Р Е Ш Е Н И Е № 209 гр. София, 07 ноември 2018 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ХРИСТИНА МИХОВА при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 633 по описа за 2018 г. Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по касационна жалба на осъден подсъдим чрез защитника му срещу решение № 21/04.05.2018г. по ВНОХД № 291/2017г. по описа на Бургаски апелативен съд. В касационната жалба се релевират основания, свързани на първо място с допуснати съществени процесуални нарушения при събирането, оценката и анализа на доказателствения материал, което е увредило интересите на подсъдимия, на второ място с явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се оправдаване на дееца, като алтернативно се моли за намаляване на наложеното наказание предвид младата възраст на дееца. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание заявява, че касационната жалба на подсъдимия не е основателна и моли да се остави без уважение. Основава се на липса на нарушение на материалния закон при потвърждаване на осъдителната присъда чрез приемане за несъмнено установено, че подсъдимият е направил опит да пренесе през границата на страната високорисково наркотично вещество. Според прокурорът правилно съдът е обосновал изводите си чрез множеството гласни и писмени доказателства, които в съвкупност установявали извършеното деяние. Подс.Ф. Х. Ф., редовно призован, не се явява, заявявайки, че не желае да вземе лично участие в производството. Представлява се от защитник, който пледира, като поддържа касационната жалба. Заявява, че въззивният съд не бил дал отговор на всички поставени от защитата въпроси в нарушение на изискванията на чл.339, ал.2 от НПК. Не било установено категорично твърдението на оправдания подсъдим, че подс.Ф. знаел за пренасянето на наркотичното вещество, поради което според защитата субективната страна отсъствала, тъй като изискуем бил пряк умисъл при осъществяване на деянието по чл.242, ал.2 от НК. В мотивите на съда от първата инстанция също нямало изложени доводи за наличието на субективна страна, като и липсвали доказателства в тази връзка. Защитата твърди, че от обвинителния акт са пренесени обстоятелства в мотивите на първоинстанционния съдебен акт, които не са били безспорно установени. Позовава се на допуснати нарушения на правилата за събиране и оценка на доказателствата, които не били единствени, доколкото неоснователно били оставени без уважение доказателствени искания на защитата. Иска уважаване на касационната жалба. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 90/26.09.2017г. по НОХД № 128/2017г. на Окръжен съд-Ямбол подсъдимият Ф. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.242 ал.2, вр.чл.18, ал.1 и съобразно чл.58, б.“а“,вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК му било наложено наказание от 8 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. Било приспаднато и времето на предварителното задържане, като деецът е оправдан по обвинението извършеното деяние да е в „особено големи размери“ и да представлява „особено тежък случай“, както и по отношение на обвинението за съучастие с подс.И. И. И. – за деяние по чл.242, ал.4 от НК и чл.20, ал.2 от НК. По реда на чл.242, ал.7 от НК предметът на престъплението е отнет в полза на държавата, както и превозното средство. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателствата по делото и е присъдил направените разноски в тежест на подс.Ф.. С атакуваното въззивно решение първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. Касационната инстанция констатира, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Възраженията, съдържащи в себе си касационните оплаквания, разгледани по същество, се определят от настоящия съдебен състав като неоснователни. Въззивната инстанция е имала възможността да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото, като на нейното внимание са били поднесени идентични възражения, каквито се ангажират с касационната жалба. Отхвърлянето им от страна на въззивната инстанция е въз основа на критичен преглед на възприетите от съда от първата инстанция доказателства, съпоставка на обясненията на двамата подсъдими и обосновано възприемане на тези на подс.И., подкрепени от известните и безспорни по делото факти. Съображенията на въззивната инстанция са в унисон с правната и житейска логика, напълно съответстват на установените обстоятелства, като по тази причина не може да се възприеме превратно тълкуване и анализ на фактите по делото. В съответствие с тези факти са направени и изводите за приложението на материалния закон. Подс.Ф. е предприел пътуване, което няма друга икономическа обосновка, освен тази, която го инкриминира като автор на деянието, в което е обвинен. Знанието му за определени факти го поставя в положението на деец, който е имал представа за незаконното съдържание на товара, който скрито е транспортирал. Не е необходимо да има абсолютно ясна представа за вида на предмета на престъплението, представата му за деянието, очертана в неговото съзнание, попада в категорията на пряк и неопределен умисъл, тоест каквото и да е веществото, той е приел задължението си да го превози от едно място на друго, което включва и преминаване на точката за контрол – митническата граница на страната. Позицията му в контактите с К. и извършвания транспорт е водеща, поради което е напълно обяснимо и закономерно възприемането на обясненията на другия подсъдим за достоверни, а следствие на това и приложението на материалния закон е съобразено по отношение на обективната, така и относно субективната страна на деянието. В този аспект възраженията на защитата се отхвърлят като неоснователни. Съдът не е допуснал и претендираните процесуални нарушения, изразяващи се в несъбиране на поискани от защитата доказателства. Касационната инстанция счита, че събирането на доказателства не следва да е самоцелно и да води до чисто механично натрупване. Поисканите от защитата са от такова естество, що се отнася до твърдението за неназначаване на поискана съдебнотехническа експертиза, които са вътрешно противоречиви на събраните по делото доказателства до степен, да се явяват ненужни за изясняване на обективната истина и за крайния изход на делото. Подс.Ф., както става ясно и от обясненията на другия подсъдим, е бил напълно наясно с конструктивните особености на автомобила, както е бил наясно и с необходимостта да извърши транспортиране на предмети или вещества, които поради своето естество са забранени, и поради тази причина е следвало да бъдат скрити в специално изработения тайник. В този смисъл е безпредметно каквото и да изследване на времето, когато той е изработен, тъй като при всички случаи предхожда вземането на решението от подсъдимия за извършване на поискания от него транспорт. Изводите на съда от въззивната инстанция не страдат от приписвания им порок- декларативност, доколкото, както вече се отбеляза, се основават на разумната правна и житейска логика и на известните по делото доказателства. Несъгласието на защитата с тези изводи не могат да обосноват липса на задълбоченост и повърхностен поглед към анализа на доказателствата по делото. Няма доказателства, които да са убягнали от полезрението на въззивната инстанция, особено що се отнася до такива, които биха разколебали тезата на обвинението. По отношение на наложеното наказание, касационната инстанция не намери за основателно твърдението за проявена явна несправедливост при определянето му. Нещо повече, то се явява и снизходително определено, предвид начина на извършване на деянието и известните по делото факти за трансгранично транспортиране, които не са включени в обстоятелствената част на обвинението, но при всички случаи поставят въпроси относно избраното приложение на материалния закон. То при всички случаи е по-благоприятно за дееца с използването на нормата за наличие на опит при извършване на деянието. Предходното поведение на дееца попада в оценъчната категория на отегчаващите отговорността обстоятелства и пречи поведението му да бъде отчитано с по-голямо снизхождение от вече стореното. Впрочем въззивната инстанция е изложило достатъчно съображения в тази връзка, отчела е изрично и липсата на съответен протест, като тези доводи не е необходимо да бъдат повтаряни. С оглед изложеното касационният състав намери, че са налице условията за цялостно потвърждаване на атакуваното въззивно решение, при липса на основания за ревизията му. Предвид на това и на основание чл.354 ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила решение № 21/04.05.2018г. по ВНОХД № 291/2017г. по описа на Бургаски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: