свое задължение в останалия период от време. В обжалваното решение е посочено, че не е основателно и твърдението на ответника, че не е изпълнил своето задължение да подаде заявление за второ плащане поради факта, че кредиторът не му е оказал необходимото съдействие. Според съда от доказателствата по делото не се установява подаването на заявление да е обременено със сложна, тежка и продължителна процедура като единственото, което е следвало да направи ответникът, е било да подаде заявление по образец с искане за извършване на второ плащане по сключения между страните договор за финансова помощ.
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която са уважени предявените по реда на чл.422 ГПК установителните искове, съдът е изложил съображения за неоснователност на възражението на въззивника, че не са били налице предпоставките по чл.87, ал.2 ЗЗД за едностранно разваляне на договора от страна на фонда. Съдът е посочил, че съгласно т.5.1 от договора, ответникът се е задължил да подаде заявка за второ плащане в срок не по-късно от един месец след изтичане на срока по т.3,1, съгласно която клауза ответникът се е задължил да извърши всички инвестиционни, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана в срок до 19.10.2012г. Съдът се е позовал и на разпоредбата на чл.24, ал.2 от Наредба №9/3.04.2008г., действаща към датата на сключване на процесния договор, в която също е предвидено, че заявка за второ плащане след третата година се подава в съответната териториална структура на ДФ „Земеделие" не по-късно от един месец след изтичане на срока за изпълнение на бизнес плана, от което следва че в конкретния случай заявка за второ плащане е трябвало да бъде подадена до 19.11.2012г. Въззивният състав е акцентирал върху обстоятелството, че по делото няма данни ответникът своевременно да е поискал удължаване на този срок, въпреки предвидената в този смисъл възможност, като такава молба е била подадена месеци след изтичане на едномесечния срок - на 11.04.2013г., с която ответникът е поискал от фонда, да му бъде удължен срока за подаване на молба за второ плащане с една година до 19.11.2013г.
С оглед гореизложеното въззивният състав е приел, че предвид обстоятелството, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си да подаде заявката за второ плащане до 19.11.2012г., в полза на кредитора е възникнало потестативно право да развали договора без да дава на длъжника подходящ срок за изпълнение, тъй като задължението на ответника е следвало да бъде изпълнено до точно определена дата. Според съда неподаването на заявка за второ плащане представлява нарушение на нормативно и договорно задължение, поради което на основание чл.33, ал.1 от Наредба №9 във връзка с чл.5.1 от договора и чл.87, ал.2 ЗЗД, в обжалваното решение е обоснован извода, че кредиторът надлежно е упражнил правото си да развали договора, което от своя страна обуславя задължението за ответника да върне получената сума от 24 446 лв. на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.05.2013г. Според въззивния състав за правото на фонда едностранно да развали договора е без значение възражението на ответника, че в срок е изпълнил добросъвестно всички договорени и одобрени инвестиции, както и инвестиционни цели, при условията и реда на закона и Наредба №9 от 03.04.2008г., тъй като ответникът се явява неизправна страна по договора, поради неизпълнение на конкретно договорено между страните задължение.
По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване.
По въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а именно: „Задължението за подаване на заявка за второ плащане в уговорения в договора за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. срок, представлява ли задължение, което е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време по смисъла на чл.87, ал.2 предл. последно ЗЗД?, е създадена практика на ВКС, която настоящият касационен състав споделя изцяло. В решение №240/09.02.2018г. по т.д.№838/2017г., съставът на ВКС, ІІ т.о., е обосновал становището, че „че въведеното с договора и с Наредба №9/03.04.2007г. изискване за срочно изпълнение на задължението на ползвателя за подаване на заявка за второ плащане, не превръща договора във фикс-сделка, по която посоченото задължение следва непременно да се извърши в уговореното време по смисъла на чл.87, ал.2, предл. последно ЗЗД”. В мотивите на цитираното определение е посочено, че не всяка сделка, включваща модалитет срок, се явява по своето правно естество фикс-сделка по см на чл.87, ал.2, предл. последно ЗЗД. Като относима за извода, че задължението за подаване на заявка от ползвателя за второ плащане в уговорения в договора срок, не е задължение, чието неизпълнение би обусловило право за Фонда да развали договора без предизвестие, касационният състав е посочил основната цел на Наредба №9/03.04.2008г. – да се окаже подкрепа на земеделието в селските райони като се стимулира заетостта. В създадената съдебна практика по поставения въпрос се акцентира върху значението на основното задължение на ползвателя по договора - да изпълни в срок всички договорени и одобрени инвестиции, както и инвестиционни цели, като се приема, че реализираната забава за подаване на втората заявка, не прави изпълнението по договора безполезно за кредитора.
По правилността на въззивното решение.
С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение се явява неправилно поради нарушение на материалния закон. Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че К. Б. като ползвател на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013г., подкрепена от ЕЗФРСР, е изпълнил точно и в срок поетите от него към ДФ „Земеделие” с договор №16/112/02924/19.10.2009г. задължения за изпълнение на всички инвестиции, основните дейности и цели, предвидени в бизнес плана. Безспорно е, че ползвателят не е подал заявка за второ плащане в рамките на срока (в случая до 19.11.2012г.), определен в Наредба №9/03.04.2008г. и в чл.5.1 от договора. Доколкото задължението на ползвателя да подаде в срок заявка за второ плащане има преди всичко организационно значение – да се продължи срочното изпълнение на целия договор, но не превръща договора във в фикс-сделка спрямо посоченото задължение, в случая за кредитора ДФ „Земеделие” не е възникнало потестативното (преобразуващо) право чрез издадената Заповед № 03-160/ЗЗ/05.02.2013г. да развали договора по реда на чл.87, ал.2 ЗЗД без даде подходящ срок на длъжника за подаване на заявка за второ плащане. В подкрепа на тезата, че неподаването в срок на втората заявка за плащане, не е направило безполезно изпълнението на договора след 19.11.2012г., е и обстоятелство, което се установява от кореспонденция между страните, че проверката на ДФ „Земеделие” по изпълнението на задълженията по бизнес плана е продължила и след 19.11.2012г.
Липсата на предпоставките по чл.87, ал.2 ЗЗД за разваляне на процесния договор от кредитора без предизвестие обуславя липсата на поддържаното от ищеца ДФ „Земеделие” основание по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за връщане на полученото от ответника първо плащане по договора в размер на 24 446лв. Въззивното решение следва да бъде отменено и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия по делото, следва да се постанови ново решение по същество, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск.
На основание чл.78, ал.1 ГПК Фондът дължи на К. Б. поисканите от него разноски за въззивната и за касационната инстанции общо в размер на 3 215.64лв. (488.92лв. ДТ за въззивната жалба + 1 000лв. адв. възнаграждение за въззивната инстанция + 30лв. ДТ за касационната жалба + 488.92лв. ДТ за разглеждане на касационната жалба по същество + 7.80лв. банкови такси + 1 200лв. адв. възнаграждение за касационната инстанция).
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №156 от 13.12.2018г., постановено по в.гр.д. №2108/2014г. на Пловдивски окръжен съд, ГО, 7 с-в (допълнено с определение от 25.01.2019г. за разноските) и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на Държавен фонд „Земеделие”, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, за признаване за установено, че К. М. Б. дължи на Държавен фонд „Земеделие” сумата 24 446лв. - представляваща главница, дължима по договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ №16/112/02924/19.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.05.2013г. до изплащане на вземането, както и 1 173.10лв. - разноски по заповедното производство, които суми са присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №5188А/20.09.2013г. по ч.гр.д.№8338/13г. на Пловдивски РС.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие”- ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] да заплати на К. М. Б. – ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], сумата на 3 215.64лв. (три хиляди двеста и петнадесет лева 64ст.) – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |