Р Е Ш Е Н И Е
№ 561
София, 30 януари 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
при участието на секретаря Лилия Гаврилова
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 1995/2012 година.
Производството е образувано по подадени касационни жалби от защитника на подсъдимия Г. Д. Р. и от повереника на частния обвинител А. С. М. против въззивно решение № 134 от 25.07.2012 г. постановено по внохд № 255/2012 год. по описа на Пловдивския апелативен съд.
В жалбата на защитника се поддържат касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 2 и 3 НПК като се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон в частта по осъждането на подсъдимия за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и т. 9 НК. Оспорва се убийството Р. да е осъществил по особено мъчителен начин за пострадалата и след спокойно обмисляне, предварителна подготовка и обсъждане на мотивите „за” и „против” извършването му. Възразява се по начина на индивидуализиране наказанието на подсъдимия като се твърди, че съдилищата не са съобразили действителната тежест на смекчаващите обстоятелства и поради това, наказанието е явна несправедливо. Прави се искане въззивното решение да бъде изменено и определеното на подсъдимия наказание - намалено.
В жалбата на частния обвинител А. С. М. също е релевирано основанието за касационна проверка по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, но с обратна насоченост-излагат се доводи, че определеното на подсъдимия наказание по вид е явно несправедливо, тъй като личността и съдебното минало на Р. го очертават като деец с висока степен на обществена опасност, който не може да бъде поправен с наложеното му наказание „доживотен затвор”. Прави се искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав за увеличаване на наказанието.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по посочените в нея основания и доводи.
Жалбоподателят-граждански ищец и частен обвинител, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите и на двете страни са неоснователни.
За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 122/23.11.2011 год. по нохд № 883/2011 год. на Пловдивския окръжен съд подсъдимият Г. Д. Р. е признат за виновен в това, че на 07.10.2009 год. в землището на гр.Стамболийски, обл. Пловдивска, предумишлено е умъртвил И. С. К., по особено мъчителен начин за убитата и деянието представлява опасен рецидив - извършено е след като деецът е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за никое от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2, т. 9 и т. 12, пр. 1, във вр. чл. 115, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б” вр. с чл. 54 от НК е осъден на доживотен затвор.
На основание чл. 61, т. 1, във вр. с чл. 60, ал. 1, във вр. чл. 65, ал. 2 от ЗИНЗС на подсъдимия е определен първоначален „Специален” режим за изтърпяване на наказанието, с настаняване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец А. С. М. сумата от 250 000 /двеста и петдесет хиляди/ лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата в резултат на горното престъпление, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 07.10.2009 год. до окончателното им изплащане.
На основание чл. 301, ал. 1, т.т. 11 и 12 от НПК съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимия.
С обжалваното решение на Пловдивския апелативен съд по внохд № 255/2012 год. първоинстанционната присъда е потвърдена.
Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на Р. и на частния обвинител за неоснователни.
По касационната жалба на подсъдимия:
От мотивите към въззивното решение е видно, че съдът е извършил проверка за съставомерността на деянието, предмет на постановената осъдителна първоинстанционна присъда, по която е ангажирана наказателната отговорност на Р.. За да не уважи направените пред него възражения за неправилно приложение на закона по квалификацията на деянието по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2, т. 9 и т. 12, пр. 1, във вр. чл. 115 НК въззивният състав е приел, че първоинстанционният съд е извършил точен анализ на доказателствата по делото и изложил съображения съгласно чл. 305, ал. 3 НПК. Изводите на втората инстанция са обосновани и се основават на комплексна оценка на събрания доказателствен материал.
Пред настоящата съдебна инстанция, както и пред въззивната, подсъдимият и защитата му не оспорват обвинението, че той е автор на умъртвяването на пострадалата И. К., а се прави възражение, че деянието неправилно е квалифицирано като извършено предумишлено и по особено мъчителен за убитата начин. Тези възражения са правени и пред въззивната инстанция, която е изложила подробни съображения защо не ги приема.
Според приетата за установена по делото от решаващите по фактите съдебни инстанции фактическа обстановка, през първата половина на 2009 год. подсъдимият се запознал със свидетелката С. М. от гр.Стамболийски и скоро след това дружбата се превърнала в интимна връзка. Р. бил силно влюбен в М. и искал да продължат бъдещето си заедно. През м. август 2009 год. в гр.Стамболийски запознала подсъдимия с обкръжението си, включително и с най-близката си приятелка пострадалата И. К.. Към средата на м. септември същата година М. установила, че е бременна и съобщила новината на подсъдимия, който предложил тя да задържи плода, но свидетелката не се съгласила и придружавана от К. и друга тяхна приятелка отишли в гр.Пазарджик, където М. направила аборт. През същия този период подсъдимият сменил няколко местоработи и след като се отказал от всички, замислял да печели от препродажба на наркотични вещества, но и този му замисъл се провалил. Същевременно, Р. заблуждавал М., че е редовно трудово зает, но постоянното му безпаричие, заради което търсел парични заеми и лъжите му довели до охладняване на чувствата на М. към него и тя започнала да го избягва. Подсъдимият си внушил, че пострадалата И. К. е виновна М. да му заяви, че не желае да има нищо повече с него и като основна причина за разтрогнатата връзка с приятелката си, той решил да я отстрани завинаги, като я умъртви.
На 07.10.2009 год. около 19.00 часа от терасата на ресторанта, в който работела, М. провела разговор с пострадалата К.. Двете се уговорили към 22.30 часа К. да я вземе от ресторанта и двете да отидат заедно на дискотека в гр.Пловдив. Подсъдимият стоял под терасата, чул проведения разговор и след като той приключил, повикал по име М. като й задал въпроса дали ще излиза и дали ще е с К.. Свидетелката троснато отговорила, че това не е негова работа и ще излиза, с когото си иска. Непосредствено след разговора си с М., Р. отишъл в магазина на свид. А. М. /майка на пострадалата К./, намиращ се в гр. Стамболийски и помолил продавачката - свидетелката П. М., да му услужи със служебния телефон, за да проведе спешен разговор с И. К. с оправданието, че личният му мобилен телефон не е у него.
При пристигането на пострадалата с автомобила си в гр.Стамболийски по повод уговорената среща с подсъдимия за разговор, той я отвел на безлюдно място край града. Там той обвинил К., че се намесва в отношенията му с М.. Между двамата възникнал спор, след което Р. излязъл от колата, изтеглил пострадалата от купето и я съборил на земята. Надвесен над нея Р. й нанесъл три прободно-порезни рани в коремната област, но тъй като те не се отразили съществено на жизнените функции на К., подсъдимият я задушил с притискане като прекъснал достъпа на въздух до дихателните й отвори. След като пострадалата престанала да реагира, Р. я хванал за краката и я влачил, оставяйки я в близост до брега на преминаващата през местността река.
Описаната от съдилищата фактическа обстановка по реализацията на замисъла подсъдимият да умъртви К. с мотива, че тя е главната причина за влошеното отношение на М. към него, се основава на внимателния, задълбочен и пълен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства и веществени доказателствени средства.
Действията на подсъдимия да заличи следите от престъплението: набавянето на лопата, с която заровил умъртвената; свалянето от трупа на накитите и отнемането на други лични вещи на К. с цел при евентуалното откриване на трупа да бъде затруднена идентификацията му; измиване на автомобила на пострадалата на автомивка, за да се заличат следите по него, както и разпространяване на различни версии при издирването на пострадалата от близките й за това кога, къде и при какви обстоятелства за последно е видял К., са били предмет на внимателен анализ от страна на съдилищата. Обсъждайки събраните доказателства и установените с тях факти в хронологичната им последователност очертаващи поведението на подсъдимия преди, по време и след извършване на намисленото от него убийство на К., те са стигнали до извода, че проявената обмисленост, целенасоченост и прецизност са нетипични за спонтанно извършено деяние без предварителна подготовка и затова правилно са отхвърлили наведения им довод, че убийството не е предумишлено по съставомерния квалифициращ признак на чл. 116, ал. 1, т. 9 от НК, тъй като деянието е осъществено след предварително решение, взето при сравнително спокойно и хладнокръвно състояние, след обсъждане на мотивите „за” и „против” извършването му.
В подкрепа на този извод двете предишни съдебни инстанции са се позовали не само на факта, че Р. предварително се е снабдил с хладно оръжие-нож, както и обстоятелството, че при пристигането на пострадалата с лекия си автомобил в гр.Стамболийски я отвел на безлюдно място, но и на безспорно установеното, че малко преди срещата си с К. у него е бил мобилният му телефон с № 0897397310, на който тя го потърсила в 21.42 часа и двамата разговаряли 120 секунди, както и обстоятелството, че във времевия диапазон 20.53- 21.00 часа с телефона си подсъдимият е провел телефонни разговори с други две неустановени по делото лица, т.е. очевидно Р. е ползвал служебния телефон от магазина на А. М., за да не оставя каквито и да било следи за предстоящата среща с жертвата си.
Обясненията на подсъдимия Р., че действията му са били импулсивни, а не предварително обмислени и целенасочени, не са единственият източник на факти, относими към предмета по чл. 102 от НПК. Решаващите по фактите съдилища са съпоставили въпросните обяснения със събраните по делото писмени, гласни доказателства и веществени доказателствени средства, изготвени след събирането им чрез използването на СРС при спазване изискванията на процесуалния закон и на ЗСРС, както и със заключенията на назначените по делото тройна съдебномедицинска експертиза-след аутопсия на ексхумирания на 19.02.2010 год. труп на пострадалата и на допълнителна СМЕ/по писмени данни, възложена на вещите лица от първоначалната експертиза/, според които причина за настъпилата смърт на пострадалата е механична асфиксия, а именно-притискане и задушаване на външните дихателни отвори, като останалите наранявания-охлузвания и прободно-порезни рани са причинени приживе на пострадалата.
За да приемат, че убийството е било извършено и по особено мъчителен начин, двете предишни съдилища са отчели продължителността на задушаването/според експертите около пет минути/, с едновременното силно притискане към земята на пострадалата, улеснило самото задушаване, което е довело до настъпването на особено мъчителна смърт, защото жертвата е изпитвала недостиг на кислород и борейки се да си го набави е преживяла силни болки, страдания и усещания, че краят й наближава. Тези правни изводи са законосъобразни и съответстват с указанията по приложението на закона дадени в Тълкувателно постановление № 7/87 год. на ОСНК, ВС на Р. България: „... Под особено мъчителен начин за убития се разбира начин, който причинява изключителни страдания на жертвата, като лишаване от живот чрез рязане на части от тялото на жертвата, с отрова, която причинява особени страдания, с множество удари, чрез постепенно задушаване и др.”.
Приетите фактически констатации за авторството на деянието и начина на извършването му не са лишени от доказателствена основа и не са направени при превратна оценка на доказателствата, а съобразно действителното им съдържание и при спазване на надлежния процесуален ред за събирането.
Ето защо, настоящият касационен състав намира, че липсва касационно основание за изменяване на обжалваното решение и промяна на правната квалификация на извършеното от подсъдимия деяние в по-благоприятна за него насока.
Не е налице и основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3, във вр. ал. 5, т. 1 от НПК за изменяване на обжалвания съдебен акт.
Наказанието "доживотен затвор" е свързано с наличието на извършено изключително тежко престъпление и невъзможността на другите по вид наказания да превъзпитат подсъдимия.
Предпоставките за налагане на това наказание на Р., в случая, са налице, тъй като конкретното престъпление несъмнено е изключително тежко. Изводите в тази насока се основават не само от трите съставомерни квалифициращи признаци на престъплението-предумишлено убийство, убийство при условията на опасен рецидив и по начин особено мъчителен за пострадалата, но и от събраните отрицателни характеристични данни за него, както и от:
а/съдебното минало на подсъдимия - до този момент, извън влезлите в сила присъди, определящи квалификацията”опасен рецидив” на деянието, Р. е осъждан още два пъти;
б/ от обстоятелството, че на 04.10.2009 год. в гр.Стамболийски /дни преди убийството на К./, с употреба на сила Р. извършил грабеж над друга млада жена-П. Шушулова, за който по нохд № 3354/2009 год. на Пловдивския окръжен съд е постановена осъдителна присъда, влязла в сила на 11.03.2011 год./.
Всичко изложено очертава Р. като изключително негативна и конфликтна личност, с подчертано асоциално поведение. В съвкупността им изложените обстоятелства са били обект на преценка от съда, който е направил законосъобразния извод, че целите на специалната и генералната превенции ще бъдат постигнати само чрез наложеното на подсъдимия второто по тежест наказание, предвидено в състава на чл. 116 от НК, а именно-доживотен затвор, тъй като деянието представлява несравнимо по-тежък от обикновения случай на квалифицирано убийство по чл. 116 НК.
Като е стигнал до същите изводи, въззивният състав правилно е потвърдил с решението си атакуваната пред него първоинстанционна присъда по оплакването за явна несправедливост.
Касационната инстанция намира, че очевидно е налице условието на чл. 38а, ал. 2 от НК за налагане на наказанието доживотен затвор, тъй като извършеното от подсъдимия е изключително тежко, при което целите на чл. 36, ал. 1 от НК не могат да бъдат постигнати с по-лекото, предвидено за престъплението, алтернативно наказание лишаване от свобода. Съотношението между направеното от подсъдимия самопризнание и приетите от съдилищата отегчаващи обстоятелства е преценено правилно, като на осъдения не е наложена най-тежката от трите предвидени за престъплението санкции, а именно-доживотен затвор без замяна.
По касационната жалба на гражданските ищци и частни обвинители:
Оплакването на частния обвинител, че съдът е определил на подсъдимия явно несправедливо и занижено наказание като не е наложил ”доживотен затвор без замяна”, е неоснователно.
При проверка на осъдителната присъда във връзка с това оплакване, въззивната инстанция е възприела извода на решаващия съд за висока степен на обществена опасност на деянието и дееца като обстоятелства, които обуславят налагането на втората по тежест санкция, предвидена в наказателния състав, по който Р. е признат за виновен и осъден.
Вярно е, че престъплението е изключително тежко и че Р. е търпял мерки на наказателно правно въздействие, но не може да се игнорират направените от него частични самопризнания и съжаление за стореното, което е индиция, че критично осъзнава стореното от него. При това положение не може да се приеме, че принудителното изолиране на осъдения до края на живота му в място за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода няма да доведе до никакви положителни промени в съзнанието му и че целите на чл. 36 от НК по отношение на него са непостижими. Ето защо, не са налице релевираните от жалбоподателите основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, който като правилен и законосъобразен, следва да се остави в сила.
При изписване на решението в съобразителната и диспозитивната му част е допусната техническа грешка при посочване датата на постановяване и обявяване на присъдата, като вместо № 122 от 23.11.2011 год. е отразена присъда № 122 от 21.11.2011 год. Посочената непрецизност не представлява съществено процесуално нарушение представляващо основание за отмяната му, тъй като тя няма да се отрази при изпълнение на съдебния акт, защото от съдържанието на решението става пределно ясно, присъдата по кое наказателно дело е потвърдена, по отношение на кое лице и за какво деяние.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, III н. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 134 от 25.07.2012 год. по внохд №255/2012год. по описа на Пловдивския апелативен съд
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: