Р Е Ш Е Н И Е № 162 гр. София, 07.08.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети септември януари две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретаря Илияна Рангелова в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 599 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия С. Ц. Ц. – адвокат М. К., против въззивно решение № 82/03.05.2019 г. на Пловдивския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 13/2019 г., с което е била частично изменена и потвърдена присъда № 38/01.11.2018 г. на Хасковския окръжен съд по НОХД № 411/2018 г.. С първоинстанционната присъда Хасковският окръжен съд е признал подсъдимия С. Ц. Ц. за виновен в извършването на две престъпления, както следва: по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 1 и пр. 3, т. 4, вр. ал. 1, изр. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал., б. „а“ от НК - за това, че на 29.10.2016 г., при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, без надлежно разрешително придобил с цел разпространение на публично място в [населено място], общ. С. (кафе аперитив „О.“), от Т. П. Т., високорисково наркотично вещество – марихуана с нетно тегло 479, 7007 грама с активен компонент тетрахидроканабинол 6,7% на стойност 2 878.20 лева, както държал с цел разпространение на различни места високорискови наркотивни вешества: - в [населено място] в лек автомобил марка „БМВ“ модел „***“ с ДКН [рег.номер на МПС] – горепосоченото количество марихуана и амфетамин с нетно тегло 0,0222 грама с активен компонент 21,8 % на стойност 0,56 лева - в [населено място] в къща на ул. П.к., № * –амфетамин с тегло 0,8870 грама с активен компонент амфетамин база 11,9 % на стойност 26, 61 лева и марихуана с общо тегло 0, 5375 грама на стойност 3.23 лева, като всички наркотични вещества са на обща стойност 2 908.60 лева, поради което и във вр. с чл. 54 от НК му било наложено наказание 4 години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лева. по чл. 342, ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1, пр. 3 от НК – за това, че на 29.10.2016 г. в [населено място], обл. Х. на [улица]на моста на река „К.“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“ модел „***“ с [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1, вр. ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и умишлено причинил три средни телесни повреди на А. Б. Р. от [населено място], поради което и във вр. с чл. 54 от НК му било наложено наказание 3 години лишаване от свобода, както и кумулативно наказание на основание чл. 342, ал. 4, вр. чл. 37 , ал. 1, т. 7 от НК лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 години. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е било определено едно общо най-тежко наказание в размер на 4 години лишаване от свобода, към което съдът на основание чл. 23, ал. 2 и 3 от НК е присъединил и останалите наложени наказания – глоба в размер на 10 000 лв. и лишаване от правоуправление за 3 години. На основание чл. 24 от НК размерът на общото наказание лишаване от свобода е бил увеличен с 6 месеца, като е постановено така определеното общо и увеличено наказание от 4 години и 6 месеца лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Приспаднато е било предварителното му задържане, считано от 29.10.2016 г. до 17.08.2017 г. С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по направените по делото разноски в размер на 4 156.18 лева, като последните е възложил в тежест на подсъдимия. С въззивното решение, предмет на настоящата касационна проверка, първоинстанционната присъда е била частично изменена, както следва: Отменено е било приложението на чл. 24 от НК Наложените на подсъдимия наказания за престъпление по чл. 354а, ал. 2 от НК са били увеличени – лишаването от свобода от 4 на 6 години, а глобата от 10 000 лв. на 20 000 лв. Увеличено е било и кумулативно наложеното наказание лишаване от правоуправление по чл. 342, ал. 4 от НК - от 3 на 6 години. Увеличено е било и общото най-тежко наказание по чл. 23, ал. 1 от НК – от 4 на 6 години лишаване от свобода, като на основание чл. 23, ал. 2 от НК са били присъединени увеличеното наказание глоба в размер на 20 000 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 6 години. В останалата част първоинстанционната присъда е била потвърдена. В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и защитника му, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1-3 от НПК. Акцент е поставен върху липсата на съдържателни мотиви за увеличаване на наказанията, както и противоречие между мотиви и диспозитив досежно наказанието за престъпление по чл. 342 от НК. Претендира се отмяна на въззивното решение в осъдителната му част и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция или намаляване на наложените на подсъдимия наказания. Прокурорът от ВКП намира жалбата за основателна в частта й относно доводите за противоречие между мотиви и диспозитив относно наказанието за престъпление по чл. 342, ал. 3, б. „б” от НК, което отчита за съществено процесуално нарушение. Отделно от това излага съображения за справедливост на увеличените наказания за престъплението по чл. 354а от НК. Поради липсата на протест и жалба ВКС намира, че извън обхвата на касационната проверка е частта от въззивното решение относно отмяна на приложението по чл. 24 от НК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба на подсъдимия е основателна. Доводите, застъпени в касационната жалба за противоречие между мотиви и диспозитив, касаещи наказанията на подсъдимия за престъпление по чл. 342, ал. 3, б. „б” от НК, са основателни. От мотивите се разбира, че поради дръзкия начин на извършване на деянието по горния текст, както и негативни данни за личността на подсъдимия, наложеното му с присъдата наказание от 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, редуцирано с 1/3 до размера от 3 години, е оценено като несправедливо и следва да бъде увеличено на 6 години, което след редукцията е в размер на 4 години лишаване от свобода. Също, с оглед характера, начина и механизма на извършване на същото деяние, то и кумулативното наказание лишаване от правоуправление следва да бъде увеличено на 6 години. Съвсем очевидно е обаче, че за разлика от увеличаване на кумулативното наказание на 6 години (впоследствие присъединено по чл. 23, ал. 2 от НК), в диспозитива на въззивното решение никъде не е отразено увеличаване на основното наказание лишаване от свобода за престъплението по чл. 342, ал. 3 от НК – въпреки изложеното в мотивите. Същевременно, постановено е, че в останалата част, първоинстанционната присъда е била потвърдена. Посоченото противоречие между мотиви и диспозитив на въззивното решение (които следва да са в единство) несъмнено представлява съществено процесуално нарушение, препятстващо възможността да се разбере действителната воля на въззивния съд, което от една страна повлиява негативно процесуалното право на защита, така и от друга пречи на възможността ВКС да упражни своите правомощия. В този смисъл е налице касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК – липса на мотиви, което не може да бъде поправено от ВКС и налага прилагането на чл. 354, ал. 1, т. 5 от НПК. Липса на мотиви се наблюдава и относно наказателната отговорност на подсъдимия за престъплението по чл. 354а, ал. 2 от НК. Мотивите ясно разкриват неяснота и непоследователност при изложение на съображенията за необходимостта от увеличаване на наказанията и за това престъпление. След като от една страна въззивният съд е счел, че приложението на чл. 24 от НК не е било нужно (като в тази част присъдата е отменена и понастоящем е извън обхвата на касационната проверка поради липса на протест или жалба), то от друга е приел, че следва да увеличи наказанията за всяко от инкриминираните му деяния, като за това по чл. 354а, ал. 2 от НК е намерил за справедливо 9 години лишаване от свобода, което след редукцията с 1/3 е 6 години. Липсва каквато и да е съвкупна оценка на релевантните за наказанието обстоятелства, които да мотивират драстичното му увеличение от 6 на 9 години лишаване от свобода преди редукцията. Най-общо преповторените по вид и брой смекчаващи и отегчаващи обстоятелства не информират за волята на съда да предприеме въпросното увеличение. Още по-малко това може да се изведе от добавените най-общи коментари за проявена от подсъдимия изобретателност и хитрост при разпространение на наркотичните вещества. Преди всичко, а и в такъв смисъл са и възражения в касационна жалба, Ц. не само не е имал обвинение за разпространение на такива вещества (а единствено за придобиване и държане с цел разпространение), но и изобщо не е ясно за кое от инкриминираните му деяния в рамките на продължаваното престъпление, биха могли да се отнасят посочените по-горе коментари. При тези съображения ВКС намира, че въззивният съд е реализирал касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 от НПК. За поправяне на констатираните недостатъци, което ВКС не може да стори, е наложително на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК въззивното решение да бъде отменено и делото върнато на Пловдивския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав от фазата на с. з. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивно решение № 82/03.05.2019 г. на Пловдивския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 13/2019 г. И ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.