Р Е Ш Е Н И Е № 257 София, 15 юли 2013година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на десети май две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ : ПЛАМЕН ТОМОВ ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора :Петя Маринова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №840 по описа за 2013 година Срещу решение по внохд.№594/2012 г. на Апелативен съд гр. София са подадени касационни жалби от подсъдимите Б. Д. Н. и Д. Д. Н.. В съдебно заседание жалбите се поддържат от защитници,с ангажирани всички касационни основания. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец,намира основателна жалбата на под.Д. Н., само в частта за приложението на чл.63 НК,в останалата й част,както и изцяло жалбата на под.Б. Н. счита неоснователни. Представителят на Върховната касационна прокуратура ,намира постановеното решение при спазване на процесуалните правила и закона,освен приложението на чл.63 НК,за което предлага решението да се отмени и делото върне за ново разглеждане. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 18.02.2013 г. постановено по внохд.№594/2012 г. на Апелативен съд гр. София е изменена присъда по нох.№4257/2011 г. на Софийски градски съд,като наказанието на подсъдимия Д. Д. Н. се счита определено във вр. с чл.63 ал.2 т.1 НК.В останалата й част присъда е потвърдена. С посочената присъда подсъдимите Б. Н. и Д. Н. са признати за виновни в това ,че на 24.10.2010 г. в [населено място] ,в съучастие като извършители, по хулигански подбуди, подсъдимия Д. Н. като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, направили опит умишлено да умъртвят Е. И. и деянието останало недовършено по независещи от волята им причини,поради което и на основание чл.116 ал.1 т.11 НК вр. с чл.115 НК вр. с чл.20 ал.2 НК вр. с чл.18 ал.1 НК и при условията на чл.55 ал.1т.1 НК за двамата,за под.Д. Н. и вр. с чл.63 ал.2 т.2 НК са осъдени както следва: -Подсъдимия Б. Н. на лишаване от свобода за срок от шест години -Подсъдимия Д. Н. на лишаване от свобода за срок от три години С присъдата е уважен и граждански иск в полза на пострадалия ,за претърпени неимуществени вреди в размер на 40 000 лв.,ведно със законната лихва считано от 24.10.2010 г. ПО ЖАЛБИТЕ на под.Б. Н. и Д. Н. : В касационната жалба на Б. Н. доводите са за: Обвинението се подкрепя единствено от показанията на пострадалия,а те са противоречиви,както за това къде е извършено деянието така и от кого.Съществени противоречия по фактите били налице още в обвинителния акт,най вече по обстоятелствата кой,кои удари е нанесъл.Във втората жалба на този подсъдим изготвена от майка му се акцентира на :-обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин.”Гласните доказателства са два вида ,тези които са от компанията на пострадалия и онези които са от компанията на подсъдимите.Нито един и от двете групи свидетели не сочи Б. Н. за участник в боя,освен пострадалия”.Не са обсъдени пороците в обвинителния акт,който не съдържал „конкретни ,ясни,детайлни обвинения,което лишило подсъдимия Б. Н. от адекватна защита”.Не доказано категорично било и авторството на деянието.Липсвала връзка между основния състав на престъплението по чл.115 НК,смесени елементи от чл.116 ал.1 НК и чл.325 ал.1 НК.Не отговорено на възражение за това ,че едва три дни след инцидента пострадалия твърди,че извършителите са двама братя. В касационната жалба на подсъдимия Д. Н. основното оплакване е за допуснато съществено процесуално нарушение от въззивния съд,който недопустимо постановил наказанието му да се счита определено при условията на чл.63 ал.2 т.1 НК,като е приел ,че „преквалификацията няма да доведе до утежняване на негово положение и реално не накърнява правото на защита” .Неправилно според защитата подсъдимия Д. Н. бил осъден по непредявено обвинение,тъй като едва с присъдата е посочено,че той отговаря за престъпление по чл.115 НК,а дотогава обвинението е било само по чл.116 ал.1 НК.Не бил налице и квалифициращия признак хулигански подбуди.Поведението и на двамата подсъдими не било „насочено към шокиране на обществото или незачитане на реда ,а до борба за оцеляване в масов бой с животозастрашаващи средства”.Липсвало произнасяне и за това дали не е налице института на неизбежната отбрана или физиологичен афект,предизвикан с насилие от пострадалия. Жалбите и на двамата подсъдими са неоснователни,с изключение на възраженията по приложението на чл.63 НК от въззивния съд за подсъдимия Д. Н. и това е така защото : Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства по предвидения в НПК процесуален ред. Въззивния съд е приел без корекции фактите такива каквито са приети за установени в присъдата.Съобразно задължението си по чл.314 НПК е направил и собствен анализ на доказателствата и доказателствените средства събрани от първоинстанционния съд и в досъдебното производство.Посочил е,кои обстоятелства от предмета на доказване приема за установени и на коя доказателствена основа.Подробно са обсъдени и съпоставени показанията на двете групи свидетели-тази в която са били в дискотеката подсъдимите и тази, в която е бил пострадалия.Точен и прецизен е анализа на показанията на служителите и персонала на дискотеката.В тази връзка голословно е твърдението на защитата на двамата подсъдими,че изводите за авторството са „само и единствено в показанията на пострадалия” .Напротив правилно инстанционните съдилища са ценили за тези обстоятелства показанията на св.Г. Г. ,които са в смисъл –„двамата подсъдими са застанали от двете страни на високо здраво момче...Б. беше пред момчето,а Д. зад него...Подсъдимите ръкомахат и удрят момчето ...то се свлякло на земята и по тримата имаше много кръв” .В подкрепа на тези показания са и показанията на св.П.,св.С. и св. Д.. Задълбочено са обсъдени всички гласни доказателствени средства,като изводите по фактите са последователни и почиващи на правилата на формалната логика.Посочени са убедителни съображения ,показанията на кои свидетели, за кои обстоятелства от значение се кредитират и защо. С въззивното решение правилно е проверена доказателствената дейност на първоинстанционния съд,по която няма нарушения още по малко съществени такива.На подробен анализ са подложени всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства,както и заключенията на съдебно медицинските,съдебно психологични експертизи,заключенията по изследваните веществени доказателства.Посочено е убедително , на кои от тях,за кои обстоятелства от значение следва да се даде вяра и защо /виж л.329-347 от мотивите на присъдата /.Доказателствената дейност на първоинстанционния съд е в пълно съответствие със задълженията по чл.13 ал.2 НПК и чл.14 НПК.Не се установяват игнорирани,подценени или надценени доказателства и доказателствени средства. Вярно е ,че от показанията на пострадалия И. са направени изводи за мястото времето и начина на извършване на деянието,както и участието на всеки един от подсъдимите,но тези показания не са приети като такива с изначална достоверност и правдивост ,напротив съпоставени са с останалите гласни доказателствени средства,анализирани са и е посочено защо се възприемат.В тази връзка разпита на пострадалия в съдебно заседание пред първоинстанционния съд на 17.11.2011 г.-установява мястото,времето и начина на възникване на конфликта,обстоятелството ,че се в включил в масовия бой,тъй като е видял двамата подсъдими да се приближават до приятеля му Г. С. /който се биел с други лица / с ножове в ръцете.С. бил с гръб към тях и не ги виждал.Пострадалия застанал между подсъдимите и приятеля си и с ръце опитал да ги отстрани,като блъснал под.Б. Н., който го наръгал в корема,а в същото време подсъдимия Д. Н.,стоящ в ляво и отзад нанесъл удари с ножа,в лявата част на гърба му. В подкрепа на посоченото по горе св.Г. С. –видях нож в ръцете на Б. и св.А.- момчето,което ми сряза ръката е Б. Н.,ножът беше сгъваем с черно острие и черна дръжка. Безспорно са установени и причинените на пострадалия Е. И. наранявания,механизма на причиняването им,както и последиците от тях.От заключенията на първоначалната и допълнителна съдебно медицинска експертиза е видно,че на пострадалия са причинени три прободно прорезни наранявания в коремната кухина,довели до лезия на тънко черво,заедно с хеморагичен шок,две проникващи продобно прорезни наранявания на гръдния кош и две порезни наранявания до гръбначния стълб,левостранен хемоторакс с хеморагичен шок,лезия на широкия мускул и мускула повдигач.Съдебно медицинската експертиза е категорична,че ако не е оказана адекватна и навременна медицинска помощ смъртта е била неизбежна и е щяла да настъпи в срок до 30 - 45 минути. Не без значение е и обстоятелството ,че боя върху двамата подсъдимия категорично е след извеждането на пострадалия от масовия бой от управителя на заведението и съпровождането му до тоалетната от св.Р..Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на св.И.. При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно .Подсъдимите като извършители,в съучастие подсъдимия Д. Н. като непълнолетен,но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си ,по хулигански подбуди направили опит умишлено да умъртвят Е. И.,като деянието останало недовършено по независещи от волята им причини и по този закон са осъдени,т.е. приложен е закона, който е следвало да бъде приложен.Деянието е извършено от двамата подсъдими при пряк умисъл,който е обективиран от насоката на ударите с нож,от местата на нараняванията в коремната област/със засягане на жизнено важни органи/, нанесени от под.Б. Н. и в близост до гръбначния стълб-нанесени от подсъдимия Д. Н.. Законосъобразен е и извода за наличието на квалифициращия признак по хулигански подбуди.Поведението на двамата подсъдими в дискотека при възникнал масов бой,включването им в него с хладно оръжие,сочи на явно неуважение и пренебрежение към правилата на обществото и пълно незачитане на човешката личност. Няма данни по делото от избутването с ръце от страна на пострадалия на подсъдимия Б. Н.,у последния да са е появило силно раздразнение,предизвикано от пострадалия с насилие.Още повече,че пострадалия се е намесил за да предпази приятеля си от нападение от двамата подсъдими,вече започнало.Още по малко са налице данни за претендираната от защитата на подсъдимия Д. Н. неизбежна отбрана,който бил в състояние на „борба за оцеляване с животозастрашаващи средства”,като се има предвид обстоятелството,че този подсъдим е нанесъл ударите в гърба на пострадалия. По възраженията за осъждането по „непредявено обвинение” и за липсата на връзка на чл.115 НК с първоначално предявеното обвинение по чл.116 НК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение изцяло споделя съображенията на инстанционните съдилища, поради което не ги преповтаря. По довода за неправилно приложение на чл.63 НК.Този довод е основателен.Незаконосъобразно въззивния съд е приел,че при определяне наказанието на подсъдимия Д. Н. първоинстанционния съд е „допуснал неточност ,която явно представлява техническа грешка, като е посочил ,че наказанието е определено по чл.63 ал.2 т.2 НК.Видно от цялостното изложение в мотивите на присъда наказанието е било наложено при условията на чл.63 ал.2 т.1 НК”.Посочената неточност въззивния съд намира, ,че може да бъде преодоляна ,чрез изменение на атакуваната присъда”. Извода е незаконосъобразен. Приетата от първоинстанционния съд редукция на наказанието на подсъдимия Д. Н. във връзка с чл.63 ал.2 т.2 НК,вярно е неправилна но е в интерес на подсъдимия,тъй като наказанието за извършеното от него престъпление се определя в рамките от две до осем години лишаване от свобода,а не както е приел въззивния съд по ал.2 т.1 на чл.63 НК,която разпоредба предвижда редуциране на наказанието от пет до дванадесет години-вярна / за конкретния случая /, но очевидно по тежко наказуемо. Изменявайки присъдата в тази част въззивния съд съществено е нарушил чл.336 ал.1т.1 НПК и 337 ал.2 НК ,тъй като не е имал съответен протест или жалба от частния обвинител.Без коментар в тази връзка , „преодоляването на техническа грешка”. Предвид изложеното Върховният касационен съд на РБ намира ,че решението на въззивния съд, в тази му част като незаконосъобразно следва да се отмени. Неоснователни са и оплакванията на двамата подсъдими са нарушение по смисъла на чл.348 ал.5 НПК. При определяне размера на наказанието наложено на Б. Н. инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение.Приели са ,че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко за този подсъдим,поради което и наказанието за него е определено при условията на чл.55 ал.1 ,т.1 НК,в размер на шест години лишаване от свобода.Намаляването на така определеното наказание би се оказало несъответно както на тежестта на извършеното престъпление ,така и на обществената опасност на дееца. За подсъдимия Д. Н.,както бе посочено по горе наказанието е редуцирано по реда на чл.63 ал.2 НК,съобразени са обстоятелствата, които отегчават и тези които смекчават вината му,отчетена е и младата му възраст и доброто процесуално поведение.Няма как да се приеме твърдението на защитата му обаче ,че в затвора се праща „дете” като се има предвид, че Д. Н. е навършил пълнолетие само два месеца след извършване на деянието.Очевидно целите на наказанието няма как да бъдат постигнати с отлагане изтърпяването на наказанието,т.е. не са налице предпоставките за приложението на чл.66 ал.1 НК за този подсъдим. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила,а жалбите и на двамата подсъдимия неоснователни,с изключение на доводите на под.Д. Н. за неправилното приложение на чл.63 ал.2 т.1 НК. Ето защо и на основание чл.354 ал.2 т.2 НПК вр. с чл.354 ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение по внохд.№594/2012 г. на Апелативен съд гр. София,като отменява частта му, с която е изменена присъда по нохд.№4257/2011 г. на Софийски градски съд за наказанието на подсъдимия Д. Д. Н. да се счита във вр. с чл.63 ал.2т.1 НК. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част,с която е потвърдена присъда по нохд.№4257/2011 г. на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :