Р Е Ш Е Н И Е № 61 София, 08.07.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2746/2019 г. и ч. гр. д. № 2745/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 290 ГПК.
С решение № 6323/07.09.2015 г. по гр. д. № 3314/2014 г. Софийският градски съд признал за установено по иск на Л. В. В., предявен срещу А. Т. К. и Й. М. К., че ответниците не са собственици на апартамент на целия първи надпартерен етаж, находящ се в [населено място], [улица]/бивша [улица]/ № 54, състоящ се от четири стаи, вестибюл, кухня, клозет, с площ от 144 кв. м., при съседи на апартамента по документи за собственост: отдолу - партерния етаж на „Софжилфонд”, отгоре - етаж на „Софжилфонд”, от две страни - двора и [улица], заедно с таванско помещение от 8 кв. м. при посочени съседи, избено помещение от 8 кв. м. при посочени съседи, заедно с 1/3 ид. ч. от общите части на сградата и съответните ид. ч. от правото на строеж върху имота, съставляващ УПИ .......... от кв. ........ по плана на [населено място], м. „........ част”, с графично изчислена площ от 604 кв. м., при посочени съседи.
Със същото решение е прогласена нищожността на договор за учредяване на ипотека № ..., т. ..., рег. ..., дело № .../22.04.2008 г. на нотариус М. Г., вписана в регистъра на НК под №..., с който А. Т. К. и Й. М. К. са учредили ипотека в полза на „Юробанк България” АД /с предишно наименование „Юробанк и Еф Джи България” АД/ върху недвижимия имот, предмет на иска за собственост, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД, по иск на Л. В. В., предявен срещу А. Т. К., Й. М. К. и „Юробанк България” АД.
С първоинстанционното решение е прекратено като недопустимо производството по искането на Л. В. В. с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на н. а. № ..., т. .., рег. № ..., дело № ../22.04.2008 г. на нотариус М. Г. за покупко-продажба и на н. а. №..., т. .., рег. № ..., дело № .../22.04.2008 г. на нотариус М. Г. за учредяване на договорна ипотека.
С решение № 2008/27.07.2018 г. по в. гр. д. № 518/2016 г. Софийският апелативен съд отменил първоинстанционното решение в частите по уважените искове за собственост и за прогласяване нищожност на договор за учредяване на ипотека и вместо това отхвърлил исковете; констатирал, че в частта, с която производството е прекратено по искането с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК, решението е влязло в сила като необжалвано; произнесъл се е по разноските и държавната такса; посочил е, че решението е постановено при участието на трети лица-помагачи на ответниците К.: С. С. А. и Д. С. А. като наследници на първоначално конституирания помагач С. С. А., както и при участието на трети лица-помагачи на ответника „Юробанк България” АД: нотариус М. Г., нотариус В. К. и нотариус Р. Д., заместен по реда на чл. 227 ГПК от Й. Х. Х.-Д., В. Р. Д. и Д. Р. Д..
Касационното обжалване е допуснато по касационна жалба на ищеца, който иска то да бъде отменено като неправилно - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответниците по касация А. Т. К. и Й. М. К. считат въззивното решение за недопустимо в частта, с която първоинстанционното решение е отменено по иска за нищожност на договорна ипотека, а в останалата част искат решението да бъде оставено в сила; „Юробанк България” АД счита, че касационната жалба е неоснователна; третите лица-помагачи Й. Х. Х.-Д., В. Р. Д. и Д. Р. Д. също считат жалбата за неоснователна; останалите не са взели становища.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивният съд приел, че ищецът е титуляр на правото на собственост на първия надпартерен етаж, ведно с прилежащите помещения и идеални части от общите части и от терена. Сградата, в която същият се намира , се състои от сутерен /мазе, зимник , изба/, партерен етаж, първи надпартерен етаж, втори надпартерен етаж и тавански етаж. Партерният етаж, първият надпартерен етаж и вторият надпартерен етаж са с площ от по 144 кв. м. Партерният етаж се състои от три шоу-рума, заседателна зала, стая за управител, коридор и тоалетна.
Въззивният съд приел, че на 18.02.2008 г. ищецът се явил пред нотариус Р. Д., пред който подписал пълномощно с рег. № 4355/2008 г., с което овластил С. С. А. да продаде от негово име лично на себе си или на когото намери за добре, на каквато цена намери за добре, недвижимия имот, находящ се на [улица], партерен етаж, [населено място], преустроен в магазин и шоу-рум за бутикови облекла.
Според приетата в първоинстанционното производство графична експертиза подписът в пълномощното не е положен от лицето, което се сочи за упълномощител, но въззивният съд намерил, че така възникналата колизия между заключението и нотариалното удостоверяване следва да се разреши в полза на удостовереното от нотариуса явяване на упълномощителя и саморъчното полагане на подписа, а доказаните почеркови изменения да се обяснят с умишленото желание на автора да измени и прикрие собствения си почерков навик /динамичен стереотип/ и впоследствие да се отрече от авторството си /автоподлог/.
С н. а. .../12.03.2008 г. ищецът чрез пълномощника С. С. А. продал на С. С. А. като договарящ сам със себе си, процесния първи надпартерен етаж. Въззивният съд приел, че имотът е индивидуализиран с основните характеристики, посочени в пълномощното, и тези, вписани в партидата му въз основа на анекс от 21.05.2007 г. към договор за наем, сключен с Ю. А. /първи надпартерен етаж с предназначение магазин шоу-рум за бутикови облекла/, и описанието на имота в нотариалните актове, които са съвпадащи и взаимно неизключващи се.
Купувачът С. С. А., легитимирайки се с н. а. № ../2008 г., сключил с ответниците А. и Й. К. с н. а. № .../22.04.2008 г. договор за продажба на целия първи надпартерен етаж. Цената от 125 000 лева, при данъчна оценка от 124 778.10 лева, е заплатена от купувачите чрез отпуснат от „Юробанк и Еф Джи България” АД банков кредит по договор за банков кредит от 18.04.2008 г.
Банковият кредит е в размер на 450 000 лева, от които 125 000 лева - за покупка на недвижимия имот, и 325 000 лева - за други разплащания. Кредитът е обезпечен от купувачите с учредена договорна ипотека върху закупения имот, за което е съставен н. а. № .../ 22.04.2008 г.
Банковият кредит е усвоен, но не е възстановен, поради което кредитодателят „Юробанк България” АД се снабдил с изпълнителен лист за главница, договорна лихва и начислени такси.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело и е извършен опис на първия надпартерен етаж, предмет на ипотеката.
Въззивният съд приел, че няма конфликт между ищеца и ответниците К. по отношение ползването на партерния етаж, за който ищецът твърди, че е собственик, но не представя доказателства, а ответниците твърдят, че го ползват и това е закупеният от тях имот.
Въззивният съд приел, че събраните по делото доказателства установяват воденето на симулативен процес между ищеца и ответниците К. като естествено продължение на колективните им задружни усилия, довели до усвояването на един голям и необезпечен кредит, поради което този процес е насочен пряко да увреди ответника „Юробанк България” АД.
По отрицателния установителен иск за собственост въззивният съд приел, че ищецът валидно е упълномощил С. С. А. да договаря сам със себе си и да продаде на каквато цена намери за добре първия надпартерен етаж, и го е снабдил с необходимите писмени доказателства, удостоверяващи в годините как е придобил правото си на собственост върху този обект. Договорът за продажба, сключен с пълномощника, е валиден, породил е своето вещно действие, поради което и последният, като титуляр на правото на собственост, валидно го е прехвърлил на ответниците К., което прави иска неоснователен и подлежащ на отхвърляне.
По иска за нищожност на договора за учредяване на ипотека въззивният съд приел, че ответниците К. валидно са придобили правото на собственост върху процесния първи надпартерен етаж, предмет на договорната ипотека, а след като в деня на сключването на договора учредителите са собственици на ипотекирания имот, то искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Ввъззивният съд посочил, че първоинстанционното решение в частта, с която производството по искането на ищеца за отмяна на нотариалните актове за продажби е прекратено /с характер на определение/, не е обжалвано и е влязло в сила.
Съобразно с изхода на спора въззивният съд приел, че първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят на ищеца направените деловодни разноски, както и в частите, с които ответниците К. и „Юробанк България” АД са осъдени да заплатят по сметка на Софийския градски съд държавна такса в размер на по 1 832.36 лева /присъдена от първоинстанционния съд с оглед частичното освобождаване на ищеца от заплащането й/. Предвид съображенията за симулативен процес, воден от ищеца и ответниците К., въззивният съд посочил, че необосновано първоинстанционният съд първо е освободил ищеца от заплащане на дължимата държавна такса за разглеждане на исковете, а след това - и ответниците от задължението да заплатят държавна такса за разглеждане на жалбата. Изводът е формиран въз основа становището на съда, че посочените страни имат достатъчно доходи, а ответниците, които са предоставили недвижим имот под наем, не са обявили наемите на съда. Ето защо е осъдил ищеца да заплати по сметка на апелативния съд държавна такса в пълния размер от 3 664.72 лева, а ответниците К.-1 832.56 лева до пълния размер на държавната такса за въззивното обжалване.
С определение № 557/05.12.2019 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК с цел проверка на допустимостта на въззивното решение в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по иска за нищожност на договора за учредяване на ипотека.
По въззивната жалба, подадена от К. срещу първоинстанционното решение, с което исковете са уважени, съдът е указал на жалбоподателите да заявят ясно дали обжалват решението в цялост /по иска за собственост и по иска за нищожност на ипотека/ или го обжалват само в частта по иска за собственост, и в зависимост от предмета на жалбата да внесат съответната държавна такса - в размер на 1 982.36 лева или в размер на 991.18 лева. С молба вх. № 147287/30.11.2015 г. /л. 34 от въззивното дело/ К. чрез пълномощника си адв. Л. К. са уточнили, че предмет на жалбата е решението на Софийския градски съд само в частта по предявения отрицателен установителен иск за установяване правото на собственост по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, в каквато насока е формулиран и петитумът до въззивната инстанция. По същия начин предметът на въззивното производство е описан и в становището на адв. К. на л. 95 от въззивното дело и в писмената защита на въззивниците на л.л. 99-100 от въззивното дело.
Ответник по иска за нищожност на ипотеката, наред с К., е и „Юробанк България” АД, който не е подал въззивна жалба.
При това процесуално бездействие на ответниците по иска и съобразно разрешението, дадено с т. 13 на ТР № 1/04.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС /че при кумулативно обективно съединяване на искове, единият от които е обуславящ, а другият е обусловен, при условие, че страната е обжалвала само решението по обуславящия и жалбата по него бъде уважена, не може да се отмени и решението по обусловения иск/, се налага извод, че с подадедната от К. въззивна жалба висящността на спора пред въззивната инстанция е пренесена само по отношение на тази част от първоинстанционното решение, с която е уважен отрицателен установителен иск за собственост. Извън предмета на въззивното производство е частта, с която първоинстанционният съд е прогласил нищожността на договор за учредяване на ипотека № ..., т. ..., рег. ..., дело № ../22.04.2008 г. на нотариус М. Г., вписана в регистъра на НК под № ..., на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД. Като необжалвано в тази част, първоинстанционното решение е влязло в сила. Липсата на правораздавателна компетентност е довела до постановяване на недопустимо въззивно решение, което следва да бъде обезсилено в означената част.
Касационното обжалване е допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК с цел извършване на проверка по правилността на извода на въззивния съд, че възникналата колизия между заключението на графичната експертиза, според което пълномощното от 18.02.2008 г. не е подписано от ищеца /сега касатор/, и нотариалното удостоверяване, следва да се разреши в полза на удостовереното от нотариуса явяване на упълномощителя и саморъчното полагане на подписа, а доказаните почеркови изменения следва да се обяснят с умишленото желание на автора да измени и прикрие собствения си почерков навик /динамичен стереотип/ и впоследствие да се отрече от авторството си /автоподлог/.
Удостоверяването на подписа на частен документ, извършвано от компетентния за това нотариален орган, е вид нотариално удостоверяване съобразно текста на чл. 465, б. „б”, предл. 4 ГПК /отм./, сега чл. 569, т. 2, предл. 4 ГПК. То се извършва с надпис върху документа съгласно чл. 486, ал. 1, изр. 1-во ГПК /отм./, сега чл. 590, ал. 1, изр. 1-во ГПК. Удостоверяването изисква лицето, чийто подпис ще се удостовери, да се яви лично пред нотариуса и пред него да подпише документа или да потвърди вече сложения подпис - чл. 485, ал. 2, изр. 1-во ГПК /отм./, сега чл. 589, ал. 2 ГПК. Този предмет на нотариалното удостоверяване налага нотариусът да провери самоличността на явилото се пред него лице. Нотариалното удостоверяване, извършено в съответствие със законовите изисквания, задължава съда и другите държавни органи да приемат, че удостовереното обстоятелство се е осъществило така, както свидетелства нотариалният орган.
Нотариалното удостоверяване на подписа, наричано в практиката заверка на подписа, съставлява официален свидетелстващ документ. Възможно е, като всеки свидетелстващ документ, то да е неистинско - неавтентично или невярно. В първия случай удостоверяването не изхожда изцяло или отчасти от нотариалния орган, на който се приписва, а вторият случай е налице, когато удостоверителното изявление на нотариалния орган не отговаря на действителността, т. е. обстоятелството, удостоверено от нотариалния орган, не съществува, поради което е налице несъответствие между свидетелстващия документ и удостовереното с него.
Несъответствието между това, което нотариалното удостоверяване удостоверява, и действителността, се разкрива с иск по чл. 97, ал. 3, изр. 1 ГПК /отм./, съответно чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, или инцидентно чрез оспорване истинността на нотариалното удостоверяване в процеса, в който документът е представен. Когато лицето, сочено като издател на документа, твърди, че подписът не е положен от него, проверката относно верността на документа се извършва с помощта на графична експертиза. Установи ли се, че подписът не принадлежи на соченото лице, това означава, че нотариалното удостоверяване е невярно. Неговата материална доказателствена сила отпада и то вече не доказва удостовереното обстоятелство. Законът не прави разлика дали невярното удостоверяване се дължи на умисъл, на небрежност или на случайност.
При така изяснената същност на нотариалното удостоверяване на подписа на частен документ, каквото съставлява и заверката на подпис на пълномощно за извършване на разпоредителни действия с недвижим имот, не може изначално да се отдаде предпочитание на удостовереното от нотариалния орган явяване и саморъчно полагане на подписа от лицето, без да се съобрази установеното в съдебния спор относно нотариално удостовереното обстоятелство изследване чрез графична експертиза на подписа на лицето, сочено за автор на документа. Да се приеме становище в този смисъл без по делото да са представени доказателства в подкрепа на тезата за умишлено прикриване на собствения почерков навик, означава да се откаже защита срещу възможни злоупотреби.
С оглед изложеното неправилно въззивният съд е разрешил възникналата колизия между заключението на графичната експертиза, според което пълномощното от 18.02.2008 г. не е подписано от ищеца /сега касатор/, и нотариалното удостоверяване, в полза на удостовереното от нотариуса явяване на упълномощителя и саморъчното полагане на подписа. След като с неоспореното от страните заключение е установено, че пълномощното не е подписано от ищеца, то следва да се приеме, че не е налице валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя. А щом това е така, то договорът от 12.03.2008 г., при сключване на който е представено пълномощното от 18.02.2008 г., като сключен при липса на представителна власт, е нищожен - чл. 42 ЗЗД. Липсва потвърждаване от страна на ищеца на извършеното правно действие, напротив - същото е оспорено с предявяване на иска, поради което то не е породило за него правни последици. Приобретателят не е придобил собствеността, поради което и не е могъл да се разпореди с вещнопрехвърлителен ефект в полза на ответниците по отрицателния установителен иск, без оглед обстоятелството, че договорът за покупко-продажба от 22.04.2008 г., с който те се легитимират за собственици, не е нищожен. Ето защо ответниците К. не са придобили собствеността на основание покупко-продажба от С. А..
Ако се приеме тезата, че пълномощното от 18.02.2008 г. е подписано от ищеца, поради което е налице валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя, то се поставя въпросът дали пълномощното касае обекта, предмет на настоящото дело. От заключението на приетата по делото техническа експертиза е установено, че сградата, в която се намира процесният апартамент, се състои от сутерен /мазе, зимник, изба/, партерен етаж, първи надпартерен етаж, втори надпартерен етаж и тавански етаж. Видно от съдържанието на пълномощното, в него е описан партерен етаж, преустроен в магазин и шоу-рум за бутикови облекла. Този обект е различен от предмета на спора- първи надпартерен етаж. Така, партерният етаж, който преди извършеното преустройство е бил жилищен, се състои от преддверие, три шоу-рума, заседателна зала, стая за управителя, коридор и тоалетна, а първият надпартерен етаж се състои от четири стаи, вестибюл, кухня и тоалетна. Двата обекта са с различно местоположение - партерният етаж е разположен под първия надпартерен етаж. В договора, с който ответниците К. се легитимират за собственици, имотът е описан като първи надпартерен етаж, но доказателства за упълномощаване на С. С. А. да се разпорежда с този имот няма. Договорът за продажба по н. а. № .../12.03.2008 г., с който ищецът се е разпоредил с първия надпартерен етаж, е сключен без представителна власт, тъй като пълномощното касае друг обект, сделката не е потвърдена, напротив - оспорена е с предявяване на иска, поради което купувачът не е придобил правото на собственост върху описания в договора обект и впоследствие не е могъл да се разпореди с вещнопрехвърителен ефект в полза на ответниците К. като купувачи по н. а. № .../22.04.2008 г. Ето защо последните не се легитимират за негови собственици на основание договор за покупко-продажба.
Ответниците К. не се легитимират за собственици и на евентуалното поддържано от тях основание - придобивна давност. Твърденията им са за упражнявана фактическа власт върху обект, преустроен и ползван като търговски /бизнес помещение/ - магазин шоу-рум. В този смисъл са и обясненията на ответника А. К., дадени по реда на чл. 176 ГПК в съдебното заседание на 24.11.2017 г. на л.л. 209-211 от въззивното дело и на ответницата Й. К. в съдебното заседание на 27.04.2018 г. на л.л. 221-222 от въззивното дело; събраните гласни доказателства - показанията на св. А.. Д.-П. и св. Д. С., също са за магазин за дрехи /понастоящем секс-шоп/, определен от вещото лице по техническата експертиза като партерен етаж /първи надземен етаж/; св. А.. В. установява, че под наем е бил даден партерният етаж /магазин/. Ето защо поради липсата на елемент от фактическия състав на основанието по чл. 79 ЗС ответниците не са придобили по давност правото на собственост върху апартамента, разположен на първия надпартерен етаж, предмет на спора.
На последно място - ответниците К. поддържат довод за недопустимост на отрицателния установителен иск за собственост поради липса на правен интерес от предявяването, тъй като никога не са оспорвали правото на собственост на ищеца върху процесния апартамент. Д. е неоснователен. Правният интерес в случая се обуславя от наличието на нотариален акт, с който К. се легитимират за собственици на апартамента, с който ищецът твърди, че не се е разпореждал с отчуждителен ефект в полза на техния праводател, както и от факта, че този апартамент е обект на принудително изпълнение. Освен това в подкрепа на твърдението си, че правото на собственост принадлежи нему, ищецът е представил следните документи: крепостен акт № ..., дело № .../02.11.1905 г.; саморъчно завещание от 06.10.1951 г. от О. К. К. в полза на Г. В. Г. за апартамент - първия етаж, в който завещателката живее понастоящем, в [населено място], [улица]; н. а. № 72/28.04.1959 г., издаден на името на Г. В. Г. за собственост по завещание на първи надпартерен етаж от триетажна къща в [населено място], [улица]; н. а. № .../21.06.1965 г., с който Г. В. Г. дарява на В. В. Г. и Е. В. Г. 1/5 ид. ч. от първи надпартерен етаж от триетажна къща в [населено място], [улица]; съдебна делба-спогодба от 30.08.1977 г. по гр. д. № 10668/1977 г. на Софийския районен съд, по силата на която първият надпартерен етаж от триетажната къща е поставен в общ дял на В. В. Г. с квота 1/3 ид. ч. и Г. В. Г. с квота 2/3 ид. ч.; съдебна делба-спогодба от 09.11.1989 г. по гр. д. № 3668/1989 г. на С. първи районен съд, по силата на която целият първи надпартерен етаж е поставен в дял на Р. Н. Г. - съпруга на В. В. Г. според удостоверения за наследници № 2110/06.04.1992 г. и № 1199/а от 22/24/.06.1987 г., от които е видно и това, че ищецът е наследник по закон /син/ на В. В. Г. и Р. Н. Г.; удостоверение № 19890/19.12.1933 г. на Столично общинско управление, отделение финансово; 2 бр. скици; удостоверение № 8159/б от 24.11.1961 г. на Б. райсъвет, отдел „Общи”.
Настоящият състав на ВКС, І-во г. о., счита, че събраните по делото доказателства не установяват по категоричен начин воденето на симулативен процес между ищеца и ответниците К., насочен пряко да увреди ответника „Юробанк България” АД, както е приел въззивният съд.
В обобщение, ответниците К. не се легитимират за собственици на процесния апартамент, поради което обжалваното въззивно решение, с което е прието обратното, е неправилно и следва да бъде отменено. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен от касационната инстанция, като предявеният иск бъде уважен.
По частната жалба, въз основа на която е образувано ч. гр. д. № 2745/2019 г. по описа на ВКС, І-во г. о.:
След постановяване на въззивното решение, с което исковете за собственост и за нищожност на договор за ипотека са отхвърлени, ответниците К. са подали молба за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. Поискали са присъждане на сторените от тях разноски в първоинстанционното производство досежно договорения и заплатен адвокатски хонорар, както и във въззивното производство досежно заплатената държавна такса, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК в съответствие с отхвърлената част от иска. Поискали са изменение на въззивното решение и в частта, с която са осъдени да заплатят държавна такса за въззивното обжалване до пълния размер, определен от първоинстанционния съд.
С определение № 3989/20.12.2018 г. въззивният съд отхвърлил молбата по съображения, че главните страни са водили симулиран процес и следва да понесат направените от тях разноски, както и че ответниците, подали въззивна жалба, следва да заплатят дължимата за въззивното обжалване държавна такса, тъй като в хода на съдебното производство са събрани доказателства, че по отношение на тях не са налице основанията по чл. 83, ал. 2 ГПК.
В частната жалба са изложени оплаквания за това, че въззивният съд не е направил разграничение между онези разноски, които страните имат право да получат във водения исков процес в зависимост от изхода на производството и правилата относно определяне на дължимата държавна такса. Жалбоподателите сочат, че след като с въззивното решение предявеният срещу тях установителен иск за собственост е отхвърлен, те имат право на сторените разноски както пред първата, така и пред въззивната инстанция. Въззивният съд не е процедирал по този начин, а само е отменил първоинстанционния съдебен акт в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят на ищеца направените пред първата инстанция деловодни разноски. Сочат също, че след като веднъж са освободени от дължимата държавна такса във връзка с въззивното обжалване на първоинстанционното решение, е недопустимо въззивната инстанция да определя внасянето й от лицето, което веднъж вече е било освободено. Когато съдебното производство пред въззивната инстанция е приключило в полза на въззивника, който е бил освободен от държавна такса, разноските по производството следва да бъдат възложени на предявилото иска лице.
Въпросът за отговорността за разноските по водене на делото следва да се разреши в съответствие с разрешението на материалноправния спор, дадено от касационната инстанция.
Предявените по настоящото дело искове са два - отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот и иск за нищожност на договорна ипотека /искането за отмяна на нотариални актове не съставлява самостоятелен иск/. Съобразно даденото разрешение - уважаване и на двата иска, и при приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да получи разноските, сторени от него по водене на делото във всички инстанции, съответно - съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците нямат право да претендират присъждане на сторените от тях разноски. Д. на ответниците К., че не следва да отговарят за разноските, сторени от ищеца, е неоснователен. Ответниците разполагат с нотариален акт, който ги легитимира за собственици на спорния по делото имот, а така също са го ипотекирали, което представлява проявление на претендираните от тях собственически права върху имота. Ето защо не може да се приеме, че с поведението си те не са дали повод за завеждане на делото.
Видно от данните по делото, в първоинстанционното производство ищецът е заплатил държавна такса в размер на 300 лева, разноски за вещи лица - 450 лева, държавна такса за издаване на съдебно удостоверение - 5.90 лева; държавна такса по частна жалба срещу определение за частичен отказ от освобождаване от държавна такса - 15 лева; депозит за свидетел - 25 лева, или общо 795.90 лева. Ищецът е бил представляван от трима адвокати: адвокат С. Б., на когото е заплатил възнаграждение 200 лева и 850 лева по два договора за правна защита и съдействие от 12.05.2014 г. и 3 600 лева по договор от 15.05.2015 г., и адвокати Г. М. и Д. Я., на които е заплатил 4 000 лева възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 18.05.2015 г., или общо 8 650 лева. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съставляващи възнаграждение за един адвокат, поради което следва да му се присъди 1/3 от 8 650 лева или 2 883.34 лева. Или, разноските за първоинстанционното производство са в размер на 3 679.24 лева. Те са направени за двата предявени иска, поради което половината от тях или 1 839.62 лева следва да бъдат възложени в тежест на ответниците по отрицателния установителен иск К., а останалите 1 839.62 лева следва да бъдат заплатени по равно от ответниците по иска за нищожност на ипотеката К. и „Юробанк България” АД, или по 919.81 лева.
Във въззивното производство разноските, направени от ищеца, възлизат на 5.00 лева за издаване на съдебно удостоверение. В касационното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 180 лева /30 лева плюс 150 лева/, както и заплатено адвокатско възнаграждение за адвокати Г. М. и Д. Я. в размер на 600 лева, от които му се следват разноски за един адвокат, т. е. 300 лева, или общо 480 лева. Дължими на ищците за тези две инстанции са разноски в размер на 485 лева, които следва да се възложат в тежест на ответниците К..
В обобщение: ответниците К. дължат на ищеца разноски в общ размер на 3 244.43 лева, а ответникът „Юробанк България” АД - 919.81 лева.
По дължимата държавна такса:
Ищецът е освободен частично от внасяне на държавна такса с разпореждане на първоинстанционния съд от 20.05.2014 г. по гр. д. № 3314/2014 г. /л.л. 64-65/, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с определение от 25.06.2014 г. /л. 71/. Съгласно т. 12 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата, а такава по делото не е установена.
Съобразно изложеното и при приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК разликата до пълния размер на дължимата за първоинстанционното производство държавна такса по отрицателния установителен иск следва да бъде възложена в тежест на ответниците К. /с определение от 04.12.2015 г. те са освободени от държавна такса за въззивното производство/. Според данните по делото данъчната оценка на спорния недвижим имот възлиза на 198 236.10 лева /л. 76 от първоинстанционното производство/. Съгласно чл. 71, ал. 2 ГПК и чл. 1, предл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /тарифата/, дължимата за първоинстанционното производство държавна такса е в размер на 1 982.36 лева, от които следва да се приспаднат внесените от ищеца 150 лева, или дължими са 1 832.36 лева. Разликата до пълния размер на дължимата за въззивното, както и за касационното производство държавна такса следва да остане за сметка на съда.
По иска за нищожност на договорна ипотека разликата до пълния размер на дължимата за първоинстанционното производство държавна такса следва да бъде заплатена от ответниците К. и от ответника „Юробанк България” АД. Тя се определя по същите правила и възлиза на същия размер, както държавната такса по отрицателния установителен иск-1 832.36 лева. От нея ответниците следва да заплатят по 916.18 лева. Разликата до пълния размер на дължимата за въззивното, както и за касационното производство държавна такса следва да остане за сметка на съда.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 2008/27.07.2018 г. по в. гр. д. № 518/2016 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 6323/07.09.2015 г. по гр. д. № 3314/2014 г. на Софийския градски съд в частта, с която е прогласена нищожността на договор за учредяване на ипотека № ..., т. ..., рег. ..., дело № .../22.04.2008 г. на нотариус М. Г., вписана в регистъра на НК под № ..., с който А. Т. К. и Й. М. К. са учредили ипотека в полза на „Юробанк и Еф Джи България” АД, сега „Юробанк България” АД, върху апартамент на целия първи надпартерен етаж на жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица]/бивша [улица]/ № 54, състоящ се от четири стаи, вестибюл, кухня, клозет, с площ от 144 кв. м., при съседи на апартамента по документ за собственост: отдолу - партерния етаж на „Софжилфонд”, отгоре - етаж на „Софжилфонд”, от две страни - двора и [улица], заедно с таванско помещение от 8 кв. м. при съседи по документ за собственост: коридор, от запад - двора и от две страни „Софжилфонд”, заедно с избено помещение от 8 кв. м. при съседи: изток - двора, от две страни „Софжилфонд” и коридор, заедно с 1/3 идеална част от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху имота, представляващ УПИ ......, кв. ... по плана на [населено място], местност „........ част”, с графично изчислена площ от 604 кв. м., при съседи по скица: УПИ ..., УПИ ..., УПИ ...-отреден за музей, УПИ ..., УПИ ........ и улица, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД, по иск на Л. В. В., предявен срещу А. Т. К., Й. М. К. и „Юробанк България” АД.
ОТМЕНЯ въззивното решение № 2008/27.07.2018 г. по в. гр. д. № 518/2016 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 6323/07.09.2015 г. по гр. д. № 3314/2014 г. на Софийския градски съд в частта, с която е отхвърлен иск на Л. В. В., предявен срещу А. Т. К. и Й. М. К., че ответниците не са собственици на апартамент на целия първи надпартерен етаж на жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица]/бивша [улица]/ № 54, състоящ се от четири стаи, вестибюл, кухня, клозет, с площ от 144 кв. м., при съседи на апартамента по документ за собственост: отдолу - партерния етаж на „Софжилфонд”, отгоре - етаж на „Софжилфонд”, от две страни - двора и [улица], заедно с таванско помещение от 8 кв. м. при съседи по документ за собственост: коридор, от запад - двора и от две страни „Софжилфонд”, ведно с избено помещение от 8 кв. м. при съседи: изток - двора, от две страни „Софжилфонд” и коридор, заедно с 1/3 идеална част от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху имота, представляващ УПИ........., кв. .. по плана на [населено място], местност „....... част”, с графично изчислена площ от 604 кв. м., при съседи на УПИ по скица: УПИ ..., УПИ ..., УПИ ...-отреден за музей, УПИ...., УПИ ......... и улица, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от Л. В. В., че А. Т. К. и Й. М. К. не са собственици на апартамент на целия първи надпартерен етаж на жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица]/бивша [улица]/ № 54, състоящ се от четири стаи, вестибюл, кухня, клозет, с площ от 144 кв. м., при съседи на апартамента по документ за собственост: отдолу - партерния етаж на „Софжилфонд”, отгоре - етаж на „Софжилфонд”, от две страни - двора и [улица], заедно с таванско помещение от 8 кв. м. при съседи по документ за собственост: коридор, от запад - двора и от две страни „Софжилфонд”, ведно с избено помещение от 8 кв. м. при съседи: изток - двора, от две страни „Софжилфонд” и коридор, заедно с 1/3 идеална част от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху имота, представляващ УПИ ........, кв. .......... по плана на [населено място], местност „............. част”, с графично изчислена площ от 604 кв. м., при съседи на УПИ по скица: УПИ ........, УПИ ........., УПИ .......-отреден за музей, УПИ ........., УПИ ........ и улица.
ОТМЕНЯ въззивното решение № 2008/27.07.2018 г. по в. гр. д. № 518/2016 г. на Софийския апелативен съд в частта относно разноските и държавната такса, както и определение № 3989/20.12.2018 г. по в. гр. д. № 518/2016 г. на Софийския апелативен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. Т. К. с ЕГН [ЕГН] и Й. М. К. с ЕГН [ЕГН], двамата с постоянен адрес: [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, ап. 4, и с настоящ адрес: [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, ап. 6, да заплатят на Л. В. В. разноски за производството пред всички инстанции в общ размер на 3 244.43 /три хиляди двеста четиридесет и четири лв. и 43 ст./ лева.
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на Л. В. В. разноски в размер на 919.81 /деветстотин и деветнадесет лв. и 81 ст./ лева.
ОСЪЖДА А. Т. К. с ЕГН [ЕГН] и Й. М. К. с ЕГН [ЕГН], двамата с постоянен адрес: [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, ап. 4, и с настоящ адрес: [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, ап. 6, да заплатят по сметка на Софийския градски съд държавна такса по отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот в размер на 1 832.36 /хиляда осемстотин тридесет и два лв. и 36 ст./ лева.
ОСЪЖДА А. Т. К. с ЕГН [ЕГН] и Й. М. К. с ЕГН [ЕГН], двамата с постоянен адрес: [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, ап. 4, и с настоящ адрес: [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, ап. 6, да заплатят по сметка на Софийския градски съд държавна такса по иск за нищожност на договорна ипотека в размер на 916.18 /деветстотин и шестнадесет лв. и 18 ст./ лева.
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати по сметка на Софийския градски съд държавна такса по иск за нищожност на договорна ипотека в размер на 916.18 /деветстотин и шестнадесет лв. и 18 ст./ лева.
В производството участват трети лица-помагачи: С. С. А. и Д. С. А. като наследници на първоначално конституирания помагач С. С. А.; нотариус М. Г., вписана под № ... в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд; нотариус В. К., вписана под № ... в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд, както и Й. Х. Х.-Д., В. Р. Д. и Д. Р. Д. като наследници на първоначално конституирания помагач нотариус Р. Д., вписан под № ... в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|