Р Е Ш Е Н И Е № 16 София, 22.03.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Ивайло Симов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1217 по описа за 2018 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата В. И. Д., чрез защитника й адвокат Я. С., против решение № 434 от 07.11.2018 г. по в.н.о.х.д. № 954/2018 г., по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, VІІ състав, с искания за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Наведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК е обосновано с подробен преглед на доказателствата и възражения за тяхната неправилна оценка. Доводите са доразвити и с писмено допълнение към жалбата, изготвена от адвокат Ф. П.. В съдебно заседание пред касационната инстанция жалбата се поддържа от подсъдимата В. И. Д. и нейните защитници адвокатите Я. С. и Ф. П.. Защитата отправя критика към начина на изготвяне на приетите по делото експертни заключения. Твърди се наличието на неразкрити обстоятелства от въззивния съд и липса на отговор по направените пред него възражения. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна поради отсъствие на допуснати съществени процесуални нарушения при установяване на фактическата обстановка по делото. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 149 от 12.06.2018 г. по н.о.х.д. № 2111/2018 г. Софийският градски съд, Наказатено отделение, ХІІІ състав е признал подсъдимата В. И. Д. за виновна в това, че на 08.05.2016 г., около 16.00 часа, в [населено място], при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „П.”, модел „206”, с регистрационен номер СА **** ТС, по [улица], нарушила правила за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на С. С. Д. (починала на 14.05.2016 г.), поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. ”в” във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и чл. 54, ал. 1 от НК и е наложил наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение отложил по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от четири години, а на основание чл. 343г от НК наложил и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. В тежест на подсъдимата първоинстанционният съд възложил изплащането на разноските по делото. С решение № 434 от 07.11.2018 г. по в.н.о.х.д. № 954/2018 г. Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, VІІ състав изменил първоинстанционната присъда, като оправдал подсъдимата да е нарушила чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК намалил размера на наказанието лишаване от свобода на една година, намалил изпитателния срок на три години и намалил размера на наказанието лишаване от правоуправление на МПС на една година. Касационната жалба е неоснователна. Въззивният съд е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по делото, относими към изясняването на въпросите от кръга на чл. 102 от НПК. Доказателствените материали са получили обстоен анализ и оценка, които не сочат на игнориране или превратност. Видно от мотивите на обжалваното решение приетите по делото тройна и повторна петорна КМАТЕ са били обект на съпоставка. По възражението на защитата за различия между посочените две експертизи, съдът е изложил подробна аргументация. Изяснена е причината за наличието им с оглед различния начин на работа на вещите лица по всяко едно от посочените експертни заключения. Напълно основателно констатираните несъответствия са оценени като такива с незначителен характер, в това число и допуснатата от експертите по повторната КМАТЕ грешка от техническо естество. Същите не водят до извод за неразкрита по делото обективна истина и недоказаност на обвинението. Доводите в този смисъл, развивани пред въззивния съд и преповторени с касационната жалба, са неприемливи. Причината за настъпването на ПТП е установена по несъмнен начин и в двете експертни заключения. Подсъдимата Д. изненадващо навлязла с автомобила си в лявата лента на пътното платно и без да се увери, че е пътната лента е свободна и няма да застраши движението, реализирала удар с движещ се попътно друг автомобил, след което возило й се завъртяло, тя загубила управлението и последвал втори удар в насрещното полуплатно с автобус, когато били причени и съставомерните телесни увреждания. Експертните заключения, преценени с останалата доказателствена съвкупност по делото, са поставени в основата на възприетата по делото фактическа обстановка и са обосновали законосъобразен извод за допуснато от подсъдимата нарушение на правилото за движение по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП . Твърдението на касатора, че при разпита в съдебно заседание вещите лица недопустимо изменили фактите, защото коригирали заключението си за мястото на първия удар на 4,4 м вляво от десния бордюр, в замяна на описания в експертизата 3,5-4,5 м, е неоснователно. Когато при разпита им пред съда експертите посочват конкретна стойност в рамките на първоначално определения в заключението им по-широк диапазон, те всъщност отговарят още по-точно на поставената им задача и стесняват, а не разширяват изследваното разстояние. Правото на защита на подсъдимата не е нарушено, тъй като конкретизацията е в границите на очертания с обвинителния акт обем на обвинението, по което тя се защитава. И в двата случая приетите за установени факти по делото сочат, че мястото на удара не е в лентата за движение на подсъдимата, а в съседната лява лента, по която се е движел удареният от нея автомобил на свид. Х., заради неправилно изпълнената от нея маневра по преустрояване (преминаване) в друга пътна лента. С убедителни аргументи, изложени на л. 34 – 37 от мотивите на решението Софийският апелативен съд е отхвърлил и възраженията, направени с въззивната жалба за невярно установен от вещите лица механизъм на извършеното деяние, поради погрешни изчисления за скоростта на участвалите в ПТП моторни превозни средства; за субективна оценка на мястото на удара; за липса на триизмерни снимки, довели до невъзможност да се определи дълбочината на причинените деформации на л.а. “А.” А4 и скоростта на леките автомобили; за липса на компетентност на вещите лица и извършеното от тях експертно изследване. На л. 38 от обжалвания съдебен акт е даден отговор и на направеното оплакване за неоткритата и неприобщена като веществено доказателство по делото тахошайба на автобуса, чийто водач няма вина за настъпване на произшествието. Пространните съображенията на въззивния съд, последователно изложени по всяко от направените пред него възражения, не сочат на допуснато процесуално нарушение по чл. 339, ал. 2 от НПК. Несъстоятелен е и упрекът, отправен с касационната жалба, за ненадлежна проверка на гласните доказателствени източници по делото. Твърди се, че същите са непоследователни и необективни. Позоваването на противоречия между назначените КМАТЕ и свидетелски показания относно механизма на деянието и доводът за неустановеност на обстоятелства, при които е настъпило пътнотранспортното произшествие, не се оправдават от фактическа страна, идентично установена от предишните две съдебни инстанции. Въззивният съд е изложил убедителни аргументи за кредитирането на показанията на свидетелите Х., Й., Г., К., или за отхвърлянето на показанията на К. и Д.. Извършената от съдилищата съпоставка, проверка и оценката на свидетелските показания, ведно с останалите доказателствени материали, има за цел изясняването на факти и обстоятелства от предмета на доказване в чиято процесуална дейност не е допуснато нарушение. Противоречията в показанията на свидетеля М. Й. са отстранени още от първоинстанционния съд по предвидения в чл. 281 от НПК процесуален ред. Въззивният съд неоснователно е упрекнат в предпочитание или в проява на формално отношение при оценката на гласните доказателства. Обстоятелството около преместването на лекия автомобил на свид. Х. – преди пристигането на полицейските органи или по тяхно официално разпореждане, не е част от непосредствения предмет на доказване по делото, доколкото стои извън въпроса за авторството на престъплението, не влияе върху експертните изчисления за мястото на първия удар и е последващо на престъплението действие. С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че Софийският апелативен съд е изградил вътрешното си убеждение по фактите след пълна и задълбочена проверка и анализ на събраните доказателства, като не е допуснал заявените от касатора съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Отсъства посоченото в жалбата касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и въззивното решение следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 434 от 07.11.2018 г. по в.н.о.х.д. № 954/2018 г., по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, VІІ състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.