2 Р Е Ш Е Н И Е № 193 гр. София, 30.07. 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1025 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Я. М. срещу решение № V-68/10.05.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 516/2012 г. на Бургаския окръжен съд (БОС). С него, при постановена отмяна на решение № ХІІІ-2194/18.01.2012 г. по гр. дело № 6328/2011 г. на Бургаския районен съд (БРС), е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу И. Я. Н., иск с правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗЗД за унищожаване упълномощаването на ответницата с изходящото от касатора-ищец пълномощно с рег. № 8156/05.11.2008 г. на нотариус П. М. с рег. № 168. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Като неправилни се сочат изводите на въззивния съд, че за да има измама, у касатора е трябвало да бъде създадена невярна представа само за характера на сделката, и ако той е бил наясно с нейното съдържание, то измама няма; че мотивите за сключване на договора са без значение, когато се твърди наличие на грешка или измама; че не е доказано по делото, ответницата умишлено да е въвела в заблуждение ищеца, че той ще я упълномощи за сключване на договор за издръжка и гледане. В жалбата се излагат подробни доводи и съображения в тази насока, като същите се поддържат в писмена защита и в съдебното заседание. Жалбоподателят претендира присъждане на разноските по делото. Ответницата И. Я. Н., в отговора на жалбата излага подробни съображения за неоснователност на същата и на предявения иск, като тези доводи се поддържат в съдебното заседание. Ответницата също претендира присъждане на разноски по делото С определение № 306/05.03.2013 г. по настоящото дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК – по следните два материалноправни въпроса по приложението на чл. 29 от ЗЗД, а именно: 1) въвеждането в заблуждение относно вида, характера и съдържанието на сделката, или въвеждането в заблуждение относно правните последици на сделката е релевантно за измамата, като основание за унищожаване на сделката; и 2) от значение ли са за измамата, като основание за унищожаване на сделката, мотивите на страната по сделката за нейното сключване. В определението по чл. 288 от ГПК е прието, че първият материалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с постановеното по реда на отменения ГПК, решение № 532/29.08.2003 г. по гр. дело № 1142/2002 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, както и в противоречие с влезлите в сила, решение № V-107/21.07.2010 г. по възз. гр. дело № 1041/2010 г. на БОС и решение № VІ-56/04.08.2010 г. по възз. гр. дело № 850/2010 г. на БОС; а вторият материалноправен въпрос – в противоречие с постановеното по реда на отменения ГПК, решение № 23/08.02.1999 г. по гр. дело № 511/1998 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС. К.-ищец твърди по делото, че е бил въведен в заблуждение от ответницата, че я упълномощава да сключи договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, а в действителност я е упълномощил да сключи договор за покупко-продажба на имота. Въззивният съд е приел, че събраните по делото доказателства не сочат ответницата умишлено да е въвела в такова заблуждение ищеца. В тази връзка са изложени съображения, че не е достатъчно ищецът да е бил със субективното намерение да прехвърли имота срещу издръжка и гледане или да е имал невярна представа, че го прави на това основание, а е необходимо тази негова представа да е формирана умишлено от ответницата, с оглед на което по делото е следвало да бъде установено, че ответницата изначално е имала намерение да придобие имота на основание договор за покупко-продажба и да е заблудила ищеца, че ще я упълномощи да сключи договор за издръжка и гледане, създавайки му невярна представа за характера на сделката. Предвид доказателствата по делото за предходно упълномощаване на ответницата от ищеца тя да го представлява при снабдяването му с документи, необходими за разпореждане с процесния имот, за сключения между тях предварителен договор за покупко-продажба на имота и отбелязването на нотариуса, направено под процесното пълномощно, че то е прочетено на ищеца, въззивният съд е приел, че последният е бил наясно, че с процесното пълномощно упълномощава ответницата да сключи сама със себе си окончателен договор за покупко-продажба на имота, какъвто е и бил сключен. От друга страна, предвид показанията на свидетелите по делото, окръжният съд е приел, че може да се направи извод, че всъщност ищецът е очаквал и се е надявал, че ако прехвърли имота на ответницата, ще получи гледане и издръжка, че това са били мотивите му за сключване на договора (респ. и за процесното упълномощаване). Прието е също, че е възможно за сключването на договора, респ. на процесната упълномощителна сделка мотивите и на двете страни по делото да са били свързани с осигуряване в полза на ищеца на издръжка и гледане, но (като се е позовал на решение № 843/26.10.2009. по гр. дело № 136/2009 г. на І-во гр. отд. на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК) въззивният съд е приел, че мотивите за сключване на договора са без значение, когато се твърди наличието на измама или грешка, те не са елемент от фактическите състави на тези две основания за унищожаемост, както и че нереализирането на правните очаквания, които е имал ищецът, също не съставляват основание да се претендира съществуването на измама. В решение № 532/29.08.2003 г. по гр. дело № 1142/2002 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС и решение № V-107/21.07.2010 г. по възз. гр. дело № 1041/2010 г. на БОС е прието, че при измамата невярната представа (респ. въвеждането в заблуждение) не се отнася до съдържанието на сключения договор (сделка); при измамата страната съзнава напълно ясно какво е съдържанието на договора (сделката), който сключва, но тя действа под влияние на невярната представа, че последиците на така сключения договор (сделка) няма да настъпят (съществуващо право няма да се измени или погаси, или субективно право няма да възникне или няма да бъде упражнено) или ще настъпят други последици (страната ще получи още нещо или нещо друго). В решение № VІ-56/04.08.2010 г. по възз. гр. дело № 850/2010 г. на БОС е прието, че при измамата страната по сделката може да е въведена в заблуждание относно съществените елементи на сделката или относно последиците на сделката. В решение № 23/08.02.1999 г. по гр. дело № 511/1998 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС е прието, че грешката в съображенията, мотивите на страната, които са въздействали върху волята й при вземане на решения и са я подбудили към сключване на сделката, са без значение за действителността на последната. Когато обаче тази грешка се дължи на умишлено въвеждане в заблуждение от едната страна, с цел да подтикне другата към сключване на определена сделка, тогава е налице порок във волята, основание за унищожаване на сделката, като сключена при измама. Настоящият съдебен състав, в хипотезата на чл. 291, т. 1 от ГПК намира за правилни разрешенията на поставените по делото материалноправни въпроси, възприети в така цитираните съдебни решения, респ. – намира за неправилно тяхното разрешение в обжалваното по настоящото дело въззивно решение. Съображенията за това са следните: Фактическият състав на измамата, като основание за унищожаване на гражданскоправните сделки (чл. 29 от ЗЗД), включва следните елементи: 1) да е сключена (извършена) сделка; 2) едната (измамената) страна по сделката да е била в заблуждение; 3) заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна по сделката (когато сделката е едностранна – от адресата на едностранното волеизявление, който се ползва от него – аргум. от чл. 44 от ЗЗД) или от трето за сделката лице, като в последния случай другата страна по сделката (адресатът на едностранната сделка) трябва да е знаела или да не е могла да не знае за това; и 4) сделката да е сключена (извършена) поради (вследствие) заблуждението. Въвеждането в заблуждение се изразява в умишленото предизвикване, създаване и/или поддържане у измамената страна на невярна представа относно определени обстоятелства. Тези обстоятелства, които другата страна или третото лице умишлено е изопачило, понякога могат да са елементи от фактическия състав на сделката, поради което въвеждането в заблуждение може да е относно нейното съдържание, респ. – относно вида и характера й. Тъй като измамената страна е дееспособно лице, което разбира свойството и значението на своите действия и може да ги ръководи, то обикновено (и поначало това е принципно така при формалните сделки) е наясно какви са видът, характерът и съдържанието на сделката, но е въведено в заблуждение относно правните последици, които ще настъпят след сключването (извършването) й. Вследствие умишлено предизвиканата и/или поддържаната у него невярна представа, което го е подтикнало, мотивирало („подвело”, какъвто е терминът, употребен в чл. 29 от ЗЗД) да сключи (извърши) сделката, това лице погрешно счита, че типичните правни последици на сделката няма да настъпят или от нея ще настъпят други правни последици. Поради това, неосъществените впоследствие правни очаквания, представляващи мотивите за сключването (извършването) на сделката, когато са плод на умишлено създадената невярна представа у измамената страна относно правните последици на сделката чрез изопачаването им от другата страна или от третото лице, са от съществено значение за измамата, тъй като именно тези мотиви са израз на опорочената воля на измамената страна, която ако не би била въведена в такова заблуждение, не би сключила (извършила) сделката. Неправилното разрешаване от въззивния съд на изведените по делото материалноправни въпроси е довело до неправилност и на крайния му извод за неоснователност на предявения по делото иск. По делото е установено, че на 04.06.2008 г. ищецът е претърпял исхемичен инсулт и частична парализа на десните крайници, като с две последователни решения на ТЕЛК от 2009 г. му е определена 97 % трайна неработоспособност без чужда помощ. След изписването му от болницата през юни 2008 г., грижите за него и за майка му, която също се е нуждаела от такива, са били поети от жена на име С., с която ищецът е живеел от година на съпружески начала в процесния имот в [населено място], както и от другата му сестра Д.. След конфликт между майката на ищеца и тази жена С., възникнал по повод подготвяни от ищеца и последната документи за продажба на процесния имот, майката на ищеца в края на лятото и началото на есента на 2008 г. се обадила по телефона на ответницата, която живее в [населено място], и я помолила да отиде при тях в С., където ответницата от няколко години не била ходила, също поради влошени отношения с майка си и с брат си – ищеца. Ответницата пристигнала и след нова конфликтна ситуация със С., последната напуснала процесния имот, като оттогава грижите за ищеца и майка му са били поети от ответницата. На 09.09.2008 г. в съдебния район на [населено място] ищецът писмено е упълномощил ответницата да се снабди от негово име с документи, необходими за разпореждане с процесния имот. След това ответницата и съпругът й закарали ищеца и майка му в [населено място], където на 30.09.2008 г. ищецът е снабдил ответницата с ново писмено – общо (генерално) пълномощно, включително с права от негово име да извършва разпоредителни действие. В тези две пълномощни, действията на разпореждане не са уточнени по никакъв начин. Също на 30.09.2008 г. в [населено място] ищецът и ответницата са сключили предварителен договор за продажба на процесния имот при цена 36 400 лв., като в предварителния договор е посочено, че той служи и като разписка за „получената” сума, но в същата клауза плащането на цената е уговорено в бъдеще време – „...ще бъде изплатена по следния начин: в брой”, поради което предварителният договор не удостоверява такова плащане на цената. С процесното пълномощно от 05.11.2008 г. с рег. № 8156 на нотариус П. М. в [населено място] ищецът е упълномощил ответницата да го представлява за покупко-продажба на процесния имот и да продаде същия сама на себе си, при условие, че майка им запази правото си на ползване върху имота. Тези писмени сделки, които са нотариално удостоверени, ищецът е извършил, не чрез полагане на подпис, а чрез полагане на отпечатък от десния му палец, поради парализата, като в процесното пълномощно нотариусът е отбелязал и че е прочел същото на ищеца. Шест дни по-късно – на 11.11.2008 г. в [населено място], ответницата, действайки като пълномощник от името на ищеца, е продала на себе си процесния имот, като договорът за продажба е обективиран в нотариален акт № 61, том VІІІ, рег. № 8414, нот. дело № 1275/2008 г. на нотариус К. К.. През цялото това време, а и след това ответницата е продължила да полага грижи за ищеца и за майката на страните, но след смъртта на последната през месец март 2010 г., ответницата е преустановила да се грижи за ищеца, отношенията между тях силно са се влошили, имало е случаи, когато ищецът е оставал без пари за храна. От събраните по делото гласни доказателства категорично се установява, че предвид и вследствие полаганите за него грижи от ответницата, както преди, така и след извършването на процесното упълномощаване от 05.11.2008 г. и на последвалия го окончателен договор за продажба, ищецът е имал увереността, че прехвърля процесния имот на ответницата, за да бъде гледан и издържан от нея. Със същото впечатление са останали и разпитаните по делото свидетели Г. Г., З. Г., Е. К. и В. Х.. Самата ответница е заявявала пред свидетелката Г., че щом ищецът ще й ”припише къщата”, „какво да правя, ще го гледам”. При така установените обстоятелства по делото, следва изводът, че възползвайки се от силно влошеното здравословно състояние на ищеца след прекарания от него исхемичен инсулт и частична парализа, при което той несъмнено се е нуждаел от грижи и е бил много по-лесно податлив на внушения, ответницата съзнателно и целенасочено с действията и изявленията си е създала у него (а и у околните – посочените по-горе свидетели) убеждение и увереност, че ще се грижи за него, с което го е мотивирала да извърши посочените по-горе правни действия (три упълномощителни сделки и предварителен договор за продажба) по прехвърлянето на самата нея на собствеността върху процесния имот, между които и – процесното упълномощаване с пълномощното с рег. № 8156/05.11.2008 г., като след извършването им, както и на окончателния договор за продажбата на имота, тя е продължила да поддържа това заблуждение у ищеца до смъртта на майката на страните. Решаващият извод в обжалваното решение за обратното – че ответницата не е въвела умишлено ищеца в такова заблуждение, както и съображенията за този извод на въззивния съд, са неправилни – необосновани и в противоречие с материалния закон, предвид възприетите по-горе от касационната инстанция разрешения на двата поставени по делото материалноправни въпроса. По изложените съображения, на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК обжалваното въззивно решение следва да се отмени и материалноправният спор по делото следва да се разреши по същество, като предявеният иск се уважи и се постанови унищожаване на процесната упълномощителна сделка. Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата дължи и следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя-ищец, претендираните и направени от него пред първата и касационната съдебни инстанции по делото, разноски за заплащане на възнаграждение на един адвокат, в общ размер 4 500 лв. (не се установява той да е направил разноски във въззивното производство по делото). На основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 2 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати, и дължимите и неплатени държавни такси за производството пред първата и касационната съдебни инстанции по делото, а именно: по сметка на БРС – сумата 80 лв. и по сметка на ВКС – сумата 70 лв. (за въззивното производство, тя е заплатила дължимата държавна такса от 40 лв., тъй като е била жалбоподател). Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № V-68/10.05.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 516/2012 г. на Б. окръжен съд; и вместо него ПОСТАНОВЯВА: УНИЩОЖАВА, на основание чл. 29, ал. 1, във вр. с чл. 44 от ЗЗД, упълномощителната сделка, обективирана в пълномощното с нотариална заверка с рег. № 8156/05.11.2008 г. на нотариус П. М. с рег. № 168 в района на Пазарджишкия районен съд, с което Д. Я. М. с ЕГН [ЕГН] упълномощава И. Я. Н. с ЕГН [ЕГН] да го представлява пред нотариус в района на Бургаския районен съд за покупко-продажба на следния собствен негов недвижим имот: двуетажна еднофамилна жилищна сграда и полуподземен етаж (зимник), построена в парцел ІV-ти, кв. 24 по плана на [населено място], при граници на парцела: [улица]и парцели ІІІ, ХV, ХІV и V, заедно с отстъпеното право на строеж, описани в нотариален акт № 51, том ІІІ, нот. дело № 816/1989 г., да продаде имота сама на себе си, при условие, че Н. Ташева М. запазва правото си на ползване безвъзмездно и пожизнено на първия надпартерен етаж от сградата, както е уговорено в нотариален акт № 51, том ІІІ, нот. дело № 816/1989 г., и да го представлява там, където е необходимо във връзка с дадените права по същото пълномощно; ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, И. Я. Н. да заплати на Д. Я. М. сумата 4 500 лв. (четири хиляди и петстотин лева) – разноски по делото; ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 2 от ГПК, И. Я. Н. да заплати дължимите държавни такси за производството по делото, а именно: по сметка на Бургаския районен съд – сумата 80 лв. (осемдесет лева) и по сметка на Върховния касационен съд – сумата 70 лв. (седемдесет лева). Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.