Р Е Ш Е Н И Е
№ 60141
[населено място], 25.11. 2021 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2022 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавата, представлявана от Минисъра на финансите срещу въззивно решение № 640/11.03.2020 г. по в.т.д. № 1435/2019г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 1253/11.02.2016г. по гр. д. №4697/2012 г. на СГС в частта, с която съдът е присъдил сумата от 29 589,19 лв., на основание чл.86 ЗЗД и вместо него е постановено друго за осъждане на Държавата да заплати на „Космос Енерджи“ЕООД законната лихва, върху сумата от 3 912 253,75лв. без ДДС, считано от датата на предявяване на иска - 26.03.2012г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба и в открито съдебно заседение касаторът поддържа становище за неправилност на извода на въззивния съд относно началния момент на присъждане на законната лихва върху главница при увеличение в размера на последната в хода на процеса. Не е било съобразено, че предявеният иск е частичен, т.е. ищецът е знаел в какъв размер е вземането му, но по собствена воля е предявил първоначално само част от това вземане. Следва за увеличената част от претенцията законната лихва да се присъди не от датата на исковата молба, а от датата на увеличението.
Ответникът по касационната жалба „Космос Енерджи“ЕООД оспорва основателността на касационната жалба. Чрез увеличението на иска ищецът е предявил везмането си в целия размер и изчерпва спорното право, следователно правните последици следва да се съобразяват към момента на предявяване на иска, а не на неговото изменение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение в посочената част, въззивният съд е приел, че ищецът е предявил частичен иск за сумата от 100 000лв., като част от обща претенция в размер на 4 076 933,22лв., която представлява размера на неговото обедняване във връзка с изграждането и осигуряването на експлоатационна годност на буферния склад за течни горива. Ищецът е поискал осъждане на ответника да заплати и законната лихва върху частично предявената претенция от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното й изплащане. В о.с.з. на 18.02.2015 г., ищецът е заявил увеличение на исковата претенция до сумата от 3 912 550 лв., отново като частичен иск от общо 4 076 933,22лв., което увеличение съдът с определение от същата дата е приел. С определение от 14.05.2015г. е била допусната поправка на ОФГ в определението от 18.02.2015г., като искът да се счита увеличен до 3 912 550 лв., представляващи пълен размер на вземането. С оглед на изложеното, решаващият съдебен състав е намерил, че не е сезиран с отделен иск за обезщетение от неизпълнение на парично задължение, а е сезиран със законната последица от уважаването на осъдителен иск, поради което присъждането се дължи от предявяването на претендираното право, върху сумата от увеличения размер в хода на производството. Ето защо САС е приел, че върху цялата дължима сума следва да се присъди законната последица от уважаването на осъдителния иск, в конкретния случай от датата на подаването на исковата молба - 26.03.2012г.
С определение № 321/28.05.2021г. по т.д.№ 2022/2020г. на ВКС, I т.о. е допуснато на осн.чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в частта за присъдената законна лихва по въпроса: При увеличаване в хода на процеса на частично предявен иск, от кой момент се дължи законната лихва върху увеличения размер - от датата на подаване на исковата молба или от момента на увеличаването на иска?
По правния въпрос настоящият състав на ВКС намира следното:
Правната теория и съдебната практика разглеждат спирането и прекъсването на давностния срок, както и правото на лихви, поради забава, в която ответникът изпада от деня на предявяване на иска, като правни последици от предяване на иска. На осн. чл.116, б.“б“ ЗЗД давностният срок се прекъсва при предявяване на иска, а с оглед разпоредбата на чл.115, ал.1, б.“ж“ ЗЗД давностният срок спира, докато трае съдебният процес, т.е. от момента на предявяване на иска до влизане в сила на съдебното решение. На осн. чл.86, ал.1 вр. чл.84, ал.2 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като при липса на определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен от кредитора. Предявяването на исковата молба за парично притезание е покана за изпълнение на същото, поради което от момента на подаването й се поражда задължение за ответника да заплати законната лихва върху спорното парично вземане за бъдещ период – от предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата. Искането за присъждане на законната лихва е процесуално допустимо на осн. чл.124, ал.2 ГПК.
Спирането и прекъсването рефлектират върху давностния срок, с изтичането на който се погасява публичното субективно право на кредитора да иска съдебна защита или принудително изпълнение на притезателно или преобразуващо право. Правото на законна лихва е правоувеличаващо право, акцесорно на паричното вземане за главница, дължи се поради неизпълнение в срок на главното задължение и се изчислява като процент от размера на главницата за определен период. Задължението за лихва възниква, съществува и се прекратява в зависимост от главния дълг, прехвърля се и се залага заедно с него. И трите правни последици настъпват само при уважаване на иска за спорното вземане. Следователно и трите разглеждани последици са не само функция от предявяването на иска, но имат проявление по отношение на спорното материално право. Следователно и за трите е от значение искът, с който съдът е сезиран и по който трябва да се произнесе с решението, респ. по който се формира силата на пресъдено нещо.
Ето защо настоящият състав на ВКС счита, че по отношение на законната лихва при предявен частичен иск, който в последствие е увеличен по размер, приложение следва да намерят разрешенията, дадени с ТР №3/2016г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно мотивите по т.1 от ТР № 3/22.04.2019 г. по т.д. №3/2016г. на ОСГТК на ВКС и т. 1 на ТР № 1/17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС предмет на делото, образувано по частичния иск, е само част от вземането. Прави се разграничение между иск за цялото вземане и предявен частичен иск. Прието е, че искът е предявен за цялото субективно материално право, респективно за пълния размер на вземането при парични притезания, когато ищецът не е посочил, че предявява иска като частичен. Ако от събраните по делото доказателства се установява, че спорното право /вземането/ е в по-голям размер от заявения с исковата молба, това обстоятелство не дава основание за извод, че предявеният иск е частичен. Разпоредбата на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК предоставя право на ищеца до приключване на съдебното дирене в първата инстанция да измени размера на предявения иск. В тази хипотеза след изменение на размера на иска спорното право продължава да се претендира на същото основание и със същото съдържание, като промяната е само по отношение на размера.
За да се приеме, че искът е предявен като частичен, е необходимо ищецът в исковата молба изрично да заяви, че претендира част от спорното право, част от вземането. С предявяването на частичен иск ищецът въвежда като предмет на делото само част от спорното субективно материално право - при парични притезания предмет на делото е претендираната част от дължимата сума, на която ще съответства и предметът на осъдителното решение.
Ето защо в ТР № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в случай, че не е предявен частичен иск, а в последствие той се измени по размер, давността за вземането, включително и за увеличената част, е прекъсната с исковата молба и е спряла да тече докато трае исковият процес, защото пред съда е заявено цялото спорно право, без да е посочено, че се предявява частичен иск. Докато при предявен частичен иск прекъсването на давността настъпва само за онази част от вземането, която е предявена с исковата молба и за която частичният иск е уважен. В хипотезата на частичен иск непредявената част от вземането остава извън предмета на делото и за нея давността не спира и не прекъсва, а продължава да тече. Това се отнася и за хипотезата, при която частичният иск е увеличен по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК. С увеличаване на исковата претенция вземането се заявява за защита в останалата му част, която до този момент не е била предмет на делото. По отношение на увеличения размер давността спира и се прекъсва с подаване на молбата по чл. 214, ал.1, изр. 3, предл. 1 ЗЗД.
С оглед на гореизложеното при частично предявен иск претенцията за присъждане на законната лихва от момента на завеждане на иска, е само по отношение на предявената част от вземането за главница, която част представлява предмет на делото. Едва с увеличението на иска цялото вземане става предмет на спора и от момента на молбата по чл.214, ал.1, изр.3, предл.1 ГПК е налице искане за присъждане на законната лихва върху увеличената част.
Поради което настоящият състав на ВКС намира, че следва да се даде следния отговор на поставения правен въпрос: При увеличаване в хода на процеса на частично предявен иск, моментът от който следва да се присъди законната лихва върху увеличения размер е от датата на подаване на молбата по чл.214, ал.1, изр.3, пр.1 ГПК за увеличаването на иска.
По същество на касационната жалба:
Въззивното решение е постановено в противоречие с дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване. САС не е съобразил, че увеличението е по отношение на частично предявен иск.
С исковата молба е въведено само част от вземането на ищеца представляващо обезщетение за неоснователно обогатяване 100 000 лв. от 4 076 933,22 лв. В хода на процеса то е било увеличено до 3 912 550 лв., който размер е бил уточнен като окончателен и краен размер на цялото съществуващо вземане. Законната лихва върху първоначалният размер на главницата от 100 000 лв. се дължи от датата на исковата молба – 26.03.2012г., а за разликата над 100 000 лв. до 3 912 253,75 лв. /до който размер според влязлата в сила част от решението на САС е уважен искът за главница/ следва да се присъди от момента на молбата по чл.214, ал.1 ГПК. Ирелевантно за спора е дали последващото увеличение в размера на частичен иск е до целия размер на вземането или отново представлява част от цялото и остава непредявена в процеса част. От значение във всички случаи е, че първоначално предявено като спорно е част от притезанието и само то е било предмет на спора. Увеличението на размера въвежда разликата като предмет на спора и затова по отношение на тази разлика от момента на въвеждането й в процеса се проявяват последиците – спиране, прекъсване на давността и начисляване на законна лихва.
Ирелевантна за настоящия спор се явява и разпоредбата на чл.214, ал.2 ГПК, на която се позовава ответникът по касацията, тъй като същата няма предвид хипотеза на прибавяне на лихви предвид увеличаване на размера на частично предявен иск за главницата. Посочената норма касае единствено прибавянето /предявяването/ на претенция за присъждане на законна лихва в хода на процеса към вече предявен иск за главницата и предвижда, че това действие не представлява увеличение на иска, т.е. не се подчинява на правилата за увеличение относно условията и срока по чл.214, ал.1 ГПК. В този смисъл са цитираните от ответното дружество т.9 от ТР №1/04.01.2001г. по тълк.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС; Решение № 265/08.01.2020г. по гр.д.№ 760/2019г. на ВКС, III г.о. и Решение № 36/12.05.2014г. по т.д.№ 1065/2013г. на ВКС, I т.о. В тях се разглеждат условията и срокът за предявяването в хода на процеса на искане за присъждане на законна лихва върху главницата, когато такова не е направено с исковата молба, а в нея е включена само претенция за главница.
Доколкото Решение № 9/07.03.2011г. по т.д.№ 406/2010г. на ВКС, I т.о. е постановено преди ТР № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, то с оглед задължителния характер на последното следва да се съобразят неговите разрешения и да се приеме, че е преодоляна противоречащата му предходна инцидентната съдебна практика по въпроса за проявлението на правните последици, свързани с предявяване на иска при увеличаване по размер на частично предявения иск.
Позоваването от ответното дружество на разясненията в т.2 ТР № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС в частта за въвеждане с частичния иск на правопораждащите юридически факти е относимо само към основанието за възникване на претендираното субективно право, но не и към неговия размер.
Обстоятелството, че кредиторът е поканил касатора да заплати задължението по чл.59 ЗЗД преди завеждане на иска има значение за изпадането в забава на длъжника и предявяване на претенция за обезщетение за забава за период от поканата до предявяване на иска за връщане на недължимо даденото. В тази връзка следва да се посочи, че касаторът е имал право в отделно производство да предяви претенцията си за обезщетение за забава за неизпълнение на задължението за плащане на увеличената част от главницата за периода от завеждане на исковата молба до подаване на молбата за увеличение.
С оглед на гореизложеното въззивното решение следва да се отмени в обжалваната част за присъждане на законната лихва върху сумата от 3 912 253,75 лв. от датата на завеждане на исковата молба – 26.03.2012г. до окончателното изплащане на главницата и вместо него да се постанови друго за осъждане на касатора да заплати законната лихва върху сумата от от 100 000 лв. от момента на завеждане на исковата молба - 26.03.2012г. до окончателното изплащане на главницата, а върху главницата от 2 912 253,75лв. – от датата на молбата по чл.214, ал.1 ГПК – 18.02.2015г. до окончателното изплащане на сумата.
Тъй като с определението за допускане на касационно обжалване ВКС е отложил произнасянето си по разноските за касационната инстанция, следва отговорността за същите да се разпредели по следния начин: По недопуснатата до касационно обжалване част от решението на САС относно главница в общ размер на 3 912 253,75 лв. следва да се присъдят разноски на ответника по касационната жалба - „Космос Енерджи“ЕООД. Касаторът е направил възражение за прекомерност на поисканото от ответника адвокатско възнаграждение от 60 000лв. Следва да се има предвид, че срокът за представяне на доказателства по отговора на касационната жалба, по която не е допуснато касационно обжалване, е до закритото съдебно засадение – 22.04.2021 г. В него са представени доказателства и със списъка на разноските е поискана само сумата от 36 000 лв., която и следва да се присъди на „Космос Енерджи“ЕООД.
В частта, в която е допуснато касационно обжалване - претенцията за законна лихва не представлява самостоятелен иск, т.е. по нея не се дължи държавна такса. Спорът е само относно началния момент на начисляването й, затова заплатени възнаграждения за процесуални представители следва да се определят като при претенция без определен материален интерес. В полза на касатора за настоящата инстанция се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., на осн. чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК.
Водим от горното, състав на Първо търговско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 640/11.03.2020 г. по в.т.д. № 1435/2019г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 1253/11.02.2016г. по гр. д. №4697/2012 г. на Софийски градски съд в частта, с която Държавата, представлявана от Министъра на финансите е осъдена да заплати на „Космос Енерджи“ЕООД сумата от 29 589,19 лв., на основание чл.86 ЗЗД и вместо него е постановено друго за осъждане на Държавата, представлявана от Министъра на финансите да заплати на „Космос Енерджи“ЕООД законната лихва, върху сумата от 3 912 253,75лв. без ДДС, считано от датата на предявяване на иска - 26.03.2012г. до окончателното й изплащане, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на финансите да заплати на „Космос Енерджи“ЕООД законната лихва, върху сумата от 100 000 лв. от датата на предявяване на иска – 26.03.2012 г. до окончателното й изплащане, а върху сумата от 2 912 253,75 лв. от датата на подаване на молбата по чл.214, ал.1, изр.3, пр.1 ГПК - 18.02.2015 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на финансите да заплати на „Космос Енерджи“ЕООД сумата от 36 000 лв., представляваща сторените от последното разноски пред настоящата инстанция в частта по касационната жалба на Държавата, по която не е допуснато касационно обжалване, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „Космос Енерджи“ЕООД да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на финансите сумата от 100лв., представляваща сторените от нея разноски пред настоящата инстанция в частта, с която е уважена касационната жалба, на осн. чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |