Ключови фрази
Иск за изплащане на трудово възнаграждение * частичен иск * командировка * трудово възнаграждение


Р Е Ш Е Н И Е


№ 173/2017

София, 06.03.2018 год.


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря Анжела Богданова
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело № 4431 по описа за 2017 год.

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Х. В. от [населено място], приподписана от адв.Т., срещу решение от 29.07.2016г., постановено по гр.д.№252/2016г. на Шуменски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 29.03.2016г. по гр.д.№524/2015г. на Шуменски районен съд за отхвърляне на предявените от В. Х. В. срещу [фирма], [населено място], частични искове с правно основание чл.121, ал.3 КТ, в общ предявен размер от 45559,51 лв., от общо дължимите му се 50999.55лв.
Касационното обжалване е допуснато с определение №273 от 05.04.2017г. на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради това, че по въпроса: „прилага ли се режима на чл.121, ал.3 КТ /за командироване в рамките на предоставяне на услуги в държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, когато срокът на командироване е по-дълъг от 30 календарни дни/, при извършване на превоза в различни държави-членки и пр., за период по-малко от 30 календарни дни на територията на всяка една от тях“, съдебната практика не е достатъчна и следва да бъде развита.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради
нарушение на материалния закон. По съображения в жалбата се иска решението да бъде отменено. Претендират се разноски.
Ответникът [фирма] в писмен отговор, преподписан от адв.К., оспорва жалбата като неоснователна. Представя писмена защита, чрез процесуален представител адв.К.. Претендира разноски.
По поставения правен въпрос Върховният касационен съд, състав на ІІІг.о. намира следното:
Националната правна уредба на командироването на работници преди декември 2016г. е в разпоредбата на чл. 121, ал. 3 КТ /Нова ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 28.08.2010 г.; отм. ДВ, бр.105 от 2016г./ и се прилага в случаи на командироване в рамките на предоставяне на услуги, която хипотеза е уредена в Директива 96/71/ЕО за командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги /Директива 96/71/ЕО/. Изрично от приложното поле на директивата са изключени само предприятия от търговския флот по отношение на моряшкия състав /чл.1, §5 от Директива 96/71/ЕО/. В нейното приложно поле остават останалите видове транспорт. При действието на чл.121, ал.3 КТ /отм./ международните превози не са изключени, нито е ограничено приложението на Директива 96/71/ЕО по отношение на тях. Следователно при наличие на останалите предпоставки на чл.121, ал.3 КТ ще намери приложение за командироване на шофьори за повече от 30 календарни дни в държави от Европейския съюз, в държави - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария. Да се приеме обратното означава да се отрече, че от обхвата на Директива 96/71/ЕО е изключен международния транспорт, което не е така, видно и от Предложение на ЕК за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 96/71/ЕО и от Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2006/22/ЕО по отношение на изискванията за изпълнение и за определяне на специфични правила за командироването на водачи в сектора на автомобилния транспорт във връзка с Директива 96/71/ЕО и Директива 2014/67/ЕС. В последното ясно е посочено, че Директива 96/71/ЕО намира приложение за международните превози, а не само за каботажни превози, определени в Регламент /ЕО/ №1072/2009г. и регламент /ЕО/ №1073/2009г., при които превозът се извършва изцяло в една приемаща държава-членка.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от В. Х. В. срещу [фирма] частичен иск с правно основание чл.128, т.2 КТ, във вр. с чл.121, ал.3 КТ, във вр. с чл.150 КТ, във вр. с чл.262 КТ с искане да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата от 45 559,51 лв., от общо дължимите му се 50 999,55лв., която сума представлява разликата между платеното му от ответното дружество трудово възнаграждение от 10 500 лв. за посочените в исковата молба 21 месеца, през които е бил командирован и минималното трудово възнаграждение, включващо и това за извънреден труд за длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 и половина тона“, установено за Кралство Белгия.
Съгласно разпоредбата на чл. 121, ал. 3 КТ когато срокът на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.
В минималните условия на работа се включват и минималните ставки на заплащане в приемащата държава /чл. 3, § 1, б. “в“ от Директива 96/71/ЕО/.
Въззивният съд е приел, че в настоящия случай не е доказана последната предпоставка за приложение на нормата на чл.121, ал.3 КТ, тъй като ищецът не е престирал труд повече от 30 календарни дни без прекъсване в периода на командироване в Кралство Белгия. Изложени са съображенията на съда, че ищецът не е престирал труда си единствено и само в една държава от изброените, а в периода на командироване е осъществявал международни курсове до различни страни, като няма доказателства по делото, че за период повече от 30 дни е пребивавал единствено и само в Кралство Белгия или в някоя друга от посочените в заповедите за командироване държави повече от 30 календарни дни непрекъснато.
Установено е със събраните по делото доказателства, че по силата на трудов договор №59/26.06.2012 г. ищецът е изпълнявал в ответното дружество длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил над 12 и половина тона“ с договорено месечно трудово възнаграждение в размер на 500 лв, при осем часов работен ден. Със заповед от 26.06.2012 г., заповед от 06.10.2012 г., заповед № 035/22.02.2013 г., заповед № 126/16.07.2013 г., заповед № 011/17.01.2014 г., заповед от 10.06.2014 г., заповед от 18.10.2014 г., ищецът е командирован за следните периоди: 16.05.2012 г. – 16.08.2012 г.; 02.10.2012 г. – 04.01.2013 г., 01.03.2013 г. – 02.06.2013 г.; 13.07.2013 г. – 15.10.2013 г.; 18.01.2014 г. – 18.04.2014 г.; 14.06.2014 г. – 18.09.2014 г.; 18.10.2014 г. – 27.01.2015 г., като по време на всеки един от посочените периоди командировката е включвала извършване на транспортни услуги на територията на 23 държави-членки на ЕС, както и Конфедерация Швейцария. В изпълнение на тези заповеди ищецът престирал труда си извън Република България през 2012,2013, 2014 и до 27.01.2015г. за различни периоди от време, всеки един от тях общо с продължителност повече от 30 дни, като имал право да посети страните от Европейския съюз и Конфедерация Швейцария. За всички периоди на командироване е определено дневно възнаграждение в размер на 42 евро. Ищецът е командирован в спедиторска фирма „Р. НВ“ в [населено място], Белгия, където осъществявал гараж. По време на командировките е управлявал състав от превозни средства – влекач с българска регистрация, закупен от ответното дружество на лизинг, и ремаркета на спедиторската фирма с белгийска регистрация. Работел е в екип с друг шофьор. Часовете на положения от него труд са установени с приложената разпечатка от тахокартата на ищеца. Като командирован по всяка една от процесните командировъчни заповеди, ищецът е пребивавал в една или няколко страни от ЕС или в Швейцария, през всеки един командировъчен период, за повече от 30 дни без прекъсване и без да се завръща в България. Поради това в процесния случай следва да се приеме, че ищецът е бил командирован при условията на чл.121, ал.3 КТ/отм./. Правилно с оглед данните по делото въззивният съд е приел, че е командироване в рамките на предоставянето на услуги, като по отношение само на срока на командироване, предвид дадения отговор на поставения правен въпрос, неправилно е приел, че командироването не е при условията на чл.121, ал.3 КТ/отм./.
Установено е с експертното заключение по делото /на стр.49/,прието в първоинстанционното производство и неоспорено от страните, възнаграждението на ищеца, съгласно минималната ставка за длъжността в Кралство Белгия за отработеното време, в което е бил в командировка ,без времето на последната командировка на ищеца от 18.10.2014г. до 27.01.2015г. за която експертизата няма данни, тъй като ищецът не си е представил тахо картата за снемане на информацията от нея в дружеството на работодател , би било 2 3783,42 евро или 46516,33 лв. Видно от данните в приложената към заключението Таблица № 1 , за дните на командировка на ищеца е начислено брутно възнаграждение, съгласно трудовия му договор, в общ размер на 15 961,78 лв. Разликата между двете суми възлиза на 30 554,55 лв., в който размер, определен съгласно чл.162 ГПК, искът е основателен и доказан.
По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение – нарушение на материалния закон и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 и ал.2 ГПК то следва да се отмени частично и вместо него искът бъде уважен до размер на 30 554,55 лв. В останалата част, с която искът е отхвърлен до размера на предявения частичен иск, въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение от 29.07.2016г., постановено по гр.д.№252/2016г. на Шуменски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 29.03.2016г. по гр.д.№524/2015г. на Шуменски районен съд за отхвърляне на предявения от В. Х. В. срещу [фирма] частичен иск с правно основание чл.121, ал.3 КТ, в частта, до размер на 30 554,55 лв. и вместо него постановява:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на В. Х. В. с [ЕГН] от [населено място], [улица], сумата 30 554,55лв. /тридесет хиляди петстотин петдесет и четири лева и 55ст./, представляваща разликата между общо платеното му трудово възнаграждение в размер на 15 961,78 лв. и установеното минимално трудово възнаграждение за работниците и служителите,изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава в размер на 46516,33 лв. за периода на командироването му в страни в ЕС от 16.05.2012 г. до 27.01.2015 г.,за периоди, по-дълги от 30 календарни дни,като „шофьор на тежкотоварен автомобил над 12,5 тона”.
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 29.07.2016г., постановено по гр.д.№252/2016г. на Шуменски окръжен съд, в останалата отхвърлителна част по отношение на предявения частичен иск с правно основание чл.121, ал.3 КТ над сумата 30 554,55лв. до предявения размер от 45559,51 лв., от общо дължимите му се 50999.55лв.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: