ОПРЕДЕЛЕНИЕ №65 гр. София, 19 април 2016 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретар…………при становището на прокурораКирил Иванов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 404 по описа за 2016г. Производството е по чл. 44, т.1 от НПК. Образувано е съдебно производство – НЧД № 73/2016г., по описа на Специализирания наказателен съд-София за разглеждане на искане по и.д. директор на ТД-Варна при Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), по реда на чл.62,ал.6, т.4 от ЗКИ. Това производство е било изпратено по компетентност от РС-Шумен, пред който е било образувано ЧНД № 823/2016г. със същия предмет. Предмет на разглеждане е посоченото искане, основаващо се на получено уведомление от Специализираната прокуратура.София по отношение на започнало досъдебно производство срещу Г. С. К. за престъпления по чл.321, ал.3, пр.2-ро,т.2 от НК и по чл.253, ал.5 от НК. Позовавайки се на обстоятелството, че искането не е направено от прокурор, че редът за спор за подсъдност при различни по степен съдилища е усложнен и че чл.62,ал.7 от ЗКИ изрично определя родово компетентния съд , като в чл.62, ал.5 , т.3 от ЗКИ е предвидено единственото изключение в това отношение и неприложимо за случая, съдията-докладчик по НЧД № 404/2016г. на Специализиран наказателен съд е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност. Становището на прокурора от ВКП е, че делото следва да се разгледа от РС-Шумен. Съставът на Върховния касационен съд намери, че производството не е същинско такова по спор за подсъдност. В закона по начало не е предвидена възможност за спор за подсъдност между различни по степен съдилища, тъй като в чл.42,ал.2 от НПК изрично законодателят е посочил, че след като съдът, в случая съдията-докладчик от ШРС, е намерил, че делото е подсъден на по-горен съд, какъвто е Специализираният наказателен съд, след прекратяване на съдебното производство е трябвало да изпрати делото на съответния прокурор- при Специализираната прокуратура. В действителност искането не е направено от прокурор, а в изпълнение на законови правомощия от съответен териториален директор ( и.д.) на КОНПИ и във връзка с съответна проверка на комисията. Съобразно чл.62, ал.7 от ЗКИ компетентен е винаги районния съд. Няма образувано съдебно производство към този момент, при което да намери приложение разпоредбата на чл.62, ал.5, т.3 от ЗКИ. След като законът повелява прекратеното дело да се изпрати на съответния прокурор, то очевидно адресатът, посочен от Шуменския районен съд, е погрешен. Специализираният съд е следвало да препрати делото на прокурора от Специализираната прокуратура, който пък в случая няма своя компетентност. Процесуалната икономия изисква делото да бъде изпратено на Шуменски РС, където да продължи производството и да бъдат изпълнени законовите задължения. Водим от горното и по аргумент от чл. 44, ал.1 от НПК, ВКС, I НО, ОПРЕДЕЛИ: ИЗПРАЩА делото за разглеждане от Шуменски РС по направеното искане за разкриване на банкова тайна от и.д. директор на ТД-Варна при КОНПИ. КОПИЕ от определението да се изпрати на Специализиран наказателен съд-София за сведение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: