4 6 Р Е Ш Е Н И Е № 24 гр. София, 20.05.2015 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА ВЕРОНИКА НИКОЛОВА При секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2328 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Р. срещу решение №87 от 21.02.2013г. по гр.д. №554/2012г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение №98 от 08.11.2012г. по гр. д. №287/2012г., на Районен съд [населено място]. С решението на първоинстанционния съд е отхвърлен предявеният от касатора иск за признаване за установено,че Г. Д. Г. му дължи сумата от 21 800 лева, представляващи задължение по два броя записи на заповед, съответно от 22.12.2006г. и 18.12.2006г., със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 21.02.2012г. до окончателното й плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 14.03.2012г. по ч. гр.д. №118/2012г. по описа на РС Гълъбово. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. К. жалбоподател поддържа, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, като не е допуснал поискания от него свидетел, с което е ограничил правото му на защита и го е лишил от възможността да установи обстоятелствата, при които са били издадени и подписани записите на заповед. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Г. Д. Г. не изразява становище по касационната жалба. С определение №762/13.10.2014г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за произнасяне по правния въпрос: "Дали при възражение на ответника за липса на каузална сделка, е доказано със самия запис на заповед възникването на вземането, неговата изискуемост и задължението на издателя на записа на заповед". Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното: Производството по делото е образувано по иск по по чл.422 от ГПК за установяване, че ищецът Д. Д. Р. има изискуемо вземане срещу ответника Г. Д. Г. за сумата от 21 800 лв., съставляваща главница по записи на заповед от 22.12.2006г. и 18.12.2006г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението - 21.02.2012г. до окончателното й плащане, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 14.03.2012г. по ч. гр.д. №118/2012г. по описа на РС Гълъбово. В обстоятелствената част на исковата молба е посочено,че записите на заповед обезпечават задължение на ответника към ищеца за връщане на предоставени по два договора за заем парични суми. В отговора на исковата молба се оспорва автентичността на записите на заповед по отношение на подписите на издателя, както и съществуването на каквото и да било правоотношение между ищеца и ответника, включително и такова по договор за заем. За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска, въззивният съд е приел, че при направено в производството по иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК възражение от ответника – длъжник за липса на каузална сделка, поради която са издадени записите на заповед, ищецът следва да посочи каузалното правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което са издадени записите на заповед и да докаже пораждането на задължението по каузалното правоотношение, а ответникът – погасяването му. Приел е, че тъй като ищецът е навел доводи за наличие на договори за паричен заем, за обезпечаването на които са подписани записите на заповед, то той следва да докаже възникването на каузалните правоотношения по договорите за заем. Изтъкнал е, че тъй като липсват доказателства, удостоверяващи предаването на процесните суми на ответника, твърдението на ищеца за сключването на двата договора за заем между страните е останало недоказано. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съставът на ВКС приема следното: По поставения правен въпрос е налице задължителна практика на ВКС, формирана с ТР №4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ВКС, ОСГТК. В т. 17 от тълкувателното решение е прието, че предмет на делото по иска с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК за установяване съществуване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено от ответника общо оспорване на вземането, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва вземане по каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Ищецът доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга и в тази хипотеза в производството по чл.422 от ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. В този случай всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, обуславящи съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. С оглед на отговора на правния въпрос по който касационното обжалване е допуснато, въззивното решение се явява неправилно, като постановено в отклонение от задължителната за съдилищата практика. По делото са представени два броя записи на заповед, издадени от ответника Г. Д. Г.. С първия, издаден на 18.12.2006г., издателят безусловно се е задължил на плати на Д. Д. Р., без протест сумата от 13 500 лв., а с втория, издаден на 22.12.2006г., издателят безусловно се е задължил на плати на Д. Д. Р., без протест сумата от 8 300 лв. Тези менителнични ефекти съдържат всички съществени клаузи, обуславящи тяхната действителност, които изчерпателно са уредени в нормата на чл. 535 от ТЗ - наименованието "запис на заповед" се съдържа както в заглавието, така и в текста на документа; издателят безусловно се е задължил на плати на поемателя без протест определена парична сума; уговорено е място на плащането [населено място], като са посочени датата и място на издаването. Падежът на представените записи на заповед е определен по един от изчерпателно посочените в чл.486 ал.1 от ТЗ начини, а именно – на определен ден 15.05.2009г. Наведеното от ответника оспорване на поетото задължение за плащане с довода, че той не е получавал посочените в записите на заповед суми, не може да има за последица вменяването в доказателствена тежест на ищеца да доказва причината, поради която издателят едностранно и безусловно се е задължил да престира сумите по двата записа на заповед, тоест да установява възникването на конкретно каузално правоотношение, връзката на всеки от записите на заповед с него и съществуването на задължението по обезпечената сделка. Въпреки, че в случая поемателят е посочил обезпечителната функция на записите на заповед спрямо каузално правоотношение по договор за заем, достатъчно е той да докаже вземането си основано на менителничните ефекти, а твърдението му за кауза е от значение за защитната теза на ответника. В конкретния случай ответникът е отрекъл съществуването на каквото и да е каузално правоотношение между страните, като е оспорил авторството на подписа си върху двата записа на заповед. Тоест издателят не е навел никакви лични възражения, нито във връзка с действителността на посоченото от поемателя каузално правоотношение по договор за заем, нито е твърдял връзката на записите на заповед с друго съществуващо между страните каузално правоотношение. Поради това въззивният съд неправилно е определил,че в доказателствена тежест на ищеца е установяването на факта на предоставяне на паричните средства на ответника. Процесуалната позиция на ответника следва да се квалифицира като общо оспорване на вземането по двата записа на заповед, което не създава задължение за ищеца да сочи и да доказва каузално правоотношение като основание за възникване на вземането, чието съществуване е доказано с редовните от външна страна и действителни записи на заповед. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в решение №248/2014г. от 23.01.2015г. по т.д. №3437/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №12 от 30.01.2015г. по т. д. №2714/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №17 от 16.02.2015г. по т .д. №116/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №17 от 19.02.2015г. по т. д. №3385/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК, която настоящият състав изцяло споделя. В случая са налице редовни от външна страна записи на заповед, чийто падеж е настъпил, а от приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно - графологичната експертиза се установява, че подписът за издател в записите на заповед е положен от ответника. Като е отхвърлил иска по чл.422 ал.1 от ГПК въпреки редовността на записите на заповед и липсата на доказани от ответника абсолютни и относителни възражения за несъществуване на спорното вземане, Старозагорски окръжен съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл.293 ал.2 от ГПК. Доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество, като се признае за установено на основание чл. 422 от ГПК по отношение на Г. Д. Г., че в полза на Д. Д. Р. съществува вземане срещу него за сумата от 21 800 лв., съставляваща главница по записи на заповед от 22.12.2006г. и 18.12.2006г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 21.02.2012г., до окончателното й плащане, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 14.03.2012г. по ч. гр.д. №118/2012г. по описа на РС Гълъбово. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 2738 лв. - направени разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение за трите инстанции. Съгласно т.12 на ТР №4/2013г. съдът следва да се произнесе и по разноските в заповедното производство, поради което ответникът по установителния иск следва да заплати на ищеца сумата 436 лева разноски за държавна такса в изпълнителното производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 87 от 21.02.2013г. по гр.д. № 554/2012г. на Старозагорски окръжен съд, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Д. Г. ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], че в полза на Д. Д. Р. ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]-9, съществува вземане срещу него за сумата от 21 800 лв. /двадесет и една хиляди и осемстотин лева/, съставляваща главница по записи на заповед от 22.12.2006г. и 18.12.2006г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 21.02.2012г., до окончателното й плащане, за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 14.03.2012г. по ч. гр.д. №118/2012г. по описа на РС Гълъбово. ОСЪЖДА Г. Д. Г. ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], да заплати на Д. Д. Р. ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]-9, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сума в размер на 2738 лв. / две хиляди седемстотин тридесет и осем лева/, направени разноски за трите инстанции, както и сумата 436 лв. /четиристотин тридесет и шест лева/, направени разноски за заповедното производство по ч. гр.д. №118/2012г. по описа на РС Гълъбово РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.