О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 28 гр. София, 24.01.2015 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 22 януари, през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №110 по описа за 2015 г.,за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма]-гр. Шумен срещу определение№503/25.11.2015 по ч. т.д. №624/14 на ОС-Шумен,с което по реда на чл.121 ГПК е потвърдено определение № 2607/18.09.2014 г. по гр.д. 2130/2014 на РС- Шумен, с което производството е било прекратено поради родова неподсъдност на спора на РС и изпращането му по правилата на родовата подсъдност-чл.104 т.4 ГПК, на ОС-Шумен. В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Претендира се допускане до касация и отмяна на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба изразява становище за нейната неоснователност . Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима - подадена е срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК. Процесуалните разпоредби на т.1 и т.2 на чл.274 ал.3 ГПК очертават кръга на определенията, срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпоставките за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи понатъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението, с което въззивната инстанция потвърждава прекратителното определение на първоинстанционния съд попада в първата категория, доколкото прегражда развитието на производството пред сезирания с ИМ съд. Като правен въпрос от значение за спора е поставен този за начина на определяне на цената на иска при наличието на множество обективносъединени искове. Наведен е доводът, че по този въпрос обжалваният акт е постановен в противоречие със задължителната за съдилищата практика на ВКС-определение № 309 /15.04. 2010 г. по ч.т.д. № 163/2010 г. на Първо т.о. . В посоченото определение постановено по реда на чл. 274 ал.3 ГПК, ВКС се е произнесъл в насока, че когато съдът е сезиран с множество обективносъединени искове цената на иска, с оглед определяне на родовата подсъдност по чл.104 т.4 ГПК се определя от цената на всеки иск поотделно и след като тя е под 25 000 лева, то родовокомпетентен да разгледа спора е съответният районен съд, а не ОС. В случая се касае за искови претенции за цената на стоките по 12 броя фактури издадени на различни дати и материализиращи съответния брой договори за покупко-продажба на различни стоки , както и за лихви по чл.86 ЗЗД за забавата в плащането по всеки един договор. Следователно, както според цитираната по –горе практика на ВКС, така и съобразно разпоредбата на чл.69 ал.1 т.1 ГПК от 2007 г. / за разлика от чл.55 ал.3 от ГПК-отм./ цената на иска се определя от тази на всеки един иск поотделно. Ето защо и при положение, че цената на всеки един от процесните искове е под 25 000 лева, то спорът е родово подсъден на районен, а не на окръжен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касация и отменя определение№503/25.11.2015 по ч. т.д. №624/14 на ОС-Шумен. ОТМЕНЯ и потвърденото с него определение № 2607/18.09.2014 г. по гр.д. 2130/2014 на РС- Шумен, с което производството е било прекратено поради родова неподсъдност на спора на РС и изпращането му по правилата на родовата подсъдност-чл.104 т.4 ГПК на ОС-Шумен. Изпраща делото на РС- Шумен за продължаване на процесуалните действия пред този съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.