Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 23   С  о  ф  и  я, 27 януари 2010 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  15  я н у а р и  2010  година в състав:                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                              ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                           БЛАГА ИВАНОВА при секретар Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 617/2009 година.   Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Военно-апелативна прокуратура – София и има за предмет въззивно решение № С* от 28.09.2009 г., постановено от Софийския военно-апелативен съд по ВНОХД № 90/2009 г., с което е потвърдена присъда № 120 от 21.07.2009 г. на Софийския военен съд по НОХД № 120/2009 г. на същия съд. Подаденият касационен протест се позовава на основанието по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, като се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и ново разглеждане на делото за осъждане на подсъдимия по предявеното му обвинение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Подсъдимият С. И. К. чрез защитника си адв. В от САК изразява становище за неоснователност на касационния протест и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.   Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 120 от 21.07.2009 г., постановена по НОХД № 120/2009 г. на Софийския военен съд подсъдимият С. И. К. от София е признат за невинен и е оправдан по предявеното му обвинение за извършено в периода от 05.08.2008 г. до 13.11.с. г. в София престъпление по чл.194 ал.1 от НК – че е отнел чужда движима вещ – кафе-машина марка “Ровента”, собственост на под.18 250-София, от владението на МОЛ Ц. Л. , без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои. Присъдата е била протестирана от представителя на ВОП-София с оплакване за незаконосъобразност при приложението на материалния закон с искане за отмяната й и постановяване на нова за осъждане на подс. К. по предявеното му обвинение. С обжалваното решение първоинстанционната присъда е потвърдена. В касационния протест на Военно-апелативна прокуратура наново е заявено като касационно основание неправилното приложение на материалния закон - чл.348 ал.1 т.1 от НПК с искане към касационната инстанция обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания по правилното приложение на закона.   Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение приема, че касационният протест е подаден в законния срок, от страна, имаща право на жалба (протест) и е допустим, като разгледан по същество, същият е ОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения : Касаторът навежда като основание за неправилност на въззивното решение “неправилното приложение на материалния закон”, излагайки всъщност доводи против фактическите и правни изводи на съда относно това: е ли иззетата на 19.11.2008 г. от жилището на подс. К. кафе-машина марка “Ровента” същата, която е била описана на 05.08.2008 г. като материален актив на под.18250-Челопечене и дали тя е била предмет на кражба от страна на последния. Поддържа се, че тя е индивидуализирана освен в констативния протокол на комисията, провела инвентаризацията, така и с категоричните показания на св. К, и в протокола за проведеното разпознаване на същата от последния, описвайки специфичен нейн белег – доказателствени средства, които са игнорирани или в голяма степен подценени от въззивната инстанция. И друг път ВКС е имал основание да посочи, че неправилно приложение на материалния закон е налице при надлежно извеждане на фактите от кръга на тези по чл.102 от НПК, в чиито рамки не е приложен законът, който е следвало да се приложи. Или, оплакванията на прокурора касаят основанието по чл.348 ал.1 т.2 от НПК и те са основателни. При съкратено съдебно следствие, първоинстанционният съд на основание чл.373 ал.1 от НПК е прочел протоколите от разпитите на свидетелите, относими към инкриминираното деяние и заключението на вещото лице по оценъчната експертиза, както и ангажираните от обвинението писмени доказателства, с което е счел доказателствената основа за достатъчна за разкриване на обективната истина относно изчезването на откритата при инвентаризацията кафе-машина “Ровента”. Възприемайки това и отричайки също годността на проведеното разпознаване на 04.02.2009 г. на същата от св.м-р К. поради “драстично” нарушение на изискванията на чл.171 ал.5 от НПК, въззивният съд се е съгласил с извода на военния съд за невъзможност за идентифициране на иззетата от дома на подсъдимия кафе-машина като тази, описана при инвентаризацията на материални активи на поделението на 05.08.2008 г. и при възможността за закупуване на такава вещ от всеки гражданин на пазара, то първата не може да се приеме като предмет на престъпление, а така също подс. К. като автор на кражбата й от поделението. Тези фактически и правни изводи на съда са направени в нарушение на принципите, залегнали в чл.13 и чл.14 от НПК. Липсата на описаната като налична при инвентаризацията на 05.08.2008 г. кафе-машина “Ровента” е била установена по повод сдаването на материални активи от под.18250-Челопечене на други поделения, за което е бил изготвен съответен протокол от 13.11.2008 г. Разрешено от съдия, при извършеното претърсване в дома на подс. К. на 19.11.2008 г. на тавана е била открита такава кафе-машина, за която той е посочил, че “не си спомня от къде я има, но понеже не работела била сложена на тавана при старите вещи”. За липсата й е бил разпитан като свидетел участникът в инвентаризационната комисия м-р К. , който е посочил белег, по който може да я разпознае. Преди да се проведе разпознаването на вещта, на 04.02.2009 г. той наново е бил разпитан, като за съществен белег отново е описал посочения и при първоначалния му разпит - “малка оранжева лепенка като тези за цените в магазина ….. на челната страна на машината на светъл фон”. Именно и този основен белег е посочен от него в протокола за разпознаване, макар лепенката да не е намерена върху иззетата кафе-машина, но следа от такава, на посоченото място е открита и зафиксирана на фотоси №№ 25 и 26 (л.65 от т.І от досъдебното производство) към протокола за претърсване на дома на подсъдимия, когато е била открита и иззета процесната кафе-машина. Отказът на съда да ползва резултата от това процесуално-следствено действие се свързва с “драстично” нарушение на изискванията на чл.171 ал.5 от НПК при разпознаване на предмети. Това налага изясняване на тези изисквания за извличане на достоверен резултат от това процесуално действие. Безспорно е, че разпознаването на лица или предмети е способ за събиране и проверка на доказателства и с него се цели установяване на тъждество между лица или предмети, предявени за разпознаване на обвиняем или свидетел и такива, за които се твърди в обясненията или показанията им. За това и изискването за предварителен разпит на разпознаващото лице не е самоцелен – той е необходим за установяване неговите възприятия за лицето или предмета, а непосредствено преди самото разпознаване – за да се опишат специфичните черти, белези, особености, по които те могат да бъдат разпознати. И ако законодателят е поставил изискването лицето или предмета да се представят за разпознаване заедно с три или повече “сходни” лица или “еднородни” предмети е имал предвид да се сведе до минимум грешка в целения резултат от това следствено действие (доколкото то е свързано със сериозни правни последици), поставяйки в основата му общи към частни признаци за лицето или предмета. При лицата изискването е да са “сходни по външност”, като се избегнат съществени различия от раса, пол, възраст и други най-общи признаци. При предметите законодателят е използвал прилагателното “еднородни”, което следва да се разбира като еднакви, идентични, равностойни, съизмерими, еквивалентни. Еднородността следва да се определя според спецификата на предмета. Например, при авторски произведения, които са единични и неповторими, другите предмети следва да са от същия вид, близки по размери, изглед и други белези. Когато разпознаваният предмет е от дадена марка и доколкото от разпита на разпознаващия не могат да се изведат други специфични, неповторими за разпознаваната вещ белези, особености, то тогава органът по разследването следва да представи за разпознаване еднородни предмети от същата марка, като подробно запише изявленията на разпознаващия по какви още белези разпознава един от тези предмети като такъв, имащ отношение към предмета на доказване по делото. В случая, за съдилищата “драстичното нарушение” при извършеното със св. К разпознаване е заради представянето на процесната кафе-машина марка “Ровента” за разпознаване с други такива машини, но не от същата марка. Съдът обаче е пропуснал да анализира в цялост показанията на св. К поради какви други нейни белези е категоричен, че именно тя е намерената при инвентаризацията на 05.08.2008 г. като собственост на под.18250-Челопечене кафе-машина марка “Ровента”, за чието изчезване подс. К. е привлечен към наказателна отговорност. Посоченото от него обстоятелство, че тогава на светъл фон на челно място до надписите на машината е имало залепена жълта лепенка “като тези с цените в магазина” се е потвърдило от наличния отпечатък с описаните от свидетеля размери и на посоченото място при изземването й при проведеното претърсване на тавана на жилището на подсъдимия, фотографирано на посочените фотоси към огледния протокол. Именно и в него подсъдимият не е посочил някакво разумно обяснение за наличието на иначе съвсем не евтината вещ. Съдът не е проверил и едно друго негово твърдение, записано в този протокол – че тя била повредена – обстоятелство, оборено от експерта по оценъчната експертиза, който я е описал да е в “много добро състояние”. От друга страна, както на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие подс. К. не е поднесъл каквато и да е друга версия за наличието на тази вещ в дома му, като е отказал да дава обяснения по делото. ВКС намира, че въззивният съд в нарушение на чл.14 от НПК не е извел правно релевантните факти по делото след всестранен, обективен и пълен анализ на доказателствените материали, надценил е известни пропуски при съобразяване от страна на разследващия орган на изискванията на чл.171 ал.5 от НПК, като не е съпоставил резултатите от това следствено действие и с протокола за претърсване и изземване на процесната вещ, не ги е обсъдил надлежно и с показанията на св. К, с тези на св. Л, с констатациите на вещото лице по оценъчната експертиза, поради което не може да се приеме, че е направил дължимото за постигане обективната истина по делото, в нарушение и на чл.13 от НПК. Наличието на касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане за отстраняване на тези пропуски, които са съществени. Последица от това е и ново съобразяване на приложимия материален закон, доколкото представителят на ВКП намира възможност за преквалифициране на деянието като маловажно и налагане на административно наказание на дееца, тъй като с откриване и изземване на вещта поделението не е претърпяло други имуществени вреди, като изискване за приложението на чл.78а от НК.   С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354 ал.1 т.4 от НПК   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № С* от 28.09.2009 г., постановено по ВНОХД № 90/2009 г. от Софийския военно-апелативен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав от фазата на съдебното заседание.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: