Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 351

София, 13.07.2020 г.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 383/2020 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от М. Б. М. чрез неговите процесуални представители адв. Е. К. и адв. Е. Г. срещу въззивно решение № 6603 от 20.09.2019 г. по гр.д. № 5247/2018 г. на Софийски градски съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че процесните паркоместа представляват „обект” по смисъла на § 5, т.39 ЗУТ, както и че са със статут на принадлежност към самостоятелните обекти в сградата; допуснал е нарушение на разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, като е тълкувал договора за суперфиция, без такъв въпрос да е бил повдиган по делото.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК съдържа мотивирано искане за допускане на въззивното решщение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по посочени в същото въпроси, както и поради очевидна неправилност - основание по чл. 280, ал.2, изр. посл. ГПК
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация са изразили становище, че не са налице сочените от жалбоподателя предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 312212 от 12.01.2018 г. по гр.д. № 20335/2016 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от М. Б. М. искове както следва:
- против Д. Ц. Ц. иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на реална част с площ 11.21 кв.м, представляваща паркомясто № 1 в [населено място], [улица], находяща се в в дворно място, цялото с площ 231 кв.м, съставляващо УПИ .... в кв. .... по плана на [населено място], м.”К. село- П.”, и иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за лишаване от право на ползване на този имот за периода от 12.07.2013 г. до 12.04.2016 г. в размер на 990 лв. ;
- против В. И. М. и И. М. Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на реална част с площ 16.77 кв.м, представляваща паркомясто № 2 в същия имот, и иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответниците да му заплатят обезщетение за лишаването му от право на ползване на този имот за периода от 13.04.2013 г. до 12.04.2016 г. в размер на 990 лв.
Препращайки към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът М. М. е бил собственик на УПИ .... в кв. ... по плана на [населено място], м.” К. село- п.”, с площ на имота от 231 кв.м. През 2007 г. учредил на „Балкански- 2000” ООД със седалище и адрес на управление [населено място], право на строеж за построяване в дворното място на жилищна сграда със застроена площ 1 157.39 кв.м, състояща се от сутеренен етаж, съдържащ мазета, стълбищна клетка, асансьор, машинно помещение, абонатна станция ; партерен етаж от два гаража, офис, проход с вход на сградата, помещение за главно ел. табло, стълбищна клетка и асансьор; от първия до четвъртия етаж - апартаменти; подпокривно пространство на две нива с по две ателиета на всяко ниво; както и надземен паркинг с три паркоместа с обща площ около 50 кв.м в дъното на дворното място, съгласно одобрен архитектурен проект, като си запазил правото на строеж за апартамент № 5 на третия жилищен етаж, ведно с избено помещение № 10; апартамент № 6 на третия етаж, ведно с избено помещение № 8, апартамент № 7 на четвъртия жилищен етаж, ведно с избено помещение № 9, и гараж № 2 на кота 0.00, със застроена площ от 32.46 кв.м.
През 2008 г. суперфициарят - строител „Балкански – 2000” ООД продал на Д. Ц. апартамент № 1 на втори / първи жилищен/ етаж, заедно с мазе № 1, и паркомясто № 1 със застроена площ 11.21 кв.м. През 2013 г. Д. Ц. и съпругата му Л. А. - Ц. продали на Д. Ц. паркомястото.
През 2008 г. „Балкански -2000” ООД продал на ответниците В. М. и И. М. апартамент № 8 на четвърти жилищен етаж, ведно с избено помещение № 6, както и паркомясто № 2 със застроена площ 16.77 кв.м.
Назначената по делото съдебно - техническа експертиза е установила, че жилищната сграда е изградена в съответствие с одобрените проекти и разрешение за строеж. Процесните паркоместа се намират в дъното на парцела, представляват част от двора, покрити са с перфорирани бетонови плочи на тревна фуга.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че предвиденият с одобрения проект надземен паркинг с обособени в него 3 бр. паркоместа се включва в обема на учреденото на суперфициаря право на строеж, за което е изразена изрична и несъмнена воля от учредителя - собственик на терена. Доколкото в договора не било предвидено, че надземният паркинг ще принадлежи след изграждането му на собственика на земята, същият, като несамостоятелен обект, принадлежност към сградата или самостоятелните обекти в нея, е станал собственост на суперфициаря- строител. За да обоснове извод, че паркоместата са принадлежност към самостоятелните обекти в сградата, въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 37, ал.4 ЗУТ/ ДВ бр. 101 от 22.11.2015 г. В обобщение е направил извод, че ищецът не е установил правото си на собственост върху процесните реални части, поради което предявеният иск по чл. 108 ЗС се явява неоснователен.
Основателно е искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса представлява ли мястото за паркиране, когато не е изградено като гараж, отделен обект по смисъла на § 5, т.39 ПЗР на ЗУТ. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в представените с касационната жалба решение № 171 от 08.08.2014 г. по гр.д. № 4175/2013 г. на ІV г.о; решение № 189 от 22.12.2014 г. по гр.д. № 2640/2014 г. на І г.о.; решение № 199 от 10.08.2015 г. по гр.д. № 5955/2014 г. на ІV г.о., в които е прието, че паркомястото не може да е самостоятелен обект на правото на собственост, а представлява необособена и несамостоятелна част от друг обект.
Останалите въпроси, поставени в изложението към касационната жалба, имат характер на оплакване за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон. По тях съдът ще вземе становище с решението си по същество на спора.
Касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 59 ЗЗД е недопустима, по оргумент от чл. 280, ал.3,т. 1 ГПК, тъй като цената на всеки от исковете е под предвидения манимален размер за допустимост на касационното обжалване. Поради това в тази част същата следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от М. Б. М. касационна жалба срещу въззивно решение № 6603 от 20.09.2019 г. по гр.д. № 5247/2018 г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Това определение може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6603 от 20.09.2019 г. по гр.д. № 5247/2018 г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от М. Б. М. искове с правно основание чл. 108 ЗС.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и в същия срок да представи доказателства за това.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ: