Р Е Ш Е Н И Е № 179 София, 17.06. 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети май, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при участието на секретаря Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията Н. Зекова гражданско дело № 228/2012 година. Производство по чл. 290 ГПК. Този състав на касационния съд, с определение от 11. 02. 2013 г. по настоящото дело е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по гр. д. № 758/2011 г. на Пловивския апелативен съд в частта, с която е отхвърлен искът на Ж. Д. срещу Ж. П. за обезщетение за неимуществени вреди над сумата 10 000 лв. до предявения размер 37 000. Прието е, че в тази част въззивното решение съдържа произнасяне по материалноправния въпрос за определяне по справедливост на обезщетението за причинени неимуществени вреди, което е в нарушение на практиката на ВКС – ППВС № 4/1968 г. и ТР № 88/1962 г. ОСГК на ВС, основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При проверка на въззивното решение по реда на чл. 293 ГПК, се установи следното: Хасковският окръжен съд като първа инстанция е присъдил на ищеца Д. 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за болките и страданията от телесните увреждания вследствие побоя, който му е нанесал ответникът П. на 10. 04. 2010 г.. Съдът е взел предвид, че при побоя на ищеца са причинени контузия на главата и тялото, сътресение на мозъка с помрачение на съзнанието, счупване на кости на двете ръце, представляващо сложно увреждане съчетано със забавено костно срастване и оформяне на псевдоартроза, наложило три операции и предстояща четвърта операция, продължително обездвижване на пострадалия и прогноза на изслушаното вещо лице, че за в бъдеще ищецът ще има трайно затруднение на движенията. Първоинстанционният съд е съобразил заключението на вещото лице психолог за промени в психичното състояние на пострадалия – нарушения на храненето и съня му, обща отпадналост, напрегнатост, притесненост защото не може да се обслужва сам, нарушено емоционално състояние, високо ниво на тревожност и страх. Окръжният съд е обсъдил заключението на вещото лице ендокринолог относно заболяването на ищеца от захарен диабет, установено след инцидента, и въз основа и на другите доказателства по делото е приел, че това заболяване е в причинна връзка, т. е., е предизвикано, „отключено” от побоя. Апелативният съд е счел за необоснован последния извод на първоинстанционният съд, като е посочил, че липсват данни от преди инцидента, ищецът да е бил болен от „захарен диабет”, а така също, че вещото лице ендокринолог не твърди категорично, че заболяването е отключено от побоя. Съображенията на апелативния съд не съответстват на данните по делото. Заключението на вещото лице не се възприема буквално, а съдът го обсъжда заедно с другите доказателства по делото – чл. 202 ГПК. Така е процедирал първоинстанционния съд при формиране на извода си, че побоят е причина за възникване на това заболяване на ищеца, като е взел предвид заключението на вещото лице психолог за наличния при ищеца стрес и променено психично състояние, както и показанията на свидетеля Д. Д. за проявленията на стреса при домашното лечение на ищеца. Липсата на данни за заболяване на ищеца от диабет преди побоя, според логическите и опитните правила, следва да се приеме като потвърждение, че той не е имал такова заболяване, както е приел първоинстанционният съд. За да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че ищецът е допринесъл за увреждането си, като непосредствено преди побоя е наричал ответника П. с обидни думи, конкретно цитирани, и направил опит да го удари с железен чук. Произнасянето на съда по този въпрос е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивният съд не се е съобразил с преклузията по чл. 146, ал. 3 ГПК за първоинстанционното производство и по чл. 266, ал. 1 ГПК за въззивното производство, тъй-като и в двете производства, ответникът по иска Ж. П. не се е позовал изрично на този вид съпричиняване от страна на ищеца и на „доказателството”, обсъдено от въззивния съд – протокол за разпит на Ж. П. от разследващ полицай. Този протокол не е доказателствено средство, събрано от гражданския съд и не може директно да бъде интерпретирано от него. Доколкото може да се счита за извънсъдебно признание на факти от ответника, важи принципът, че то е неотносимо за факти, изгодни на лицето. По изложените съображения, касационният съд счита за неправилно - необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, решението на въззивния съд в частта за намаляване на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от 20 000 лв. на 10 000 лв.. Следва решението да бъде отменено в тази част и се присъди още сумата 10 000 лв. със законните последици. Няма искане от страна на жалбоподателя за разноски в касационното производство и такива не следва да се присъждат. Следва да се присъдят разноски на ответника Ж. П. за касационното производство по делото в размер на 567 лв. от направените разноски в касационното производство, общо за 900 лв. адвокатско възнаграждение, при спазване на съотношението между уважената и отхвърлена част на иска за обезщетение за неимуществени вреди. Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решението от 21. 11. 2011 г. по гр. д. № 758/2011 г. на Пловдивския апелативен съд В ЧАСТТА, с която е потвърдено решението по гр. д. № 4/2011 г. на Хасковския окръжен съд, с което отхвърлен искът на Ж. Д. срещу Ж. П. за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до претендирания размер 37 000 лв. ОТМЕНЯ решението от 21. 11. 2011 г., поправено с решение от 15. 10. 2012 г. по гр. д. № 758/2011 г. на Пловдивския апелативен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на Ж. Д. срещу Ж. П. за сумата 10 000 лв. / разлика между претендираната сума 20 000 лв. и присъдената сума 10 000 лв./ обезщетение за неимуществени вреди и вместо това ПОСТАНОВЯВА : ОСЪЖДА Ж. Б. П. от [населено място], област Х. да заплати на Ж. Д. Д. от същото село сумата 10 000 /десет хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди, със законната лихва от 10. 04. 2010 г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА Ж. Д. Д. от [населено място], област Х. да заплати на Ж. Б. П. от същото село сумата 567/петстотин шестдесет и седем/ лева разноски за производството пред касационния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: