7 Р Е Ш Е Н И Е № 139 гр.София, 21 април 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на пети март две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евелина Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Пламен Петков при секретар Даниела Околийска и в присъствие на прокурора Николай Любенов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова наказателно дело № 242/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е образувано по искане на осъдения С. И. Г. за отмяна по този ред на решение № 231 от 30 декември 2011 година на Окръжен съд – гр.Пазарджис по внохд № 684/2011 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 68 от 04 октомври 2011 година на Районен съд – гр.Панагюрище, постановена по нохд № 57/2011 година по описа на този съд. От съдържанието на саморъчно изготвеното искане (назовано „въззивна жалба”) може да се формира извод, че осъденият Г. оспорва фактическите изводи на редовните съдебни инстанции относно авторството на деянието, които изводи са компрометирани поради допуснати нарушения при събирането, оценката и анализа на доказателствените източници. Тези пороци в дейността на съда са довели до неправилно приложение на закона и осъждането му по повдигнатото обвинение. Така направените възражения в искането на осъдения ангажират отменителните основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Претендира отмяна на присъдата и оправдаване по обвинението или връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред ВКС осъденият Г. участва лично и със защитника си адв. Л. от АК – [населено място], който поддържа искането за възобновяване на делото при посочените в него основания и съображения, които ги подкрепят. Представя писмена защита с подробни доводи в съответствие с искането. Свои писмени бележки представя и осъденият Г.. Гражданският ищец [фирма] – [населено място], С. област, редовно призован чрез управителя на дружеството М. П., не изпраща свой представител или процесуален пълномощник. Не е изразил писмено становище по искането на осъдения за възобновяване на делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С влязлата в законна сила присъда е ангажирана наказателната отговорност на молителя С. И. Г. за това, че на 27. 10. 2010 година, в [населено място], при условията на опасен рецидив, чрез използване на МПС, е отнел сумата 3506.73 лева от владението на [фирма] – [населено място], С. област, без съгласие на собственика и с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на четири години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. При условията на чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК е приспаднато времето на предварителното задържане на осъдения Г., от 27. 10. 2010 година. Оправдан е по обвинението да е извършил деянието чрез използване на техническо средство - подправен ключ. Осъден е да заплати на гражданския ищец [фирма] – [населено място], С. област, представлявано от М. А. П. от [населено място], обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 3506.73 лева, заедно със законните последици. Постановено е надлежно разпореждане с веществените доказателства по делото и са присъдени направените разноски и държавна такса, като са възложени в тежест на осъдения Г.. В производство, инициирано по негова жалба, е постановено атакуваното сега по реда на възобновяване на наказателните дела решение на въззивния съд, с което присъдата е потвърдена изцяло. Решението не подлежи на проверка по реда на касационното обжалване. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от лице, което има право на това съгл. чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, то е неоснователно. Ангажираните в искането отменителни основания се подкрепят изцяло с доводи за недоказаност на обвинението, вкл. за неговото авторство, съдържащи собствен на молителя Г. прочит на доказателствените източници по делото, най-вече на гласните такива. Тези доводи са относими към обосноваността на фактическите изводи на редовните съдебни инстанции и няма как да бъдат обсъждани в настоящето производство, ако се държи сметка за естеството и характера на проверката за наличие на основания за възобновяване на наказателните дела, която препраща към основанията за касационен контрол, при това ако допуснатите нарушения са съществени. Доколкото обаче съдържанието на искането позволява да се установят действителните причини за недоволството на осъдения Г. от постановената по отношение на него и влязла в законна сила осъдителна присъда, ВКС извърши проверка и установи следното: Оспорването на постановената присъда касае формирането на фактическите изводи относно авторството на деянието. В искането се твърди, че по делото липсват преки доказателства за тези изводи, а осъждането е резултат само и изцяло на косвени такива, които при това не са свързани с главния факт на процеса и не водят до единствено възможен извод относно авторството, както той е направен. Тези твърдения не намират опора в данните по делото. В основата на фактическите си изводи съдът е поставил съдържанието на събраните и проверени по предвидения процесуален ред гласни доказателствени източници - показанията на свидетелите Б. (водач на товарния автомобил, от чиято кабина е отнета процесната сума) К. и Г. (присъствали на мястото на престъплението), Кокотанеков (оперативен работник, отзовал се пръв на сигнала, посетил веднага местопрестъплението и извършил издирвателните мероприятия по установяване на автомобила на подсъдимия, задържал същия в [населено място] часове след деянието). Съобразил е заключенията на дактилоскопната (експерт Б.) и техническата (експерт Далуков) експертизи. Допуснал е и е приобщил по делото показанията на посочените от защитата на подсъдимия свидетели Д. и К. (протоколи от с. з. на 27. 06. 2011 година и 04. 10. с. г.). Показанията на всички посочени свидетели са преки източници на доказателствени факти и са оценени от съда по действителното им съдържание, поради което правилно са кредитирани за достоверност. Всички те установяват по категоричен и безпротиворечив начин различни по време моменти от инкриминираната по делото фактология: пристигането на свид. Б. пред складовете и действията му там, появата на лек автомобил, описан като „... бяла кола Опел комби...” (свид. К.), „... нещо като Пасат...така отсечена отзад.” (Г.), както и изчезването на този автомобил след влизането на свид. Б. в офиса, съобщаването от свид. Б. за изчезването на инкриминираната сума веднага след това, установяването от свид. К. по записите на двете охранителни камери на движението на идентичен лек автомобил след товарния автомобил на свид. Б., идентифициране на собственика на леката кола – жена от [населено място], с която осъденият Г. живее на семейни начала и управлява колата й. Оценени в своята логичност и последователност, тези преки доказателствени източници сочат осъдения Г. като извършител на инкриминираното деяние. В подкрепа на този извод са експертните констатации за автентичност на записите от охранителните камери и липсата на вмешателство в тях, както и за идентичност на пръстов отпечатък от показалец на лява ръка, снет от кутия за документи в кабината на товарния автомобил, с този на осъдения Г.. Неоснователно в искането се възразява правилността на дактилоскопното експертно изследване и заключение и компетентността на експерта. Няма противоречие между отразеното в експертната справка (л. 19 от сл. д.) и констатациите в експертизата (л. 21-22 от сл. д.). Справката отразява единствено годността за изследване на снетите под № 1 и № 3 дактилоскопни следи, а експертното изследване установява проведеното микроскопско наблюдение и наличие на 12 съвпадащи признака. В., това заключение е изслушано в присъствие на осъдения и защитата му в съдебно заседание на 09. 05. 2011 година, не е оспорено и е прието от съда като ясно и обосновано (протокол от с. з., стр. 11). На напълно идентично възражение въззивният съд е отговорил подробно в решението си (стр. 6 от същото). Такава констатация ВКС прави и относно възраженията за спазване на процесуалните правила при снемане на пръстови отпечатъци, изследването на само един от двата годни пръстови отпечатъка и неизползване на системата АФИС за автоматично търсене и сравняване на отпечатъци (стр. 7 от решението). Неоснователно е и възражението, че автомобилът, управляван от осъдения Г., не е бил категорично описан и разпознат от свидетелите К. и Г., а само са посочени общи негови характеристики. Тези свидетели добросъвестно и последователно заявяват, че не са обърнали достатъчно внимание на спрелия в близост автомобил, както и на намиращия се в него водач, поради заетост и поради лошите атмосферни условия – облачно и мрачно време, обилен дъжд. Идентичността на автомобила обаче категорично е установена от записите на охранителните камери на входа на града и на около 100 м. от местопрестъплението. Затова ВКС преценява, че заявените в искането процесуална незаконосъобразност и доказателствена недостатъчност не са налице. Съдът е посочил и обсъдил доказателствените източници за направените от него изводи по фактите. Няма причина оценката за достоверност на тези източници да не бъде споделена. При така приетите за установени факти от кръга на подлежащите на доказване, материалният закон е приложен правилно. Съответствието между фактите и правната им оценка обуславя законосъобразността на съдебния акт. В рамките на оспорването от осъдения Г. на ангажирането на отговорността му като цяло, съдът провери и конкретните тежест и параметри на тази отговорност, при което установи, че индивидуализацията на наложеното му наказание е извършена в пределите на предвиденото в закона и при съобразяване на всички установени по делото обстоятелства по чл. 54 от НК. При това ВКС констатира, че размерът на наказанието лишаване от свобода за срок от четири години, е определен значително под средния, близо до минимума, предвиден в закона. Този размер на наказанието следва да бъде преценен като справедлив, защото съответства на обществената опасност на деянието и дееца, удовлетворява изискванията на чл. 54 от НК и изпълнява целите на наказанието по чл. 36 от НК. При изложените съображения ВКС намира, че направеното от осъдения Г. искане за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на атакувания съдебен акт, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Поради това, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. И. Г. за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на решение № 231 от 30 декември 2011 година на Окръжен съд – гр.Пазарджик по внохд № 684/2011 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 68 от 04 октомври 2011 година на Районен съд – гр.Панагюрище, постановена по нохд № 57/2011 година по описа на този съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.