Р Е Ш Е Н И Е №48 София, 17.02.2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на осми февруари през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 613 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано и по касационна жалба на З. Г. И., Г. И. Г. и Т. И. Г., чрез пълномощника им адвокат Г. Д., против решение № 43 от 4.03.2010 г., постановено по гр.д. № 55 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Сливен, с което е потвърдено решение № 206 от 30.11.2009 г. по гр.д. № 218/2008 г. на Районен съд-Нова Загора в частта, с която е отхвърлен предявения от З. Г. И., Г. И. Г. и Т. И. Г. против К. Г. О. ревандикационен иск за недвижим имот за правата от ¼ ид.ч. до ½ ид.ч. В касационната жалба са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон, поради което се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго за уважаване на иска, като се възстановят и направените разноски. Ответникът по касационната жалба К. Г. О. не изразява становище в настоящото производство. С определение № 1021 от 27.10.2010 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на изводите на въззивния съд по въпроса достатъчно ли е упълномощаване „за извършване на всякакви сделки на управление и разпореждане със собствени на упълномощителя движими вещи и недвижими имоти, включително с правото да бъдат залагани и ипотекирани, при условия каквито упълномощеният прецени за добре” за прехвърляне на собствеността на недвижим имот чрез договор за покупко-продажба с решение по чл.290 ГПК № 367/10 от 13.07.2010 г. по гр.д. № 869/2009 г., ВКС, І г.о. Безспорно по делото е, че праводателят на ищците И. Г. И. и ответницата са брат и сестра и са наследници на Г. И. Г., поч.11.09.1982 г. След смъртта на последния процесния имот е бил наследен от сина И. Г., дъщерята К. О. и преживялата съпруга М. П. при права по ¼ за първите двама и ½ за последната, представляваща дела й от прекратената съпружеска имуществена общност. На 14.06.2007 г. М. П., представлявана от дъщеря й К. О. е продала на К. О. процесния недвижим имот. Спорът по делото е относно действителността на извършеното разпореждане, като ищците са поддържали, че даденото пълномощно е генерално и не е достатъчно за извършване на сделка с имота. Въззивният съд е приел, че в първата му част пълномощното може да бъде характеризирано като „генерално”, тъй като при общото упълномощаване не се посочват конкретно правните действия, но във втората част е предвидено извършването на определен вид правни действия – да извършва сделки на управление и разпореждане със собствените на упълномощителя движими вещи и недвижими имоти, включително да ги залага и ипотекира, при условия каквито прецени за добре, както и от името на упълномощителя да договаря лично за себе си и с други лица, които представлява – т.е. несъмнена е волята на упълномощителя при това специално упълномощаване, а съответно не е налице липса на съгласие, договорът е породил действие за притежаваните от М. П. права и ищците не са придобили права от имота от наследяване на същата. По реда на чл.290 ГПК с решение № 367/10 от 13.07.2010 г. по гр.д. № 869/2009 г., ВКС, ІІІ г.о. е дадено тълкуване, че за сделка с недвижим имот се изисква да бъде посочен конкретно видът на разпореждането и съществените му условия, а когато в пълномощното не са посочени имотите, вида на разпореждането, конкретните условия на договаряне и цената, пълномощното е общо, като предоставянето на неограничена представителна власт и предоставяне право упълномощения да договаря при каквито условия намери за добре не изразява воля на упълномощителя относно основните параметри на сделката и не представлява израз на конкретно упълномощаване. Посоченото решение дава задължително за съдилищата тълкуване, което се споделя и от настоящия съдебен състав. Следователно изводът на въззивния съд, че при сключването на договора за покупко-продажба от 14.06.2007 г. е било налице специално упълномощаване, несъмнено изразяващо волята на упълномощителката, е направен в противоречие с материалния закон. В пълномощното липсва волеизявление за сключване на договор за покупко-продажба относно конкретно посочен недвижим имот, както и параметрите на сделката, а следователно договорът за покупко-продажба от 14.06.2007 г. е сключен извън пределите на дадената представителна власт, не е потвърден при условията на чл.42, ал.2 ЗЗД, поради което не е произвел правно действие, от което следва, че в наследството на М. С. П. се е включвало правото на собственост върху ½ ид.ч. от процесния недвижим имот. Със саморъчно завещание от 10.04.2007 г. М. С. П. е завещала цялото си имущество на дъщеря си К. Г. О.. Г. И. Г. и Т. И. Г. са заявили искане за възстановяване на запазената част им част от наследството на М. С. П. по право на заместване на своя баща и неин син И. Г. И.. Съгласно чл.29, ал.1, предл.второ ЗН запазената част на низходящите на М. С. П. е 2/3 от наследството или по 1/3 за И. И. и К. О.. Завещанието е универсално и съобразно заявеното искане за възстановяване на запазената част следва да бъде намалено с 1/3 необходима за възстановяване на запазената част на Г. И. Г. и Т. И. Г. от наследството на М. С. П.. С възстановяването на запазената им част, Г. И. Г. и Т. И. Г. се легитимират като собственици по наследство от М. С. П. на 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот или правата в съсобствеността са следните: ¼ /равна на 3/12/ ид.ч. за Г. И. Г., Т. И. Г. и З. Г. И., наследени от Г. И. П., поч.11.09.1982 г. и от сина му И. Г. И., поч.26.02.2007 г.; 1/6 /равна на 2/12/ ид.ч. за Г. И. Г. и Т. И. Г., наследена по заместване на И. Г. И., поч.26.02.2007 г. от М. С. П., поч.18.01.2008 г. и след намаляване на завещателното разпореждане от 10.04.2007 г. и 8/12 ид.ч. за К. Г. О., от които ¼ /равна на 3/12/ ид.ч. са придобити по наследство от И. Г. И., поч.11.09.1982 г. и 2/6 /равни на 4/12/ ид.ч. са придобити по завещание от М. С. П., поч.18.01.2008 г. С влязлото в сила като необжалвано първоинстанционно решение е уважен предявения от ищците ревандикационен иск по отношение наследените от И. Г. И. права в съсобствеността от ¼ ид.ч. Въззивното решение, с което е отхвърлен иска на Г. И. Г. и Т. И. Г. за ревандикация на 2/12 ид.ч. се явява неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго за намаляване на завещателното разпореждане, възстановяване на запазената част и осъждане ответницата да предаде посочените 2/12 ид.ч. В останалата част, с която е отхвърлен иска на З. Г. И. за ревандикация на имота за правата от ¼ до ½ ид.ч., както и иска на Г. И. Г. и Т. И. Г. за ревандикация на имота за правата над 5/12 ид.ч. до 6/12 ид.ч. въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на настоящото производство следва, че съобразно основателната част на иска ответницата дължи възстановяване на направените от Г. И. Г. и Т. И. Г. разноски за въззивното и касационно обжалване в размер на 180.05 лв., а съобразно неоснователната част на иска З. Г. И., Г. И. Г. и Т. И. Г. дължат на ответницата К. Г. И. разноски по въззивното обжалване в размер на 83.33 лв. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 43 от 4.03.2010 г., постановено по гр.д. № 55 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Сливен в частта, с която е потвърдено решение № 206 от 30.11.2009 г. по гр.д. № 218/2008 г. на Районен съд-Нова Загора в частта за отхвърляне на предявения от Г. И. Г. и Т. И. Г. против К. Г. О. ревандикационен иск за недвижим имот за правата от ¼ /равна на 3/12/ ид.ч. до 5/12 ид.ч. и в частта, с която З. Г. И., Г. И. Г. и Т. И. Г. са осъдени да заплатят на К. Г. О. разноски за въззивното производство над сумата 83.33 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: НАМАЛЯВА универсално завещателно разпореждане от 10.04.2007 г. на М. С. П., ЕГН [ЕГН], починала на 18.01.2008 г. с 1/3, като възстановява запазената част на Г. И. Г., ЕГН [ЕГН] и Т. И. Г., ЕГН [ЕГН], като наследници на И. Г. И., ЕГН [ЕГН], починал на 26.02.2007 г., от наследството на М. С. П., починала на 18.01.2008 г. ОСЪЖДА К. Г. О., ЕГН [ЕГН],[населено място], ж.к.”Г. Б.” бл.3, ет.12, ап.45 да предаде, на основание чл.108 ЗС, на Г. И. Г., ЕГН [ЕГН], с.Х.Д., област Я., [улица] и Т. И. Г., ЕГН [ЕГН],[населено място], [улица] владението на 2/12 ид.ч. от следния недвижим имот: дворно място, съставляващо поземлен имот № 81 в кв.12 по ПУП на[населено място], [община], находящ се в строителните граници на населеното място, предназначен за жилищни функции, с площ съгласно скица от 1595 кв.м., за който са отредени: 1. УПИ ІІІ-81 в кв.12 с площ 1280 кв.м. с неуредени сметки по регулация за 55 кв.м., при граници: изток-УПИ ХІ-81, УПИ ІV-80 и УПИ V-80, запад-УПИ ІІ-83, север-улица, юг-УПИ VІІІ-82, ведно с находящите се в него двуетажна масивна жилищна сграда, едноетажна масивна жилищна сграда, гараж, полумасивна стопанска сграда и подобрения и 2/ УПИ ХІ-81 в кв.12 с площ от 370 кв.м., при граници: изток-улица, запад-УПИ –ІІІ-81, север-улица, юг-УПИ ІV-80. ОСЪЖДА К. Г. О., ЕГН [ЕГН],[населено място], ж.к.”Г. Б.” бл.3, ет.12, ап.45 да заплати на Г. И. Г., ЕГН [ЕГН], с.Х.Д., област Я., [улица] и Т. И. Г., ЕГН [ЕГН],[населено място], [улица] разноски за въззивното и касационно производство в размер на 180.05 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 43 от 4.03.2010 г., постановено по гр.д. № 55 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Сливен в частта, с която е потвърдено решение № 206 от 30.11.2009 г. по гр.д. № 218/2008 г. на Районен съд-Нова Загора в частта за отхвърляне на предявения от З. Г. И. против К. Г. О. ревандикационен иск за посочения недвижим имот за разликата над ¼ ид.ч. до ½ ид.ч., както и на предявения от Г. И. Г. и Т. И. Г. против К. Г. О. ревандикационен иск за същия недвижим имот за правата от 5/12 ид.ч. до 6/12 ид.ч. и в частта, с която З. Г. И., Г. И. Г. и Т. И. Г. са осъдени да заплатят на К. Г. О. разноски за въззивното производство в размер на сумата 83.33 лв. Първоинстанционното решение, с което е уважен предявения от З. Г. И., Г. И. Г. и Т. И. Г. против К. Г. О. ревандикационен иск по отношение ¼ ид.ч. от недвижимия имот е влязло в сила като необжалвано. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: